Сонет за дните.

[Бунтар]

И само тази надежда ни остана:
че има още нещо ново да се каже,
че има смисъл от цялата промяна,
че има смисъл от живота даже.
Но ако го намерим, ще премаже
останките от умовете и сърцата.
И ако го достигнем, ще откажем
да търсим по-нататък свободата.
Нима сме всички роби на съдбата?
Или сме жертви на свободната си воля?
Към себе си отворихме вратата,
сега сме си ненужни, о, ирония!

Откакто помним, търсим някаква хармония.
Тя е смърт, животът ни - агония!

Дълго се чудех как да го кръстя тва нещо... Освен тва, чак след като го бях написал, се усетих, че май е подредено като сонет...

А, и бахти тъпото дет ми е всичко... Тва е щот нямам смисъл...

[()()()()]

jestoko e! ima rityk, ima rima i smisyl mn e hubavo:) edno ot malkoto hubavi ne6ta koito 4eta tuka

[carevi4noto_momi4e]

ni ba4ka

[Disorder]

Оригинален както винаги. Поздрав за хубавия стих.

[_[LiFe-StiLe]_F]

много ми харесват стиховете ти! това не е първия, който ми грабва вниманието от първия път! забележително е не само начина на изпълнение и писане, а по-скоро самия замисъл! определено ми допада много :wink:

[chirsten]

Сърдечни поздрави! Много ме впечатлиха творбите ти - не знам на колко си години, но засягаш изключително дълбоки и интересни теми! Продължавай в същия дух. Успех! :)