crazy_mouse
04-08-2007, 07:42
Цифрова фотография
Цифровата фотография (известна още като дигитална фотография) за разлика от класическата, основана на фотохимични реакции фотография използва електронни сензори за да записва изображения, използвайки разбираем от машините двоичен код. Това улеснява съхраняването и редактирането на снимките на персонален компютър. Във всеки файл генериран (заснет) с цифров фотоапарат се записват и детайлизирана информация за параметрите на заснетото изображение - марка и модел на цифровият апарат, с който е заснето, Aperture Value, Exposure Bias Value, Flash, ISO, Shutter Speed Value, Color Space, Exposure Program, Focal Length, Metering Mode и дата и час на заснемане. Допълнително се записва и двоична информация за типа на файла, в който изображението е съхранено - JPG, TIFF. Тази информация може да бъде прочетена от специални програми и може да бъде много полезна за обучение на похватите при снимане, както и за точните настройки на фотоапарата, при заснемане на снимката.
Качеството на снимките зависи от сензора, който се използва за разпознаване на изображението и превръщането му в електронни сигнали. Разделителната способност на сензора се измерва в точки (пиксели) обикновенно се използва мегапиксел (1Мрх=1000000 пиксела) - повече точки се равняват на повече информация за обекта и обикновенно и по-високо качество. Качеството на изображението също силно зависи и от физическият размер на матрицата (колкото по-голяма е матрицата, толкова по-високо качество). Големината на матрицата се записва като дължина на диагонола (1/1.8") или дължина на страните (22.2 x 14.8 mm). Качеството на едно 5Мрх изображение от професионална камера (с матрица 22.2 x 14.8 mm ) конкурира 10Мрх изображение от любителски апарат (с матрица 3 x 4 mm) точно поради тази причина. Съвременните цифрови фотоапарати (а и на цифровите видео камери) имат обикновенно между 1 и 10Мрх. Също така вече има множество компютърни програми (софтуер), които позволяват да се подобри значително качеството на дадено изображение. По - известни от тях са Adobe Photoshop и PaintShop Pro, както и множество програми за четене на дигитални изображения, които предлагат даден набор от опции за манипулиране със снимковия материал. С тях е възможно да се коригират някои недостатъци на цифровите изображения (като така наречения дефект "червени очи"; замъглен образ; контраст; цветово съотношение; интерлейз - предимно когато изображението е съхранено от видео материал; и други). Тези дефекти влияят също значително на качеството на цифровото изображение и в доста от случаите това не е възможно да се избегне. Опцията за корекция на "червени очи" вече се поддържа и от почти всички цифрови фотоапарати, но ако сте пропуснали да направите това, със споменатите програми може лесно да се коригира този нежелан дефект на снимката. А дефекта сам по себе си се появява предимно при снимане в затъмнени помещения или при нощни снимки. Това е и една от причините при професионалната фотография да се набляга изключително много на подбора на осветление. Освен корекцията на дефекти, тези софтуерни разработки могат да се използват и за различни ефекти, които да се прибавят към даденото изображение. Така, например бихте могли да изрежете част от изображението, която не ви харесва или която искате да използвате например за колажи. Бихте могли да отсраните задния фон или да прибавите нов. Софтуерните разработки предлагат и вариант за намаляване на обема на дигиталната информация. Тоест, ако искате бихте могли да запазите максимално качеството на изображението, а да намалите големината на файла. Това също го има като опция в цифровите фотоапарати. Те предлагат настройки, които контролират с каква големина или с какво качество да се заснеме изображението. За съжаление при тях по-малкият размер на файла е за сметка на качеството на снимката.
Мобилните телефони вече също могат да правят цифрови снимки и видео.
Категории цифрови фотоапарати
Различните видове цифрови фотоапарати могат да бъдат разпределени в следните категории: компактни (compact), миниатюрни (ultra-compact), с възможност за огромно приближаване (superzoom), любителски (enthusiast) и висококачествени дигитални SLR апарати (D-SLR). Съществуват и дигитални камери, които условно попадат в повече от една от изброените категории.
Компактни
Представителите на компактните фотоапарати не блестят с размазващ дизайн, свръхпроизводителност и уникално качество на снимките, но като ги сравним с по-малките им братовчеди – ултракомпактните фотоапарати, те предлагат повече екстри и по правило правят по-качествени снимки, въпреки че са по-евтини. Именно този клас цифрови фотоапарати са най-широко разпространени. Освен ако не се нуждаете от свръхвисока резолюция и ултрамалките камери не ви привличат, най-вероятно това е вашият клас.
Миниатюрни
Миниапаратчетата от своя страна представляват апетитен избор, особено за ефектен подарък. Достатъчно малки, че да се поберат върху дланта ви, дискретни и удобни, те пасват в почти всяка чанта, дори и в някои джобове. В този клас се предлагат всякакви вариации, от свръхопростени като функционалност модели, до “бижута” с големи възможности, скрити в миниатюрната кутия. По правило тук рядко се обръща толкова голямо внимание на скоростта и качеството на изображението, дори и параметрите по документация да са зашеметяващи. Ако искате да изненадате любимия човек или ако търсите фотоапарат, който да е навсякъде с вас, този клас е вашият.
Любителски
При любителските апарати принципно се набляга на висококачествените елементи, в резултат на което те са по-обемисти и на външен вид напомнят на професионалните апарати от най-висок клас. По правило те предлагат множество опции, режими на работа, по-добра оптика, CCD матрица, филтри и функции. Някои дигитални камери от любителския клас дори могат да бъдат използвани и за професионална дейност заради поддръжката на по-висока резолюция. Тук опции като мощно оптично увеличение, хистограми, контрол на продължителността на експониране, висока резолюция и ръчен контрол на нивото на бялото са налице по подразбиране. Въпросните фотоапарати са удачен избор за любителите фотографи, които не могат да си позволяват скъп D-SLR фотоапарат, но в същото време търсят бърза скорост на заснемане, високо качество, резолюция и, естествено, възможност за прецизен контрол при работата, достъпни при най-скъпите D-SLR модели.
Суперувеличаващи
Superzoom апаратите, разполагащи с 10х оптично увеличение, са оборудвани с големи обективи и качествена оптика, но попадат в любителския клас. От особено значение при тях е опцията за стабилизиране на изображението, което прави възможно заснемането на добри кадри и без наличие на статив.
D-SLR де факто са цифровите конкуренти на професионалните аналогови фотоапарати. При тях фотографът вижда на LCD дисплея това, което реално се вижда през оптиката, обективите могат да се сменят, налични са опции за контрол на експозицията и цветовия баланс. Снимките, направени с D-SLR цифрова камера, превъзхождат като качество заснетите с обикновен цифров фотоапарат. Освен скъпоструващите професионални решения, в D-SLR класа има и бюджетни решения, достъпни за любителите ентусиасти.
