Влез

View Full Version : Не ме привлича вече



04-04-2007, 01:50
Той не ме привлича вече, не ме възбужда както преди. Беше достатъчно една целувка, едно докосване... Сега сме свикнали един с друг, докосването вече не пали искри, а е съвсем рутинно и нормално. Спим на едно легло, а нямам желание за ласки. А той ме желае дори повече от преди. Вече не правим любов, а просто секс по задължение. Първо се опитвах да не показвам какво чувствам, дори си представях че съм с друг човек, опитвах се да вкарам романтични елементи /масажи, светлина от свещи, ала-бала/, опитвах да не мисля изобщо, какво ли не...но той усети, че се отдръпвам. И страда от това. Сега го правим един-два пъти в месеца /а живеем заедно/ Приятно е като физическо усещане, но е без желание, мисля си само кога ще приключим най-после, превърна се в досадно задължение. Вече се отразява на връзката ни, той иска да ми достави удоволствие, но дори и да не го отблъсквам, той усеща че се преструвам и не иска да ме принуждава... Връзката ни е доста сериозна, пасваме си във всяко друго отношение, живеем заедно. Не знам дали някой ще ме разбере, а и не ми е мястото в тази възрастова група вече, но просто имам нужда да споделя някъде... Той ме обича, аз също го обичам, но вече не го желая... Знам че за повечето от вас е неразбираемо, уж го обичам а не искам секс, но имали ли сте пет годишна връзка? А и той ми е първият и единственият досега... Не искам заради секса да се провали любовта, но всичко рухва постепенно. Искам да бъда до него и явно се обричам вече да не изпитвам удоволствие и да изпълнявам едно интимно задължение. Как да върна огъня, как да го желая като преди? Проблема е че изпитвам физическо привличане към друг човек, там има искра, дори преди време имах шанс и много се изкушавах от мисълта да изпитам отново насладата да бъда с желан човек, но не го направих. Не изневерявам. Не ме съдете твърде строго, докато в тази възраст повечето грабят с пълни шепи, аз се обрекох на един човек, още съм с него и навярно ще остане единствен в леглото ми, но желанията ми понякога поемат в други посоки, човек желае онова, което не може да има. И сега се чувствам двойно виновна- че не изпитвам влечение към този, с когото смятам да си прекарам живота и че желая друг човек... Ако можех някак да пренасоча това желание... Искам всичко да е както преди, искам да сме изцяло заедно, да се отдавам с душата, а не само с тялото си, най-после да го направя щастлив...и аз самата да изпитам удовлетворение. Да, не само тялото има нужди, когато желаеш някого, когато се отдаваш, правиш го и с душата си. А чувствата понякога объркват нещата, можеш да обичаш, без да желаеш и обратното. Трудно е да се определи, но... Аз самата сякаш обичам с разума, но желая със сърцето... Толкова ми е труно, толкова съм объркана... Не мога повече така. Не мога да съсипя тази любов, не мога да сложа край само заради секса, но пък и не мога да изневеря, не мога да се преструвам, но и не мога да почувствам истински, не мога да бягам и да се крия и само плахо да се питам "Докога?" Не мога и всеки ден да се разминавам с Другия, изчервена, настръхнала и разтреперана, изтръпваща при всяко случайно докосване, всеки път щом погледна ръцете му си представям тази топла прегръдка, щом говоря с него сякаш усещам този глас да шепне нежно в ухото ми, щом съм близо до него сякаш ме е ударил гръм и не знам къде се намирам... А вечер лягам унило до този, който ме обича и е готов на всичко за мен, този, който знае какво ми е в главата, тихо прошепвам "Лека нощ" с неизменната целувка по бузата и се обръщам с гръб, за да не види сълзите... Всеки път, след като му се отдам, на него единствения, след като изиграя ролята си и той заспи, сдържам едва дъха си и сълзите ми се стичат без да мога да ги спра, разкъсана от вина че отново го излъгах, че той отново се направи че ми вярва...и че отново, неволно си задавам въпросите "Дали и Другият целува така?" Не ме разбирайте погрешно, не се колебая между двамата, защото съм направила вече своя избор, просто се тормозя и ми се иска Моят човек, моят Единствен да ме пали отново както преди, да бъда изцяло негова и духом и телом, искам, но нещо в мен се бунтува. Искам Другият да остане само размит спомен, само един приятен замъглен сън, а бурните емоции, който разпалва у мен, да бъдт породени от моят единствен... Искам... Разумът крещи "Искам! Трябва да бъде така!", а проклетата непокорна и упорита душа държи на своето и не отстъпва. Вечно съм в битка със себе си, вечно нося маска и се прикривам пред всички... а те чудесно знаят какво ми е, или поне се досещат... Мразя се, мразя способността да чувствам, защото ми носи само болка, мразя живота си такъв, какъвто е сега, съсипах този, който ме обича, а той дори не знае колко ми е тежко от това, сякаш част от мен бавно угасва, не мога повече така, но какво бих могла да направя? Воля? Тя ми стигна колкото да не се хвърля в чуждите обятия, само толкова... Тя ми стига колкото да изпълнявам задължението си в леглото, само толкова... Тя ми стига да ги гледам в очите, да се смея и да се шегувам с тях денем, но само толкова- вечер ги отбягвам и бликват сълзи, нежелани и досадни. Дълго бях силна, мислех че не мога да плача, но сега мисля че не мога да спра. Без глас крещя "Помощ" сякаш някой може да ми помогне, сякаш думите ми тук могат да оправят нещата... Гордост, достойнство, воля, разкаяние- те са нищо. Аз съм нищо. Не живея, а само съществувам. Той спи до мен, а аз разказвам живота си на непознати... Вече не мога да споделям, не мога да му казвам какво ме мъчи...а бяхме толкова близки, той знаеше всичко за мен, всяка малка подробност, всяка тайна, всеки недостатък, всяка грешка... Сега се затварям в себе си и не го допускам. Не искам да го наранявам с думите си, но мълчанието ми също го трови... Пропадам, пропадам.

