PDA

View Full Version : SOS



Robinqta_izaura
04-06-2007, 12:13
Трябва ми есе на тема "Европейци сме ,ама все не сме до там" Ако някой може да ми помогне ще съм много задъмжена.Излагам искренните си благодарности предварително, Мерси:) :? ](*,)

sexa_na_kompleksa
04-06-2007, 13:20
Европейци сме ние, ама все не до там

Европеец ли е българина?
По чисто географски причини - Да. Винаги сме се намирали в Европата, но за жалост на много стратигическо място. Разположени на кръстопът, постояно сме били навестявани от всякакви народи. Всеки от тях е оставял по нещо и се е получила една мацаница... Не е за разрправяне.
Мацаницата е и причината да не сме чак толкова европейци. Както е казал Айнщайн всичко зависи от гледната точка. Зависи от това какво се разбира да си европеец и какви са опорните точки според които да се сравнява за причислението на някаквъв народ към европейския.
Географията отново твърди, че сме европейци. По-голямата част от българите са от европеидната раса и ако се срещнат примерно българин и германец в африка, по нищо няма да се различават един от друг.
Да но както казахем по-рано, ние българите си имаме една важна роля в историята на Европа. Тука е опорна спирка за народите пътуващи към Азия. Като огромен хан сме винаги гостоприемни за всякакви култури. Като прибавим и нашите си култура и манталитет се получава много интересна смесица.
Българинът е сметкаджия. Ако се опрем на предишното ни сравнение с "хан" е и нормално да се опитваме да привлечем все повече клиентела. Каква по-добра тактика, ако не накараме гостите си да се чувстват като у дома си. Затова с течение на времето малко по малко сме започнали да вземаме от всеки по малко и да си го трупаме в манталитета и разбиранията.
Като прибавим, че преди около 600 години в България е започнало едно усилено "османско присъствие". Братята са си от дебрите на Азия. Имат напълно различна култура и религия. Докато са "присъствали" при нас и докато сме живеели заедно те малко са попрекалявали с гостоприемството ни и са си налагали мнението малко повече от обичайно. Макар и да не сме били млад народ, все пак това налагане се е отразило доста дълбоко в корените ни.
По време на това е важал закона за "Всеки да се оправя кой както може!" Имало е някои и други персони, които явно не са били с типичния ни манталитет и са се опитвали освен тях си да оправят и другите, ама ние за благодарност сме решили да ги предадем на гостите ни. Отново да се покажем колко сме гостоприемни.
По едно време са дошли едни други приятелчета. Отново от Азия. Те са изгонили гостите ни, които вече са започнали от доста време да прекаляват с гостоприемството ни. Всичко хубаво. Вече започваме да се оправяме сами. Градим си сами държавата. Тъй, като нямаме опит викаме от цялата Европа хора да ни помагат. Това французи, това германци, англичани... И скалъпили сме си ние една конституция - Най модерната в Европа по това време.
Тогава се е и пръкнал един умен човек. Той явно е бил наистина европеец. Казал е няколко думи, които и днес след 100 години звучат актуално. Да но, вече сме решили да се отърсим от стария си манталитет и го натиряме едно яко решаваме да правим всичко отначало. Да ама български дух лесно се не огъва. По едно време става така, че приятелите ни са неудобни за комшиите ни от Европа. И се получава една огромна изолация за целекупния български народ. По това време Европата кара в една посока, ние караме в друга. Някой решава, че не може вече така. Като последни предатели се скарваме жестоко с хората, с които до преди вчера сме яли и пили и на една маса, прекъсваме почти всякакви отношения и започваме да се опитваме да се присламчим към другата маса, която ни изглежда много по-богата. Да ама там не ни искат много много .Там се седнали, хората, които се смятат за истинските европейци. Тъй като те са повече от българите, явно техните характеристики се смятат за харатеристики на европеец. По-рано казахме, че около 50 години не сме се имали много много с тях. В последните 10 май се поприближихме.
Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покжем българщината.





