PDA

View Full Version : какво е за мен машината-есе



rumen6911
03-28-2007, 11:40
благодаря ви предварително

05-17-2007, 08:53
и на мен ми трябва тази тема :cry:

sherry
04-03-2008, 11:21
КАКВО Е ЗА МЕН МАШИНАТА?

ЕСЕ

Един кадър от популярен филм е заседнал в съзнанието ми - бяла безлюдна командна зала и един човек пред огромни пултове с мигащи разноцветни светлини. Човекът предизвиква у мен възхищение - той изглежда всемогъщ, в ръцете му е съсредоточена огромна власт. С едно натискане на бутона може да изпрати на гибел стотици хора, а с друго - да взриви вражеските ракети.И все пак този човек изглежда страшно самотен.Заобиколен от компютрите, той е напрегнат до краен предел, за да не сгреши в решенията си, защото всяка грешка ще бъде фатална. Машините не разсъждават - те безпрекословно изпълняват заповеди. Те не могат да те успокоят с приятелски жест или усмивка , не могат да те окуражат, когато рухнеш от умора или отчаяние, а чувството им за хумор... просто го няма. Излиза, че напразно се възхищавам на този герой - властта му е илюзорна, той е ограбен, защото му липсва най-важното - обикновената човешка близост. Ако това е картината на бъдещето - самотен човек, вперил поглед в машините, аз бих се отказал от него. Бих пожелал да остана в несъвършеното настояще, но да мога да се радвам на приятелството, любовта и красотата на природата.

Зная, че понякога наричат нашето поколение - компютърно. Всеки от моите връстници е заспивал с мечтата да притежава тази съвършена машина - компютъра. Много от нас го имат - използваме го за игри и забавления, състезаваме се с него, понякога учим с помощта му. Ако е снабден със съответните програми, компютърът може да бъде на човека и инструмент в ръцете му. Работата с него се осъществява в диалогов режим, но значи ли това, човекът и компютърът разговарят?

Често съм се замислял, когато използвам моя компютър, с кого всъщност общувам - със самата машина, с авторите на програми или с обществото като цяло. И отговорът не е еднозначен. Динамиката е отличителна черта на нашето време. Емоциите постепенно отстъпват място на по-рационални отношения и сигурно затова съвременният човек неусетно замества с компютъра много неща в живота си. Немислимо е да си представим днес живота без компютрите. Но съм убеден, че хората ще намерят точното им място и когато премине първоначалният възторг от тях, ще дойде по-разумното и спокойно отношение. И тогава човекът ще натисне SHUT DOWN и ще излезе да потърси приятелите си, с които ще се посмее или които ще го наранят, но с които ще се чувства истински жив, напуснал виртуалния свят и разтворил ръце да прегърне живота такъв, какъвто е!

Владимир Стефанов Якимов, VІІІа