Вече не давам а получавам!?

Значи като малък някъде до 6 клас получавах, без да искат в замяна. После прекалено много давах. Сега пак съм егоист и искам да вземам от приятелите, а те така повече ме харесват. Защо? Защо хората викат, че не обичат егоистите, ами всъщност е така? Преди две години примерно давах, давах и нищо не получавах, само огризките, после като им го натякваха те викаха ти си егоист. А сега като вече те за мен са само публика и аз пак обичам себе си някак си се държат по-добре. Защо хората обичат повече тези, които ги унижават, но не направо, ами по заобиколен начин, тоест вятърничавите двулични егоисти. Абе аз вече се държа по-различно с хората и те се държат сега по-добре.
Вече не съм откровен, не им казвам какво мисля за тях, защото вече не мисля за тях. Безразлични са ми. Преди ме натоварваха със споделяне и аз им се сърдех, но не помагаше. Сега вече те си мислят, че им слушам глупостите и че им знам тайните, но и мислят, че не ги споделям на други хора. И то си е така - как да им споделя тайните, като и аз не ги знам, защото докато ми ги споделят аз не ги слушам. И така повече се държат добре с мен. Даже вече избягвам всякакви скандали и свади и ми е удобничко - вече не си късам нервите за глупости. Когато някой ми е неприятен не му се сърдя, защото ако му се сърдя или го мразя, това значи, че мисля за него, а вече не съм такъв. Вече не си хабя мислите с хора, които не ги заслужават. Не мразя никого вече. Просто едните хора ги обичам, другите са ми приятни, а третите - неприятни. Супер е така да не влагаш чувства и мисли във всичко, вече даже не мисля кой какво говори за мен и не ме интересува. Или пък кой как ме погледнал еди кога си и какво мислил, вече ми е през х*я за хорското мнение и е супер. И, все пак никога не искам вече да мисля много за другите, вече ще обичам най-много себе си и хич не ме интересува какво мислят другите. Пробвайте, няма да съжалявате.

Защо сега като вече те за мен са само публика и аз пак обичам себе си някак си се държат по-добре. Защо хората обичат повече тези, които ги унижават, но не направо, ами по заобиколен начин, тоест вятърничавите двулични егоисти. Абе аз вече се държа по-различно с хората и те се държат сега по-добре.

Странното е, че ако питате тези до 6 клас и тези сега ще кажат, че не съм егоист, а само, че вече съм със самочувствие, а когато живеех за тях казваха, че съм егоист. Толкова ли са тъпи хората, че обичат този, който ги приема като публика, но пред тях не се кара с тях, защото просто не ги забелязва? Сега и жените повече ме харесват.