PDA

View Full Version : Инфекциозна мононуклеоза (мононуклеоза, жлезна треска)



ABSOLUTme
04-07-2007, 13:14
Видях,че е имало такава тема отдавна,но не е обяснено какво точно представлява болестта.И тъй като сестра ми я прекара миналия месец,а аз сега съм болна,реших да ви спретна една темичка,за да сте информирани..все пак възрастовата граница на най-често боледуващите е 15-35 години,следователно засяга най-вече тинейджърите и младите хора.. :roll:

01 Какво представлява болестта инфекциозна мононуклеоза?

Инфекциозната мононуклеоза (жлезна треска) е често срещано вирусно заболяване, което се характеризира с висока температура, главоболие, отпадналост, загуба на апетит, възпаление на гърлото и увеличени лимфни възли по цялото тяло. Възпалението на гърлото е най-честото оплакване и обикновено протича като ангина със сивкаво-белезникави налепи по небните дъги и сливиците. Мононуклеозата се открива най-често при юноши и млади хора.
Болестта често е наричана "жлезна треска" поради подуването на лимфните възли в цялото тяло, придружено от висока темпаратура. Инфекциозната мононуклеоза е известна и като "болест на целувката", поради честия механизъм на предаване чрез слюнката при млади хора.
Наименованието "мононуклеоза" произлиза от характерните изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличение на специфичен тип бели кръвни клетки (моноцити, вид лимфоцити) спрямо останалите кръвни клетки под влияние на вирусната инфекция.
Инфекциозната мононуклеоза е заразно заболяване.

02 От какво се причинява инфекциозната мононуклеоза?

В повече от 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Ебщайн-Бар, който спада към рода на херпесните, ДНК-съдържащи вируси. Други вируси (като например цитомегаловирус) също причиняват състояния, определяни като мононуклеоза с подобни оплаквания и подобна характерна промяна в кръвната картина.
Заразяването с мононуклеоза не се осъществява толкова лесно колкото при някои други въздушно-капкови инфекции като грип, морбили и др. Вирусът на Ебщайн-Бар, причиняващ заболяването се намира в слюнката и слузта, покриваща лигавицата на дихателните пътища на болния. Предаването на вируса изисква по-тесен контакт между болния (или заразоносител) и здравия човек. Обмяната на слюнка при целувка е най-често обвинявания механизъм на предаване на вируса (оттук идва и наименованието "болест на целувката"). Вирусът може да бъде отделен и върху микроскопични капчици слуз и слюнка, отделени от дихателните пътища на болния (или здрав заразоносител) при кихане и кашляне; при вдишване или поглъщане на тези инфектирани капчици здравият човек може да се зарази с вируса на Ебщайн-Бар и евентуално да развие инфекциозна мононуклеоза. Рядък път на предаване на болестта може да бъде използване на една и съща посуда при пиене и хранене, при което може да се погълне инфектирана слюнка.
По-голямата част от населението са били изложени на заразяване с вируса на Ебщайн-Бар като деца и в резултат на този контакт са изградили естествен имунитет. Важно е да се отбележи, че малка част от изложените на контакт с вируса хора разиват заболяването инфекциозна мононуклеоза.

03 Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване мононуклеоза?

Периодът от заразяването с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на инфекциозната мононуклеоза е 4 до 6 седмици.
По време на инфекция и изявено заболяване болният от инфекциозна мононуклеоза е способен да предава вируса на други хора за период от няколко седмици.
Проучвания показват, че 20 до 80% (в зависимост от използвания метод за откриване на вируса) от хората, които са преболедували от инфекциозна мононуклеоза и са оздравяли напълно продължават да секретират вирусни чстици в слюнката си в продължение ба години след това в резултата на спонтанно реактивиране (повторно активиране) на вирусната инфекция. Следователно, инфекцията с вируса на Ебщайн-Бар е бавна или латентна вирусна инфекция. Тъй като здрави хора, без наличие на каквито и да било оплаквания също секретират (отделят) вируса в слюнката си по време на реактивиране на инфекцията през целия си живот, не се налага изолиране на хората, заразени с вируса на Ебщайн-Бар. Понастоящем се смята, че тези здрави хора, които въпреки това отделят в слщнката си заразния вирус, са основния "резервоар" за поддържане и предаване на инфекцията сред хората.

