PDA

View Full Version : Любов с препядствия...



KaRiTo
03-22-2007, 12:29
Едно момиче на име Силвия се разхождаше в парка,замечтано нейде в далечината.Тя мечтае,защото е влюбена.Влюбена в едно момче,с което няма никакви шансове,защото той е бройкаджия!Една любов,която няма бъдеще!Веднъж същото това момиче отишло с приятелки на дискотека!Там тя се запознала с Румен(не много красиво момче със страхотен характер).Той много харесал Силвия,но тя била заслепена от невъзможната любов към бройкаджията.Румен и поискал номера на GSM-а и след няма и 1 ден й звъннал,защото му било мъчно за нея!Тя вдигнала телефона с надежда,че нейния любим ще е от отсрещната страна.Но след като разбрала,че това е Румен, му затворила телефона.Румен всеки ден мислел за нея,не спирал да й звъни,да й праща SMS-и и цветя,но никакъв отговор.Накрая се отказал и престанал да й пише!
Веднъж Силвия отишла при бройкаджията с надеждата да го заговори.Като отишла при него, тя го попитала:
-Добър ден!Може ли да се запознаем?
-Ти шегуваш ли се?!Да се запозная с такова грозно момиче!Никога!
Тя си тръгнала разстроена.Не можела да повярва,че е била такава глупачка,че да отхвърли Румен, след като знае какъв е нейния възлюбен.Потърсила телефона на Румен.Звъннала му и му казала,че иска да се видят.На срещата той й казал:
-Защо плачеш?
-Момчето,което обичах, се подигра с мен.Изсмя ми се в лицето.
-С какво мога да ти помогна?Ако не се лъжа и ти направи така с мен преди време?
-Да,но страшно много съжалявам.
-Не искам да слушам-казал Румен и си тръгнал.
По пътя много съжалявал за казаните думи.Няколко пъти опитвал да се свърже със Силвия,но телефонът й бил изключен.Когато за пореден път й звъннал телефонът дал свободно.
-Ало!-казала тя с тъжен глас.
-Мога да те обичам-отвърнал той.
-Можеш да ме обичаш...-казала тя......
Уговорили си поредната среща.Двамата били много щастливи заедно....
Но дошъл и най-жестокия ден,в който думите на Силвия някак си станали на прах.Нейното "Обичам те" вече не се чувало.Румен видял,че нещо се променя във взаимоотношенията им.Опитал се няколко пъти да разговаря с нея,но тя винаги се прибирала късно в нетрезво състояние.След поредния скандал между тях, Силвия му казала,че повече не може да е с него:
-Обичам те,впрочем- обичаХ те!Не мога вече да карам сърцето ми да те обича!Мисля,че те забравих!-казала тя с насълзени очи и не знаеща къде се намира след поредната чаша уиски.
-Защо не ми го каза по- рано?!Обичам те,затова щях да те разбера и да те оставя.А не да ме нараняваш така след толкова хубави наши дни!
-Да,но...
-Оставям те-прекъсна я момчето-но после да не съжаляваш,че не сме заедно.Живей си живота такъв,какъвто си го направи!
-Моля те, не ме измъчвай!
-Не,ти ме измъчваш с това твое поведение.Сбогом, моя любов,или вече е по- добре да ти кажа Бивша любов!
Взел си якето и си тръгнал!От тогава Силвия станала по-мълчалива,нито се смеела,нито обръщала внимание на заобикалящия я свят.Била с много момчета,но нито едно не било като......Румен!Тогава тя осъзнала,че го е обичала,но не е успяла да го разбере навреме.Разбрала го чак,когато той си отишъл...
След няколко минути тя се строполи на пода.Когато се свести,отиде на лекар и разбра,че е бременна.Бременна,но от кого.....Та тя е била с толкова много момчета,че дори не знае кой е бащата.Може би е този,с когото се целуна пред входната врата,или онзи,с когото се гледаха толкова предизвикателно!Но най-лошото е, ако е от Румен!Направи нужните изследвания,за да разбере от кой е и се оказа,че е от Румен.
-Ами сега?!Как ще му кажа?Та той не иска да ме вижда!
Обажда му се няколко пъти,но се чуваше поредното:"Абонатът не отговаря,моля опитайте отново."
-Колкото и пъти да опитвам, все едно и също.Няма начин, трябва да отида до тях!Трябва да говоря с него!...


