Panic!At The Disco -Информация

[peps_from_mars]

Някой може ли да ми даде биография иформация и такива неща за Паник.. [-o< [-o< [-o< [-o< [-o<

[PaSsioN_GiRL]

Panic! at the Disco (Паник ет дъ Диско) е създадена през 2005 година в Лас Вегас от приятелите от детинство Ryan Ross (китара) и Spencer Smith(барабани). От 13-годишна възраст двамата свирят кавъри на blink-182 в различни банди, но в крайна сметка се събират с Brent Wilson (бас-китара) и Brendon Urie (вокал и китара).
Panic! at the Disco (Паник ет дъ Диско) е създадена през 2005 година в Лас Вегас от приятелите от детинство Ryan Ross (китара) и Spencer Smith(барабани). От 13-годишна възраст двамата свирят кавъри на blink-182 в различни банди, но в крайна сметка се събират с Brent Wilson (бас-китара) и Brendon Urie (вокал и китара). Една от теориите за името на групата е, че е взето от песента Panic! на The Smiths. Други твърдят, че е кръстена на парчето Panic на Name Taken.

В търсене на слава, от бандата се свързват с басиста на Fall Out Boy - Pete Wentz, чрез LiveJournal и му пращат линк към сайта си. Той е толкова впечатлен, че заминава за Лас Вегас, за да се срещне лично с бандата. След това им предлага да подпишат с неговия лейбъл Decaydance.

Panic! at the Disco са представени по предаването TRL на MTV, през януари 2006 година, където изпълняват I Write Sins Not Tragedies. Клипът към I Write Sins Not Tragedies е сред най-гледаните в YouTube (около 5 милиона пъти). Тя е и сред най-желаните песни по радиостанция Z100 в Ню Йорк. Две техни песни - Write Sins Not Tragedies и The Only Difference Between Martyrdom and Suicide Is Press Coverage, са в The Interactive Nine at Nine with Romeo по едно и също време.

Втория им клип към сингъла But It's Better If You Do представя бандата като участници в шоу от 1930 година. Urie твърди, че видеото трябва да покаже тъмната страна на групата. Сингълът е завършен на 1 май в Англия и влиза под номер 23 в класациите. През този месец, бандата прави и първите си концерти в Англия. Всички билети са разпродадени, на някои места това става за часове. След това групата прави двумесечно турне из Америка.

През юли пускат третия си клип, Lying Is the Most Fun a Girl Can Have Without Taking Her Clothes Off. През август A Fever You Can't Sweat Out става платинен, с продажби на над един милион копия.

Бандата официално разгласява оттеглянето на басиста си Brent Wilson със съобщение в сайта си на 17 май 2006 година. Не е спомената официална причина за напускането му, въпреки че по-късно той заявява, че е бил изритан от групата. В съобщението се заявява, че приятел на бандата от дълго време - Jon Walker, ще се присъедини за турнето им като временен басист, докато намерят постоянен заместник. На 3 юли Walker официално е обявен за член на групата.

Ryan Ross: китара
Brendon Urie: вокали/китара
Jon Walker: бас
Spencer Smith: барабани

Едва завършили гимназия, членовете на нетипичната pop rock група Panic! at the Disco избухват от кварталите на Las Vegas през 2005 с дебютния си албум, A Fever You Can’t Sweat Out. Взимайки името си от лирика от песента “Panic”на Name Taken, групата се материализира, когато на приятелите Spencer Smith (барабани) и Ryan Ross (китара) им доскучало да правят кавъри на Blink 182 заедно и взели със себе си съучениците си Brendon Urie (китара/вокали) и Brent Wilson (бас), за да се допълнят като квартет. Изработили поп песни с театрални влияния, интересни техно бийтове и остри лирики, Panic! at the Disco пуснали свои демота онлайн и бързо привлекли вниманието на Decaydance, линията на Fueled by Ramen, управлявана от Pete Wentz (Fall Out Boy). Въпреки че групата никога не е свирила шоу, те са подписани. Пускайки албума си Септември 2005, момчетата тръгват на пътя същата есен с успешното Nintendo Fusion Tour заедно с Fall Out Boy, Motion City Soundtrack, Boys Night Out и Starting Line. Когато сингъла им “I Write Sins Not Tragedies” намира път до върховете на TRL (и Top 40) в ранните месеци на 2006, групата задържа триумфа си с турне с The Academy Is…, Acceptance и Hellogoodbye. Набирайки изумителна популярност, турнето се разпродавало като топъл хляб във всеки град. Wilson се разделя с групата в средата на 2006; Panic! продължават на пътя с пълни хедлайн дати, кулминиращи в появи в Чикаго на Lollapalooza и отвъд океана, на Британските Reading и Leeds фестивали. Групата продължава победния си марш с феноменалния успех на платинен дебют.




