molq vi se mi pomognete!trqbava da napi6a filosofsko ese a temata e edna misal na Nic6e:"tova koeto ne me ubiva me pravi po-silen"!izob6to ne znam kakvo da pi6a!pls help
sexa_na_kompleksa
03-10-2007, 15:55
Това, което не ме убива, ме прави по-силен
Винаги на щрек! Това е моето мото в живота. За да бъда пълноценно човешко същество аз винаги се изправям срещу трудностите. Боря се с тях и ги разгромявам с упоритост, честност и телешки инат. Оптимистът в мен е винаги жив. Знам, че всяка трудност калява сетивата и душевния ми свят. След всяка преодоляна трудност, поглеждам в огледалото и виждам един по-добър човек. Това значи да живея.
Всеки човек има собствена философия за това как трябва да се живее и как трябва да се умре. Според едни животът е оцветен в розово и пурпурно, според други той е черен като самия ад. Аз разбирам живеенето по друг начин. Според мен животът е най-странната смесица от цветове и сенки, музика и скърцане, любов и омраза. С две думи – той е компилация от въпроси и отговори. Животът ти задава въпросите, а ти, искаш или не, си принуден да търсиш отговорите. Пред човешката личност застават пречки за да може тя да ги преодолее. Няма нищо по-хубаво от това! Колкото повече трудности среща човек, толкова по-силен става, защото се научава да се справя с тях, хваща им цаката, а тя е в постоянството и упоритостта.
В началото на XXI век няма граници, няма прегради. Изразът “не мога” не съществува. Младите хора в днешно време търсят всевъзможни начини да се усъвършенствуват, да се реализират като личности в различни сфери на живота. А той им предоставя все повече и повече предизвикателства за да ги направи по-силни. Такава философия вероятно не би получила голямо одобрение от доста хора, но не това е важното. Важното е човек да знае сам за себе си как да се справя, а не да се интересува от това как другите гледат на това.
Твърде остаряло е виждането, че трудностите идват като един вид наказание за греховете. Не е така! Те са просто начин живота да ни каже: “Събуди се, време е да се бориш за себе си!” Понякога, когато човек е обхванат от мързел, той нехае за нищо. Появи ли се трудност обаче, всеки мобилизира физическите си и духовни сили за да я преодолее. Когато се справи с проблема, човек е по-уверен в себе си, в собствените си възможности. Гледайки оптимистично, мога да кажа, че ако наистина нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни, то на планетата има адски много силни хора, които с общи усилия, човечност и толерантност могат да се справят с всичко. За себе си знам, че след всяка успешно преодоляна трудност, удовлетворението е толкова голямо, че е невъзможно да се опише с думи. То просто трябва да се усети. Всяка малка победа над проблемите ми дава кураж да продължа да се боря до края.
В заключение може да се каже само, че не трябва да бягаме от трудностите, а да се изправяме срещу тях и да ги преодоляваме. Освен това, всяко хубаво нещо е силно заразно. Нека взаимно се заразим с упоритост и оптимизъм.
Това, което не ме убива ме правипо-силен
„Това, което не ме убива ме прави по-силен!” – колко добре го е казал Ницше! Ироничното в случая е, че явно тази максима не се е отнасяла за неговия живот. Ще попитате защо?Добре, нека ви разкажа една малка част от живота му или по-скоро неговия завършек:Историята разказва, че преди последния му нервен срив през 1989 година, той е станал свидетел как кочияш бие стар кон. Изпълнен със съжаление за животното, той се втурнал да му помага. Други казват, че нервният срив е настъпил преди той да може да защити бедното животно. А третата, и може би най-достоверна, версия е, че той е бил намерен на улица, плачещ неконтролируемо и обвил ръце около стар кон. Каквато и да е истината, едно е сигурно: той е върнат в своето жилище, където негови приятели по-късно го откриват свирещ на пиано с лакти и пеещ истерично.През същата тази 1989 година той написва възмутителна автобиография, озаглавена „Ecco Homo”. Тя напълно показва рухващия разум. Биографията съдържа глави със заглавия: „Защо съм толкова умен” и „Защо пиша такива невероятни книги”. Всъщност трябва да отбележа, че късният период от живота на Ницше е прекаран във вегетативно физическо и умствено състояние, за което повечето хора смятат, че е причинено от ранна фаза на инфекция със сифилис. Наистина - нервният срив не го е убил, но никой не смее да твърди, че го е направил по-силен.Хубаво звучат думите на гениални философи, нали? Но както самият техен живот показва – това са си само думи, а не действителност!Никоя жена не е по-силна след като е преживялаизнасилване. Никой не е по-силен след като е бил ограбен и пребит. Никой не е по-силен след като са убили близките му.Мисля, че такива инциденти наистина не биха ни убили и няма непременно да нанесат вреда, но винаги ще останат като тъмен отпечатък внепознатите дебри на човешкия ум.
А вие какво мислите?
`Death`Whore`
03-10-2007, 17:30
Не знам дали си ги писал ти, Секса на комплекса, обаче пунткуацията им е ужасна. Аз ако съм учителка и ми предадат такова нещо, пиша 2 на секундата. Особено ако има грешки в заглавието [-X
Не знам дали си ги писал ти, Секса на комплекса, обаче пунткуацията им е ужасна. Аз ако съм учителка и ми предадат такова нещо, пиша 2 на секундата. Особено ако има грешки в заглавието [-X
А на какво пишеш 6?
sexa_na_kompleksa
03-11-2007, 07:25
Не знам дали си ги писал ти, Секса на комплекса, обаче пунткуацията им е ужасна. Аз ако съм учителка и ми предадат такова нещо, пиша 2 на секундата. Особено ако има грешки в заглавието [-X
Не съм ги писала аз,намерих ги в нета.Не съм го чела цялото,просто му хвърлих едно око и си помислих,че ще свърши работа.Който ще го пише,нека да си гледа дали му харесва,дали има някви грешки,нещо с което не е съгласен... и да го опрай ;)
`Death`Whore`
03-11-2007, 11:12
Пиша 6 най-вече на грамотно написана работа. Все пак, не можеш да пишеш за велик философ и да не си наясно с елементарни неща...
mnogo ti blagodarq!tova mn 6te mi pomogne :)