Защо е необходимо да сме запознати с устройството на цифровия фотоапарат
В много от дейностите, които упражняваме в ежедневието, си служим с различни технически приспособления и уреди. Често не се замисляме как точно функционират те, но понякога е важно да сме наясно с особеностите на някои техни компоненти, защото това би ни помогнало в много случаи при работата с тях.
Принципното устройство на дигиталният фотоапарат не се различава от това на аналоговия. В основата са обективът и светлочувствителния материал - филм или електронна матрица. Ролята на обектива е да прожектира (експонира) изображението върху матрицата или филма, които от своя страна го регистрират и запаметяват - филмът по химически, а матрицата по електронен път.
При цифровия фотоапарат има много специални компоненти, които не са присъщи на аналоговия и е добре да си изясним начина на работа с тях, за да се научим да извличаме максимума от своята камера и да постигаме по-добри резултати.
Купувайки цифров фотоапарат, трябва да обърнем специално внимание на обектива - каква му е светосилата и оптичното варио, мартицата - колко мегапиксела е и какъв е физическият и размер, дисплеят - колко е голям, дали има антирефлексно покритие и дали е въртящ, паметта - какъв тип е и до колко МБ поддържа апарата. На тези по-важни въпроси ще се спрем подробно в тази глава. Също така е добре да се поинтересуваме за характеристиките и мощността на светкавицата, за особеностите на интерфейса, материалите от които е направено тялото и т.н.
Матрицата
При цифровите фотоапарати, ролята на светлочувствителната лента се изпълнява от специален чип със CCD (Charge-Coupled Device) матрица, която съдържа милиони миниатюрни елементи, преобразуващи светлината в електрически сигнали. Впоследствие тези сигнали се обработват и трансформират в цифрово изображение с определен размер. То се съхранява в паметта на апарата, като отделен файл и по-късно може да бъде прехвърлено и редактирано на компютър, отпечатано с принтер или публикувано в Internet. Броят на чувствителните елементи, изграждащи CCD матрицата, определя разделителната способност на изображението и следователно е от първостепенно значение за качеството му. Ето защо производителите на фотоапарати винаги го посочват на първо място в списъка с характеристики на изделията си. Някои от евтините модели все още използват CMOS (Complementary Metal-Oxide Semiconductor) сензори. Изберете CCD вместо CMOS матрица, тъй като първата има някои съществени предимства – висока чувствителност в съчетание с по-ниски нива на шума (което води до по-чиста и качествена картина). От друга страна, CMOS сензорите са много по-евтини за производство и консумират до 100 пъти по-малко енергия при работата си. Те могат да се окажат добър вариант, когато търсите ниска цена и дълъг живот на батериите. Разбира се, от това правило има и изключения, когато говорим за водещи фирми в бранша. Така примерно Canon използват CMOS матрици за дигиталните си апарати със сменяема оптика от най-висок клас, но там съпътстващия хардуер и софтуер е на такова ниво, че са отстранени всички недостатъци на CMOS-а, като остава голямото предимство от ниската консумация на енергия.
Матриците на любителските дигитални фотоапарати са много по-малки като физически размер от стандартния филмов "лайка" формат 24х36 мм и поради тази причина обективите, а и самите фотоапарати са много по-компактни от моделите с филм. Единствено моделите със сменяема оптика използват по-голям сензор, чийто размер е близък, а при някои професионални модели и равен на филмовия кадър.
Тук виждате в реален размер тези съотношения.На фона на 24х36 мм лайка формат в ляво е показан размерът на сензорa на компактен 6 mp любителски дигитален фотоапарат, a в дясно на полупрофесионален 6 mp Canon EOS-10D.
Размерът на сензора е от значение за качеството на изображението, тъй както размерът на тонколоните на домашната ви система има значение за качеството на звука. Разликата в качеството на звука е съществена при 100 W пластмасови тонколони с височина 20 см и 100 W дървени еднометрови HI-FI озвучителни тела. По същия начин, по-големият размер при еднакъв брой на пикселите, осигурява по чисто от шум изображение, възможност за работа на високи чувствителности и по-добра динамика.В същото време полупрофесионалните и професионалните фотоапарати, които използват сензор, с размер близък до филма, се нуждаят от големи и много скъпи обективи, с висока разделителна способност (понякога надхвърлящи като цена стойността на самия фотоапарат), за да могат да извлекат всичко от висококачествения сензор.
Най-разпространените CCD матрици, използвани в компактните фотоапарати от любителския клас са с размер на диагонала съответно 1/2.7"; 1/2.5" ; 1/1.8" и 2/3".
Тук са показани сензори с такива размери. Твърде компактните фотоапарати използват сензори дори и с по-малък размер, но цената която се плаща за това е повишено ниво на шум, който става видим при печат на снимки над 9х13 см, по-лоша динамика и невъзможност за постигане на задоволително качество при ниска осветеност.
Интересувайте се какъв е размерът на матрицата при покупка на цифров фотоапарат. При съвременните CCD чипове 1/2.5" е добър размер за 3-4 мп. 1/1.8" за 5-6 мп, а 2/3" за 7-8 мп.
Обективът
При съвременните дигитални фотоапарати обективът се нарежда по важност непосредствено до CCD матрицата. С напредването на електронните технологии цената на CCD чиповете постоянно се понижава, докато на качествената оптика не се променя и в момента може да се каже, че добрият обектив е най-скъпият компонент в един дигитален фотоапарат. Възможно е фотоапаратът ви да е снабден с много добра матрица 4 или 5 мп, но ако обективът е с недостатъчна резолюция, той няма да извлече максималното от тази матрица. На пазара има евтини 4 мп апарати, които дават много по-лошо и непригодно за печат изображение от някои от 2 мп фотоапарати от близкото минало, снабдени с качествени професионални обективи.
Какво е важно да знаем за обектива, когато купуваме фотоапарат?
Zoom (променливо фокусно разстояние)
Променливото фокусно разстояние позволява да увеличите или намалите заснеманите обекти, без физически да се приближавате или отдалечавате от тях. Когато следите стойностите на параметъра zoom в рекламните брошури, на всяка цена обърнете внимание, дали става въпрос за истинско оптично или за интерполирано цифрово увеличение. В първия случай имате реална промяна на размера на обектите в снимката, без от това да страда качеството й, а във втория липсващите пиксели просто се дорисуват от апарата по определен алгоритъм. Не се оставяйте да ви подвеждат атрактивните стойности на интерполираното цифрово увеличение, на практика единствено важни са показателите за optical zoom. Дигиталния zoom, можете да го реализирате сами и по-късно в компютъра с подходяща обработваща програма и дори по-качествено, отколкото би го направил софтуера на фотоапарата.
