PDA

View Full Version : хелп ме :(



HaPySHeH
04-10-2007, 16:06
хелп мее :((( за четвартак ми тряят три теми :(
1.''да направя това добро клетнико''
2."Баба Илийца пред изпитанието на силата и волята" :(
''Баба Илийца в разказа ,,Една Българка''
3.Опълченците на шипка-възторжена прослава на геройзма на нашите истински герой..плсс кажете ми :((( мерси предварително :lol:

04-10-2007, 16:16
има МИЛИОООНИ такива теми в разните му сайтове,а и във форума има хиляди за една българка.......ей ама аман от такива като вас

04-10-2007, 16:18
хелп мее :((( за четвартак ми тряят три теми :(
1.''да направя това добро клетнико''
2."Баба Илийца пред изпитанието на силата и волята" :(
''Баба Илийца в разказа ,,Една Българка''
3.Опълченците на шипка-възторжена прослава на геройзма на нашите истински герой..плсс кажете ми :((( мерси предварително :lol:


Една българка във време на изпитания
(Съчинение разсъждение върху втора и трета глава на разказа “Една българка” от Иван Вазов)

В разказа си “Една Българка” Иван Вазов представя една бедна жена, която се себеотрича, за да спаси два човешки живота – на нейното внуче и на непознатия бунтовник.
Тя се справя с всички изпитания, които тъмната и зловеща нощ и поднася, с недоверието на отец Евтимий, с неговия егоизъм и незаинтересованост. Баба Илийца преодолява своя страх, за да успее да помогне на юнака.
С разказа си “Една българка” авторът ни пренася в епоха, в която България е под турско робство и робският страх надделява над добротата, готовността да помогнеш на свой близък, изпаднал в беда… Но във Вазовия разказ се откроява една българка, която, макар и стара, се втурва да помогне на едно съвсем непознато момче. В стремежа си тя да бъде полезна, забравя своите нужди.
Сама, баба Илийца тръгва с полуживото си внуче, “болно от две недели насам”. Челопеченката се надява вече единствено на Света Богородица, затова бърза да стигне до манастира.
Много вълнуваща е първата среща на старата жена с бунтовника. Още когато Илийца вижда момъка “в чудати опнати дрехи с ширити по гърдите и с пушка; лицето му беше измахнато и бледно”, тя веднага разбира: “От ония е, дето ги гонят сега!...” Измъченият бунтовник моли жената за хляб, въпреки че тя е много уплашена и е забравила да вземе. Българката дава единствените “сухи корички останали на дъното” на момчето. Юнакът иска от баба Илийца само хляб, ала българската жена се сеща, че ще му е нужна и дреха. Челопеченката се надява, че като помага на него, Бог ще спаси нейното внуче: “Да направя това добро... Клетнику! Какъв беше! Белки и бог се умилостиви и поживи детето.” Баба Илийца изпитва огромно желание да спаси “ако даде бог, два живота” , затова бърза с “утроена сила”.
Самата обстановка е в хармония с душевното състояние на възрастната жена. Илийца се страхува и притеснява дали ще успее да помогне на непознатото момче и дали внучето и ще оживее. А нощта засилва емоционалната неуравновесеност на челопеченката: “Нощта вече покриваше с тъмното си було”, “под тъмното небе”, “насреща се тъмнееха канаристите стени”, “те стояха мрачни и намусени…черни дупки и самостайни обелиски”, “Спеше и манастирът, глух и пустинен”. Всичко, познато на баба Илийца през деня, изглежда злокобно и страшно.
Когато челопеченката отива до манастира, се надява, че там ще и помогнат, ала там намира само недоверие и егоизъм от страна на отец Евтимий. Още щом Илийца похлопва на вратата, калугерът мисли, че идват да ги изколят. Отецът е крайно недоверчив: “Виж да не е измама!” Жената прави големи усилия, за да накара калугера да чете молитва на детето. На горещите Илийчини молби той отвръща с незаинтересованост и дори си позволява ( а той е Божи служител) да обиди старата жена: “Луда ли си ти, караш ни да отваряме манастира посред нощ, да влазят бунтаджиите, да ни дойдат турците, да ни изпати манастирът!” Така нареченият “отец” мисли само за своето самосъхранение и се страхува за своя живот, той е един примерен роб на турците и в стремежа си да запази своето съществуване, той пренебрегва своя произход и е готов да предаде своите събратя – бунтовниците.
Отец Евтимий се отнася с най-скъпото за Илийца – нейното внуче, като към недостойно за уважение същество и така наранява Илийчината душа: “Та то е умряло!”, “Ако му е писано да оживее, ще оживее…”
Когато баба Илийца желае да сподели за срещата си с бунтовника, калугерът отново, раздразнен от нейните думи, отвръща: “Какво ще обаждаш и какви христиени?... Не искам нищо да чувам, ни да ми обаждаш. Каквото знаеш за себе си го знай. Или си дошла тук да запалиш манастира?”. Отец Евтимий изглежда жалък в тази ситуация. Как може той да се осъмни в една жена с малко дете? Илийца разбира, че не може да остане при хора, които не и вярват и върши грях като открадва за бунтовника дреха. Тя отново тръгва в страшната нощ, за да помогне на момъка.
Баба Илийца се жертва за два човешки живота. Тя върши грях заради бунтовника, но вярва, че той ще и бъде простен. Илийца е една наистина силна и достойна българска жена, която се изправя срещу много изпитания и ги преодолява.





