04-14-2007, 14:12
Хората си казват вече "Обичам те" вместо "Здравей, как си?".
Лъжат се докато се гледат, лъжат се докато се прегръщат... лъжат се докато се целуват .... лъжат се постоянно .... и дори когато си казват новото "Здравей" ...
Човек осъзнава тези неща след 1та ... 2та ... а може би и по късно ....
Всеки си представя прекрасното момиче ... и буф то изведнъж стой пред него ... устните са й като на ангел .... кожата и е ... лицето ... очите усмивката .... всичко е различно ... когато я целуваш обичаш когато тя види пламъка в очите ти .... и как изгаряш от желанието да го повториш от хиляди пъти .... но винаги изкача реалноста .... проблемите .... те хем укрепват дадена връзка хем я развалят ... но когато се карате след помиряването всякаш всичко е супер когато прегърнеш и целунеш момичето когато си и ядосан и използваш цялата си ярост ... зада я целуваш по страстно и по страстно ... летиш .... това ти харесва .... и пак живота си тече като хората ... но един топъл слънчев ден когато всичко е с главата надолу осещаш, че става нещо и там .... тя нете гледа по същия начин ... нете целува по същия начин .... и нете държи по същия начин .... тогава идва въпроса .... какъв е проблема ... къде се крие .... защо искаме да го потулиме, а него споделим и да намерим решението .... с думи от рода на "да си останем приятели .... след време ще съжалявам, но сега искам това ..." е с 2 думи всичко свършва в този момент .... хората който до сега са били ---> <--- един срещу друг вече са с разменени посоки <--- ---> всеки поел своят път .... а може би и единия да се мъчи да догони другия --->--> но да нему достигат сили ...
е .... думите ... жестовете .... те са без значение когато вътре дълбоко в себе си знаеш, че не е така ... и няма да бъде или просто бягаш от това което искаш ....
Вече и музиката ... която до скоро ти оправяше настроението те забива още по-надолу още ... и още .... няма го живота в теб ... сякаш някой е дошъл .... зел е полувината ти сърце и е избягал .... Залъгването ... че всичко е ОК... ще сте перфектната 2ка.... и красотата и излъчването на човека срещу теб .... вече ти напомнят само за болка .... и идва големия въпрос .... защо обичаме ... защо се влюбваме .... при положение, че знаем че винаги ще дойде момента когато ще ни боли .... защо се лъжем и си казваме "Обичам те" вместо "Здравей" ....
Мислите ... дали времето е било изгубено .... дали ще те боли още дълго .... дали това е истина .... или не ... дали е поредния кошмар или е истина неспират да те измъчват ... но трябва време да се възвърне другата част от сърцето може да не е напълно но поне една част ... да усетиш, че нете боли вече и да започнеш новото търсне в което ще си като самотен номад в пустинята .... бягайки от истинската любов залъгващ се, че ако не обичаш няма да те боли и ще ти е по-хубаво .... и ще може да издържиш така .... но един път осъзнаваш, че щом неизпитваш нищо към човека тогава защо си с него .... и следва пак същата история ....
Защо бягаме от любовта защо се крием .... защо неискаме да я приемем .... защо неси казваме "Здравей" вместо "Обичам те" защо се лъжем въобще ....
Няма да задавам въпроси от рода на "Има ли наистина любов" защото има доказателство за това са нашите родители ... баби дядовци и всичките който са направили всичко напред с времето зада се появиш ти ....
Когато Павагон пишеше из форума за неговите раздели и разбито сърце .... се чудих какво му има на този човек какво толкова е станало .... е истината е била, че е бил давал сигурно цялото си сърце .... и след това е идвал някой зимал е полувината и си е заминавал .... просто е дал Х-са ...
Хубаво е човек да се осъзнае на време .... да знае какво прави .... и въпреки хилядите думи .... да знае да се пази, но да внимава да небъде той човека който ще каже "неизпитвам нищо към теб" защото през цялото време се е крил!