.......СлЕдВа ПрОдЪлЖеНиЕ!........

pipi`e`golqma
03-22-2007, 13:16
=D> =D> =D> И продължението да не го забравиш :)

KaRiTo
03-22-2007, 14:44
След като излезе от тях и отиде пред къщата на Румен тя се сети,че ако той е с друга тя няма да може да го понесе.Намери смелост и почука на вратата.За нейна радост отвори той:
-Какво искаш?-тръгна да затваря вратата пред носа й,както тя го направи преди 2 месеца.
-Изчакай!- извика тя- Трябва да ти кажа,че....
-Съжаляваш?!...
-Не!
-Ами какво?
-Бременна съм.
-Моля!Сигурно от някое копеле,което е било с теб след като скъсахме.И мен какво ме грее!
-Не е от никакво копеле.
-А от кой?
-От теб- каза със сълзи тя.
Румен остана шокиран от новината.
-Няма ли да ме попиташ защо съм толкова сигурна,че е от теб?
-Защо си толкова сигурна?
-Правих изследвания.
-Незнам сасво да кажа...
-Кажи ми искаш ли да задържим детето или да правя аборт.
-Естествето,че....
-Не те задължавам да кажеш ДА,просто,защото знам,че аз направих много злини към теб.Но ако не ме изостави така нямаше да разбера колко много те обичам!
-Скъпа,стига!Искам да сме заедно.Не е заради детето,а заради любовта ми,която не е угаснала.Няколко пъти си казвах,че ще те забравя,но така и не успях.
След дълъг и продължителен разговор между двамата,те си изясниха чувствата и решиха да задържат детето.През месеците на бременността те се радваха на растящия корем,изживяваха много приятни моменти заедно.
Когато настъпиха родилните болки,момичето постъпи в болница.Раждането беше дълго и мъчително.Румен чакаше с нетърпение резултата.След още 10 тревожни минути излезе сестрата и каза:
-Имам една добра и една лоша новина.
-Започнете с добрата,моля!
-Тя е добре.Жива е!Роди 2 момиченца!
-А лошата?
-Дечицата са с опасност за живота.
-Не,това не може да бъде.Толкова много преживяхме,не и това!Господи,помогни ни.Искам да сме щастливи!
-Ще бъдете!Всички ще се оправят.
-Дано!Къде е?Искам да я видя.
-В 301 е.
-Добре!
-Но не я притеснявайте много.
Румен отиде при Силвия и тихо пристъпи към леглото й.Тя спеше.Когато се събуди попита:
-Скъпи,къде са децата ни?Искам да ги видя.
-Добре са,скъпа!Само трябва малко да останат в болница.
-Но,защо....?
-Защото....скъпа не се разтройвай,но те имат малък проблем...
-Какъв?


.......СлЕдВа ПрОдЪлЖеНиЕ!........

martinka_91
03-22-2007, 16:49
Хайде, дай това продължение де! Стана ми интересно :) :wink:

pipi`e`golqma
03-22-2007, 17:14
.......СлЕдВа ПрОдЪлЖеНиЕ!........

Каде го?