Във богатото творчество на Вазов е свързано с България и българското, родолюбието е най-същностна и неизменна особеност на всичките му творби. Той създава цикълът “Епопея на забравените” като отговор на моралната низост и бездушието на своето време. Поетът увековечава много съдбовни моменти и личности от нашата история и утвърждава величието на българския дух. Одата “Опълченците на Шипка” тържествено завършва цикаъла, възторжено прославя героизма на храбрите българи .
Творбата е възторжена възхвала, поетичен паметник на: “безсмъртен подвиг” . Чрез картините на боя, контраста и богатата палитра от изразни средства се внушават качествата на шипченските герои, тяхната смелост, себеотрицание и жертвоготовност. Със своето родолюбие и свободолюбие храбрите защитници на прохода будят възхищение. Приповдигнатия поетичен тон предава вълнението, възторга и преклонението на твореца, буди чувство на национална гордост.
Лирическият увод разкрива чувствата на поета , предизвикани от отрицателите и хулителите на българския народ и история. Техните твърдения, че свободата ни е дар, творецът приема условно. Хулите и клеветите предизвикват гняв , негодувание и дълбока болка. Нараненото чувство за национално достойнство поражда желанието на твореца да докаже несъстоятелността на обвиненията. Анафоричното повторение “нека” внушава драматизма на чувствата, които се променят контрастно. На клеветите се противопоставя подвигът на шипченските герои.
Нека таз свобода да ни бъдедар!
Нека! Но ний знаем, че в нашето недавно
свети нещо ново, има нещо славно...
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и с кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен...
Болката и възмущението отстъпват пред възторга и въодушевлението от шипченската епопея. Българската чест и достойнсто не са унищожени в годините на робството. Подтисничеството ражда бунтът и съпротивата на народа. Легендарният връх Шипка е онази духовна висота , на която българинът извисява своя морален ръст и доказва, че е съхранил своята жизност и жажда за свобода.
Подвигът на опълченците е очертанна фона на Балкана- символ на борбата и героизма в нашата история, фолклор и литература. Шипченската битка е осмислена в мащабите на световната история: “като термопили славно”. Поетът отрежда достойно място на нашия народ и на битката, извисява ги до най- значимите исторически събития. Величието на Шипка е внушено и чрез матафоричното сравнение “кат легенда грей”. Задъханата интонация на лирическото отстъпление , предава вълнението , разтящото възхищение и благоговение на родолюбеца Вазов.
Възклицанието: “О, Шипка!” е израз на възторга и човешката радост, че народът ни има такива славни мигове в своята история. Мащабната и динамична картина на боя внушава смелостта , устрема и себеотрицанието на опълченците. Тя се превръща в словесен паметник на Шипченската епопея, така както върхът в планината е нейн природен паметник. Боят е неравен и ожесточен. На многобройните и свирепи турски орди се противопоставят опълченците със своя висок боен дух. Противопоставянето има и пространствени изменения-горе- долу. Храбрите българи са на върха и поетът акцентира върху това, утвърждава и възвеличава подвига им. “Горе” се свързва с представите ни за доброто, красивото и възвишеното.
Контрастът е важен елемент от изграждането на творбата. Противопоставят се опълченците и подтисниците не само в пространствено отношение, но и като поведение, качества и нравствена характеристика.. Обич, човешка топлота и гордостпрозират в думите, с които Вазов представя защитниците на върха. Те са “орловци”, налага се представата за тяхната сила, мощ и непобедимост.
Сравнението “като лъвове” създава представата за тяхната смелост, благородство, за войнската чест на българина. Безстрашието и устремът на защитниците на прохода са подчертани чрез контраста с гнева и малодушието на врага. Поробителите “идат като тигри, бягат като овци”, което внушава свирепост, но и липса на смелост и възвишен идеал. Чрез контраста поетът утвърждава качествата и величието на българските герои и предизвиква възхищение и национална гордост у читателя.
Одата е изградена във възходяща градация, която съответства на засилващият се драматизъм на битката. Вазов предава величието и съдбовността на тези мигове умело и въздействащо. Смелостта и героизма на опълченците намират връхната си изява. Героите са устремени и всеотдайни в битката, проявяват себеотрицание и жертвоготовност.
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи...
Градацията : “не срещат ни жега, ни жажда, ни...” внушава тяхната всеотдайност и себераздаване в боя. Опълченците забравят за себе си, готови са да приемат смъртта с достойнство, но да защитят честта си на хора и българи.
Нищо. Те ще паднат , но честно без страх кат шъпа!
спартанци под сганта на Ксеркса
Сравнението със спартанци внушава изключителна смелост, войнска чест и достойнство на героите. Подвигът на опълченците е издигнат до световни измерения. Храбрите българи са като античните герои, превърнати са в символ на смелост и героизъм.
Делото и саможертвата на героите предизвиква възхищение. В неравния бой сили им дават техният патриотизъм, свободолюбие, чувството за отговорност и дълг. Думите на генерал Столетов
...”Млади опълченци,
венчайте България с лаври и венци!”
разкриват основния подтик за героизма им- съзнанието, че се сражават за свободата на отечеството. Генералът им вдъхва сили и храброст, припомня им, че от тяхната сила и саможертва зависи изхода на войната. Чувството за дълг и отговорност превръща бойците в непревземаема крапост. Те са мотивирани за за нечуван подвиг, защото са патриоти. Защитниците на върха са готови да приемат смъртта на свободни духом хора пред позора. Вътрешният монопол разкрива мотивите за тяхното поведение
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да умрем по-добре”
Със знанието, че техните събратя с надежда и нетърпение очакват свободата, вдъхновява опълченците. Върхът е изпълнение на нравствените сили и родолюбие на героите. Във боя защитниците на прохода изявяват качествата на българина-смелост и себеотрицание, чувство за патриотичен дълг и чест. Родолюбието и желанието да допринесат за свободата ги прави безстрашни и жертвоготовни.
“Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но вълните траят,
щикът се пречупва –гърдите остаят…..
Антитезите и метафората “канари” внушава твърдост, силния дух и героизма на опълченците.
Възклицанието “ О, геройски час!” предава възторга на лиричния говорител от героизма на защитниците на прохода.

