BebeTooOoo
03-18-2007, 16:22
Пламенна молба
Болката в мен не спира
и гасне мълком живота ми не изживян,
а плачът ми нечут умира,
като във велика пустиния развян.
Разяжда гърдите ми кървава рана
и отпускат се в немощ раце.
А в целия свят ти едничък остана
най-скъп на мойто сърце.
Но като безумна закана
на Бог злопаметен и злорад
тегне над душата ми ранена
смъртен хлад.
Къде сега сърце да скрия
де сетен плам да приютя?
Мойто слънце своя път измина,
а в мрака многоръка спря-ТЯ!
И тръгвам в мрака поглед впила,
къде съм- търся,но не зная.
Изгубих дори за сълзи сила,
къде съм- гасна и мълча.
Свеждам очи в които
безумна пропаст се вдълба
и с последен жар в сърце разбито
аз шепна пламенна молба:
Ела-успокои ме,ела-утеши ме!
Ти мен пожали,
че тази болка вече ме сломи.
Живота и любовта ми върни!
Че разяжда гърдите ми кървава рана
и отпускат се в немощт раце,
а в целия свят ти едничък остана
най-скъп на мойто сърце!
Болката в мен не спира
и гасне мълком живота ми не изживян,
а плачът ми нечут умира,
като във велика пустиния развян.
Разяжда гърдите ми кървава рана
и отпускат се в немощ раце.
А в целия свят ти едничък остана
най-скъп на мойто сърце.
Но като безумна закана
на Бог злопаметен и злорад
тегне над душата ми ранена
смъртен хлад.
Къде сега сърце да скрия
де сетен плам да приютя?
Мойто слънце своя път измина,
а в мрака многоръка спря-ТЯ!
И тръгвам в мрака поглед впила,
къде съм- търся,но не зная.
Изгубих дори за сълзи сила,
къде съм- гасна и мълча.
Свеждам очи в които
безумна пропаст се вдълба
и с последен жар в сърце разбито
аз шепна пламенна молба:
Ела-успокои ме,ела-утеши ме!
Ти мен пожали,
че тази болка вече ме сломи.
Живота и любовта ми върни!
Че разяжда гърдите ми кървава рана
и отпускат се в немощт раце,
а в целия свят ти едничък остана
най-скъп на мойто сърце!