Angel Whit Devil Soul
04-05-2007, 07:28
Искам някакъв линк за съчинение разсъйдение на тема Смърта и песента в поемата "напрощтажане",Одата "Български език"страстната защтита на родното слово и Образът на хъша според пожестта "немили-недраги". Блрагодаря ви предварително.
Искам някакъв линк за съчинение разсъйдение на тема Смърта и песента в поемата "напрощтажане",Одата "Български език"страстната защтита на родното слово и Образът на хъша според пожестта "немили-недраги". Блрагодаря ви предварително.
q go napi6i parvo kato horata 4e ni6to ne ti razbrah!!
Искам някакъв линк за съчинение разсъждение на тема Смъртта и песента в поемата "Напрощаване",Одата "Българският език"-страстната защита на родното слово и Образът на хъша според повестта "Немили-недраги". Блрагодаря ви предварително.
http://www.teenproblem.net/school/s/1193.html - Българският език
Обобщения образ на българският хъш според повестта "Немили - недраги"
Българският хъш - мъченик и герой
Повестта "Немили - недраги" гради образа на българина в неговата отдаденост на родината. Чрез нея патриотът Вазов цели да пробуди исто-
рическата памет чрез прослава на мъченическия, но героичен живот на хъшовете - презрените, изхвърлени от обществото хора, избягали от роб-
ството в България, намерили временен приют на румънска земя и създали там свой битив и духовен микрокосмос.
Употребата на множественото число в заглавието на творбата говори за обобщеност на образа на главния герой. Българският хъш обобщава
образите на всички мъченици и страдалци, борци и партиоти, които живеят в условия на принудително бездействие в един чужд свят. Носещ героич-
ния патос на национално-освободителната борба, българският хъш е мъченик, защото всички герои в повесттаса прокудени от отечеството си
българи, които се скитат "немили - недраги" из негостоприемната чужбина. Но те са и герои, които понасят всичко в името на една велика цел -
свободата на България. Трогателно е желанието им да се завирнат в родината, в нейната "милост" и "драгост", макар и чрез трудните пътища на
смъртта или на униженията. Те са "немили - недраги" не само в смисъла, който Ботев влага в израза, но те са "немили - недраги" и в една сво-
бодна вече България. Заглавието на повестта носи болката и упрека на Вазов към следосвобожденското време.
Живота на хъшовете - мъченици и герои - авторът показва в две измерения: на миналото, коете за тях е и бъдеще под девиза "свобода или
смърт" и в жалкото им, мизерно настояще. Погледът на повествователя ни въвежда в мъглата на браилските улици, от които лъха непрогледност,
самотност и пустота. Описанието на мрачниям нощен пейзаж доказва непроветливостта на чуждата земя и създава мрачно, тягостно настроение. То
ни подготвя да вникнем в страдалческата съдба на хъшовете. Едно светещо в нощта прозорче, символ на отнетата героичност, открива пътя на
българското в един чужд свят. Откриваме го в една кръчма с надпис "Народна кръчма на Знаменосеца" .По подобие на други надписи на български
кръчми в Браила и този говори за патриотичния дух на времето, за дързостта, бъодушевлението и стремежа на съдържателя да изрази открито меч-
тата си за "Свободна България". В тази кръчма хъшовете намират своя пристан. За тях тя е символ на родината и свободата, единствен дом, в
който ще намерят сърдечност, топлота, уют и съчувствие. Кръчмата на Странджата за тях е оазис сред студенината на чуждото обкръжение и вра-
ждебност. Печатът на страданието е белязал по еднакъв начин лицата им. По тях личат следи оъ болестите, от мизерията и глада, но и от стари
героични подвизи. Вазов ги индивидуализира чрез портратни детайли, жестове, реплики и биографични данни. Така авторът разкрива мъченическия
живот на хъшовете и тяхната вътрешна драма. Това, което свързва, са спомените от славното, героично минало, патриотичният идеал, дружбата и