Дигиталните фотоапарати, за разлика от любителските с филм "лайка" формат, използват матрици с различни физически размери, които изискват обективи с различни фокусни разстояния за постигане на еднакво увеличение, тъй както автомобилите с различно тегло изискват различен по мощност двигател, за да се ускорят за еднакво време до еднаква скорост. Поради тази причина и за улеснение при сравнение на качествата на обективите при различните модели се използва параметъра 35 мм еквивалент. Така се нарича еквивалентното фокусно разстояние, което би довело до същото увеличение при класически фотоапарат с 35 мм филм.
Фокусното разстояние се обозначава на самия обектив в милиметри по следния начин f=6 mm, f=8 mm или когато обективът е варио (zoom) с диапазон примерно от 7 до 21 mm се изписва просто 7-21 mm. Това в превод означава, че обективът е с 3 кратен zoom. Ако матрицата на съответният фотоапарат е с размер 1/1.8" това варио като мащаб и увеличение на изображението, отговаря приблизително на 35-105 мм за фотоапарат с филм. На същите приравнени фокусни разстояния ще отговаря обектив 6-18 мм, но при по-малък размер на матрицата 1/2.5". Или ако приемем, че при филмовите камери f=50 mm е нормалното фокусно разстояние, при което изображението не е увеличено и съответства на това което виждаме с невъоръжено око, то нашият обектив може да отдалечава обекта около 1.3 пъти (широкоъгълно положение на обектива) и да го приближава около 2 пъти (дългофокусно положение на обектива). По нататък в тази книга ще обясним подробно кога се използва широкоъгълен, кога нормален и кога теле обектив. Най-голям диапазон на промяна на фокусното разстояние (12 пъти) в съвременните дигитални фотоапарати е реализирала фирмата Leica в обективите си, предназначени за фотоапаратите Panasonic.
Светлосила
Това е важен параметър, защото от него зависи доколко ще можете да използвате фотоапарата си при неблагоприятни светлинни условия. Обикновено на самият обектив има обозначение в относителни единици за максималната му светлосила в следния вид : 1:2.8, 1:4, 1:5.6 и т.н. Колкото е по-малка стойността в знаменателя на това означение, толкова обективът е по-светлосилен и съответно апаратът по-пригоден за получаване на качествени снимки при лоши светлинни условия. Добре е да знаете, че обикновено светлосилата на обектива намалява при увеличаване на фокусното разстояние при работа с оптичното варио. Поради тази причина стойността на светлосилата може да бъде обозначена по следния начин 1:2.8 - 1:4, което означава, че тя се променя (намалява) 2 пъти при дългофокусно положение на обектива в сравнение с широкоъгълното. Обективът, вграден в серията дигитални фотоапарати на Panasonic DMC-FZ20, DMC-FZ10, DMC-FZ3 e единствен и уникален по рода си, тъй като предлага 12 кратно увеличение при постоянна максимална светлосила 1:2.8, нещо което нито една друга марка не е постигнала.
На най-горната снимка виждате означенията на обектив Leica за фотоапарат Panasonic FZ20. 1:2.8/6-72 - това означава, че обективът е с постоянна максимална светлосила 1:2.8 и 12 кратно варио от 6 до 72 мм.
Тук сте изправени пред дилемата - професионални резултати или ниско тегло и компактни размери. Хубавата светлосилна оптика много оскъпява фотоапарата и го прави далеч по-обемист и тежък, но без нея е немислимо да получите наистина добри снимки. Типичен пример в това отношение е оптиката на легендарната немска марка Leica, която се вгражда в дигиталните фотоапарати на Panasonic. В комбинация със системата за оптична стабилизация (OIS), тя е гаранция за качествени снимки с висока острота, перфектно цветопредаване и контраст.
Оптична стабилизация
Това е един параметър, който бихме могли да наречем допълнителна "екстра" и не се среща често в любителския клас дигитални фотоапарати. Ако трябва да бъдем точни, единствено Panasonic използват система за оптична стабилизация във всички свои модели фотоапарати от най-ниския до най-високия клас.
Системата за оптична стабилизация(Optical Image Stabilizer - OIS) има изключително голямо значение за постигане на резки снимки, когато осветеността е недостатъчна или се снима при мощно увеличение и дори и най-малкото трепване на ръката може да размаже снимката. Принципа на действие е следният: В обектива има вградени датчици, регистриращи всяко трепване на ръката ви. Те подават сигнал към система, контролираща плаващ оптичен елемент в обектива, който се измества за стотни от секундата и компенсира вибрациите на ръката на снимащия.
Определено си струва да платите малко повече за подобна екстра, която би ви гарантирала по-остри и качествени снимки при всякакви светлинни условия.Тя също ви позволява да постигнете интересни визуални ефекти, но на това ще се спрем в другите раздели на книгата.
Накрая, говорейки за обективите на дигиталните апарати в любителския клас, задължително трябва да споменем възможността за добавяне на широкоъгълни и теле наставки при някои модели.Те позволяват да се измени диапазона на фокусните разстояния и да се постигне по-голямо приближение или отдалечаване на обектите.
Дисплеят и визьорът
Една от основните разлики между аналоговия и дигиталния фотоапарат е наличието на специален TFT дисплей при последния. Този малък (между 1.5" и 2.5") екран ни дава най-голямото предимство при фотографиране с дигитален фотоапарат, а именно да наблюдаваме обекта по време на заснемането във вид, в който би се получила снимката, както и по късно да прегледаме вече заснетите кадри и да преценим, кои си струва да оставим и кои не са сполучливи и трябва да изтрием. При някои модели е възможно дори да нанесем известни редакции (да преоразмерим снимката, да направим отсечка, изрязвайки излишното) още в самия фотоапарат, ползвайки вградения софтуер и малкия екран като монитор. Освен това, чрез този дисплей се работи и с менюто на фотоапарата, представящо възможност за десетки настройки според предпочитанията ни.
Обикновено размерът на дисплея се колебае между 1.5" и 2.5" в зависимост от модела. По-големият дисплей дава повече удобства. По-лесно се фокусира, ако фотоапаратът разполага с ръчен фокус и по-лесно се работи при преглеждане и редакция на снимките. В същото време е добре да се знае, че големият дисплей при дълга работа отделя повече топлина и повишава нивото на шум в снимките. В това отношение най-добър е въртящият се дисплей, който е отделен от тялото на фотоапарата и топлинното му излъчване не оказва влияние на CCD матрицата. Разбира се, той има много по-важна функция - осигурява удобство при снимането, непознато при класическата фотография, като дава възможност на фотографа да снима лесно и бързо от различни гледни точки и дори да снима незабелязано от околните. Важно е антирефлексното покритие на дисплея да е добро, за да може той да се ползва пълноценно и при силна слънчева светлина. Понякога обаче, колкото и да е добро антирефлексното покритие, не е достатъчно, за да бъде компенсирана напълно разликата в яркостта на дисплея и околната светлина. Тогава е най-добре да се ползва визьора на фотоапарата. Обикновено този визьор е оптичен и само при моделите с голям zoom е електронен и представлява малък LCD дисплей в корпуса на апарата, който се наблюдава с увеличителен визьор. Препоръчително е да използвате оптичния визьор, когато искате да пестите заряда на батерията си. Дисплея изразходва доста от нея. Използвайте оптичния визьор и когато снимате в режим на серийна снимка, тъй като тогава може да следите непрекъснато обекта.