batkodoki
04-04-2007, 01:59
дете!

04-04-2007, 02:13
Благодаря, много ми помогна! Ни един път не ми отговори в здравния раздел, ни един път не ми помогна, когато се обръщах директно към теб в тема или на лично съобщение/да имам си акаунт представи си/, а сега ми отделяш от скъпоценното си време да изразиш снизхождение? Ако можеш да ми помогнеш, дай ми съвет, сподели житейски опит, препоръчай ми терапия /не се майтапя, сериозна съм/, но само да констатираш "ДЕТЕ"- това и аз си го знам.

batkodoki
04-04-2007, 02:23
Благодаря, много ми помогна! Ни един път не ми отговори в здравния раздел, ни един път не ми помогна, когато се обръщах директно към теб в тема или на лично съобщение/да имам си акаунт представи си/, а сега ми отделяш от скъпоценното си време да изразиш снизхождение? Ако можеш да ми помогнеш, дай ми съвет, сподели житейски опит, препоръчай ми терапия /не се майтапя, сериозна съм/, но само да констатираш "ДЕТЕ"- това и аз си го знам.
не знам какво знаеш, и не знам кому куде и кога си се "директно обръщала". но със сигурност адресата не сум бил аз. ако бях получил - бих отговорил. както на всеки.

а степента ти на предубеденост е видима и от интерпретацията: "дете" - е лекарството!
не е описание на емоционалните ти флуктуации!

04-04-2007, 02:36
ОК, извинявам се, че реагирах толкова остро, но често ми се случва да не получавам адекватни отговори. Не питай защо съм в тийн-форум, във "възрастните" ме гонят че съм малка и не разбирам от нищо... А че се приемам за дете, честно да ти кажа понякога си мисля, че всички дивотии, които сътворявам, не подхождат на зрял човек. Просто все си мисля, че разликата между дете и възрастен се корени в способноста правейки избор да поемаш отговорност и да си носиш последствията, вместо да се криеш... А не мисля че съм от най-отговорните. Извинявай още веднъж, не исках да те обидя. Наистина ли смяташ, че "дете" е лекарството :shock: В смисъл правилно ли разбирам тоя път? Аз пък си мислех, че точно тези мои емоционални лутания, ако мога така да ги нарека, са по-скоро пречка и че в една връзка има връщане назад само преди този етап...

lips_of_anegel
04-04-2007, 05:02
zna4i първо не мога да ти помогна,изпитвала съм 4увствутото да оби4ам някого но не съм искала някой друг.сама казва6 4е другият не иска6 изоб6о да го желае6 и т.н..същност от си зависи само от теб,от това какво става в главата ти.щом го оби4а6,трябжа да му каже6 това което мисли6,да забрави6 другия.в момента в който се отпусне6 и другият ти из4езне от съзнанието вси4ко 6те се оправи.радвам се 4е когато си имала възможност да се отдаде6 на друг не си го направила,6ото много хора биха го направили,но аз съм против това изцяло :smt018 [-( надявам се 4е поне малко съм ти помогнала и успех.просто забрави другия 4овек,в крайна сметка до там се свежда вси4ко и отново 6те си върне6 желанието към мъжа когото оби4а6 :smt008
п.с. съ6тност ти не си спряла да го оби4а6,просто сексът не варви,за6тото не се отпуска6 и мисли6 то4но за този другият.и ве4е е станало такава рутина,4е 4ак писва..аиде успех [-o<