Кулминационният момент на боя опълченците извършват нечуван подвиг. Вазов ги представя като герои и вдъхва уважение и преклонение към тях. Възхвалата достига своя апогей.
Драматизмът и емоционалното вълнение са в градация. Засилва се динамиката на действията и чувствата. Без глаголните изрази, градацията и хиперболата предават напрежението на боя
Всяко дърво меч е, всякой камък –бомба,
Всяко нещо удър, всяка душа плам.
Орълченците са готови на саможертва за да изпълнят своя патриотичен дълг. Те сякаш и след смъртта предчувстват своето величаво дело. Поведението им е жертвоприношение пред олтара на отечеството.
“ Грабвайте телата! “- някой се изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска,
кат демони черни над черний рояк
катурят, строполят, като живи пак!”
В критичния момент на битката животът и смъртта се сливат убитите сякаш възкръсват, за да продължат да воюват за свободата. Изключителността на делото на опълченците е внушено, чрез поведението на врага. Турците са смутени и объркани внушено е тяхното изумление с глагола “тръпнат” и епитета “демони”.
Когато “боят се обръща на смърт и на щик” опълченците загубват надежда, че ще запазят върха и прохода. Те проявяват себеотрицаниеи жертвоготовност, посрещат смъртта с песен на уста. Поведението им е нравствена победа над поробителя, израз на действен патриотизъм. Тяхната жертвоготовност е продиктувана от обичта към България и желанието да извоюват нейната свобода. Смъртта им е най- прекият път към безсмъртието и народната признателност. С богата палитра от изразни средства (разнообразие) поетът внушава смелостта и себеотрицанието на опълченците.
Героите наши , като скали, твърди
Желязото срещат с железни си гърди
И фърлят се с песни в свирепата сеч,
Кат виждат харно, че умират веч….

Сравнението “като скали твърди “ и метафората “железни гърди” подчертават тяхната твърдост и сила. Метоним “ желязото”и думата “сеч” внушават ожесточението на боя. В кръвопролитната битка опълченците проявяват удивителна физическа и душевна устойчиваст. Готовността за саможертва на храбрите българи е предадена чрез метафори глагол “фърлят”. Защитниците на прохода приемат с готовност смъртта, защото е за свободата на скъпото им отечество. Те са устремени и жертвоготовни проявяват патриотична всеотдойност. Чрез картините на боя Вазов утвърждава поведението на опълченците като величав и героичен подвиг. Те удържат морална победа и доказват, че българина не е роб, а свободен човек с достойнство и национално самочувствие.
Епилогът внушава, че тяхното дело непреходно, значима за нашия народ и история.

Пресъздавайки живо и образно картина на битката, Вазов умело въвлича читателя в драматичните действия и емоций.
С помощта на антитезата, възходящата градация и богатата метафора поетът ни прави съпричастни на боя и героизма на опълченците.
Одата извиква у всеки българин възторг и преклонение пред подвига на героите, чувството на национална гордост. Това я превръща в словесен паметник на “безсмъртен подвиг”.

dano ti pomogne :)