Карти памет
Всички дигитални фотоапарати имат нужда от някакъв вид памет, на която да бъдат запаметени направените снимки. Снимката се записва в тази памет във вид на компютърен файл в различни формати, който по-късно може да се презапише на компютърния ви харддиск, на CD, DVD или друга медия. Някои фотоапарати имат вградена памет, която е достатъчна за запис на 40-50 снимки със средна резолюция и компресия. Тя обикновено е недостатъчна и за тази цел фотоапаратите са снабдени със специален слот, в който може да се постави карта с по-голям капацитет. През последните години се появиха карти с капацитет дори над 1 GB. За любителският ви фотоапарат едва ли ще е нужна точно такава карта, освен ако той не е снабден с функция за заснемане на видео с VGA резолюция и 25 кад/сек. В този случай наистина ще имате нужда от карта над 1 GB, за да запишете повече от 30 мин. висококачествено видео.
Различните марки и модели използват различен тип карти. Най- разпространени са CF (Compact Flash) SD (secury digital), MS (memory stick), SM (smart media), XD picture card и др. Напоследък цените на различните типове карти се уеднаквиха и не е голям проблем какъв точно тип карта ползва вашият фотоапарат. Купувайте карти памет винаги от реномирани производители и най-добре от същата марка, от която е фотоапаратът ви. Понякога карти от неизвестни производители не работят коректно с всички марки и модели фотоапарати, за които са предназначени. Също така е добре да си купите 2, 3 или 4 по-малки карти (примерно 4 карти по 128 мб или 2 х 256,отколкото една 512 мб), защото е възможно картата да се повреди механично или да я изгубите и така ще бъдете сигурни, че имате резервни. Ако имате повече карти можете да дадете една от тях във фотоателието да ви изкопират снимките и през това време да продължите да снимате, използвайки другата.
Ръчни и автоматични настройки
Съвременните дигитални фотоапарати разполагат с много и разнообразни режими за работа, даващи възможност на по-непретенциозните любители за лесно автоматично управление. При напълно автоматичен режим е достатъчно да насочите апарата към желания обект и да натиснете спусъка. Автоматиката извършва всичко останало - измерване на осветеността, настройка на фокуса, преценка дали е нужно включване на светкавицата и т.н.
При добри светлинни условия и ако спазвате някои елементарни правила при снимането, за които ще говорим по-късно, ще имате 90% гаранция, че ще получите чудесна снимка за семейният си албум. Най-често този режим е обозначен като зелено или червено квадратче с надпис "auto" или сърчице на командния ринг на фотоапарата.
Повечето фотоапарати от по-ниския любителски клас не предлагат други настройки, освен напълно автоматичната. Ако фотографията за вас не е само запечатване на любими мигове от ежедневието и ако желаете да постигнете по-интересни и артистични резултати е необходимо да си закупите фотоапарат, който предлага възможност за известно вмешателство в работата на автоматиката. Често, снимайки залези, изгреви, пейзажи се възхищаваме на това, което виждат очите ни, но после на снимките нещата не изглеждат така очарователни....
Перфектната автоматика е изравнила светлината и контраста, направила е снимката стерилна и огромното червено слънце, вече не е червено а бяло, тънките лъчи, промъкващи се между клоните не се виждат и цялото настроение, което сме почувствали докато снимаме се е изпарило. В такива случаи е необходимо да се намесим и да направим някои корекции при снимането. Най-честите корекции са свързани с промяна на експозицията на фотоапарата. При някои модели има проста корекция с един бутон в определени малки граници, а при други напълно ръчно изменение на всички параметри.
Ето един пример,при който чрез корекция на експозицията е намалена светлината постъпваща във фотоапарата, за да се постигне, по-драматичен ефект и да се подчертае лъчът преминаващ през облаците. За постигането на този ефект е необходимо да се намали количеството светлина, попадащо върху светлочувствителната матрица. Това може да се направи по два начина :
1. Съкращаване на времето, през което образът се експонира върху матрицата, чрез изменение на скоростта на затвора (при някои модели тази настройка е отбелязана като "S" на командния ринг, а при други като "Tv"). Това време обикновено е части от секундата, най-често между 1/60 сек. и 1/500 сек. Изключение са много ярките обекти като сняг и пясък, когато този параметър може да стигне и до 1/1000 сек. и много тъмните, привечер или нощем, когато това време достига до 1/10 сек., а при нощните снимки и до 15-30 сек.
2. Чрез затваряне на входната диафрагма (блендата) на обектива.
Ако желаете да посветите повече свободно време на фотографията, то тогава е добре да си закупите фотоапарат с пълни ръчни настройки - приоритет на бленда, приоритет на скорост, независима настройка на бленда и скорост, ръчни настройки на баланса на бялото, ръчна настройка на фокуса, възможност за специални настройки на светкавицата.
Новите модели на марката Samsung предлагат и една нова уникална настройка RGB промяна на всеки цветен канал по отделно, така че можете да получите невероятни ефекти и без помощта на компютър. Повечето нови модели на пазара, дори и да нямат възможност за пълни ръчни настройки, предлагат също възможност за настройка на дълги експозиции, така че да можете да направите интересни нощни снимки на светлини и реклами.
Задължително се интересувайте дали моделът, който сте си харесали има тази възможност, защото в противен случай рискувате да се лишите от едно голямо удоволствие - да правите атрактивни нощни картини в градовете, които посещавате, интересни лунни пейзажи или артистични ефекти с нощни светлини и сенки.
Нощните фотографии от примера в дясно са направени с фотоапарат Samsung Digimax V5, който е снабден с възможност за пълни ръчни настройки и експонации до 15 сек.
В главите, свързани с техниката на фотографирането ще се спрем подробно на тези настройки с повече примери, снимки и разяснения.