04-04-2007, 05:28
Ebah ti 6ibanata situaciq... KAto si predstavq 4e tova moje da se slu4i s moqta priqtelka i me pobivat trupki... 4esno da ti kaja az bih predpo4el ako tq izpitva tezi ne6ta da mi kaje, puk dori sled tova da se razdelim, ako ne zavinagi to pone za dostatu4no dulug period ot vreme! Suvsem razbiraemo e vle4enieto ti kum drug, spored men v dne6no vreme edna jena ne moje cql jivot da ostane samo s edin muj. Estestweno e da iska6 da opita6 i ne6to drugo. Ograni4avaiki se mu4i6 i sebe si i tozi do teb!! Pomisli dobre i 6te osuznae6 4e tazi muka ne moje da produljava cql jivot! Po dobre se razdelete sega, otkolkoto sled godini stradaniq!!

Ako stawa wupros samo za sexualniq ti jivot i rutinata v nego su6to ima re6enie- grupoviq sex!! tova e edna prekrasna vuzmojnost za raznoobrazie, kato pri tova go izjivqva6 zaedno s partniora ti. TOva ne e iznevqra, a edno zabavlenie, v koeto u4astvate i dvamata!

I kato cqlo putuvaite, radvaite se na jivota, pravete sex na nestandartni mesta... takiva ne6ta razni

alkobalko
04-04-2007, 05:53
Доста гадничка ситуация. Ако на мен ми се случи, пих признала всичко. Смятам, че е по-честно да бъда искренна с него, а не да го лъжа, дължа му поне това.
При теб е доста по-ложно, тъй като живееш с него. Не знам колко близка си с другия човек, но трябва много добре да обмислиш ситуацията. Заради него и самата себе си трябва да се опиташ да бъдеш щастлива. Ако искаш да останеш с приятеля си, опитай се да внесеш разнообразие във връзката ви. Това може и да помогне.

bungle
04-04-2007, 07:12
Aз ще замълча тук..


Дете - недей. Млада си още.
Любовник - недей.
Намери си хоби.
Каквото и да е. Нека запълва вниманието ти и те изморява. И най-вече : нека ти носи УДОВОЛСТВИЕ.

krem4et0
04-04-2007, 07:59
Спрете да живеете заедно. не се виждайте непракъснато. дори през това време не се чувайте и по телефона. никакъв контакт. Това връща тръпката-уверявам те. с моя приятел се виждам 3-4 пъти седмично за по 2-3 часа и да ти кажа ли, че тръпката е като в първите дни, даже и по-силно. Имаме време да си липсваме и да се желаем много. разубеди ме да убеждавам гаджето да живеем заедно. то и без това удрям на камък в тази насока. Според мен това е 1 решение на сексуалния проблем. Ако го обичаш толкова-няма да се разделите, но поне ще се желаете повече. Просто говори с него и му кажи-1 месец няма да живеем заедно, ще се виждаме през ден за по малко и сед този 1 месец виж как стоят нещата по отношение на чувствата ти!

temito
04-04-2007, 08:10
opitai s malko pochivka,mislq che shte vi pomogne

PaRkInSoN
04-04-2007, 08:24
дете!

AngelOfDarkness
04-04-2007, 08:27
krem4et0, точно това щях да пиша. Разделете се за малко, наистина. Кажи му, да не си мисли най-лошото, а че е мярка да не си омръзнете тотално. Подкрепям и Aleandra-трябва(за да не го уплашиш) да споделиш как се чувстваш. Той е човека, от когото трябва да очакваш разбиране! :-D
(Aleandra, с риск да прозвучи грубо, "искренна" се пише с едно "н"->проверката е "искрен", не "искренен". Просто често се среща като грешка, а виждам, че иначе пишеш много правилно, явно се стараеш и се справяш много добре!!! :smt006 )

Авторката ме натъжи доста. :smt010

Съчувствам ти много и... смятам, че разбирам проблема ти. Ако има нещо, пиши лично. Обичам да помагам на хората, или поне се опитвам...

Ваша и нетактична (както винаги),
AngelOfDarkness

pretty girl
05-26-2012, 07:08
Здравей,

Тъй като в момента се намирам в същата ситуация, в която ти си била преди 5 години, а даже е и по-усложнено - ще се женим, можеш ли да ми кажеш как се наредиха при теб нещата за това време? Още ли си със същия човек и успяхте ли да съживите връзката си?

nymphadora
05-26-2012, 07:53
^ защо ще се жениш за човек,който ти е омръзнал още преди сватбата?

prosto_chovek
05-26-2012, 10:57
лапетии :)

Cucko0
05-26-2012, 12:23
2007 ............