rosskata
04-08-2007, 23:40
ВАСИЛ ЛЕВСКИ И ИЗГРАЖДАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ВРО
1.БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово. Първоначално учи в карловското килийно, а след това взаимно училище, но след смъртта на баща си под влияние на своя вуйчо Василий-таксидиот на Хилендарския манастир, станал послушник. По-късно завършил първите два класа на Старозогорското класно училище, но през 1853 г. по настояване на вуйчо си, се замонашил в Карловския манастир и приел името Игнатий. На 3 март 1862 г. Васил Левски захвърлил расото и се отправил към сръбската столица, за да се запише в легията на Г. Раковски. В Белград той пристигнал в началото на април и веднага се включил в живота на българската революционна емиграция. През юни 1862 г. Левски участвал активно в сраженията на легията срещу турския гарнизон и според някой свидетелства именно тогава получава своето прозвище "Лъвский". След като сръбското правителство разпуснало легията, той останал известно време в Белград, а по-късно през Букурещ се завърнал в родния си град. Известно време учителствал з с. Войнягово, Карловско, а през 1866 г. и в с. Еник ьой, Добруджа .
През март 1867 г. Левски се отправил за Букурещ, за да се включи в подготвяната по това време от Върховното началство на Раковски четническа акция. По препоръка на Раковски Левски е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов и активно участва в нейния тримесечен поход по Стара планина. След като четата достига до сръбска територия, повечето четници се връщат в Румъния, Левски обаче заминава за Белград и през есента на 18б7г. се записва във Втората българска легия.
Времето прекарано в сръбската столица, се оказва съдбовно за по-нататъшната революционна дейност на Левски. Тук именно той започва да подлага на преоценка своя собствен политически опит, за което може да се съди по едно негово писмо до П. Хитов от пролетта на 18б8 г. Уведомявайки своя доскорошен войвода, че е готов да работи всеотдайно за освобождението на България, Левски споделя, че е замислил нещо ново и добавя: "ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя-губя само мене си".
След като Втората българска легия е разтурена, Васил Левски напуска Белград и през пролетта на 1868 г. посещава за кратко Влашко. После пак се връща в Сърбия, където научава за гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Подобно на мнозина свои другари Левски изживява с болка трагичния край на Хаджидимитровата чета. За разлика от повечето емигрантски дейци обаче той възприема неуспеха като поредния урок, от който трябва да се извлекат сериозни политически поуки за съдбата и бъдещето на освободителното дело. Установил се отново в Букурещ, Левски се свързва с представителите на "Българското общество"- формация явяваща се продължение на разпадналия се вече ТБЦК. През 1868 г. "Българското общество " обединявало фактически групата на "младите" във Влашко и с различни инициативи, като изпращането на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа, се опитвало да привлече вниманието на великите сили към съдбата на българския народ. С помощта именно на "Българското общество" и най-вече на неговия деец Димитър Ценович, Васил Левски престъпил към подготовка на своята първа обиколка из българските земи.
2. ОБИКОЛКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
В началото на декември 1868 г. Левски се отправя за Цариград и в началото на декември тръгва от там за вътрешността на страната. Главната цел на тази първа обиколка е била да се набере възможно най-точна и цялостна информация за реалните политически настроения сред възрожденските българи. Левски разбирал, че повечето българи в страната оставали пасивни наблюдатели на емигрантските усилия.Той виждал необходимостта от по-активна и плодотворна агитация в Българско, в ангажирането под различни форми на повече слоеве от бълг. общество. Някой изследователи приемат, че по време на първата обиколка Левски успял да изгради комитети в отделни селища, но сериозни доказателства липсват. Според проф. Кр. Шарова и Пламен Митев в края на 1868/69 г. Левски все още възлага повече надежди на дейността на чети отвън. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г. Левски веднага започнал да подготвя нова обиколка из Българско, като за целта се свързал с дейците на "Млада България"-политическа група, появила се на мястото на разпадналото се в началото на 1869 г. "Българско общество". Един от дейците на "Млада България" -Иван Касабов изготвил прокламация от името на "Привременното правителство в Балкана", която била отпечатана в голям тираж на български и турски език. Прокламацията трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата мисия и същевременно да демонстрира идейната близост на новото революционно начинание с делото на Ракокски и ТБЦК.
