PiNk_GiRl
03-28-2007, 12:24
Вярвах в теб...
Обичах те толкова силно и страстно,
а ти в миг ме остави да скитам сама.
В момента сърцето ми изпитва нещо ужасно,
не чувствам аз силата на любовта.
Вярвах,че с теб ще полетя,
и ще стигнем край света.
Ти разби тази моя мечта,
като я превърна в развалина.
Вярвах,че не сънувам когато съм с теб,
че всичко е истина и това бе моя лек.
Живях с мисълта,че заедно ще продължим до век,
и за нас светът ще стане мек.
Ще вървим по пътеката на любовта,
нераздесни от жестоката съдба.
В нас ще тлее огъня ня страстта,
и щи изпитваме силата на нежнастта.
Но не оправда ти моите копнежи,
разочарова ти моята душа.
Разпръснаха се мислите ми свежи,
за твоята е моята съдба.
заслугата за това стихотворение е и на една моя много добра приятелка.Благодаря й!
Обичах те толкова силно и страстно,
а ти в миг ме остави да скитам сама.
В момента сърцето ми изпитва нещо ужасно,
не чувствам аз силата на любовта.
Вярвах,че с теб ще полетя,
и ще стигнем край света.
Ти разби тази моя мечта,
като я превърна в развалина.
Вярвах,че не сънувам когато съм с теб,
че всичко е истина и това бе моя лек.
Живях с мисълта,че заедно ще продължим до век,
и за нас светът ще стане мек.
Ще вървим по пътеката на любовта,
нераздесни от жестоката съдба.
В нас ще тлее огъня ня страстта,
и щи изпитваме силата на нежнастта.
Но не оправда ти моите копнежи,
разочарова ти моята душа.
Разпръснаха се мислите ми свежи,
за твоята е моята съдба.
заслугата за това стихотворение е и на една моя много добра приятелка.Благодаря й!