Настройка на баланса на бялото
Една интересна и много полезна настройка при дигиталните фотоапарати и камери е т. нар. "баланс на бялото" (в менюто на фотоапарата е означен обикновено като WB). Както знаем интензитета на източниците на светлина е различен в различната част на спектъра. Електрическата крушка излъчва предимно в червената и инфрачервената част на спектъра, такъв е състава на спектъра и при залез и изгрев, а по обед преобладава ултравиолетовото лъчение. Филмите с които работят аналоговите фотоапарати обикновено са с чувствителност сенсибилизирана към дневното осветление и възпроизвеждат правилно цветовете при такъв тип светлина. Снимайки с филм на електрическо осветление, снимките ще бъдат със силен жълто-червен оттенък. Има специални филми за електрическо осветление и ако искаме да получим правилно възпроизвеждане на цветовете при такива условия, трябва да си купим такъв специален филм.
Голямото предимство на дигиталната фотография е възможността да си настроим фотоапарата в зависимост от вида и цветната температура на осветлението. Тази настройка се нарича "баланс на бялото" и обикновено в любителския клас фотоапарати има няколко предварително зададени стойности - слънце, облаци, електрическо осветление за лампи с нажежаема жичка, неоново осветление, светкавица и автоматичен режим. Най-често в практиката се използва автоматичният режим, който върши работа в 90% от случаите. Понякога, особено при електрическо осветление, е препоръчиетелно да се използва режимът за този тип осветление, тъй като автоматичната настройка не работи винаги коректно в такива условия. По-скъпите модели фотоапарати, които имат ръчни настройки, обикновено разполагат с изцяло ръчна настройка на баланса на бялото. Това се налага при по-сложно осветление и за по-голяма точност.
Ето един пример как би изглеждала една снимка, направена на изкуствено осветление. В ляво е на автоматичен баланс на бялото, а в дясно на позиция "електрическо осветление". Обърнете внимание на бялата завеса зад детето. На първата снимка тя е жълтеникаво-червена, докато на втората снимка вече е бяла - т.е такава каквато трябва да бъде. От тук идва и наименованието "баланс на бялото" - белите предмети в кадъра, трябва да са наистина бели, за да сме сигурни, че и останалите цветове в снимката са реални. Когато фотоапаратът ви има ръчно настройване на баланса на бялото е необходимо да поставите пред обектива един идеално бял лист и с натискане на съответният бутон, указвате на софтуера, че желаете всички цветове да се настроят по белият цвят на листа.
Тази интересна функция може да се използва понякога и за създаване на необичайни цветови комбинации и ефекти. Например, настройвайки баланса на бялото на "електрическо осветление" и снимайки през деня, ще получите снимки със синкав оттенък, които създават усещане за ранно утро. На примера виждате една такава снимка - в ляво с баланс на бялото настроен за електрическо осветление и в дясно за дневно. Снимката е направена около 11 ч. преди обяд, но благодарение на възможността за настройка на баланса на бялото, левият кадър създава усещането за ранна студена сутрин.
Може би ще си зададете въпроса защо тогава, ние все пак виждаме реалните цветове по всяко време на денонощието и при всякакъв вид електрическо осветление? Причината за това се дължи на факта, че нашият мозък обработва получената от очите информация и неговият "баланс на бялото" е много по-съвършен от който и да е софтуер за дигитална камера.
Чувствителност (ISO)
Всеки фотолюбител знае, че едно от нещата, по които се различават фотографските филми е тяхната чувствителност към светлината. Не трябва да се забравя обаче, че колкото е по-чувствителен филмът, толкова повече се влошава качеството на изображението. Предимството на високочувствителните филми е, че с тях може да се снима и при по-лоши светлинни условия на по-високи скорости на затвора от ръка, така че снимката да не се размаже.
През годините се използваха няколко стандарта за чувствителност. Добре известни са ни руският стандарт ГОСТ, немският DIN и американският ASA. През последното десетилетие се наложи универсалният стандарт ISO и в момента чувствителността на всички фотографски филми е означена по този начин. Най-често срещаните филми са с чувствителност 100, 200, 400 и 800 ISO. Разбира се, могат да се намерят и филми с много ниска чувствителност и съответно високо качество (ниска зърнистост и висока резолюция) 25 или 50 ISO. На пазара има също и много високо чувствителни филми - 1600, 3200 ISO и дори повече.
При дигиталните фотоапарати, както знаем, матрицата е една и не се сменя по подобие на филма. Как можем да ползваме тогава различна чувствителност, необходима ни за различните светлинни условия? Изходът е един и той е усилване на сигнала от матрицата по същия начин, както се усилва сигнала на усилвателя на една HI-FI система. Разбира се, това неминуемо води и до усилване на шумовете и намаляване на качеството на изображението. Повечето дигитални фотоапарати от любителския клас имат настройка на чувствителността между 50 и 400 ISO. Някои дори до 800 ISO, а огледално рефлексните модели с по-голям размер на сензора и до 1600 и 3200 ISO.
Винаги използвайте възможно най-ниската чувствителност, ако желаете снимките ви да са с по-добра резолюция, динамика и с по-малко електронен шум. В следващия пример сме показали разликата в качеството на изображението при различни нива на чувствителността, съответстващи на 100, 200 и 400 ISO
Резолюция на изображението
Както споменахме в раздел 2, резолюцията на матрицата на фотоапарата е един от най-важните му параметри. От нея зависи в голяма степен колко детайли ще съдържа вашата снимка и колко големи увеличения ще можете да отпечатате по-късно. Всяка CCD матрица съдържа определен брой фотодетектори, определящи резолюцията на изображението. Така 7 mp CCD матрица на фотоапарата Samusng Digimax V70, която е със съотношение на страните 4:3 и диагонал 1/1.8", съдържа 3072 активни фотодетектора по дългата и 2304 по късата страна, или общо 7.1 милиона фотодетектора. По тази логика с този модел можем да заснемем картина, която ще е изградена от 7 100 000 различни елемента (picture elements) или както сме свикнали да ги наричаме "пиксели".
Логично е да се запитаме, колко мегапиксела ни трябват, за да бъде нашата фотография достатъчно ясна и детайлна? Няма точен отговор на този въпрос, защото всичко зависи от това в какъв размер сме решили да отпечатаме снимката. Ако сме решили да снимаме само за семейния си албум и в размер не по-голям от 10х15 см, то напълно достатъчен ни е фотоапарат и с 2 mp. Ако желаем да правим копия и при размер А4 (20х30 см), то тогава ще ни е необходим фотоапарат поне с 3 или 4 mp. Разбира се, отново ще подчертая, че за доброто качество фотоапаратът ви трябва да е снабден и с добър обектив. Преди 3-4 години на пазара имаше фотоапарати с матрици 2 mp, но с много добра и рязка оптика, с които фотографите правеха качествени увеличения и до 20х30 см, по-добри от много съвременни 4 и 5 mp евтини фотоапарати, но окомплектовани с лош обектив. Едно от нещата, за които трябва да внимавате при покупката на дигитален фотоапарат е, да не се подведете по т.нар. интерполирана резолюция. Тази резолюция. която някои по-несериозни фирми обявяват като основна, е получена по софтуерен път и не е нищо повече от изкуствено раздуто от програмата изображение, нещо което можете да си го направите и по-късно в компютъра.
