Rock & Roll Queen
04-09-2007, 17:18
Днес докато си разгръщах литарературата за седми клас издадена през 1979г. се натъкнах на някой много хубави стихотвотения..Та мисълта ми е тук да се пишат откъси от стихотворения или самите стихотворения, които са ви направили добро впечетление. Аз почвам --->
Ще строим завод
Никола Й. Вапцаров
Ще строим завод,
огромен завод
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в отровната смрад,
без слънце,
в задушни коптори.
Светът е затвор.
Мъже и жени,
народ,
ни крачка назад!
Ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? - Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим!
Балада за комуниста
Веселин Андреев
Колко дена го били? - Ни дума, ни вопъл, ни стон...
Но устата сгрешила - сама промълвила: Антон.
Свойто име им казал, но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви, и язвите гнойни течат...
"Где са твойте другари?"...Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел, но бил несломим.
Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо: Убиецо, стреляй във мен!"
Те във раните люти посипали сол - като жар.
Скърцал зъби нечуто...И как ли без вик издържал?...
И в злоба безсилна пак били го - диви и зли.
В страшни мъки се свилал, но дума не им промълвил.
После бавно притихнал...Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо - безмълвен, но горд, величав.
"Не човек, а желязо!" - просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...
Послепис: Стихотворението не изразява отношението ми към комунизна, защото как да имам отношение към него като не съм го видяла.(че дори и никой още не го е видял)
И стихотворенията трябва да са български!! :D
Ще строим завод
Никола Й. Вапцаров
Ще строим завод,
огромен завод
със яки
бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в отровната смрад,
без слънце,
в задушни коптори.
Светът е затвор.
Мъже и жени,
народ,
ни крачка назад!
Ще строим завод
за живота!
Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? - Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим!
Балада за комуниста
Веселин Андреев
Колко дена го били? - Ни дума, ни вопъл, ни стон...
Но устата сгрешила - сама промълвила: Антон.
Свойто име им казал, но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви, и язвите гнойни течат...
"Где са твойте другари?"...Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел, но бил несломим.
Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо: Убиецо, стреляй във мен!"
Те във раните люти посипали сол - като жар.
Скърцал зъби нечуто...И как ли без вик издържал?...
И в злоба безсилна пак били го - диви и зли.
В страшни мъки се свилал, но дума не им промълвил.
После бавно притихнал...Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо - безмълвен, но горд, величав.
"Не човек, а желязо!" - просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...
Послепис: Стихотворението не изразява отношението ми към комунизна, защото как да имам отношение към него като не съм го видяла.(че дори и никой още не го е видял)
И стихотворенията трябва да са български!! :D