Ese na tema moeto u4ili6te Speshno e plssss [Архив]

[B]a[N]D[i]T[k]a

03-27-2007, 13:30

hora polzvaite tursa4kata be .. tova e vzeto ot teen u4itelq :-s

Моето училище . Есе
Изпрати на приятел

“Щастлив е онзи, който
се е научил да се учи”
Менандър

В индивидуалното си развитие човекът преминава през някоко основни фази. Първата от тях е семейството, в което той се изгражда като личност с мнение и характер, втората е училището, една от най-важните институции в живота на всеки подрастващ човек, а след това новото семейство и работата. Но тъй като това е есе за моето училище, ще трябва да се спра по-подробно на него.
Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището му. Все още не знам дали е така, защото самият аз съм ученик. Но смятам, че училището ми даде много. То ме научи, че знанието седи в основата на всичко. Тук разбрах, че личността на човека зависи от хората около него, от родителите, от учителите. Но не е ли животът най-доброто училище за всеки от нас?
Народът е казал: “Човек се учи докато е жив”. Което изключва виждането, че събираме знания единствено в класната стая, от понеделник до петък. Тук не ни учат да обичаме, да различаваме добото от лошото, красивото от грозното. Това го научава всеки сам за себе си, въз основа на житейския си опит и основните знания, които са му дадени в училище. Но тук, в моето училище, разбрах каква е силата на познанието. Въпреки това то е само основата, то ни показва пътя, а ние сами трябва да продължим напред, защото да се учиш е като да гребеш срещу течението. Щом престанеш, то те връща назад.
Изграждайки себе си като индивидуални личности в глобалния свят, ние търсим алтернативния начин на живот, за да докажем себе си като осъзнати човешки същества. Опитваме се да избягаме от стандатния начин на обучение, за да го превърнем в удоволстие за младите хора. А и не само за тях, за всеки, който иска да се учи. В Германия има организации, които подпомагат хората, независимо от възрастта им, да се образоват, щом имат желание.
Една добра инициатива, която ще бъде полезна и у нас. Но за съжаление българинът още не е разбрал, че знанието е основата на живота и мисля, че не му отдава достатъчно внимание. Жалко! А българинът се слави по света със своята интелигентност и способности. Надявам се само скоро да не докажем на света обратното. Сигурен съм, че някой ще противоречи на това мнение, но нека се замисли дали учениците всеки ден не бягат от училище, защото смятат, че това, което получават тук няма да им трябва. Ето, и в моето училище се случва това всеки ден и сякаш се е превърнало в нещо нормално.
Все повече млади хора напускат страната ни, защото смятат, че тук нямат добра перспектива. А дали наистина е така? Може би окаяното положение на образователната ни система е виновна за това. И заради това училището винаги ще бъде на границата между добите и лошите преимущества на България.
Мога с гордост да заявя, че в моето училище разбрах какво значи да се учиш, да учиш другите, да знаеш и да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото тъсейки откриваме себе си.
Но дали на мен училището ми е дало достатъчно, за да се реализирам успешно, където и да било, все още не знам, но вявам, че то ще остави следа в мен, която никога няма да забравя, защото това винаги ще бъде моето училище.

i eto ti oshte edno
МОЕТО УЧИЛИЩЕ

/есе/

В днешния бурен и стремителен свят човекът губи своята същност и се превръща в машина, в робот. По улиците сякаш се нижат черни вериги с робите на вре-мето. Всичко е сиво, потьнало в мъгла,защото човекът е затворен в клетката на повтарящото се злободневно ежедневие. И в този вечен бяг, ние забравяме за началото си и не ни интересуват истинските, стойностните неща в живота. Именно тук е мястото да се върнем малко назад и да си спомним за свидното училище и за веселите училищни дни.

Винаги когато чуя думата "есен" пред очите ми гордо се изправя сградата на моето училище. Прозорците му светят като малки свещички, а вратата е окиhttp://www.teenproblem.net/forumчена с венци от цветя. Тя прилича на олтар на знаниеhttp://www.teenproblem.net/forumто през който трябва да преминава да открия тайните на живота. И ето аз вървя към него, следвана от слънцето. В този величествен момент училището се превръhttp://www.teenproblem.net/forumща в птица, която събира своите чада - учениците под крилете си, за да ги отведе в света на знанието.

Първоначално хората асоцират училището с нещо скучно, с тягостно задължение. Мнозина биха предпоhttp://www.teenproblem.net/forumчели да вършат хиляди други неща, вместо да учат. Но само ако се замислим за секунда ще разберем колко важно е училището и каква незаменима част от днешния свят на бурен прогрес и масова глобализация е то. Без него едва ли бихме били това, което сме.Учи-лището е неразделна част от нашия живот. To е пазител на знанието. Именно познанието е безсмърhttp://www.teenproblem.net/forumтен символ на човечеството и оръжие за всеки, който умее да го използва. А изящния му контур на буквите внушава усещането за духовна хармония и сила, за-щото народността не пада там "гдето знанието живей!"

Много са житейските истини, които научаваме в училището. А учението представлява "знание в дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвие", защото чрез него се придобива едно безценно качество, което прави личността силна, значима и неhttp://www.teenproblem.net/forumзависима.

Новите умения позволяват да опознаем по-добре себе си и да преодоляваме успешно житейските препятствия.

Всяка нова учебна година ние трупаме все повече и повече знания, за да станем пълноценни хора. По тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи начин нашите дела, мисли, идеи остават завинаги в песните, в литературата, историята, науката. Те са нав-сякъде, те са всичко и всичко е част от тях.

Училището разкрива "тайните" на знанието. То е за всички като микрокосмос, който предава оригинални послания към бъдещето. Училището дава възможност на всеки да завърже името си завинаги за опашката на времето, да осмисли мястото си в живота, ролята си в обществото. То крие в класните стаи един тайнствен свят, в който властват мощта на човешките мисли, хармонията от азкономерности и вечната християнска същност.