Колкото и мегапиксела да е вашият фотоапарат, той задължително предлага възможност да снимате и на по-ниска резолюция от максималната. От менюто на 7 мегапикселовият Samsung Digimax V70 можете да изберете 7 ,5 ,3 или 1 мп. Така, когато правите снимки само с документална стойност, които не са предназначени за печат, може да използвате и най-ниската резолюция на фотоапарата. Когато снимате за семейния албум, 3 мп са ви напълно достатъчни, а когато правите снимки с художествена стойност и желаете да ги отпечатате в по-голям размер, ще използвате максималната резолюция.
Лесно и бързо можете да изчислите каква резолюция ви е нужна, при определен размер на хартиеното копие. Достатъчно е да знаете, че за постигане на добър хартиен отпечатък за любителски цели, ви е нужно изображение, което да ви осигурява минимум 200 пиксела на всеки 1 инч (2.54 см) от хартиеното копие. Това означава, че ако желаете да печатате снимки с размер 10х15 см (4x6 инча) с добро качество трябва да осигурите файл с резолюция 800х1200 пиксела. За да бъде качеството идеално са ви нужни 300 пиксела на всеки инч (300 ppi) или файл с резолюция 1200х1800 пиксела (2mp)
През последната година цените на картите памет паднаха драстично. Не е проблем да имаме достатъчно памет под ръка. В този аспект най-правилното решение е да използваме пълната резолюция и най-ниската компресия, или най-високото качество, което ни предоставя фотоапарата. Лесно е след заснемането да изтрием несполучливата снимка още във фотоапарата, да и намалим резолюцията или дори да изрежем от нея само тази част, която ни е необходима, за да си осигурим още място на картата. Невъзможно е обаче да повишим качеството на снимка, заснета при ниска резолюция. Има още един сериозен аргумент в подкрепа на презумпцията, че трябва да се снима при най-високата възможна резолюция на фотоапарата. Често в бързината не успяваме да композираме правилно снимката и ако изображението е достатъчно голямо, можем да изрежем излишните части от него, така че да остане файл с все още достатъчно висока за качествен печат резолюция.
Хистограма
Повечето цифрови фотоапарати имат опцията "хистограма". Тя представлява графика на сигнала от матрицата. По нея можете да се ориентирате какви да бъдат настройките на фотоапарата и да коригирате експонацията, още преди да сте направили снимката. Ето как трябва да изглежда една хистограма на добре експониран кадър:
Трябва да внимаваме кадрите ни да са добре експонирани, защото когато са недоекспонирани или преекспонирани се губи информация в светлите или в тъмните участъци. В последствие липсата на тази информация не може да бъде въведена с никакви фотообработващи програми. От неправилно заснетия кадър е трудно, да не кажем невъзможно, да бъде извадена добра снимка
Работа със светкавицата и режими на светкавицата
Всеки любителски дигитален фотоапарат е снабден с малка вградена светкавица, която има достатъчно мощност, за да освети заснемания обект на разстояние от 2 до 4 метра. Апаратите от по-висок клас притежават и специално гнездо, чрез което може да се монтира по-мощна и дори професионална светкавица, с голям обхват, понякога достигащ и до 20 и повече метра. Обичайното предназначение на светкавицата е да освети желания обект, когато наличната светлина е недостатъчна. Така работи и автоматиката на фотоапарата, когато снимаме в напълно автоматичен режим. Тогава светкавицата се включва автоматично ако светлината е недостатъчна.
От менюто на фотоапарата или от специален функционален бутон с означение за светкавица, можем да изберем и някои допълнителни режими на светкавицата. Един често използван режим е "корекция на червени очи". Обикновено се изобразява със символ на око и функцията му е да редуцира появата на червен отблясък в очите на човека, когото снимаме. При този режим светкавицата произвежда един или няколко по-слаби блика преди основния, които имат за цел да свият зеницата на окото и така да ни предпазят от неприятният ефект. Имайте предвид обаче, че когато използвате този режим, човекът когото снимате трябва да гледа фронтално в апарата.
Също така при този режим на снимане има известно забавяне, поради необходимостта от предварително святкане на светкавицата. Друг често използван режим на работа, това е т.нар. "синхрон при бавна скорост". При някои фотоапарати е означен със символ "S" (slow), при други като символ за нощни снимки - с луна и звезда. Използва се, когато желаете светкавицата да се включи, а скоростта на затвора на фотоапарата да остане съобразена с външната осветеност. При този режим можете да правите интересни нощни снимки в града, при които обектите на преден план са осветени от светкавицата, а в задният план се виждат естествените светлини на градския пейзаж. В някои апарати има специална опция (синхрон по предно или задно перде), при която светкавицата се включва в момента на отварянето на затвора или в момента на затварянето му. Това дава възможност за допълнителни интересни ефекти при нощни снимки и дълги скорости на затвора.
При този режим можете да настроите фотоапарата на по-дълга скорост и да натиснете спусъка, докато описвате с него въртеливи движения. Така светлините ще описват интересни дъги и ивици, а обекта ще бъде осветен от светкавицата и ще остане неподвижен. Снимката на пианиста е правена точно по този начин. Скоростта на затвора е нагласена на 1 сек. С момента на натискането на спусъкът на фотоапарата, фотографът започва да описва кръгообразно движение. Точно преди затворът да прекрати експонацията, се включва светкавицата и фиксира централната фигура. Важно е при такъв тип снимки да няма много близки предмети зад централната фигура, защото те също ще бъдат осветени от светкавицата и е възможно да развалят композицията.
Не на последно място е важно вашият фотоапарат да поддържа и възможност за принудително включване на светкавицата, независимо от светлинните условия.Това често се налага, когато снимаме навън при силно слънце и искаме да осветим твърде резките сенки, които понякога падат на неподходящи места по лицето на обекта и развалят общото впечатление от снимката. При някои модели фотоапарати може да се регулира силата на светкавицата и да се увеличи ако това се налага или да се намали, така че да се използва много деликатно, без да нарушава магията на естественото осветление и дори в някои случаи без да може да се разбере, че е използвана. При снимката на децата светкавицата е била нагласена на недоекспониране с две бленди, така,че да не повлияе на общата атмосфера, създадена от светлината на свещите.
В заключение можем да кажем, че светкавицата е един чудесен помощник в много ситуации, но наистина интересни резултати могат да се получат ако опознаем внимателно всички нeйни режими на работа и ги използваме разумно и на място.