KaRiTo
03-23-2007, 08:07
...-Какъв?
-Ми....сърдечна недостатъчност,но скъпа моя,толкова много преживяхме,че и това ще преживеем.Ще се оправят,Господ ще ни помогне.
-О,Господи,НЕЕЕЕЕ - извика тя - Неможе да бъде,Защо?Не ни ли стига това,което преживяхме пък сега и това.
-Скъпа,успокой се!Ще навредиш на себе си.
-Не ми пука!Ако те не оживеят,аз няма за какво да живея.
-Не напротив има!А аз за какво съм?!Все пак те обичам.
-И аз те обичам ужасно много!Обещай ми,че каквото и да стане ще си винаги до мен!
-Обещавам.
-Обичам те!
-И аз.
Румен успя да я успокои.След няколко часа сън тя се събуди и поиска да види Двете си момиченца.Когато ги видя в кувьоз,безпомощни,борещи се за самостоятелна глътка въздух тя си каза:
-Ако оздравеят,което ще стане,ще си казват Вяра и Надежда!
След това се разплака!Сълзите и бяха чисти и майчини!
След 1 седмица на 27 февруари,когато румен и Силвия правеха една година от запознанството си,Вяра и Надежда поеха първата си самостоятелна глътка въздух!Те оживяха!Чудо!Но можеха да се появят усложнения!Това зависеше само и единствено от Бог!Румен побърза да отиде при Силвия да й съобщи:
-Скъпа,те оживяха!
-Ти лъжеш ли ме?Не си прави шега с това.
-Не,мила,не те лъжа,те оживяха!Имаме си две момиченца!
-Слава на Бога!Миличък,това е страхотно.Обичам те!
-И аз!Благодаря ти за двете създанийца,които ми дари.
-И ти ми помогна много!
-Нищо не съм направил.
-Не напротив направи така,че да ми вдъхнеш кураж да продължа напред и да можем двамата да отгледаме Вяра и Надежда!
След като ги изписаха от болницата младото семейство беше много щастливо.Всичко,което са си мечтали вече беше сбъднато!Румен беше казал всичко на Силвия-само едно нещо беше забравил!Беше забравил да й каже,че може да се получат усложнения!Те се прибраха вкъщи и сложиха бебчетата в креватчетата им!След една нощ,когато Силвия се събуди и отиде да види дечицата си,се случи нещо ужасно!
-НЕЕЕЕ!!! - извика тя - ЗАЩОО???НЕЕЕЕЕ!!!
-Какво има скъпа?!....



.......СлЕдВа ПрОдЪлЖеНиЕ!........

KaRiTo
03-26-2007, 13:17
Румен влезе в стаята и видя Надежда безпомощно да лежи в креватчето.Той веднага взе Вяра и я премести на спалнята,а Силвия се мъчеше да се овладее.
-Защо ни го взе Господи?
-Скъпа,стига моля те неискам и теб да загубим!
-Как да спра?!Та то е толкова малко и безпомощно.Не е направило нищо на никой.
-Мила напипвам пулс.Извикай Бърза помощ.
Силвия веднага изтичала до телефона.Набрала номера и извикала Бързата помощ.Когато дошла тя веднага сложила детето в кувьоза,в който преди два дни го махнали.Успели да го спасят.Сега всичко зависеше от Бог.Дали ще го вземе или ще го остави със Вяра да си живеят заедно.
По пътя за болницата Силвия не се отделила от Надежда.Румен пък останал вкъщи при Вяра.В болницата медицинската сестра извела бебето в друга стая и оставили Силвия сама в коридора да чака отговор дали ще оживее детето или не.
-Госпожо,вие ли сте майката?! - попитал лекарят.
-Да!Докторе кажете ми ще оживее ли?
-Не се знае все още.В момента е на командно дишане.Всичко зависи само и единствено от Бог.Единственото,което можете да направите е да си отидете и.....
-В никакъв случай - прекъсна го тя - Няма да си отида докато не разбера,че детето ми е добре.
Тази нощ била много тежка.Силвия не мигнала цялата нощ.Стояла неотлъчно до детето с едничката молба към Бог.
-Боже,моля те да оживее.Защо трябва винаги да страдаме?Точно,когато всичко се оправяше стана най-лошото.Това е дете,Господи!Нищо не е направило.Помогни му.
Минала се и тази нощ.На сутринта дошъл Румен с Вяра на ръце.Когато Силвия ги видяла се втурнала към тях и прегърнала силно Вяра.
-Какво става,скъпа?Как е състоянието на Надето?
-Никой нищо не ми казва - разплака се Силвия. - Държат ме в неведение.
-Всичко ще се оправил - Румен прегърна Силвия и Вяра.
Те видяха как докторът влезе при детето.Когато излезе с тъжен глас каза:
-Няма никаква промяна.
О,Боже,ЗАЩООО??Моля те,помогни му.
-Съжалявам,правим всичко възможно - казал лекарят и си тръгнал.
Румен успокоявал Силвия като и казвал,че детето ще се оправи.Така настъпила и тази нощ!Още една дълга и мъчителна нощ.
-Скъпа,да се прибираме.Вяра е уморена.
-Не,мили,аз ще съм тук.Може би тази нощ ще стане нещо.Имам предчувствие.
-Дано утре да имаме добра новина.
Румен си тръгнал с детето,а Силвия останала да чака какво ще кажат за другото момиченце...


