Dreaming_Girl
03-19-2007, 16:48
Вяра, любов и още нещо...
Светът ни е хаос.Хаос от радост, болка, загуби, победи,любов,мечти...Един ден сме на върха, постигнали всичко, а на другия сме потънали дълбоко в бездната на живота.Кръговрат.Живот.Няк и се предават и се изгубват в отчаянието.Други успяват да се изправят.Но когато си на дъното, когато си в канавката, трябва да гледаш звездите.Не калта, а звездите.И да не се страхуваш от разстоянието между теб и небето, защото мечтаейки ще го преодолееш.Не трябва да се оставяш на ежедневието да секне стремежите ти.Но не винаги е толкова лесно да надвиеш монотонността.Единственот , което винаги помага да си направим стълба от бездната, по която да се изкачим, е любовта и вярата.Любовта към живота и вярата в самия себе си...
Всичко от което се нуждаем е любов.Изречението звучи изтъркано, но крие истината...Любовта не е само между мъжът и жената.Тя е между хората, между приятелите,,между родители и деца, между хората и животните, ...Любовта е това, което ни помага да преминаваме през трудностите по-лесно.Тя е това чувство, което ни кара да се събудим с усмивка, да посрещнем деня щастливи от това, че някъде, независимо от града или държавата , има някого, когото обичаме и за когото живеем.Защото животът е безмислен ако го живеем сами за себе си-без любов...Тъгата може да бъде спотаена дълбоко в нас, но радостта заслужава да бъде споделена.Любовта е...нявсякъде около нас. Тя витае във въздуха.И понякога, за да я видиш, не трябва да се озърташ много.Просто трябва да дишаш с цялото си същество, да поговориш с листата, с пчелите и с цветята.Те ще ти прошепнат истината в ухото.Ще ти кажат неща, които жадуваш да чуеш.Ще те разберат...и ще ти покажат онова, скритото под прашеца, онова, до нектара, съкровеното, невидимото видимо,любовта...Ще ти кажат, че те обичат..А ти ще издишаш от благоговение и радост, че си видял желаното. Дъхът ти ще се превърне във вятър, а вятърът ще разнесе прашеца до всички кътчета на света.По този начин ти ще споделиш любовта си.Ще я разпръснеш във въздуха.Ще заразиш останалите с най-сладката болест.Няма нищо по-хубаво от това, когато си в беда, да има някой, който дори на другия край на света да мисли за теб.Да имаш някого,чието име да произнеш в мрака и да знаеш, че дори на хиляди километри, той те е чул.Някого, на когото да вярваш и на когото можеш да разкриеш душата си.Защото любовта и вярата вървят ръка за ръка.
Да вярваш, означава да живееш по-леко.Защото ако има в какво да вярваш, било то в Бог, в доброто, в успеха, в мечтите или в себе си, значи си открил това, от което черпиш сили, за да продължиш нагоре.Трудно е, в свят като днешния, да вярваме в доброто.Трудно, но не и невъзможно.И защо да чакаме някой, който да ни покаже, че доброто съществува?Защо, като самите ние можем да направим добро.Трябва да се настроим положително и да тръгнем към върха с вяра, че ще се преборим и че ще го достигнем.Трябва да вярваме в себе си, защото в противен случай ще се изгубим сред всички останали...И разбира се, да вярваме в мечтите си.Те са като хвърчило.Просто е нужно да имаме търпение и сили, за да го задържим.А след това и за да тичаме след него.Вярата ни напуска само тогава, когато не ни е необходима.А такъв момент наистина няма.Тя ни помага винаги.Дори тогава, когато си мислим, че изход няма.Щом вярваме и обичаме, значи сме съвсем близо до желаното...близо до мечтите...
Животът тече.Като бурно море, което помита всичко след себе си.Като цунами от чувства и копнежи.И аз съм в него.Едно момиче с прикован към небето поглед, което иска да оцелее.Интересна картина.От художник с псведоним Живот.Защото той ме научи да вярвам безумно много в мечтите си и в това, което правя.И като ученик на живота, аз ви моля да обичате...да мечтаете и да вярвате...да усещате и да опитвате...и да помните, че сте единствените единствени...само така ще можете да разберете колко прекрасен е животът всъщност.Само така ще го заобичате истински...
Светът ни е хаос.Хаос от радост, болка, загуби, победи,любов,мечти...Един ден сме на върха, постигнали всичко, а на другия сме потънали дълбоко в бездната на живота.Кръговрат.Живот.Няк и се предават и се изгубват в отчаянието.Други успяват да се изправят.Но когато си на дъното, когато си в канавката, трябва да гледаш звездите.Не калта, а звездите.И да не се страхуваш от разстоянието между теб и небето, защото мечтаейки ще го преодолееш.Не трябва да се оставяш на ежедневието да секне стремежите ти.Но не винаги е толкова лесно да надвиеш монотонността.Единственот , което винаги помага да си направим стълба от бездната, по която да се изкачим, е любовта и вярата.Любовта към живота и вярата в самия себе си...
Всичко от което се нуждаем е любов.Изречението звучи изтъркано, но крие истината...Любовта не е само между мъжът и жената.Тя е между хората, между приятелите,,между родители и деца, между хората и животните, ...Любовта е това, което ни помага да преминаваме през трудностите по-лесно.Тя е това чувство, което ни кара да се събудим с усмивка, да посрещнем деня щастливи от това, че някъде, независимо от града или държавата , има някого, когото обичаме и за когото живеем.Защото животът е безмислен ако го живеем сами за себе си-без любов...Тъгата може да бъде спотаена дълбоко в нас, но радостта заслужава да бъде споделена.Любовта е...нявсякъде около нас. Тя витае във въздуха.И понякога, за да я видиш, не трябва да се озърташ много.Просто трябва да дишаш с цялото си същество, да поговориш с листата, с пчелите и с цветята.Те ще ти прошепнат истината в ухото.Ще ти кажат неща, които жадуваш да чуеш.Ще те разберат...и ще ти покажат онова, скритото под прашеца, онова, до нектара, съкровеното, невидимото видимо,любовта...Ще ти кажат, че те обичат..А ти ще издишаш от благоговение и радост, че си видял желаното. Дъхът ти ще се превърне във вятър, а вятърът ще разнесе прашеца до всички кътчета на света.По този начин ти ще споделиш любовта си.Ще я разпръснеш във въздуха.Ще заразиш останалите с най-сладката болест.Няма нищо по-хубаво от това, когато си в беда, да има някой, който дори на другия край на света да мисли за теб.Да имаш някого,чието име да произнеш в мрака и да знаеш, че дори на хиляди километри, той те е чул.Някого, на когото да вярваш и на когото можеш да разкриеш душата си.Защото любовта и вярата вървят ръка за ръка.
Да вярваш, означава да живееш по-леко.Защото ако има в какво да вярваш, било то в Бог, в доброто, в успеха, в мечтите или в себе си, значи си открил това, от което черпиш сили, за да продължиш нагоре.Трудно е, в свят като днешния, да вярваме в доброто.Трудно, но не и невъзможно.И защо да чакаме някой, който да ни покаже, че доброто съществува?Защо, като самите ние можем да направим добро.Трябва да се настроим положително и да тръгнем към върха с вяра, че ще се преборим и че ще го достигнем.Трябва да вярваме в себе си, защото в противен случай ще се изгубим сред всички останали...И разбира се, да вярваме в мечтите си.Те са като хвърчило.Просто е нужно да имаме търпение и сили, за да го задържим.А след това и за да тичаме след него.Вярата ни напуска само тогава, когато не ни е необходима.А такъв момент наистина няма.Тя ни помага винаги.Дори тогава, когато си мислим, че изход няма.Щом вярваме и обичаме, значи сме съвсем близо до желаното...близо до мечтите...
Животът тече.Като бурно море, което помита всичко след себе си.Като цунами от чувства и копнежи.И аз съм в него.Едно момиче с прикован към небето поглед, което иска да оцелее.Интересна картина.От художник с псведоним Живот.Защото той ме научи да вярвам безумно много в мечтите си и в това, което правя.И като ученик на живота, аз ви моля да обичате...да мечтаете и да вярвате...да усещате и да опитвате...и да помните, че сте единствените единствени...само така ще можете да разберете колко прекрасен е животът всъщност.Само така ще го заобичате истински...