Кажете какво да правя?

[Elizabet_90]

:cry: Здравейте,искам да ми дадете съвет какво да правя.Аз съм момиче на 16 години и родителите не ме пускат почти никаде!Имам си приятели на които съм много благодарна,защото винаги когато могат те седят при мен!Но неможе постоянно да са до мен и все те да идват до нас а аз един път в месеца!Признавам че ме пускат на кафе но когато им се моля три дни подрет и то през деня за най много два часа!Имам си и приятел на който те му имат доверие,но въпреки това не ме пускат в тях а само в нас седим и на него вече му е неудобно!Другият проблем е че мойте родители се карат страшно много от което много ме боли,защото почти винаги е за дреболии!Опитах се да говоря с тях но почти няма резултат.Имам си почти всичко,храна,дрехи,компютъ� � но свобода нямам.Какво да правя??! ](*,) ](*,) :cry:

[ванчето]

спокойно,сладурке не си само ти в такова положение и моето е същото,няма начин как да се оправиш с това защото те все пак са ти родители и те казват какво да става и как да става....и аз имам приятел но тук е проблема защото адски много ми ограничават времето и все се чудя как още не ме зарязал при положение,че имам много малко време един за друг :)

[Elizabet_90]

да и аз се чудя същото как още не ме е зарязъл,но по тоя начин разбирам какво съм за него!

[divo_kotence]

спокойно...и нашите само се карат ама им свикнах...а относно това че не те пускат поговори с тях,кажи им че така може да загубиш приятелите си,че им е неудобно вече да са постоянно у вас...помоли ги за малко повече свобода и ти се пак си на 16

[theEXPLOITED]

6TE GOVORI6 OTNOVO I OTNOVO DOKATO TE 4UQT!!!!!

[IKisseDAGirL]

Щом с добро не става, явно се налага с лошо. Като не те чуват и те ограничават така, спри да ги слушаш, излизай без разрешение, прибирай се когато си поискаш.. пълна анархия с една дума :lol:
Гадничко си е, ама като гледам друг изход няма. :?

В началото ще са големи скандали и викане, но с времето ще се примирят и ще свикнат. Аз съм на мнение, че не само родителите възпитават децата си, но и децата родителите - ако си ги научил, че винаги ще им се подчиняваш, те ще се държат както си искат. Но ако видят, че няма начин да те укротят и че винаги ще правиш каквото ти си решиш, в крайна сметка ще се укротят и това е.. :wink:
Знам го от личен опит, много често съм постигала своето чрез отстояване на позициите и никакво примирение :twisted:

[ProstoAz]

Малко късничко се сещаш честно казано.
Още преди 2 години е трябвало да се опитваш малко по малко да си извоюваш свободата, така че до този момент вече да си почти напълно свободна да правиш каквото си поискаш (в границите на допустимото, разбира се).
А какво да правиш сега? Говори с тях и не се примирявай, докато не получиш това, което искаш. Покажи малко инат и упоритост, де. :wink:

[umrqlabubole4ka]

Знам че те са ти родители обаче и ти трябва да имаш свобода!Неможе да си като в затвор!Говори с тях и искай това което заслужаваш! Трябва да те послушат-ако не искат,припомни им че и те са били на тази възраст и подобни.А пък ако не искат да те чуят тогава вече си мисля че може да си позволиш да правиш каквото искаш (но това е само в краен случай;първо говори)
Желая ти успех!

[<black soul>]

ето една тема, в която да си излея мъката! днеска най-добрия ми приятел ми даде якето и ключовете си да му ги държа, докато той играеше на тенис на корт (играха на някъв измислен корт в наща махала, нищо особено!)... и прибирам се сега, току що, щото имах малко работа и трябваше да се прибера по-рано.... звъни ми моя приятел и ме пита как съм, що съм, кво правя...говорим си ние и понеже бях в хожла, майка ми ме подслушва, втречнила се в мен и ме гледа и слуша всяка моя дума! ](*,) ](*,) и по едно време той ми вика : абе аз съм си изгубил някъде телефона, да си го виждала някъде? ... ама така съвсем спокойно ми го каза, без да ме обвинява, все пак той ми е най-добрия приятел и дори няма да му дойде на ум че аз съм го взела (а аз не съм му го взела!!!!!) ..и докато аз си говорих с него и понеже майка ми ме подслушва и разбра че ме пита дали съм го виждала и докато говоря по теефона тя ми казва, че трябва да си поговорим малко. аз й викам че в момента говоря и тя почва да се кара с мен. казах му чао и му затворих и я питам кво иска. тя ми вика : колко пъти съм ти казала, да не взимаш чужди неща, ще стане така че някой ден тва момче ще дойде у нас и ще се разправя с тебе що си му взела телефона!!! ... аз й обяснех че това никога няма да стане, че той ми е приятел и че никога не би ме обвинил а я ми вика че на приятели доверие не можеш да имаш!!! аз й се развиках, че тя сигурно никога не е имала приятели и на никой не се е доверявала и затова сега иска и аз да стана като нея!!! верно казах й го много гадно обаче съм права, според мене. тя не ми дава свобода, нямам лично пространство, само ме разпитва с кой говоря, за какво говоря, къде хода, звъни ми през 1 час да ме пита кво правя! омръзна ми! и аз незнам кво да правя!

просто искам да те кажа да имаш воля и да направиш така че майка ти да се почувства виновна! то любов,любов ама чак такава! честно да ти кажа и аз незнам кво да правя наистина....

[blackcat.eti]

да и аз се чудя същото как още не ме е зарязъл,но по тоя начин разбирам какво съм за него!
:? oh .......dobre 4e e moeto kote da me iznykva ot vky6ti........za6toto bez nego........po cql den v nas.............................am........za6to gi pita6......kazwa6....."Mamo, tate.....izlizam, nqma da zakysnqvam" tva e.....ako ne stane...............kato te pitat ne6to..otgovarq6 im s: "da, ne, neznam"...........i 6te vidi6, 4e pone malko 6te omeknat (pri men stana)