[B]a[N]D[i]T[k]a
03-24-2007, 17:58
Приятелството
Какво е приятелството? Къде се намира то? Може ли да се докосне, да се купи,а колко струва? Много подобни въпроси искаме да си зададем, а отговорът им е съвсем прост.
Приятелството е навсякъде около нас. Всъщност това са добрите взаимоотношения между хората. То е не само разбирателство,а и умението да простиш и да чувстваш болката на другаря сил
Двама души стават приятели, кохато имат общи интереси, занимания, мнения, предпочитания, любими теми за разговор, даже общи мечти.
Обикновенно приятелите си приличат по характер. Не може един добър и един лош човек да бъдат другари. Дори и хората, които изповядват различни религии или са от различни раси, с различен цвят на кожата, могат да бъдат прекрасни и верни приятели. Достатъчно е да имат еднакво разбиране за това, кое е добро и кое е лошо, кое е истунско и кое е безмислено. С приятел можеш да споделиш всичко, което те вълнува, дори и нещо,което не си със собствените си родители. Добрият другар ще те изслуша, ще поеме част от мъката ти, ще ти подаде ръка за помощ в наи-трудния момент, даже ако той самият е в беда. Неслучайно има поговорка “Приятел в нужда се познава.”
Често между приятелите възникват спорове и противоречия, но това не означава, че връзката между тях е прекъсната. Те намират сили да си простят и да се сдобрят.
Приятелството много трудно може да се разруши, но понякога и това се случва. Причините са наи-различни. Ако някой се е променил, станал е по-груб, арогантен, досаден, отегчителен и не се разбира със събеседниците си, трудно може да бъде изтърпян. Често алчността и завистта пречат на добрите взаимоотношения. Понякога трети човек също може да развали една дружба.
Приятелството е безценно и затова трябва да се пази. Девизът на тримата мускетари: “Един за всички, всички за един.” Нека бъде девиз на всички, които уважават приятелството.
tova e drugo
Истинското приятелство е едно от най-хубавите неща,които могат да ни се случат.
Понякога то ни сполетява неочаквано,а друг път е процес на търсене на допирни точки в наш познат.Независимо как сме стигнали до нашия приятел ,с него ние ставаме по-сигурни в себе си и по-лесно преодоляваме и радости и мъки,защото споделеното щастие е двойно,мъката,споделена с приятел намалява и се приема по-лесно.Когато имаме другар до себе си,ние сме щастливи от факта,че някой се е доверил и сближил именно с нас.Приятелството ни извежда от самотата,кара ни да се чувстваме значими,търсени и неповторими.То разнообразява нашето обикновено и еднакво ежедневие!Човек е щастлив,когато прекарва часове наред в споделяне с другия и е още по радостен от факта,че кара и другия да се чувства добре.В приятелството няма принуда,защото ние сами избираме кой да ни бъде приятел и кой не!С него ние не общуваме официално,а свободно,без да се притесняваме от нищо.Много често смятаме повечето ни познати за приятели,но често грешим и разбираме,че не е така. Едва когато това приятелство премине през някакво изпитание, ние можем да разберем дали е истинско,или не.Истинският приятел остава до теб и в радост,и в нещастие и е винаги готов да ти помогне с каквото може,дори и тази подкрепа да се основава на казването на две обикновении думи!
Да имаш приятел е талант,който не всеки носи в себе си и затова хората,които го притежават,се стремят да не го загубят.Затова ние трябва да сме всеотдайни и добронамерени към хората,които сме избрали за наши приятели.Когато я няма тази безкористност към другия и се появят лъжите,лицемерството и лощите мисли,приятелските взаимоотнощения губят своя смисъл и умират.Понякога заличаването на едно приятелство е причинено от липсата на заинтересованост от личността на другия.Загрижени за собственото си благополучие ние забравяме да се интересуваме от радостите и несгодите,които преживяват приятелите ни .Затова трябва да имаме способността да изслущваме човека срещу нас и да можем да съпреживеем заедно с него това,което му се случва.
