Бунтар
04-14-2007, 23:11
Бавно светът се разпада
сред злобен смях и фалшиви сълзи.
Болестта не знае пощада.
И плачем в надежда за по-добри дни.
Бавно светът се разпада,
обграждат те хора със празни души.
Жертви проклинат съдбата,
а ние преследваме по-добри дни.
Превръщат ни в едни от тях,
роби на чуждото име.
Принуден съм да живея в страх,
но този страх промени ме.
И СТАНАХ ПО-СИЛЕН ОТ ТЯХ!
Нима сме сенки на отминалите дни?
Ще бъдем ли това, което сме били?
Грешките на този свят
в бъдещето ни крещят!
Има ли смисъл да водиш борба?
Има ли смисъл да имаш съдба?
Има ли смисъл и смисъл да има?
Може би трябва млад да загина!
Този свят не е достатъчен за мен,
и мъча се, откакто съм роден.
На сивото бездействие във плен,
усещам, всеки миг е похабен!
Аз съм вредител ужасяващ на лицето на Земята ви,
бягащ в кръг в празния барабан
на револвера, насочен право в главата ми,
пръстът ми към спусъка е окован!
сред злобен смях и фалшиви сълзи.
Болестта не знае пощада.
И плачем в надежда за по-добри дни.
Бавно светът се разпада,
обграждат те хора със празни души.
Жертви проклинат съдбата,
а ние преследваме по-добри дни.
Превръщат ни в едни от тях,
роби на чуждото име.
Принуден съм да живея в страх,
но този страх промени ме.
И СТАНАХ ПО-СИЛЕН ОТ ТЯХ!
Нима сме сенки на отминалите дни?
Ще бъдем ли това, което сме били?
Грешките на този свят
в бъдещето ни крещят!
Има ли смисъл да водиш борба?
Има ли смисъл да имаш съдба?
Има ли смисъл и смисъл да има?
Може би трябва млад да загина!
Този свят не е достатъчен за мен,
и мъча се, откакто съм роден.
На сивото бездействие във плен,
усещам, всеки миг е похабен!
Аз съм вредител ужасяващ на лицето на Земята ви,
бягащ в кръг в празния барабан
на револвера, насочен право в главата ми,
пръстът ми към спусъка е окован!