Европейци сме, ама все не дотам

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това, защото ние сме европейци от нашето раждане, намираме се в Европа и да сме европейци е наше неотменно право. Но може би макар и грешно във фразата е вкаран друг подтекст, а именно, че ние няма да постигнем никога нивото на култура и етика в по-напредналите страни в Европа. Но нима това трябва да е цел? Ние първо сме българи, а след това всичко останало. Не е необходимо да загубим нашата национална идентичност за да се почувстваме европейци на някакво ниво.
От нас не се изисква винаги да се сравняваме с другите, защото като нация ние сме различни от всички останали, а фразата – \"Европейци сме, ама не все до там.\"- ни кара да забравим кои сме ние и да искаме да бъдем хванати във фината мрежа от псевдо култура на останалите общества, защото те също са толкова грешни, лицемерни и антилиберални колкото и нашето, просто \"лустрото” им издържа на по-силно слънце.
Разбира се съществуват и отрицателни примери за българската народност като литературният образ на Алеко Константинов бай Ганьо. С това се стига и до въпроса съществува ли бай Ганьо днес като тип характер? На него категорично се отговаря с да, колкото и тъжно да е. Винаги ще има културни хора като студентите, с които бай Ганьо се среща из Европа, но същевременно винаги ще има и хора като този отрицателен образ, защото той сякаш е допустимата грешка на обществото в хода на еволюцията.
Но заради хора като него не бива да страда цялото общество, защото българската народност е неизчерпаем източник на вдъхновение и гордост. Българина обикновено има навика или желанието да пренебрегва положителните качества или просто положителните аспекти от своя живот и да се съсредоточава само върху негативните участъци в битието му. Но България е отгледала способни и осъзнати чеда, готови да научат човекът наречен българин да се гордее, че е такъв. Такива са повечето от нашите поети като:Иван Вазов, който обича родният си език с горещ плам, предаващ се и досега на хората; Петко Славейков, който е успял по умел начин да вплете народният фолклор в своите произведения; неговият син Пенчо Славейков, последовател на модернизма, който също обича българският фолклор и го пресъздава по нов начин в творбите си. Автори има много, но на въпроса защо тогава не сме по оптимистично настроени като цяло – отговорът е един – просто последователите и осъзнатите хора стават все по-малко и народът все повече смята, че четенето е загуба на време. Тъжни думи, но който и да се замисли ще разбере, че е така.
Като помисля с какво ни привличат останалите общества в Европа? Както вече писах те също са пропаднали морално. Тогава защо толкова много копнеем за това да бъдем техни копия? Вероятно завиждаме за начинът им на живот, за това че те живеят по леко или поне ние си мислим така. За друга съществена причина просто не се сещам, а и вероятно няма такава. Но нима това е причина да загубим себе си?
Българинът e удовлетворен когато неговите желания са изпълнени, а те не са чак толкова сложни колкото повечето хора си мислят. На него му е напълно достатъчно да има дом, пари за нуждите си, деца и много роднини. Но сякаш ние забравя ме за тях и в желанието да си направим добро вършим възможно най-лошото за нас като се отричаме от почти всичко родно.
Затова защо трябва да сме еднакви, когато различията ни правят неповторими. Не е и задължително да сме еднакви за да се почувстваме европейци – ние сме такива и винаги ще бъдем.