Приятелството е един от основните фактори,за да бъдеш
истински щастлив.Разбира се и за това щастие има и много други условия,но тогава,когато е споделено с приятелите то е най-пълно,затова никой не би избрал да живее без приятели,макар и да има всички други блага!!!
drugo pak za priqtelstvoto :lol:
За да живее пълноценно човек,той не може да живее сам. Ежедневно ние се срещаме с хиляди хора, роднини, познати и приятели. Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други, някой остават завинаги в живота ни, други просто преминават през него, оставяйки следа. Млад, стар, мъж, жена, всеки има нужда от семейство до себе си. Не можем да изберем родните, семейството си, хората с които ни се налага да общуваме през определена част от живота си, но можем сами да изберем приятелите си. Вярно е,че с годините хората се променят, някой приятелства просто не могат да издържат изпитанието на времето, от момиченца и момченца играещи си на кукли и на футбол се превръщаме в големи хора, пътищата ни се разделят, между нас застават други хора, големи разстояния и незапълнени пропасти, докато старият ни приятел или приятелка с които преди време сме се кълнели, че нищо не може да ни раздели и никога няма да се забравяме , се превръща просто в черно бял спомен, от детските ни години-хубав, но само спомен. Има различни видове приятелства, семейни, по сметка, наложени ни от други хора и истинското чисто приятелство, да намериш човек, с които да се разбираш и без думи, които да е винаги там, за да се посмеете заедно и никога да не откаже да ти подаде ръка,когато затъваш в тинята на живота. Приятелят, този които те разбира, на които си готов да повериш и собствения си живот, които винаги е там, за да ти даде съвет или просто, за да те изслуша, който не очаква нищо в замяна. Ти го познаваш и той те познава и се приемате такива каквито сте, можеш да му кажеш, кога греши и искрено без капка завист да се радваш на неговите успехи, както и той на твоите, само такова приятелство може да продължи вечно. Но и нищо не боли повече от приятелското предателство и нищо не е по-страшно от това, да се довериш до край на един човек и в даден момент, да разбереш, че всичко е една голяма лъжа. Но трябва да се поемат рискове, а когато наистина срещнеш човека, които можеш да наречеш “приятел” , ще усетиш истинската сигурност, която той ти носи и дори няма да се замислиш преди да му разкриеш цялата си душа. Само истинският приятел, може да прощава всичко, само той е готов, да страда, за да си ти щастлив, само той никога не би избягал и не би те оставил, колкото и страшно да стане, но и точно затова се намира толкова трудно. Още древният учен Аристотел е казал “Който е приятел на всички, не е приятел на никого”, защото истинските приятели са твърде малко, намират се твърде трудно и точно, затова са толкова ценни, не можеш да очакваш да си паснеш с всички хора и всички да те харесват и да се превърнат в твой истински приятели, много ключове могат да влязат в ключалката, обаче много малко, могат да я отключат. Но истинското приятелство никога не може да е едностранно,трябва както да се очаква много от него, така и да се дава много. Да приемаш проблемите на другия, да му съчувстваш и да преживяваш с него трудностите, да не се отдръпваш, когато стане трудно и никога да не забравяш, че човек без приятели, никога не може да има пълноценен живот и не може да разбере какво е щастието, когато няма с кой да му се порадва и да го сподели. Струва ли си обаче да се жертва приятелството в името на едно малко по-различно чувство? Любовта и приятелството, това е като да ходиш по много тънък лед, които заплашва всеки момент да се счупи, при най-малкото невнимание от твоя страна. Когато в един момент в живота ти се появи един нов субект е напълно нормално да започнеш да прекарваш по-малко от времето си с добрите стари приятелите и докато преди сте били непрекъснато заедно,то днес ти за пореден път този месец отхвърляш предложението им да излезете, защото вече имаш уговорка с някой друг. Всеки реагира по различен начин на тази промяна,но тя определено при всички положения е като трус в отношенията ви, които или ще ги доведе до край или ще ви сплоти още повече,но неминуемо ще ги промени. Дори да не си го признаваме, малко или много започваме да изпитваме ревност, когато вече не сме единствените и не заради друго, а просто от страх, че може вече никога да не бъдем. Има и друг важен момент в безкрайно дългата история за човешкото приятелство. Ще си позволя да цитирам Чарлз Колттън, който е казал “Възможно е приятелството да завърши с любов, но любовта с приятелство-никога”.Тънката граница между приятелите е най-лесно да бъде прескочена, понякога наистина това не бива да става, защото рискуваш да загубиш това, което имаш, а то никак не е малко, но друг път пък е най-правилното решение, най-сигурният път към истинското щастие, открито в едни познати до болка очи,погледнати по нов и по-различен начин.
Както за създаването на едно приятелство са нужни повече от един, така и когато то завърши, вината не може да се търси само от едната страна. Но все пак, аз вярвам или поне горещо се надявам да има приятелства, които продължават вечно, но затова се иска много воля, много взаимност, любов и доверие, само тогава може да се изгради това така велико чудо в човешките отношения - приятелството между хората.
i oshte edno ...
Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста
и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?
В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство.
Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада.
Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.
Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряване и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите.
Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето.
В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и
намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами.
Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора?
Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам
a za drugata ti tema ne namerih nishto sorry ](*,)