SavE`ME`FroM`MyselF
04-14-2007, 10:03
Еми тва е едно нещо писано в час по информатика не е стихотворение и аз дори не знам какво е, а и не знех дали да го напиша но все пак....
И духа вятър и отвява мислите, и летят те някъде в далечината, там при теб. И аз съм там при теб със мислите и виждам те, и чувам те. Но знам ти не си забелязал, че съм тук и забравил си за мен. И плача аз, и плачат мислите за теб, за отминалите дни. И дъжд вали, а този дъжд е от сълзи. И вятърът продължава да духа, а дъждът вали ли вали и сълзи се стичат по бузите, и блуждаят отново мислите. Затварям очи и се опитвам да не мисля за теб, но защо ли пак мислите при теб отлитат. И картини пълни с тъга пред мен се показват и болка сърцето разкъсва и пак със сълзи са пълни очите. И не зная защо ли вятърът не спира да духа. А и дъждът продължава да вали и къде ли ме водят краката не зная, пред себе си виждам само мрак и тъга и един по един умират спомените. Отварям очи и пред себе си съзирам гробището на моите мечти, погубени още преди да се родят, нима ти ги уби? Питам се защо ли се случи така и връщат се мислите ми и не ме е грижа повече за теб, а за моя погубен живот, погубен от тебе и ще забравя аз носталгията по отминалите дни, дни пълни с лъжи. Усмивка бегла проблясва на моите устни и в миг вятърът спира да духа и да отвява моите мисли на далече. И дъждът от сълзи спира да вали. Слънце изгрява, а аз ще се науча да се усмихвам, когато ме боли и да се смея на слънцето, слънцето на моя живот без лъжи...
Ем и аз не знам защо го написах ама ....
И духа вятър и отвява мислите, и летят те някъде в далечината, там при теб. И аз съм там при теб със мислите и виждам те, и чувам те. Но знам ти не си забелязал, че съм тук и забравил си за мен. И плача аз, и плачат мислите за теб, за отминалите дни. И дъжд вали, а този дъжд е от сълзи. И вятърът продължава да духа, а дъждът вали ли вали и сълзи се стичат по бузите, и блуждаят отново мислите. Затварям очи и се опитвам да не мисля за теб, но защо ли пак мислите при теб отлитат. И картини пълни с тъга пред мен се показват и болка сърцето разкъсва и пак със сълзи са пълни очите. И не зная защо ли вятърът не спира да духа. А и дъждът продължава да вали и къде ли ме водят краката не зная, пред себе си виждам само мрак и тъга и един по един умират спомените. Отварям очи и пред себе си съзирам гробището на моите мечти, погубени още преди да се родят, нима ти ги уби? Питам се защо ли се случи така и връщат се мислите ми и не ме е грижа повече за теб, а за моя погубен живот, погубен от тебе и ще забравя аз носталгията по отминалите дни, дни пълни с лъжи. Усмивка бегла проблясва на моите устни и в миг вятърът спира да духа и да отвява моите мисли на далече. И дъждът от сълзи спира да вали. Слънце изгрява, а аз ще се науча да се усмихвам, когато ме боли и да се смея на слънцето, слънцето на моя живот без лъжи...
Ем и аз не знам защо го написах ама ....