Видео
Всеки съвременен любителски дигитален фотоапарат има възможност да заснеме видео клип със звук. Разбира се, при повечето модели качеството на това видео е далеч от това на видеокамерите. Този видеоклип е с ниска резолюция и малка честота - около 10-15 кад/сек. В същото време е с висока компресия, което допълнително понижава качеството му. Често е ограничен до 1-2 минути, което го прави непълноценен за заснемане на домашни видеофилмчета и като капак работата на оптичното варио на фотоапарата се блокира по време на заснемането на видео. Поради тези причини до скоро беше меродавно мнението, че фотоапаратът си е само фотоапарат и функцията "видео" не върши много работа.
През последната година обаче, нещата започнаха постепенно да се променят. Много марки и модели успяха да се справят с лимитираната дължина на видеото и предложиха видеоклип с продължителност, ограничена само от капацитета на картата.
Самсунг бяха едни от първите производители, които предложиха пълноценно видео в своите модели дори и от по-нисък клас. Всички модели на Samsung вече имат истинска видео функция без ограничение на продължителността, с висока резолюция VGA и честота 25 кад/сек. както и постоянна работа на оптичното варио по време на заснемане на видео. Това са характеристики, присъщи за дигиталните видеокамери и с такъв модел фотоапарат може да се снима истинско домашно видео, стига разбира се да имате по-голяма карта памет. Допълнителният видео изход на фотоапаратите пък позволява директно да гледате филма на вашия телевизор, или да го презапишете на обикновена VHS касета.
Обработка на снимките във фотоапарата
Едно от големите предимства на дигиталните фотоапарати е възможността за преглед и редакция на вече заснетите кадри още в самия фотоапарат. Това е много удобно в случаите, когато не ви достига свободна памет на картата, а желаете да продължите да снимате. Бързо и лесно, използвайки удобното меню и лесния за употреба и разбиране графичен редактор, вграден във фотоапарат ви, можете да намалите резолюцията на снимките, които не са особено важни и смятате, че няма смисъл да се печатат в голям размер (функция "resize"), така че да получите копие на основната снимка, но с по-ниска резолюция.
Можете да изрежете само част от снимката (функция "trimming") и да получите нова снимка, изчистена от излишни детайли и по-добре композирана. В този случай, повечето пиксели са предимство, тъй като ви позволяват да изрязвате по-големи участъци и ви дават повече свобода на действие. Възможно е отново от менюто да завъртите снимката (функция "rotate"). Така снимките ви ще бъдат подготвени за печат лесно и бързо и дори без да използвате помощта на домашния си компютър. Допълнително предимство е поддръжката на формата DPOF, чрез който е възможно свързването му към домашния ви фотопринтер и отпечатването на снимките, които сте заснели и обработили преди това.
Някои модели дигитални фотоапарати, дори предлагат възможност за вмъкване на атрактивни рамки, с които снимката може да придобие съвсем различен и завършен вид.
Така вашият фотоапарат се превръща в една малка и лесна за употреба домашна фотолаборатория, която ви позволява да се намесите креативно в постснимачния процес и да бъдете независими от съдбата в лицето на некомпетентни лаборанти, повредени машини, които драскат филма ви, стара химия и др. проблеми присъщи на кварталните фото минилабове.
Какво е матрицата при цифровите фотоапарати?
06-06-2006 08:52, автор: Sarducar
При цифровите фотоапарати, ролята на светлочувствителната лента се изпълнява от специален чип със CCD (Charge-Coupled Device) матрица, която съдържа милиони миниатюрни елементи, преобразуващи светлината в електрически сигнали. Впоследствие тези сигнали се обработват и трансформират в цифрово изображение с определен размер. То се съхранява в паметта на апарата, като отделен файл и по-късно може да бъде прехвърлено и редактирано на компютър, отпечатано с принтер или публикувано в Internet. Броят на чувствителните елементи, изграждащи CCD матрицата, определя разделителната способност на изображението и следователно е от първостепенно значение за качеството му. Ето защо производителите на фотоапарати винаги го посочват на първо място в списъка с характеристики на изделията си. Някои от евтините модели все още използват CMOS (Complementary Metal-Oxide Semiconductor) сензори.
Изберете CCD вместо CMOS матрица, тъй като първата има някои съществени предимства – висока чувствителност в съчетание с по-ниски нива на шума (което води до по-чиста и качествена картина). От друга страна, CMOS сензорите са много по-евтини за производство и консумират до 100 пъти по-малко енергия при работата си. Те могат да се окажат добър вариант, когато търсите ниска цена и дълъг живот на батериите. Разбира се, от това правило има и изключения, когато говорим за водещи фирми в бранша. Така примерно Canon използват CMOS матрици за дигиталните си апарати със сменяема оптика от най-висок клас, но там съпътстващия хардуер и софтуер е на такова ниво, че са отстранени всички недостатъци на CMOS-а, като остава голямото предимство от ниската консумация на енергия.
Матриците на любителските дигитални фотоапарати са много по-малки като физически размер от стандартния филмов "лайка" формат 24х36 мм и поради тази причина обективите, а и самите фотоапарати са много по-компактни от моделите с филм. Единствено моделите със сменяема оптика използват по-голям сензор, чийто размер е близък, а при някои професионални модели и равен на филмовия кадър.
Тук виждате в реален размер тези съотношения.На фона на 24х36 мм лайка формат в ляво е показан размерът на сензорa на компактен 6 mp любителски дигитален фотоапарат, a в дясно на полупрофесионален 6 mp Canon EOS-10D.
Размерът на сензора е от значение за качеството на изображението, тъй както размерът на тонколоните на домашната ви система има значение за качеството на звука. Разликата в качеството на звука е съществена при 100 W пластмасови тонколони с височина 20 см и 100 W дървени еднометрови HI-FI озвучителни тела. По същия начин, по-големият размер при еднакъв брой на пикселите, осигурява по чисто от шум изображение, възможност за работа на високи чувствителности и по-добра динамика.В същото време полупрофесионалните и професионалните фотоапарати, които използват сензор, с размер близък до филма, се нуждаят от големи и много скъпи обективи, с висока разделителна способност (понякога надхвърлящи като цена стойността на самия фотоапарат), за да могат да извлекат всичко от висококачествения сензор.
Най-разпространените CCD матрици, използвани в компактните фотоапарати от любителския клас са с размер на диагонала съответно 1/2.7"; 1/2.5" ; 1/1.8" и 2/3".
Твърде компактните фотоапарати използват сензори дори и с по-малък размер, но цената която се плаща за това е повишено ниво на шум, който става видим при печат на снимки над 9х13 см, по-лоша динамика и невъзможност за постигане на задоволително качество при ниска осветеност.
Интересувайте се какъв е размерът на матрицата при покупка на цифров фотоапарат. При съвременните CCD чипове 1/2.5" е добър размер за 3-4 мп. 1/1.8" за 5-6 мп, а 2/3" за 7-8 мп.