идеалите им. Мечтата им - да пролеят кръвта си за свободата на отечеството - е основно спояващо звено, кето превръща емигрантското съсловие
в колектив с обща цел и идеали. В мизерната обстановка на кръчмата страдалците намират духовна подкрепа, обединени около своя закрилник и
духовен баща - Странджата. При него те изграждат свой свят, за да могат да понесат във враждебната страна, да съхранят своето мъжество, гор-
дост и човешко достойнсто. Настоящетп им е непоносимо тежко, животът им в чуждата страна - безперспективен, Въпросите, които Вазов задава в
лирическото отклонение на втората глава, са техни въпроси, драматични и безответни. Колективният образ на тези бивши се озарява и от ностал-
гията по семейното огнище, от копнежа им по лично щастие. Неприветливата реалност Вазов предоставя образно с думи, преливащи от болка: "Бяха
сред обществото, но бяха в пустиня". Храбрите родолюбци по ирония на съдбата са обречени на презнение и бездействие. В носталгичния си унес
на брега на Дунава, те чуват призивния глас на България. Възкресените спомени укрепват силите им, порива им за борба. Величествения Дунав,
граница между чуждо и родно, се смалява до "бара", която могат да прескочат. Понесен от романтичен възторг и болка към тези герои, приели
девиза "свобода или смърт" и страдалци, откъснати от родната земя, писателят се слива с колективния образ на хъша.
Болката по поробеното отечество ражда категоричната убеденост, че единственият път е борба и смъртта за свободата. Тези мисли, характер-
ни за всички хъшове, изразява Странджата в речта си. Той учи своите "братя мили" да издържат на непосилния мъченически живот. Прозвучава ка-
то из, речта разкрива съществени отхарактера на българския хъш. Думите на Странджата са израз не само на неговата душевност и идеали, на и на
тези на всички присъстващи. Споделящи с тях мизерията им, безославен живот, старият хъш ги учи на спокойствие, взаимно уважение и търпимост.
Осъдени на принудително бездействие в Румъния, глад и мизерия, патриотите попадат под магическото въздействие на словото на своя духо-
вен баща. А той им припомня, че е "хъш значи да се мъчиш, да гладуваш,да си биеш - с една дума - да бъдеш мъченик".
В обобщения образ на българския хъш откриваме възторга на националната патриотична идея. Мъченикът може да загине, но героизмът му
остава пример за подражание. Докозателство ва това са и думите на най-младия хъш - Бръчков - към умиращия Знаменосец:"Твоето име ще остане
славно! Ти си един герой!".Достойното съдържане на Странджата пред смъртта, заветът към Бръчков:"Умри за България!", силата при раздялата с
живота да кажеш:"Ах, сладка е смъртта за оттечеството, говорят, че той е съумял да предаде да предаде собствените си добродетели и на друга-
рите си. И те всиячки, с изключение на Македонски, постигат своя идеал - намират смъртта си в битката при Гредетин за свободата на България.
Като цяло Вазов извайва образа на българския хъш - страдалец, партиот, борец за свободара на родината си. Величавият Странджа, колорит-
ният борец за свобода на родината. Величавият Странджа, колоритният Македонски, очарователният Бръчков и останалите герои в повестта "Неми-
ли - недраги" оформят типичнит образ на българския хъш - мъченик и герой., въплътил националната идея за свобода.
източник - помагало.ком
Angel Whit Devil Soul
04-05-2007, 12:38
Искам някакъв линк за съчинение разсъйдение на тема Смърта и песента в поемата "напрощтажане",Одата "Български език"страстната защтита на родното слово и Образът на хъша според пожестта "немили-недраги". Блрагодаря ви предварително.
q go napi6i parvo kato horata 4e ni6to ne ti razbrah!!
Ko da napraq na Bg nemoga da pi6a mn
Angel Whit Devil Soul
04-09-2007, 08:13
7ми клас, а :lol:
Da xaxaxa :lol: :lol: