Да пишеш стихове....?

[abstraction]

чета множеството творби на различните форумци и се чудя: това ли е поезията - някакви сълзливи текстове с рима и банални теми като нещастната любов и тн. Не знам дали авторите наистина претендират, че техните писания са нещо стойностно, но аз лично наричам това нещо "стохоплетство" и "словоблудство".(има и изключения разбира се. няма да се нагърбвам да дава примери)
Дори като съдържание, като цялостна идея стихът да се отличава, той трябва да бъде ритмичен, да са спазени броят на сричките, стъпките, ударенията; стихът да се лее като песен.
Като цяло без да претендирам, че аз мога да пиша поезия, ще кажа, че повечето стихове(да не говорим пък за свободните текстове) заслужават почетно място в лексикон на първолак.

Та въпроса ми е вие какво мислите за повечето неща, публикуващи се в този раздел и като цяло по какъв начин гледате на поезията.

[Barbie]

Зависи каква е целта на поезията. Ако очакваш с поезия да се изхранваш - да, трябва да се придържаш към някои "закони" на поезията (които всъщност дават достатъчно свобода, но изискват майсторство - белия стих, примерно, е доста свободна форма, която не изисква, да кажем, рима, но за да се получи все пак ритмично стихотворение е нужна известна доза...талант)
Но това тук е главно творчество за лична употреба - изразяване на мисли и емоции. Ако целта ти е просто да изкажеш чувства чрез поезия - можеш да си пишеш както ти харесва или както ти позволяват способностите. Ако се целиш наистина писанията ти да имат някава литературна стойност, трябва да се стремиш към някои основни качества на поезията (главно ритъм...което май е и най-трудно)
Избягвам да пиша в тоя раздел на форума, защото ако трябва да давам мнения ще започна да ръся конструктивна критика (кое и как не звучи добре, къде се губи ритъмът), а осъзнавам, че голяма част от хората тук нямат за цел да се занимават с поезия сериозно и това, което публикуват, е прекалено лично и персонално, за да имам право да го критикувам по този начин.

[sherry]

Много хубава тема. Тук има няколко души, които според мен пишат добре, те са анито-сл, Лунно цвете и Бунтар. Харесвам нещата им, защото са добре написани, има чувства в тях и не са като от някоя чалга песен.
Иначе да, има мнгоо хора, които не се справят, но мисля, че с повече желание и упоритост, може да пооправят малко стила си. Критиката е кофти за този, който я получава, но поне дава ценни уроци.

[Boot]

Поезията или ти се отдава, или не.
Като целиш еди какво си (дори и да го постигнеш) пак не означава да си добър.
Още повече, че малко хора тук правят разлика между рима и ритъм. Има стихове, които са почти без рима, но ритъмът им е страхотен.

Пък и проблема на повечето пишещи в този форум не е, че нямат рима или ритъм, а по-скоро идеи, разнообразие, БОГАТ РЕЧНИК, умел изказ и т.н.

Макар че винаги е било така - всеки на една определена възраст си мисли, че написвайки нещо с рима е велик поет. Ми нека си мислят.

[iiirish]

според мен голяма част от нещата идват от там, че "авторите" нямат чувство не само за ритъм, поезия и чувства, но и най-важното: нямат собствен стил! когато ти вече си се насочил в една посока, когато си намерил себе си и знаеш какво искаш, тогава можеш да характеризираш и свой собвствен стил! повечето форумци се опитват едва ли не да копират разни клишета и прочувствени теми за които вече е писано, че дори и преписано... човек трябва да вложи себе си в стиха, а не просто 3 или 4 строфи! трябва с няколко думи да казваш всичко и трябва да можеш да завладееш и пробудиш интерес в читателя още с първите редове на стихотворението! за съжаление когато пишеш елементарно и повърхностно това няма да стане! въпроса е в изграждането на индивидуален и собствен, некопиран от никъде и от никой стил!!!

Аз пишех стихчета от доста малка /дам, като написах "стихотворение" с осем реда като бях на 13, се чувствах старшно горда :-D / Тогава се хвалех на наще с произведенията си, мама ми се радваше, а баща ми ме поправяше, за което му се сърдех ужасно. Той доста разбира от тия работи, дори има една стихосбирка /не е издавана официално, само десетина броя за близки, но смея да твърдя, че е много професионална/ Та той ми беше обяснил някои неща за техническата страна на процеса- видове стихове /забравих им имената, но например римите са две по две на всеки ред, или пък най-разпространената-през ред, или една по-рядко срещана, първия и четвъртия /шестия/ ред са в една рима, а втория и третия /четвъртия и петия/- друга... Обясни ми за редуването на ударена- неударена сричка в куплетите и т.н. Аз обаче не възприемах и тропах с крак, виках "Ама мен така ми харесва, аз така го чувствам, аз не искам да го променям". Пишех си банални нещица, бедни на думички, с елементарни рими и си ги харесвах. На всичкото отгоре бяха по-хубави от тези на приятелките ми... В последствие обаче поотраснах, започнах да чета поезия, българска и чужда, започнах да мисля малко по-задълбочено... Когато пиша стих, аз нахвърлям чувствата си на един дъх. След няколко дни го взимам и го разчленявам, променям, допълвам, редактирам... Понякога ми е жал, че отхвърлям цели куплети или някоя добре звучаща, но клиширана фразичка. След време го променям отново. Имам една тетрадка и редовно преработвам "творбите". Запазила съм старите, просто така, за спомен. Новите ги пиша колкото може по-сериозно. И все пак го правя за себе си, никъде не ги побликувам, не гу пускам в нета, не ги показвам никому... Един ден, когато напиша нещо стойностно, може и да дам някаква гласност. Засега имам три неща, които си харесвам и мисля че са интересни и в никой случай клиширани. Останалите са във формата на "изповед" към един или друг човек в моя живот. Жалкото е, че хората, на които са посветени, никога няма да ги прочетат. Понякога ме е яд, че "творбите" остават неоценени... но пък не съм намерила засега някой, който да ми каже конкретните грешки и да ми нанесе нужните редакции...пък с баща ми не ми се разправя... иначе бях пуснала едно-две неща тук и всички ги харесаха... но ми се ще и професионално мнение. Мислите ли че има такова нещо като "Уроци по стихоплетстване" ? Не, сериозно, има ли курсове за кандидат-поети? Или поне конкурси някакви? Честно казано съм се "запалила" така да се каже, нагърбих се с амбициозната задача да сътворя някой акростих, ама засега съм стигнала само до имена и разни глупости, доста сковано... Оф отнесох се, ако някой го е прочел изобщо- не ми обръщайте внимание, не съм толкоз високомерна, колкото изглеждам, просто ми се иска да пиша стойностни стихове и си мечтая да издам стихосбирка един ден /тъпа ли съм :-k или наивна/ Май е по-добре да се огранича с рисуването и да оставя тая работа с писането...