Европейци сме ние, но не съвсем

Нашата страна заема сърцевината на Балканския полуостров. Какво по-хубаво и благоприятно място за развитие на родината ни. Богатството на природни ресурси
подпомага възможностите за популяризирането на страната ни. Само от географска гледна точка можем да кажем,че сме европейци,докато стандарта ни на живот е далеч от техния. Нашият темперамент е отличителен белег на нациата ни и не може да се сравнява с уравновесените европейци. Но по пътя ни за Европа ние допускаме много грешки,които накърняват националните ни интереси.Желанието ни да се ‘харесаме’ е една от причините за положението , в което се намираме.
Нашата амбиция да се приближим до техния стандарт и начина им на живот доведе до редица реформи в различните сфери на нашия живот.Не отричам,че те не са положителни ,но страната ни не бе достатъчно подготвена за тях.И в резултат ние получихме една объркана изпълнена с противоречия система,в която ние се чувствахме несигурни и неуверено поставяхме основите й.Примерите са много:в здравеопазването, образованието, архитектурата.Да вземем здравната реформа,която беше необходима,но начинът по който се въведе обърка всички ни,а резултатът бе неудовлетворителен.
Европейци сме ние ,но дали те смятат да ни приемат в тяхната общност,дали те смятат ,че сме достатъчно добри,за да ни приобщят и да ни смятат за равни.Според мен отношението им е далеч от това ,което искаме и което се надяваме да имат те към нас.Когато посетим някоя от страните членки на Европейския съюз,те са резервирани към нас,държат се хладно,а понякога и пренебрежително.Докато за нас българите са присъщи близките взаимоотношения.
Непрекъснатият стремеж да докажем ,че заслужаваме внимание прозира зад много от действията ни.Посещението на папата ли трябваше да е причината ,за да се помисли за външния вид на страната ни,за да се изчисти от мръсотията,с която всеки ден се сблъсквахме и всеки ден усещахме дупките по пътищата,и само местата, които той посети ли се нуждаеха от ремонт?Не,напротив,всички градове и квартали имат нуждата да им се обърне сериозно внимание.Средствата ,които се вложиха по посрещането и изпращането му,можеше да се инвестират в пододряването на условията в училищата , университетите .Нима сградата на Журналистическия Факултет ,която е в центъра на столицата и е символ на духовността ни ,не заслужава ли да бъде ремонтирана и използваема?На всичкото това безпаричие,което цари в страната ни,трябваше ли толкова средства да се инвестират за негово Светейшество.Според мен не е това пътят ,по който трябва да вървим,за да влезем в Европейския съюз,за да погледнат европейците на нас като на равни.
Трябва да обърнем най-вече внимание на нашата духовносъ,да запазим нашите традиции.Не трябва да ги погубваме,защото те са нашето минало,нашата история.По този ние сме оцелели като нация,оцелели сме над многовековния турски диктат.А днес-не робуваме ли на европейските принципи,не се ли поддаваме на техните манипулации,в които прозира желанието им да ни подчинят,да бъдем зависими от техните намерения.Защо условията,които поставят ,за да влезем в Европа са винаги в ущърб за страната ни.Например,спирането на реактора на АЕЦ,защо трябва да се лишим от нещо ,което имаме и да го набавяме отвън?И в още хиляди свои решения те нарушават нашата самостоятелност,опитват се да ни превърнат в послушно ‘стадо’,което да ги следва,защото имат много интереси към страната ни.Но всичко това ограничава нас,ограничава нашето чувство за самоценност.Ние сме народ, който е свикнал да търпи, а ниския социален статус в момента ни прави още по-уязвими.Корупцията,лицемер ието,бездушието,които царят,унищожават възможностите ни да се сплотим,да направим нещо заедно,което да е в полза за всички нас,а не да се опитваме да спънем тези,които мислят за държавата,за нейното развитие и бъдеще.
Европейци сме ние ,ама не съвсем,защото нашата култура и темперамент са различни.Това трябяа да ни радва,тъй като сме преди всичко българи.Нашето чувство за принадлежност към България трябва да ни сплотява,това е страната ,в която сме личности,достойни и състезаващи се на равни начала с останалите.Тук трябва да търсим перспективи за развитие , а не в Европа,където винаги ще сме експлоатирани.Когато обединим усилията си и мислим един за друг ,не ние ще търсим Европа,а Европа ще търси нас.