.......СлЕдВа ПрОдЪлЖеНиЕ!........

Jeuelle
03-26-2007, 13:55
=D> =D> =D> =D> :D

Disorder
03-26-2007, 14:47
Само аз ли мисля, че е глуповато?

Бунтар
03-26-2007, 14:57
Само аз ли мисля, че е глуповато?

Не. 8)

KaRiTo
03-26-2007, 15:13
Все пак благодаря за мненията Ви!А на тези,на които им харесва (ако има такива) Продължението УТрЕ!!!

rusalkata_
03-26-2007, 15:24
прочетох само първите 2 изречения на 1 част,но и те ми стигат да ти кажа,че много се повтаряш.


Едно момиче на име Силвия се разхождаше в парка,замечтано нейде в далечината.Тя мечтае,защото е влюбена.Влюбена в едно момче...

първото нещо,което ми се наби в очите обаче е заглавието.може ли да те питам каква е тая "Любов с препяДствия"???само аз ли знам,че се пише "препяТствие"?
Съвет:научи се първо да пишеш на правилен български и после сядай да ми пишеш произведения!

Бунтар
03-26-2007, 16:53
В случая повторението може да се толерира. Но гаврата с миналите времена е непростима.

PiNk_GiRl
03-29-2007, 12:21
na men mi haresva ujasno mnogo i go 4etoh s interes,oba4e mnogo me drazni tova smenqne na vremenata.Nepravilno e.

radito
03-30-2007, 12:09
Все пак благодаря за мненията Ви!А на тези,на които им харесва (ако има такива) Продължението УТрЕ!!!
е айде къде е това продължение?

gost4e
03-30-2007, 13:34
ti pyk egati sapuneniq serial

KaRiTo
03-31-2007, 11:41
.....След 12 часа.....
-Докторе,как е?
-Стабилизирахме го.За сега диша свободно.
-Слава на Бога!Знаех си,че днес ще е денят,в който ще оздравее!
Силвия побърза да се обади на Румен да му съобщи,че Надежда оздравя.
-Ало,скъпи,казах ти...
-Какво?!
-Казах ти,детето ни оживя!
-Какво дете?!Аз нямам дете.
В първия момент Силвия се оплаши,но когато погледна номера видя,че вместо 6 тя натиснала 9!Обадила се този път на верният номер и каза:
-Скъпи стана чудо!
-Оживя нали мила?!
-Да,скъпи!Незнаеш колко съм щастлива.
-И аз.
-Обичам те.За пореден път ти ми доказа,че ме обичаш като ми даде морална подкрепа.
-Хайде прибирайте се.
-Все още неможем.
-Защо?!
-Трябва да останем още един ден.
-Добре!Тогава ние идваме!
-Добре!До после.
-До после!
Румен взе Вяра и изтича към колата.Когато влезе в болницата Силвия го чакаше с Надежда на ръце.
-Най-накрая сме щастливи!
-Мила как ще ти прозвучи,ако....
-Какво?!
-Ако ти кажа,че искам още деца!
-Хаха,естествено,че.....ще имаме още мнооого деца,скъпи!
-Обичам те!
-И аз много,много,много!
Румен правил компания на Силвия и двете им деца.Тази нощ беше заедно цялото семейство.
-Виж колко са сладки двете!-каза Румен
-Аха.
-Ще са още по-сладки ако има още 3-4 до тях!
-Аааа,мило прекаляваш!
Добре де само Двечки!
-Така става.
На следващия ден изписаха от болницата Надежда,а Силвия и Румен бяха на седмото небе от щастие,че и това изпитание е преминато.
-Дано повече няма такива любовни препядствия!
-Дано!

THE END

Jeuelle
04-07-2007, 16:20
Мне , този край въобще не ми хареса.
Прекалено много диалози и е адски блудкав.