Общо взето само т'ва на български можах да намеря......Групата е супер =D>

[michka20083]

ем има майспейс и гугъл :smt004 ,но ето ти малко материал,защото е трудно да се ползват гореспоменатите :щ
Some bands spend their whole careers just hoping to produce an album as complex, cohesive and creative as A Fever You Can't Sweat Out. Not Panic! At The Disco: They managed to get it right on the first try.

Before you grab a cold washcloth, let's diagnose what caused A Fever.

It all started in the suburbs of Las Vegas when 12-year-old Ryan Ross asked his parents for a guitar for Christmas. Not to be outdone, neighborhood pal Spencer Smith begged his parents for a drum set so the duo could start jamming. "Really, from that first year [playing instruments], all we really did was cover Blink 182 songs," remembers Spencer, laughing. The band eventually matured, moved on from all the small things and recruited classmates Brent Wilson and Brendon Urie on bass and vocals, respectively.

With the final lineup now in place, the newly christened Panic! At The Disco (from a line in the Name Taken song "Panic") started practicing in Spencer's grandmother's living room and began crafting the songs that would eventually make their way onto A Fever You Can't Sweat Out. With their flair for experimental instrumentation and intimately observant lyrics, it wasn't long before the band sparked the interest of Fall Out Boy's Pete Wentz, who brought the band to Decaydance/Fueled By Ramen, a label with a green thumb for new talent. "We really clicked with [Decaydance/Fueled By Ramen] and they understood what we wanted to do as a band," Ryan explains. "They gave us a lot of freedom to do what would make us happy with our music."

Soon after signing, things got serious and started moving forward at a rapid pace. Spencer and Brent finished high school through distance education; Brendon was taking classes during the day, practicing at night and barely scraping by his senior year; and Ryan decided to leave college at the end of his freshman year, causing a huge rift between him and his family. "When I told my dad I wanted to drop out and write music, he definitely flipped out. It was a battle between me being happy and doing what would make him happy." So minus the
blessing of one father, the four friends packed up, left home for the first time and headed east to College Park, Maryland, to record their debut album with famed producer Matt Squire (Thrice, Northstar, The Receiving End Of Sirens).

"We didn't want to write a record that had 11 of the same songs on it," explains Ryan. In order to make sure that didn't happen, the band came up with the concept to divide the album in two halves: the first being futuristic, complete with drum machines and synthesizers, and the second being nostalgic, complete with Vaudevillian piano and accordion. "It was too extremes of influence being put next to each other: the most electronic music we have on the record and the most old, out-of-style music we have on the record." The band took pointers from some of their biggest—although not overt—influences: Third Eye Blind's melodic song structures (on "But It's Better When We Do"), Queen's theatric instrumentation (on "Build God, Then We'll Talk") and Counting Crows' vivid and narrative lyrics (on "There's A Good Reason These Tables Are Numbered Honey, You Just Haven't Thought Of It Yet"). "You wouldn't hear our record and say, 'Hmmm, these guys are influenced by Fleetwood Mac or Counting Crows, 'but those are our favorite bands," insists Spencer.

It's this split-brain approach to songwriting that has resonated with listeners young and old. The band has scored big with PureVolume (continually being on the site's Top 10 Signed Bands chart) and MySpace (reaching #1 on the indie charts), and when they returned to Las Vegas after recording, they played a hometown show (actually, the band's first live concert ever) and over two hundred people showed up. The boys' parents, especially Ryan's father, realized the band was more than just a fleeting hobby and eventually became card-carrying members of Panic! At The Disco's fan club.

[peps_from_mars]

ааааа хора мн ви благодаря..... \:D/ :-D

тфа дето е на български -мн благодаря за него....а за другото..пак благодаряя....ще се опитам да преведа квото мога.....мерси мн :smt008