Втората обиколка започнала на 1 май 1869 г. и завършила през месец август същата година. Тръгвайки от Никопол Левски преминал през десетки селища из Северна и Южна България, като навсякъде търсел съмишленици. В отделни градове - Плевен, Ловеч, Троян, Сопот, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Ст. Загора, Сливен той създал и първите революционни комитети.
През месец август 1869 г. Левски се завърнал в Букурещ с убеждението, че българският народ не е готов за Въстание, и за да се разчита - на успех в бъдещата революционна борба, е необходимо да се изгради ръководен център вътре в страната. Точно по това време около Любен Каравелов започва да се консолидира ново емигрантско ядро, обединяващо групата на "младите" и превърнало се през есента на 1869 г. в основа на БРЦК. Васил Левски е сред най-ревностните съмишленици на Каравелов. Той активно се включва в създаването на новия комитет, обикаля Галац, Браила, Александрия, Турну Мъгуреле, Гюргево, среща се с различни емигрантски дейци и аргументирано обосновава идеята, че бъдещото освободително въстание може да разчита на успех, само ако бъде предварително подготвено от една добре организирана вътрешна комитетска мрежа.
3. ИЗГРАЖДАНЕ НА ВРО
В края на май 1870 г. през Гюргево и Русе Левски преминава а България и пристъпва към изграждането на ВРО-Вътрешната революционна организация. Само за около година и половина успява да създаде широка комитетска мрежа, обхващаща цялата страна. Начело на така оформилата се ВРО стоял Ловешкият централен комитет, назован в някой документи още и Привременно правителство в България. За връзка с емиграцията и с Букурещкия комитет бил организиран нелегален куриерски канал през Турну Мъгуреле, където живеел един от най-доверените хора на Левски- Данаил Попов. На него именно е поръчано да изработи и печат на ВРО.
През 1871 г. по инициатива на БРЦК, като помощници на Левски са изпратени Ангел Кънчев и Димитър Общи. Това позволило на Апостола да разшири териториалния обхват на ВРО и да разгърне активна пропагандна дейност сред населението.
По-нататъшната дейност на Левски през 1871-72 г. води до разширяване мрежата от поделения на БРЦК в България.Той и съратниците му създават около 400 комитети в села и градове. По социалния си състав членовете на ВРО са главно дребни занаятчии и търговци. В ръководството на комитетите най-многобройни са интелигентите \главно учители\.
В хода на практическата организаторска дейност Левски изпробва и налага принципите на несъществувала до тогава народна организация на революцията, те са систематизирани в един документ известен в нашата история под името "Проектоустав" или "Нареда до работниците за освобождението на българския народ". По същество, "Проектоуставът" представлявал и програма и устав на ВРО. В него В. Левски обосновавал основните задачи на революционната организация, средствата за тяхното постигане и общата идеология на ВРО. В усилията си Левски не бил сам - помагали му предани съратници като Матей Преображенски, Христо Иванов Големия и др.
4. ИДЕЯТА ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА
Левски утвърждава идеята, че българското освобождение може да бъде постигнато само чрез самостоятелна и победоносна революция. По този начин той се противопоставя на съществуващите концепции за решаването на българския въпрос, а именно - на реформизма, на политическия консерватизъм и на конформизма на либералите. "С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република" пише той в /Нареда на работниците за освобождението на българския народ"/.
Приел идеята за революцията като единствено възможен път за бълг. политическо освобождение, Левски разбира и чувства, че часът на революц. изпитание е настъпил.Точната постановка / за всеобщо народно въстание/ отвежда Левски до въпроса за движещите сили на революцията. Той по-добре от всичките си съвременници и от някои по-късни изследователи на неговата епоха е разбрал национално освободителния характер на движението, и необходимостта в него да бъде въвлечена цялата нация, всички национални слоеве - и буржоазията, и селяните, и занаятчиите, и интелигенцията, всички до един, заинтересовани от ликвидиране на чуждото господство.
Левски има точна представа за чорбаджилъка и неговата социална функция "Чорбаджиите - казва той- спират живота на всичкия народ." Но докато Раковски и Каравелов , макар и да схващат по същия начин ролята на чорбаджиите, се задоволяват да ги заклеймяват като предатели и народни изедници , да ги поставят вън от българския народ, Левски, който непосредствено подготвя революцията, се стреми да използва техните средства. И така той стига за пръв път в историята на националноосвободителното движение до идеята за револ. терор "срещу компрадорските среди в бълг. общество. Първоначално Левски апелира към националното чувство на чорбаджиите, като ги призовава пред съда на народа и на бога, да се осъзнаят, защото близко е времето на равносметката. Но апелите остават напразни и той е принуден да премине към рев.терор за събиране на пари за организацията и за ликвидиране на
Според "Наредата" за успешната революция са необходими уреждане \т.е. органнзация\, хора, пари, оръжие. А за да се подготви самата революция, се съставя Централен български революционен комитет. Седалището му е в България, но се пази в тайна мястото му. Комитетът се състои от председател, писар и един негов помощник, касиер и още 7 членове, между които и един свещеник. Всички членове на комитета в събранията са равни. Решенията на комитета се приемат с вишегласие.
5. СТРУКТУРА НА ВРО
В "Наредата" се определя структурата на ВРО - частни български революционни комитети, подчинени на същите принципи, както и БРЦК; тайна поща-управлява се също от БРЦК и е снабдена с кодове, пароли, т.е. действа при строга конспиративност; тайна полиция, която се управлява от БРЦК и никой не познава лицата, които влизат в състава й. По заповед на ЦК тайната полиция трябва да изпълнява наказания на пристъпилите разпорежданията на устава, а също и смъртните, издадени от ЦК. На смърт са осъждани предатели; ако на своя глава вдигне бунт, без да зачита БРЦК; членове на тайната полиция, които откажат да изпълнят заповед на ЦК; злоупотребили комитетски касиери и т.н.
"Наредата" определя и начина за приемане на нови революционни работници. Всеки поканен да участва в делото и после отказал да работи да даде писмено обяснение за своя отказ. Приемането на нови дейци става по препоръка на един революционен работник и след проверка от тайната полиция. "Наредата" определя начина на набиране на войводи; визира моралните норми на организацията - приложен е един наказателен закон, който предвижда спартанска дисциплина и пълна обреченост на дейците. Един постскриптум уточнява, че "Наредата" е мирновременен устав на ВРО. Този уникален документ систематизира идеите на Апостола за освободителната революция, а именно: ръководният център на революцията да бъде пренесен в страната; общ ръководен център; безукорна революционна дисциплина. Тези организационни принципи придобиват завършен вид в изискванията, които той предявява към революционните дейци - революционна убеденост, жертвоготовност в името на свободата.
б. ИДЕЯТА ЗА БЪДЕЩОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО
За Левски революцията не е самоцел. Пред него възниква въпросът - революция, но за какво? Какви са целите й? Какво тя ще донесе на хората и как трябва да се устрои бъдещото българско общество? Идеята на Левски за революция е неразривно свързана с идеите за бъдещия свят. Той извежда тези идеи след критическа преоценка на съществуващия социален ред в Турция. /Виж писмата му, в дописката до в."Свобода" и в увода към "Наредата на работниците за освобождението на Б-я"/
В "Наредата" Левски най-напред посочва основните най-важни черти на турската държавна система - "тиранство и безчеловечност". Така по един безпогрешен начин разкрива най-характерните белези на средновековната азиатска деспотия, нейния асоциален, античовешки характер. Критиката, която Левски прави на стария свят има една прицелна точка - идеята за човека, за неговите насъщни права и свободи. Тиранията да се замени с демократска република иска Левски.
Още от пръв поглед проличава, че схващанията на Апостола за бъдещия свят са вдъхновени от революционните и либералните идеи на XVIII и ХІХ в. За Левски главния, основен принцип на изграждане на бъдещата република е принципът на равноправие на народностите и малцинствата. В нашата национална революция тази идея се усвоява още чрез нейната първа програма "История славянобългарския" на Паисий Хилендарския, пропагандира се страстно в трудовете на всички възрожденски демократи, на Н. Бозвели, на Г. Раковски, на Л. Каравелов, на Хр. Ботев и т.н. Очевидно Левски е познавал техните съчинения. Точния анализ на неговите изрази не говори за преки заемки, а показва дълбоко вътрешно преосмисляне. Левски мотивира идеята за равенство на нациите и от собственото бълг. развитие, от положението на бълг. общество по време на турското господство.
9
Вторият принцип на бъдещата "свята и чиста република" Левски търси в гаранциите на българското общество да защити своите естествени исторически, демографски, културни и морални права. В това отношение той е чужд и враждебен на всякакви националистически увлечения.
В основата на бъдещата република Левски поставя гражданските и политическите права на народа и личността, т.е. това е третия принцип. "В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето", "пълна свобода в земята ни", "всички кора, без оглед на раса, народност и вяра" ще бъдат равноправни в "гражданско отношение" .Така Левски уплътнява една от най-главните идеи на буржоазнодемократичната мисъл - идеята за гражданското и политическо равноправие.
Другия голям принцип на бъдещото общество Левски, подобно на мислителите на буржоазната епоха, търси в регулираните отношения между властта и гражданите, т.е.поставя акцента върху законността, върху правните гаранции за народа в бъдещата република.
Следващият принцип, който Левски слага в основата на бъдещото общество, е правото на народа на вероизповедание, принципът на веротърпимост. Навсякъде Левски сочи, че хората и народите трябва да бъдат равни по отношение на вярата, че в Б-я не ще се допущат верски и религиозни репресии.
И така, политическият идеал на Левски за бъдещия свят е възстановяването на славната и силна някогашна бълг. държава при зачитане на историческите, демографските и културните права на бълг. нация, живяла върху земите на трите класически провинции - Мизия, Тракия и Македония. Бъдещата бълг. държава според него ще бъде демократична република. Тя ще се управлява от народа и неговите представители при зачитане правата на всички народности,които ще я населяват.
Демократичните идеали за бъдещия свят Левски се стреми да разпространи и сред другите народи. И ако Левски е наричан Апостол на свободата , това не е само защото се е борил за политическо освобождение на Б-я, а защото се е борил за общество на свободни хора, защото е страдал и увиснал на бесилото за естествените права на човека.
7. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ
Прозренията на Левски като идеолог и стратег на революцията изпъкват най-ясно, най-пълно в разработката на външнополитическите й проблеми, които имат решаващо значение за изхода на освободителната борба, тъй като бълг. освобождение през XIX в. не може да се постигне вън от сложната и противоречива плетеница на балк. взаимоотношения, без оглед на интересите и политиката на Великите сили.
Левски разбира къде е ахилесовата пета на националноосвободителното движение.Той категорично се застъпва за неговата независимост, неангажираност, като лансира идеята за еманципацията на бълг. освободително дело. И най-напред Левски разглежда отношението между балканските страни и бълг. революция и преди всичко-българо-сръбския съюз.
А. БАЛКАНСКИ ОТНОШЕНИЯ
Първоначално, когато движението е още слабо и неукрепнало, Левски отхвърля всякакви проекти за политически контакти със Сърбия. Той не се отказва по принцип от българосръбското полит. и военно сътрудничество, но се стреми към равноправие, изразено в равенството на силите на двата партньора. Левски логически стига до идеята за балканска република, мечтае да се "вдигнат народните байраци и да провъзгласят народната свобода и балканската република”. Идеята за обединението на балк. страни, лозунга "Балканите за балк. народи" не е нова. Тя е преди Левски в българската, в гръцката, в сръбската и в румънската политически литератури.
Идеята за балканска федерация заема важно място и в полит. доктрина на Раковски и Каравелов. Но и двамата предходници на Левски разглеждат федерацията като обединение на съществуващите държави с неосвободените страни с оглед успеха на общобалканското и в това число и на бълг. освободително дело. За разлика от тях, на него му е ясно, че на този етап федерацията е илюзия. Именно поради това в неговата политическа идеология и стратегия идеята за балканска федерация , не е така обвързана с бълг. освобождение, както у Раковски и Каравелов. Оттук нататък той логически определя водещото място на бълг. революция, която е записала на своите знамена
10
идеята за "чиста и свята република". Не случайно Левски изрично подчертава:същото /т.е. републиката/ желаем и на братята сърби,черногорци, румънци и пр...
Б. ОТНОШЕНИЯ С РУСИЯ
Балканските отношения в политическата доктрина на Левски са можели да се реализират само ако балканските народи регулират поновому отношенията си с Великите сили, конкурентки на Русия на Изток.
Левски окончателно определя отношенията на бълг. революция към руската политика по времето, когато изгражда ВРО. Познавайки отлично интересите на руския царизъм в Турция, той смятал, че руските амбиции трябва да се използват за целите на бълг. освобождение. За разлика от консервативните сили в националното движение Левски поставя отношенията с официална царска Русия на принципни основи. Той е готов да приеме всякаква помощ, но само тогава и дотолкова, доколкото тя би могла да съдейства за осъществяването историческите цели на бълг. революция.
8. ПОЛИТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СИЛИ
Левски критически преценява и осмисля политиката на официална Европа. Резюмирани външнополитическите схващания на Левски могат да бъдат изразени така: самостоятелност и неангажираност на бълг. революция с чужди сили и държави с оглед еманципацията на освобод. движение; координиране на усилията на балканските народи, но само на гарантирани, равноправни основи, само тогава, когато българската революция разполага с достатъчна военна сила, която може да противостои срещу политическите комбинации на балканския национализъм; независимост на освободителното движение от Великите сили; използване на руската политика за ликвидиране на Турция, но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на бълг. освободителна борба.
1^
1фез"Т8/х й~Го /гт<7 Левски заедно с дейците на ВРО извършват подготовка на народа за въстание. Най-важното изискване за предстоящото въстание е сплотяването на всички сили и подчиняването им на общия план. Левски последователно изисква от всички дейци да вземат мнението на ВРО за всички инициативи, които засягат бъдещето на българския народ. Така в своята дейност сред емиграцията Левски се стреми най-напред да преодолее
все още живите четнически настроения и да ангажира бойния опит на бившите легионери. Левски замисля въстанието в общонационален план. Предвижда се военното ръководство да се възложи на войводите, които да бъдат определени по преценка на ВРЦК. Той призовава П. Хитов и Ф. Тотю и други участници във Втората българска легия да се завърнат в отечеството си и да заработят за военното обучение. Левски същевременно полага големи грижи за снабдяването с оръжие. През пролетта на 1871 г. той установява първи контакти с Л. Каравелов и го моли да му изпрати военни устави, като заявява, че услугата ще му бъде заплатена. Той моли също Каравелов да изработят и изпратят един печат на ВРО. Левски цени високо редактора на в. "Свобода". Той смята за голямо и
важно постижение за революционното движение издаването на свободен вестник, който да защитава правата на българите и дори подготвя необходимите условия за да се издава'"Свобода" в България. Кореспонденцията на Левски с емигрантските дейци показва, че отношенията между БРЦК в Букурещ и в България са доста сложни. И двата центъра обаче имат една и съща задача - освобождението на България чрез национална революция. През
1871 г. започва да надделява тенденцията към обединение, към общо действие с БРЦК - най- влиятелната емигрантска формация, за чието основаване най-голяма заслуга има уважавания от Левски Любен Каравелов.
9. ПЪРВО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ВРЦК
През есента на 1871 г. постепенно се оформила идеята в Букурещ да се свика общо събрание на представителите на вътрешните и на емигрантските комитети, на което да се изработят единна програма и устав.
Събранието останало известно като Първото общо събрание на БРЦК, се провело от 29 април до 4 /според други автори до 5/ май 1872 г. В неговата работа участвали 25 души, между които се откроявали Васил Левски, Л. Каравелов, Тодор Пеев., Димитър Ценович, Марин поп Луканов и др. Представителите на вътрешните комитети разполагали с 33 гласа, а емигрантските дейци със 17. Още през първия ден била излъчена комисия , която трябвало да изготви проекти за програма и устав на комитета. На 1 май всички присъстващи на събранието започнали дискусиите върху направените вече проекти и след продължителни дебати те са приети.
В общи линии, новата Програма на БРЦК била много близка до идеите на Първата програма на Л. Каравелов от пролетта на 1870 г. Главната цел на БРЦК, според Програмата, била освобождението на България, което щяло да се постигне чрез "революция морална и с оръжие". Отново се отбелязвало, че БРЦК ще се бори за постигане на "свобода народна, свобода лична и свобода религиозна: с една дума-свобода человеческа". В Програмата обаче въобще не се засягал въпроса за бъдещата форма на управление в свободна България. Решаването на този въпрос се отлагало, докато не се осъществи самото освобождение. Що се отнася до приетия от събранието Устав, в него изрично било отбелязано, че централното ръководство на организацията ще бъде едно, и това ще бъде БРЦК в Букурещ. Всички решения трябвало да се вземат с вишегласие, като се допускало ЦК да упълномощава отделни лица да го представляват навсякъде и във всичко.