04 Кой боледува от инфекциозна мононуклеоза, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Инфекциозната мононуклеоза се открива най-често у юноши и млади хора (от 15 до 35 годишна възраст) с пикова честота около 15-17 год. възраст. Заболяването се среща и при деца, но в детската възраст инфекциозната мононуклеоза протича по-леко и имитира симптомите на други, чести за възрастта заболявания, което прави диагностицирането и по-рядко в тази възрастова група.
До навлизане в зряла възраст, в кръвта на повечето хора могат да се открият антитела (специфични имунни белтъчни молекули, чиято цел е да се свържат с и да униюожат съответния вирус или бактерий) срещу вируса на Ебщайн-Бар, което означава, че повечето хора в даден момент от живота си са се заразили с този вирус. Това още веднъж подертава факта, че не всяка инфекция с вируса на Ебщайн-Бар предизвиква развитие на инфекциозна мононуклеоза.
Обикновено, даден човек боледува само веднъж от инфекциозна мононуклеоза, т.е. срещу вируса се развива естествен имунитет, въпреки спонтанните реактивирания на инфекцията във времето. Реактивирането на вирусната инфекция обикновено не дава някакви оплаквания, а само превръща човека в заразоносител.

05 Съществува ли риск за плода при развитие на инфекциозна мононуклеоза по време на бременност?

Няма данни за вътреутробно увреждане на плода в случай на заболяване на бременна жена от инфекциозна мононуклеоза.


06 Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на инфекциозната мононуклеоза?

Ранните симптоми на инфекциозната мононуклеоза са следните:
* обща отпадналост и слабост
* загуба на апетит
* студени тръпки и втрисане
Тези първоначални симптоми обикновено траят от един до три дни преди появата на по-изразени оплаквания. ИЗразените, същински оплаквания на болестта включват най-често следните:
* силно възпалено гърло - сливиците и небните дъги са силно заервени като в една трета от случаите по сливиците се наблюдават масивни белезникави налепи
* треска - темпаратурата достига стойности до 40 С
* подути лимфни възли в областта на шията, а често и по цялото тяло
* тежест и болка в лявото подребрие - слезката (далакът), понякога наричана най-големият лимфен възел в човешкото тяло, е важен орган на човешката имунна система; намира се в лявото подребрие; в хода на инфекциозната мононуклеоза в около 50% от случаите се наблюдава подуване и увеличение на слезката ( в резултат на вирусното възпаление)м което се изявява с тежест и болка в лявото подребрие
* тежест и болка в дясното подребрие - наблюдава се в по-малка част от случаите и се дължи на засягане от вируса на черния дроб
* кожен обрив - в около 5% от случаите по кожата на тялото се появява червен обрив, подобен на този при морбили (Виж "Морбили")

07 Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако на фона на висока температура и обща отпадналост се оплаквате (Вие или Вашето дете) от силно възпалено и болезнено гърло с белезникави налепи по сливиците и небните дъги и болезнено подуване на лимфните възли в шийната област и други части на тялото. Обърнете се към лекар и ако към тези оплаквания се прибавят болка и тежест в лявото и/или дясното подребрие.
Обърнете се към Вашия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (лекар,специализиран в откриването, лечението и профилактиката на заразните болести).

08 Как се поставя диагнозата?