Какво е обективът при цифровите фотоапарати?
06-06-2006 08:57, автор: Sarducar
При съвременните дигитални фотоапарати обективът се нарежда по важност непосредствено до CCD матрицата. С напредването на електронните технологии цената на CCD чиповете постоянно се понижава, докато на качествената оптика не се променя и в момента може да се каже, че добрият обектив е най-скъпият компонент в един дигитален фотоапарат. Възможно е фотоапаратът ви да е снабден с много добра матрица 4 или 5 мп, но ако обективът е с недостатъчна резолюция, той няма да извлече максималното от тази матрица. На пазара има евтини 4 мп апарати, които дават много по-лошо и непригодно за печат изображение от някои от 2 мп фотоапарати от близкото минало, снабдени с качествени професионални обективи.
Какво е важно да знаем за обектива, когато купуваме фотоапарат?
Zoom (променливо фокусно разстояние)
Променливото фокусно разстояние позволява да увеличите илиСнимка: Георги Величков намалите заснеманите обекти, без физически да се приближавате или отдалечавате от тях. Когато следите стойностите на параметъра zoom в рекламните брошури, на всяка цена обърнете внимание, дали става въпрос за истинско оптично или за интерполирано цифрово увеличение. В първия случай имате реална промяна на размера на обектите в снимката, без от това да страда качеството й, а във втория липсващите пиксели просто се дорисуват от апарата по определен алгоритъм. Не се оставяйте да ви подвеждат атрактивните стойности на интерполираното цифрово увеличение, на практика единствено важни са показателите за optical zoom. Дигиталния zoom, можете да го реализирате сами и по-късно в компютъра с подходяща обработваща програма и дори по-качествено, отколкото би го направил софтуера на фотоапарата.
Дигиталните фотоапарати, за разлика от любителските с филм "лайка" формат, използват матрици с различни физически размери, които изискват обективи с различни фокусни разстояния за постигане на еднакво увеличение, тъй както автомобилите с различно тегло изискват различен по мощност двигател, за да се ускорят за еднакво време до еднаква скорост. Поради тази причина и за улеснение при сравнение на качествата на обективите при различните модели се използва параметъра 35 мм еквивалент. Така се нарича еквивалентното фокусно разстояние, което би довело до същото увеличение при класически фотоапарат с 35 мм филм.
Фокусното разстояние се обозначава на самия обектив в милиметри по следния начин f=6 mm, f=8 mm или когато обективът е варио (zoom) с диапазон примерно от 7 до 21 mm се изписва просто 7-21 mm. Това в превод означава, че обективът е с 3 кратен zoom. Ако матрицата на съответният фотоапарат е с размер 1/1.8" това варио като мащаб и увеличение на изображението, отговаря приблизително на 35-105 мм за фотоапарат с филм. На същите приравнени фокусни разстояния ще отговаря обектив 6-18 мм, но при по-малък размер на матрицата 1/2.5". Или ако приемем, че при филмовите камери f=50 mm е нормалното фокусно разстояние, при което изображението не е увеличено и съответства на това което виждаме с невъоръжено око, то нашият обектив може да отдалечава обекта около 1.3 пъти (широкоъгълно положение на обектива) и да го приближава около 2 пъти (дългофокусно положение на обектива). По нататък в тази книга ще обясним подробно кога се използва широкоъгълен, кога нормален и кога теле обектив. Най-голям диапазон на промяна на фокусното разстояние (12 пъти) в съвременните дигитални фотоапарати е реализирала фирмата Leica в обективите си, предназначени за фотоапаратите Panasonic.
Светлосила
Това е важен параметър, защото от него зависи доколко ще можете да използвате фотоапарата си при неблагоприятни светлинни условия. Обикновено на самият обектив има обозначение в относителни единици за максималната му светлосила в следния вид : 1:2.8, 1:4, 1:5.6 и т.н. Колкото е по-малка стойността в знаменателя на това означение, толкова обективът е по-светлосилен и съответно апаратът по-пригоден за получаване на качествени снимки при лоши светлинни условия. Добре е да знаете, че обикновено светлосилата на обектива намалява при увеличаване на фокусното разстояние при работа с оптичното варио. Поради тази причина стойността на светлосилата може да бъде обозначена по следния начин 1:2.8 - 1:4, което означава, че тя се променя (намалява) 2 пъти при дългофокусно положение на обектива в сравнение с широкоъгълното. Обективът, вграден в серията дигитални фотоапарати на Panasonic DMC-FZ20, DMC-FZ10, DMC-FZ3 e единствен и уникален по рода си, тъй като предлага 12 кратно увеличение при постоянна максимална светлосила 1:2.8, нещо което нито една друга марка не е постигнала.
На най-горната снимка виждате означенията на обектив Leica за фотоапарат Panasonic FZ20. 1:2.8/6-72 - това означава, че обективът е с постоянна максимална светлосила 1:2.8 и 12 кратно варио от 6 до 72 мм.
Тук сте изправени пред дилемата - професионални резултати или ниско тегло и компактни размери. Хубавата светлосилна оптика много оскъпява фотоапарата и го прави далеч по-обемист и тежък, но без нея е немислимо да получите наистина добри снимки. Типичен пример в това отношение е оптиката на легендарната немска марка Leica, която се вгражда в дигиталните фотоапарати на Panasonic. В комбинация със системата за оптична стабилизация (OIS), тя е гаранция за качествени снимки с висока острота, перфектно цветопредаване и контраст.
Оптична стабилизация
Това е един параметър, който бихме могли да наречем допълнителна "екстра" и не се среща често в любителския клас дигитални фотоапарати. Ако трябва да бъдем точни, единствено Panasonic използват система за оптична стабилизация във всички свои модели фотоапарати от най-ниския до най-високия клас.
Системата за оптична стабилизация(Optical Image Stabilizer - OIS) има изключително голямо значение за постигане на резки снимки, когато осветеността е недостатъчна или се снима при мощно увеличение и дори и най-малкото трепване на ръката може да размаже снимката. Принципа на действие е следният: В обектива има вградени датчици, регистриращи всяко трепване на ръката ви. Те подават сигнал към система, контролираща плаващ оптичен елемент в обектива, който се измества за стотни от секундата и компенсира вибрациите на ръката на снимащия.
Определено си струва да платите малко повече за подобна екстра, която би ви гарантирала по-остри и качествени снимки при всякакви светлинни условия.Тя също ви позволява да постигнете интересни визуални ефекти, но на това ще се спрем в другите раздели на книгата.
Накрая, говорейки за обективите на дигиталните апарати в любителския клас, задължително трябва да споменем възможността за добавяне на широкоъгълни и теле наставки при някои модели.Те позволяват да се измени диапазона на фокусните разстояния и да се постигне по-голямо приближение или отдалечаване на обектите.