трябва ми есе [Архив]

MusicIsTheKey

04-02-2007, 16:39

Какво за мен е Отечеството

Колелото на живота се върти бързо и неуловимо. Днес става утре, утре става някога... Остават само прашни учебници по история и спомени.

''... Мила ми Венето, после родината, най-много обичам тебе'' е казал геният на цяла епоха - Ботев. Той е патриот до последната си капка кръв, а знаем, че този който загива заради Татковината си не умира, с вятъра вечно ще кънти неговото име.

Какво е за мен Отечеството ли? То е в миналото, то е в бъдещето, то е сега. За мен душата му е навсякъде, тя е във всичко и всички - крие се в старата смокиня на площада, има я в студените къщи на прадедите ни, скътана е в мотиката на двора, тя е и в българското вино, до което прибягваме и в радост, и в болка. Има неща, които са безсмъртни, има нелепи случайности, пред които мъдрите мисли се предават. България е изстрадала столетница, съхранила се е след множество войни, предателства, продажност и клевети. Земята, по която стъпвам сега, е напоена с кръв, пот и сълзи. Тук са стъпвали хайдути, тук българска майка е проклинала съдбата с плач, а там, където се леят невинни сълзи, тревата не никне и снегът не се топи.

Моето Отечество е интимно, копнежно, чувствително. То е място за живеене, работа и почивка. Може би аз ще напусна България, но със сигурност с двупосочен билет. Знам, че ще се върна, защото няма по-топла стряха от бащината и по-успокоително небе от родното. Убеден съм, че винаги на прага ще ме чака побелялата ми майка с бяла погача и руйно вино.

Някой беше казал, че ''наистина хубавите неща се случват само по веднъж, защото при повторяемост, всяко нещо губи своята оригиналност''. Един път се живее, един път се умира, един шамар, първо и последно мълчаливо сбогом. Събираш куфари и казваш ''ще се върна скоро'', но понякога ''скоро'' е ''ужасно късно''. Отечеството ще те приеме и богат и беден, грешен и праведен, ще те приеме, дори и да се отричаш от него хиляди пъти. Всичко мое е в България - тук са моите приятели и врагове, хората, които са медът в питата и солта на раната ми. Тук са моите близки - на тях сам готова да простя всичко отново и отново... защото само те биха могли да ме възстановят след удар.

''Не можеш да оцениш това, което имаш, докато не го загубиш''. Трябва ли да губим своята педя земя, за да разберем колко е струвала. Всъщност тя струва ли нещо - не. Безценна е, не се продава, не се заменя, защото е единствена и уникална, а неповторимите неща се превръщат в реликви.

За мен Отечеството е сълзата, пулсът на сърцето ми, то е в руините наоколо, сърцето ми пулсира в ритъм с чуруликането на птичките. Всички емигранти са взели със себе си по късче от България. Те често си казват: ''моя страна... ще се върна''. Събират се в някоя механа и пият за да забравят, пеят тъй както се пее през сълзи...

Много са синонимите на Отечество - татковина, родина, страна..., но нито една дума и нито един жест не биха могли да поберат значението му .Това съществително не се разбира, то се чувства, а нима някой може да обясни чувствата? Не - те не могат да се разкажат, не могат да се снимат, могат само да се усетят. Който дойде в България дори и за миг, не би я забравил никога. Тя е дива и питомна, далечна и близка, твоя и чужда, малка и необятна, дългогодишна, но не и стара - тя е вечна!!!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42780