Диагнозата "инфекциозна мононуклеоза" се поставя възоснова на клиническия преглед от лекар специалист и резултатите от някои изследвания. При първата си среща с Вас или Вашето дете лекарят ще Ви разита подробно относно характеристиките на оплаквванията Ви, тяхната давност, начин на промяна, спомен за контакт със заразно болен и направените в миналото имунизации. След този разговор лекарят ще Ви прегледа подробно като обърне специално внимание на състоянието на гърлото Ви (търсят се белези на възпаление като зачервяване, налепи и т.н.), състоянието на шийните и периферни лимфни възли и наличието на кожен обрив. Информацията от "разпита" и прегледа обикновено насочват опитния лекар към диагнозата. За потвърждаването и и отхвърлянето на другите възможни диагнози (инфекциозната мононуклеоза може да имитира много други заболявания) лекарят ще назначи някои изследвания. Най-честите от тях са:
*пълна кръвна картина и кръвна натривка - ранните промени в кръвната картина показват увеличение на един вид бели кръвни клетки-лимфоцити, което е характерно за всички вирусни инфекции. По-късно в кръвната картина настъпват специфични промени, които се откриват на кръвната натривка (представлява нанансяне на тънък слой кръв въру стъкло, което се изследва под микроскоп след съответно оцветяване. Специфичните промени се състоят в откриване на атипични (необичайни) лимфоцити, наречени вироцити или мононуклеозни клетки.
*серологични имунологични изследвания - тези изследвания търсят в серума на болния (течната съставка на кръвта) антитела (специфични защитни белтъчни молекули, произведени от специализирани клетки на имунната система) срещу вируса на Ебщайн-Бар. Тъй като по-голямата част от човешката популация се е сблъскала с вируса през определен етап от живота си, показателни за настояща инфекция са само антителата от клас IgM. Производството на тези антитела е резултат от сложен процес на сенсибилизация (очувствяване) на имунната система и отнема известно време; поради тази причина тестовете за Ебщайн-Бар, които търсят антитела срещу него могат да останат негативни до края на втората и дори третата седмица от началото на заболяването.
*биохимични кръвни изследвания - могат да покажат увреждане на черния дроб
*вземането на материал за микроскопично изследване от налепите на сливиците или от зачервените небни дъги и сливици - това се прави с цел да се отхвърли стрептококова ангина, тъй като бактериите от рода стрептококи са най-честите причинители на ангина

09 Как протича блестта и какво е лечението?

Не съществува специфично лечение за инфекциозна мононуклеоза. Заболяването оздравява от само себе си, но често болните се чувстват уморени и отпаднали продължително време. Симптомите траят обикновено около 4 седмици. Оплакванията от възпаленото гърло са най-силно изразени през първата седмица и преминават през вторите 5-7 дни.
Подутите и болезнени лимфни възли обикновено спадат до края на третата седмица. Отпадналостта и умората могата да са налице още известно време след отшумяване на острата фаза на симптомите, но ако тези оплаквания продължават повече от 6 месеца, може да се говори за синдрома на хроничната умора, за който също се обвинява вируса на Ебщайн-Бар.
Лечението включва следните мерки:
* покой и постелен режим - дори в процеса на възстановяване (3-4 седмици) трябва да се избягва спортуване и изразена физическа активност, докато това бъде разрешено от лекар; главната опасност при активни движения е спонтанно разкъсване (руптура) на уголемения далак (слезката), което е животозастрашаващо състояние
*прием на пълноценна храна и обилно количество течности
*болкоуспокочващи и антисептични таблети и дражета за облекчаване на възпалението на гърлото
*прием на лекарства, понижаващи високата температура и облекчаващи главоболието - най-често се прилагат различни лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства съдържащи парацетамол и ибупруфен; избягва се прилагането на аспирин-съдържащи лекарства при деца, поради риска от развитие на животозастрашаващото състояние, наречено синдром на Рей
*антибиотици - спорно е прилагането на антибиотик за лечение на ангината при инфекциозната мононуклеоза; някои смятат, че това не е необходимо тъй като антибиотиците не са средство на лечение при вирусни инфекции, а други прилагат антибиотици (най-често от групата на макролидите) за лечение на ангината при инфекциозна мононуклеоза с аргумента, че в почти всички случаи към вирусното възпаление на гърлото се наслагва и бактериална инфекция; избягва се прилагането на антибиотици, съдържащи амоксицилин или ампицилин, тъй като над 90% от болните от инфекциозна мононуклеоза, лекувани с тези медикаменти развиват характерен кожен обрив, който грешно се тълкува като пеницилинова алергия.
*кортикостероиди - тези мощни противовъзпалителни лекарства се прилагат за кратко време и в ниски дози при случаи с изразено възпаление и подуване на лимфните възли както и гърлото и горните дихателни пътища, което затруднява дишането.

