View Full Version : А...за забравянето?
Няма значение
03-16-2007, 07:42
Няма да ви разказвам цялата история в детайли, не виждам смисъл...
Общо взето, преди почти година се запознах с един човек, към когото почти веднага се привързах. Човекът си имаше приятелка и аз нямах намерение да показвам някакви симпатии - сметнах, че няма да е особено етично. Още повече, че той я обичаше, или поне така твърдеше.
Та, станахме доста близки, мотаехме се насам-натам, говорехме много често, имахме си разни закачки, но нищо сериозно - нормалните неща между приятели от противоположни полове :-D
На мен ми беше все по-трудно това положение, колкото и да не искам да си го призная. Приятелката му не беше в града ни - учи извън него, доколкото ми е разказвал.
Преди 4 месеца изведнъж спряхме да си говорим. Оказа се, че горе-долу тогава се е върнала и тя - за коледните празници.
През тези 4 месеца на мен ми беше доста кофти, хаха...по принцип такива неща не ми се случват лесно, но този път толкова здраво ме хвана, че се учудих от себе си. Та - не можех да си го избия от главата.
Преди няколко дни, по една случайност, се срещнахме пак. И пак си говорим, от време на време, но не е като преди. Преди бяхме заедно с часове, буквално.
Ясно ми е, че нищо няма да излезе от цялата работа, но се чувствам много зле. Не съм и предполагала, че може да се жалвам за такова нещо. Просто - каквото и да опитвах, все за него мислех :? Работа, спорт до откат, четене... казвах си, че си губя времето, убеждавах се, че няма смисъл, ама - тц. Няма отърване.
Да имате някаква рецепта, случайно? Само без поговорки от типа на "Времето лекува всичко", моля :-D
П.П. Аз съм на 18, той е на 20.
helen4ee
03-16-2007, 07:46
Просто момчето е недостъпно и това те дразни, а в същотото време и проявява интерес..
ThePainIsReaL
03-16-2007, 07:55
Няма да го забравиш, докато не откриеш, че има и други мъже на този свят. Не трябва да се самозалъгваш, че само той ще те кефи, че той е най-добрия. Огледай се наоколо ...
Очаквала си нещо повече от него и сега си се разочаровала, а до колкото разбра от това, което прочетох, той надежди не ти е давал, а явно е имал силни чувства към приятелката си.
Няма Значение
03-16-2007, 07:59
И този вариант съм го разглеждала :-D
В момента не проявява особен интерес, а и, доколкото схванах, се е разделил с приятелката си...
Абе - класически случай на несподелена любов (мразя го този термин).
Не е да се дразня, нито да се подлъгвам по нещо. Вярно е, че съм много силно привлечена от него и винаги си е било така, но след толкова време, прекарано заедно, смея да твърдя, че съм намерила доста неща в него, които да ми харесат.
Пак казвам - ясно ми е, че няма да го бъде. Просто искам да намеря начин да си го избия от главата. 4 месеца не можах, а не бих казала, че съм безволеви човек. Явно тука много жестоко се провалям, хаха :D
ThePainIsReal, мерси за отговора. Права си в това, което казваш :) Имах няколко краткотрайни забежки с други момци през това време, и то все хора, които са ми интересни с нещо. Но винаги приключвах нещата доста бързо. Не ги сравнявах с него, просто не намирах смисъл да съм с тях.
Ми говори с него, бъди искрена и му кажи истината... :wink:
Няма Значение
03-16-2007, 08:09
Koalka (това се превърна в телеграфна агенция :D ) - Значи... :D Сигурна съм, че беше силно привързан към нея. За надеждите не мога да кажа, малко е объркано, разбираш ли...в началото засвидетелстваше просто приятелско уважение към мен, нали, нормално...(Трябва да спомена, че се запознахме по най-шантавия и абсурден начин - в icq, и то напълно случайно) Говорихме четири месеца, преди да се видим на снимки. Даже не съм сигурна, че си знаехме имената :-D Явно се харесахме взаимно, защото решихме да се видим. Видяхме се - оттогава - всеки ден с часове разговори по icq, през ден-два на него му хрумваше да ходим някъде и излизахме двамата. Ако публикувам icq history-то от един момент нататък, по-младата аудитория ще вземе да се скандализира, хаха...даже го поканих на рождения си ден, след който той ми каза, че ме бил сънувал по един определен начин. Стояли сме прегърнати като идиоти по пейките, говорили сме си разни нецензурни неща, по повод на които с шега му напомнях, че все пак има гадже, а той ми отговаряше: "Имам ли?"
И ред други от този сорт. После, като тя се върна, него го хвана липсата и така.
Решила съм да не говоря с него, не мисля, че би имало смисъл.
единствения начин е да не се виждате. той и без това няма кой знае колко много време за теб покрай приятелката си, а ти се опитай да се сближиш с други хора или просто с приятелите си, които покрай него малко или много си пренебрегнала. сама си се убедила, че да се бориш няма смисъл. затова точно сега недей се отказва да се бориш
nelence7o
03-16-2007, 08:28
Миличка ще ти кажа нещо от личен опит.Миналата годин си бях загубила ума по едно момче.В началото и ние уж големи приятели,но в един момент нещо се промени в мен.И ние така си лафих ме...бля..бял...
Но когато му споделих чувствата си след доста време,той хмм ме отблъсна.В началото ми беше кофти...но после срешнах друг..и после друг И той остана само за мен хубав спомен...(като изключим момента когато му го казах хммм)
Сигурното ти е омразнало от сентенции за времето...Но има нещо врярно.Ще намериш някое по-"интерсно" момче.с което пак ще си говориш,излизаш и забавляваш...
Явно има някакъв интерес към теб, но може би още не се отърсил от старата връзка.Защо не поговориш с него?А не само да го обръщате на бъзик.
Няма Значение
03-16-2007, 10:42
Koalka, това беше отдавна, все пак. Сега сме само на "здравей-здрасти". :)
Както и да е, май просто трябваше да напиша това, което мисля по въпроса. Мерси на всички за съветите.
Далеч съм от мисълта, че това е някакъв сериозен проблем, моето...още повече като погледна из този форум колко хора се вайкат за такива неща. Може би затова и го написах...защото не съм смачкан човек, не съм ревла и не ми е в природата да се предавам...хаха, май малкото камъче обръща колата, вярно. :D
В крайна сметка ще трябва да почакам още, сигурно. Но исках това да ми се махне от главата колкото се може по-бързо, защото от такива безплодни самосъжаления полза няма никаква...единственото, за което се радвам в тази история, е, че не се пробвах да правя някакви маневри, за да го "открадна" от приятелката му. А можех. И познавам много девойки, които не биха се замислили.