WOD

[Malkav]

Пуерториканчето стреля няколко пъти по мен,докато сменях позицията между изгнилите шасита на автомобилите; разбира се,ние от Вентру не можем да бъдем спрени толкова лесно,да не говорим - от една Съдинка. Докато момчето успя да фокусира уплашения си поглед върху мен,вече се бях втурнал през автогробището към него - както вълк към ужасената си жертва. В последния момент то стреля - неговия .45-ти едва успя да ме забави със стотна от секундата,но отвори горзна дупка в гърдите ми,разкъсвайки новата ми "Версаче". В следващият момент го бях сграбчил и го вдигнах във въздуха до нивото на моите седем фута височина. Както всеки Вентру,първом се усмихнах учтиво. Пуерториканчето се разтресе от ужас,сякаш виждаше някой от прадедите си,излезли по Задушница.
- Можем да го направим по трудния начин - казах аз,развеселен - тогава ще трябва да промуша окото ти с ето този нокът - показах пред лицето му перфектно оформения си маникюр на показалеца,като го удължих с лека мисъл до перфектните 2,5 см. - това ще те накара да се загърчиш в ужасна агония,докато не прценя,че е време да те освободя от бремето на живота. Или можеш да кротуваш,докато не свърша с теб,което щебъде по-изгодно и за двама ни.
Момчето само кимна (а можех и да се лъжа и това да е поредната конвулсия на ужас?).
- Така си и знаех - казах и се наведох над него.
В не-живота ми са останали малко истински удоволствия и едно от тях е да се храня спокойно - както подобава на истински джентълмен.