10 Какви са най-честите усложнения на инфекциозната мононуклеоза и каква е прогнозата?

Понякога заболяването протича с усложнения. Често, но обикновено не особено сериозно усложненеие е леко възпаление на черния дроб, което се нарича хепатит. Този хепатит обикновено е лек и не изисква лечение.
Увеличението на най-големия лимфен орган - далака, което се наблюдава при инфекциозната мононуклеоза крие риск от сериозно травматично усложнение- разкъсване на далака при различна по сила травма, често минимална. Разкъсването на далака протича с болка в горния ляв квадрант на корема, под ребрата, замаяност, отпадналост, сърцебиене, затруднение в дишането и т.н. Наличието на това усложнение изисква спешна лекарска намеса.
За щастие, по-тежките усложнения на инфекциозната мононуклеоза се наблюдават рядко. Сред тях са:
* възпаление на обвивката на сърцето (перикардит)
* възпаление на сърдечния мускул (миокардит)
* възпаление на главния мозък (енцефалит)
* разрушаване на червените кръвни клетки (хемолитична анемия).
Инфекциозната мононуклеоза протича по-агресивно при пациенти с болестно променена имунна система (болни от СПИН, болни с трансплантирани органи и др.). Инфекцията с вируса на Ебщайн-Бар се свързва с някои злокачествени заболявания, предимно лимфоми. Такава връзка е установена и с назофарингеалния карцином (рак на носната кухина и гърлото) в Китай и с лимфома на Бъркит при деца в Африка. Вирусът на Ебщайн-Бар се спряга и за причинител на т.нар. синдром на хроничната умора. Въпреки това, фактът че преобладаващото мнозинство от хората се заразяват в даден момент от живота си с вируса на Ебщайн-Бар и не развиват тези тумори, сочи, че вирусната инфекция може би не е единствената причина за изявата на злокачествените заболявания.
Огромната част от преболедувалите от инфекциозна мононуклеоза се възстановяват напълно без да развият каквито и да било сериозни усложнения.

11 Може ли да се предпазим от инфекциозна мононуклеоза?

Понастоящем не е известна специфична профилактика на заболяването като ваксина. Широката разпространеност на вируса и големият процент на здравите хора, които отделят вируса в слюнката си в определени моменти на реактивация на инфекцията правят целенасоченото предпазване на практика невъзможно.
Основна стъпка в предпазването от развитие на инфекциозна мононуклеоза (както и на всички останали инфекциозни заболявания) е поддържането на силна имунна система (чрез пълноценен сън и хранене, избягване на вредни вещества, храни и лекарства, ненеужно облъчване и т.н.)

:-D

Sigrina
08-19-2009, 16:30
Оох, много е ужасно това. Аз от една седмица съм така и не мога да стана от леглото... Внимавайте с кой се целувате :)

kalpazanka
08-19-2009, 16:46
Срещала съм информация, че две години след прекарване на ИМ индивидът е освободен от кръводаряване.

Chokoev
12-03-2009, 01:40
Ето още малко информация за болестта:

Опасната целувка – инфекциозна мононуклеоза (http://zajeni.info/%D0%9E%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D 0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BD)

clever
12-03-2009, 12:52
една приятелка е болна от това..
ама не се е целувала :razz: