тъжния
04-09-2007, 13:33
Извинете че ви занимавам с моята история но няма на кои друг да излея тъжната ми душа.
Мен още от малък не са ме харесвали съучениците ми.
Помня когато трябваше да си намеря място където да седна обаче никой не искаше да седи до мен...
..но накрая едно момиче ме попита дали искам да седя до нея а аз нямах нищо протиб да седя до нея.
И ние станахме добри приятели. Играехме си заедно, излизахме заедно за училище и се прибирахме заедно.
Бяхме мн добри приятели. Но ние си бяхме деца и нищо не подозирахме че ще стане.
Обаче по едно време целия клас ми завиждаше че имам добър приятел и то момиче. Само ни се заяждаха
и ни се смееха но ние не им обръщахме внимание а и все още бяхме деца.
Но най-тъжно ми беше това че след 4 клас и двамата се преместихме в други училища и квартали.
Но ние пак се виждахме но не много често. По едно време престана да ми се обажда по телефона и да ми идва на гости
а и аз като и званех не ми дигаше. Но с времето аз забравих за нея и вече мислите ми бяха другаде. Минаха се години
аз вече бях 7 клас и тя дойде при мен и каза че не ми е звъняла и не е идвала при мен заради неините родители
и ми каза че те са смятали че щом тя дружи с мен и тя ще стане като мен. Тя ми каза че ме сега живее в Надежда което
беше радост за мен защото баба ми и дядо ми живеят в костинброт и ще ми е лесно да се виждаме ( и ние това и правехме). Но един ден ми каза че ме обича
и че иска да е с мен. Имали сме толкова романтични мигове.Обаче откакто станах 9 клас не съм я виждал. В следващия пост
ще и постна нейни снимки и ако някой я е виждал плс да ми каже къде...
Moderated by ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!
Мен още от малък не са ме харесвали съучениците ми.
Помня когато трябваше да си намеря място където да седна обаче никой не искаше да седи до мен...
..но накрая едно момиче ме попита дали искам да седя до нея а аз нямах нищо протиб да седя до нея.
И ние станахме добри приятели. Играехме си заедно, излизахме заедно за училище и се прибирахме заедно.
Бяхме мн добри приятели. Но ние си бяхме деца и нищо не подозирахме че ще стане.
Обаче по едно време целия клас ми завиждаше че имам добър приятел и то момиче. Само ни се заяждаха
и ни се смееха но ние не им обръщахме внимание а и все още бяхме деца.
Но най-тъжно ми беше това че след 4 клас и двамата се преместихме в други училища и квартали.
Но ние пак се виждахме но не много често. По едно време престана да ми се обажда по телефона и да ми идва на гости
а и аз като и званех не ми дигаше. Но с времето аз забравих за нея и вече мислите ми бяха другаде. Минаха се години
аз вече бях 7 клас и тя дойде при мен и каза че не ми е звъняла и не е идвала при мен заради неините родители
и ми каза че те са смятали че щом тя дружи с мен и тя ще стане като мен. Тя ми каза че ме сега живее в Надежда което
беше радост за мен защото баба ми и дядо ми живеят в костинброт и ще ми е лесно да се виждаме ( и ние това и правехме). Но един ден ми каза че ме обича
и че иска да е с мен. Имали сме толкова романтични мигове.Обаче откакто станах 9 клас не съм я виждал. В следващия пост
ще и постна нейни снимки и ако някой я е виждал плс да ми каже къде...
Moderated by ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!