03-19-2007, 18:50
Слънцето през топлия летен ден беше на път да залезе. Цялата компания се канеше да си тръгва от прекрасния морски Мото събор. Всички нарамиха раниците си.
Решихме, че ще пътуваме по здрач, защото не ни се тръгваше. Това бяха най-добре прекараните 3 дни за всеки от нас. Мотористите закопчаваха екипите си, слагаха ръкавиците и каските. Зад тях се качиха спътниците им, също с каски. Моторите им блестяха, така красиви и слини...
Започна да се чува рева на моторите. 5те мотора бяха запалени вече. А хората на задните седалки, сложиха ръце на резервоарите... включително и аз. Освен мен имаше още 2 момичета, които бяха с приятелите си. Аз всъщност бях с момчето, което много обичм, но той... той ме възприемаше като близка приятелка. Мотористите се разбираха на коя бензиностанция ще спрът, за да починат малко. Уговориха се. Тогава момчето пред мен каза: "Аз ще дойда направо там." Другите го погледнаха с учудване: "А тя? С теб ли ще е или при Милен?". Аз силно се надявах да остана с него. И така и стана.
Чу се яростния рев на побеснели зверове... те тръгнаха. Изгледах въпросително момчето пред мен. Той само каза: "Имай ми доверие" и се усмихна. Бях толкова изненадане, че не можех да кажа нищо.
Тогава той също запали своя мотор.
Караше по път, по който не минаваше никой. Този път водеше към едно приказно местенце. Бяха скали, които гледат към морето.
Спря мотора, слезе и смъкна сивата си каска. Аз го последвах безмълвно. Бях зашеметена от красотата на това мясно. Беше някак... беше... неописуемо.
Застанах близо до края на скалата, загледана в залеза. "Слънцето сякаш целува морето!" - мислех си. В този миг, миг който няма да забравя никога, момчето дойде до мен и нежно ме притисна до себе си. Целуна ме, така както слънцето целуваше морето.
Останахме още малко. Наслаждавахме се на прекрасната гледка, прегърнати. Но се наложи да тръгваме. Сложихме каските си и се качихме на мотора. Когато стигнахме до бензиностанцията, където беше срещата, всички останали вече бяха готови да тръгват и ни чакаха.
Прибрахме се по тъмно, и беше студено. Но не и на мен. Аз бях сгрята от прегръдката и целувката на момчето, което обичах.
Това е една съкровена мечта, която никога няма да стане реалност!!!!
:smt010 :smt010 :smt010
Решихме, че ще пътуваме по здрач, защото не ни се тръгваше. Това бяха най-добре прекараните 3 дни за всеки от нас. Мотористите закопчаваха екипите си, слагаха ръкавиците и каските. Зад тях се качиха спътниците им, също с каски. Моторите им блестяха, така красиви и слини...
Започна да се чува рева на моторите. 5те мотора бяха запалени вече. А хората на задните седалки, сложиха ръце на резервоарите... включително и аз. Освен мен имаше още 2 момичета, които бяха с приятелите си. Аз всъщност бях с момчето, което много обичм, но той... той ме възприемаше като близка приятелка. Мотористите се разбираха на коя бензиностанция ще спрът, за да починат малко. Уговориха се. Тогава момчето пред мен каза: "Аз ще дойда направо там." Другите го погледнаха с учудване: "А тя? С теб ли ще е или при Милен?". Аз силно се надявах да остана с него. И така и стана.
Чу се яростния рев на побеснели зверове... те тръгнаха. Изгледах въпросително момчето пред мен. Той само каза: "Имай ми доверие" и се усмихна. Бях толкова изненадане, че не можех да кажа нищо.
Тогава той също запали своя мотор.
Караше по път, по който не минаваше никой. Този път водеше към едно приказно местенце. Бяха скали, които гледат към морето.
Спря мотора, слезе и смъкна сивата си каска. Аз го последвах безмълвно. Бях зашеметена от красотата на това мясно. Беше някак... беше... неописуемо.
Застанах близо до края на скалата, загледана в залеза. "Слънцето сякаш целува морето!" - мислех си. В този миг, миг който няма да забравя никога, момчето дойде до мен и нежно ме притисна до себе си. Целуна ме, така както слънцето целуваше морето.
Останахме още малко. Наслаждавахме се на прекрасната гледка, прегърнати. Но се наложи да тръгваме. Сложихме каските си и се качихме на мотора. Когато стигнахме до бензиностанцията, където беше срещата, всички останали вече бяха готови да тръгват и ни чакаха.
Прибрахме се по тъмно, и беше студено. Но не и на мен. Аз бях сгрята от прегръдката и целувката на момчето, което обичах.
Това е една съкровена мечта, която никога няма да стане реалност!!!!
:smt010 :smt010 :smt010