Анализът на одобрените от събранието Програма и Устав на ВРЦК показва, че в много отношения двата документа отстъпват по идейната си същност от "Наредата" на Левски /идеята за алтернативното използване на мирните и въоръжените средства в борбата за освобождението на България; за създаване на Дунавска федерация; централното ръководство да бъде в Букурещ, а не в българските земи и др./. Видимите разлики обаче трябва да се обяснят с желанието на Апостола да направи отделни компромиси в името на единството, тъй като добре съзнавал, че противоборството между вътрешните и емигрантските дейци е крайно вредно за практическата подготовка на националната революция.
Последният ден от Общото събрание за председател на БРЦК бил избран Л. Каравелов, като малко по-късно, в съгласие с новия устав, той посочил за подпредседател на комитета Киряк Цанков, за секретар Олимпи Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Васил Левски и Панайот Хитов. Така сформирания ЦК издал специално пълномощно на Васил Левски, по силата на което бил фактически определен за главен апостол във вътрешността на страната.
На 1 юли 1872 г. Левски се завърнал в България и веднага се заел с реорганизирането на ВРО. Тази реорганизация се налагала от изискванията на новия Устав на БРЦК, който бил изпратен до всички вътрешни комитети. Ловешкият централен комитет изгубил своите права на централен комитет за вътрешността на страната, а за да се осигури добра координация в подготовката на въстанието, Левски пристъпил към изграждане на окръжни центрове. До есента на 1872 г. той успял да създаде 6 такива центъра, които поели практическото ръководство на частните комитети в своя район.
След завръщането си от Общото събрание Левски окончателно наложил в дейността на революционната организация тайната поща, тайната полиция и революционния терор. В резултат на всичко това комитетската мрежа укрепнала, а вниманието на местните дейци постепенно се насочило към непосредствена подготовка на бъдещото въстание.
10. ПРОВАЛ И РАЗКРИТИЯ ВЪВ ВРО
В този решителен за българското националноосвободително движение момент започнали да се проявяват някой негативни последици от дейността и поведението на Димитър Общи, който след самоубийството на Ангел Кънчев на русенското пристанище през март 1872 г. останал единственият помощник на Левски. По това време БРЦК изпитвал сериозни финансови затруднения и тъй като доброволните пожертвования били недостатъчни, амбициозният Димитър Общи решил да организира нападение над турската поща в прохода Арабаконак. На 22 септември 1872 г. обирът бил извършен сполучливо, но турската полиция взела извънредни мерки и само след около месец заловила всички участници. В хода на разпитите властите се добрали до подробни сведения, отнасящи се до комитетската мрежа в Софийско, Тетевенско, Етрополско, Ловешко, Плевенско. Десетки комитетски дейци, между които и самият Димитър Общи, били арестувани и изправени пред организирания извънреден съдебен процес в София.
По време на обира при Арабаконак и последвалите го масови арести Левски обикалял Южна България, където изграждал окръжни центрове и създавал нови комитети. Първоначално той обмислял как да се ограничат пагубните последици от направените вече разкрития, но обстановката продължавало да се усложнява. Междувременно Л. Каравелов и БРЦК в Букурещ, които намали достатъчно информация, предложили да се пристъпи към обявяване на въстанието веднага. При така създалата се ситуация Левски преценил да замине лично за Влашко и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетските дела след настъпилия провал. На път за Букурещ той се отбил в Ловеч, откъдето прибрал комитетската архива и на 26 декември вечерта отседнал в Къкренското ханче. През нощта ханчето било обградено от турски заптиета и след кратка престрелка Левски бил заловен. Откаран в София, Апостола бил изправен пред съда, и след направените разпити и очни ставки , бил осъден на смърт. Присъдата била изпълнена на 6/18 февруари 1873 г. Съдът издал смъртна присъда и на Димитър Общи, а останалите арестувани комитетски дейци били заточени за различни срокове в Мала Азия.
Гибелта на Левски представлявала тежък удар за БРЦК. Гениален теоретик и революционер, само за няколко години той успял да изгради в лицето на ВРО една реална политическа сила, способна да подготви и самостоятелно да осъществи освобождението на България. С практическата си дейност Левски съумял да обедини фактически усилията и мечтите на всички българи, без разлика на образование и социално положение, и така превърнал революцията в общонародно дело - нещо, което никой преди него не е успял да направи.