Лъжат се докато се гледат, лъжат се докато се прегръщат... лъжат се докато се целуват .... лъжат се постоянно .... и дори когато си казват новото "Здравей" ...
Човек осъзнава тези неща след 1та ... 2та ... а може би и по късно ....
Всеки си представя прекрасното момиче ... и буф то изведнъж стой пред него ... устните са й като на ангел .... кожата и е ... лицето ... очите усмивката .... всичко е различно ... когато я целуваш обичаш когато тя види пламъка в очите ти .... и как изгаряш от желанието да го повториш от хиляди пъти .... но винаги изкача реалноста .... проблемите .... те хем укрепват дадена връзка хем я развалят ... но когато се карате след помиряването всякаш всичко е супер когато прегърнеш и целунеш момичето когато си и ядосан и използваш цялата си ярост ... зада я целуваш по страстно и по страстно ... летиш .... това ти харесва .... и пак живота си тече като хората ... но един топъл слънчев ден когато всичко е с главата надолу осещаш, че става нещо и там .... тя нете гледа по същия начин ... нете целува по същия начин .... и нете държи по същия начин .... тогава идва въпроса .... какъв е проблема ... къде се крие .... защо искаме да го потулиме, а него споделим и да намерим решението .... с думи от рода на "да си останем приятели .... след време ще съжалявам, но сега искам това ..." е с 2 думи всичко свършва в този момент .... хората който до сега са били ---> <--- един срещу друг вече са с разменени посоки <--- ---> всеки поел своят път .... а може би и единия да се мъчи да догони другия --->--> но да нему достигат сили ...
е .... думите ... жестовете .... те са без значение когато вътре дълбоко в себе си знаеш, че не е така ... и няма да бъде или просто бягаш от това което искаш ....
Вече и музиката ... която до скоро ти оправяше настроението те забива още по-надолу още ... и още .... няма го живота в теб ... сякаш някой е дошъл .... зел е полувината ти сърце и е избягал .... Залъгването ... че всичко е ОК... ще сте перфектната 2ка.... и красотата и излъчването на човека срещу теб .... вече ти напомнят само за болка .... и идва големия въпрос .... защо обичаме ... защо се влюбваме .... при положение, че знаем че винаги ще дойде момента когато ще ни боли .... защо се лъжем и си казваме "Обичам те" вместо "Здравей" ....
Мислите ... дали времето е било изгубено .... дали ще те боли още дълго .... дали това е истина .... или не ... дали е поредния кошмар или е истина неспират да те измъчват ... но трябва време да се възвърне другата част от сърцето може да не е напълно но поне една част ... да усетиш, че нете боли вече и да започнеш новото търсне в което ще си като самотен номад в пустинята .... бягайки от истинската любов залъгващ се, че ако не обичаш няма да те боли и ще ти е по-хубаво .... и ще може да издържиш така .... но един път осъзнаваш, че щом неизпитваш нищо към човека тогава защо си с него .... и следва пак същата история ....
Защо бягаме от любовта защо се крием .... защо неискаме да я приемем .... защо неси казваме "Здравей" вместо "Обичам те" защо се лъжем въобще ....
Няма да задавам въпроси от рода на "Има ли наистина любов" защото има доказателство за това са нашите родители ... баби дядовци и всичките който са направили всичко напред с времето зада се появиш ти ....
Когато Павагон пишеше из форума за неговите раздели и разбито сърце .... се чудих какво му има на този човек какво толкова е станало .... е истината е била, че е бил давал сигурно цялото си сърце .... и след това е идвал някой зимал е полувината и си е заминавал .... просто е дал Х-са ...
Хубаво е човек да се осъзнае на време .... да знае какво прави .... и въпреки хилядите думи .... да знае да се пази, но да внимава да небъде той човека който ще каже "неизпитвам нищо към теб" защото през цялото време се е крил!