[Barbie]

Аз пишех стихчета от доста малка /дам, като написах "стихотворение" с осем реда като бях на 13, се чувствах старшно горда :-D / Тогава се хвалех на наще с произведенията си, мама ми се радваше, а баща ми ме поправяше, за което му се сърдех ужасно. Той доста разбира от тия работи, дори има една стихосбирка /не е издавана официално, само десетина броя за близки, но смея да твърдя, че е много професионална/ Та той ми беше обяснил някои неща за техническата страна на процеса- видове стихове /забравих им имената, но например римите са две по две на всеки ред, или пък най-разпространената-през ред, или една по-рядко срещана, първия и четвъртия /шестия/ ред са в една рима, а втория и третия /четвъртия и петия/- друга... Обясни ми за редуването на ударена- неударена сричка в куплетите и т.н. Аз обаче не възприемах и тропах с крак, виках "Ама мен така ми харесва, аз така го чувствам, аз не искам да го променям". Пишех си банални нещица, бедни на думички, с елементарни рими и си ги харесвах. На всичкото отгоре бяха по-хубави от тези на приятелките ми... В последствие обаче поотраснах, започнах да чета поезия, българска и чужда, започнах да мисля малко по-задълбочено... Когато пиша стих, аз нахвърлям чувствата си на един дъх. След няколко дни го взимам и го разчленявам, променям, допълвам, редактирам... Понякога ми е жал, че отхвърлям цели куплети или някоя добре звучаща, но клиширана фразичка. След време го променям отново. Имам една тетрадка и редовно преработвам "творбите". Запазила съм старите, просто така, за спомен. Новите ги пиша колкото може по-сериозно. И все пак го правя за себе си, никъде не ги побликувам, не гу пускам в нета, не ги показвам никому... Един ден, когато напиша нещо стойностно, може и да дам някаква гласност. Засега имам три неща, които си харесвам и мисля че са интересни и в никой случай клиширани. Останалите са във формата на "изповед" към един или друг човек в моя живот. Жалкото е, че хората, на които са посветени, никога няма да ги прочетат. Понякога ме е яд, че "творбите" остават неоценени... но пък не съм намерила засега някой, който да ми каже конкретните грешки и да ми нанесе нужните редакции...пък с баща ми не ми се разправя... иначе бях пуснала едно-две неща тук и всички ги харесаха... но ми се ще и професионално мнение. Мислите ли че има такова нещо като "Уроци по стихоплетстване" ? Не, сериозно, има ли курсове за кандидат-поети? Или поне конкурси някакви? Честно казано съм се "запалила" така да се каже, нагърбих се с амбициозната задача да сътворя някой акростих, ама засега съм стигнала само до имена и разни глупости, доста сковано... Оф отнесох се, ако някой го е прочел изобщо- не ми обръщайте внимание, не съм толкоз високомерна, колкото изглеждам, просто ми се иска да пиша стойностни стихове и си мечтая да издам стихосбирка един ден /тъпа ли съм :-k или наивна/ Май е по-добре да се огранича с рисуването и да оставя тая работа с писането...

Участвай в конкурси за поезия, публикувай в малко по-сериозни литературни сайтове... В Хулите примерно - някои от потребителите са поети, които си издават стихосбирките и се занимават професионално. Често дават доста полезни рецензии. Пращай неща на вестничета...Нов Пулс публикува младежка поезия - поддържай контакти с хората и изисквай честното им мнение. Без да съм изключително веща, се интересувам от поезия от години и обожавам да пиша. (Дай линк към нещо, което си пост-нала...ще ми е любопитно). А какво за рисуванетооо? :-) (Така де, май споделяме общи интереси...)

[Mooo6nooo]

АЗ пък не харесвам стихотворенията не само в този форум, а изобщо.

Освен това ми е супер смешно подмазването като 100 човека се изредят и кажат колко е хубав някакъв абсолютен боклук.

[Mimka_sweet]

Ем аз като по-малка писах....ама ся ми отмина музата....