SavE`ME`FroM`MyselF
04-15-2007, 11:32
И нима не те боли?
Всеки път щом тя те погледне с толкова тъжни очи.
Нима не те е страх,
че оставяйки я ще извършиш грях?
Ще оставиш ли ти всичко свято
от тъга да бъде прокълнато?
Злокобно прегърнато от тъмнината
с ръка нежно привикано от самотата.
Ще оставиш ли момичето във гроба празен?
От скръбта и мрака така строго пазен.
Ще я оставиш ли ти нея- твоята любов?
Ще и обърнеш ли гръб без да чуваш нейния зов?
Ще я оставиш ли там гдето човешки крак не стъпва?
И там където всеки сам помръква.
Сама да плаче, да ридае,
без да може за грешките си пред теб да се покае.
Че лъжи изричала е,
и болка причинявала е
пред тебе да признае
преди смъртта със глас злокобен да я приласкае.
И нима за теб не значат нищо риданията нежни
и ръцете, протегнати към тебе, белоснежни?
Оставяш я, обръщаш гръб,
но знай погълната ще бъде тя от вечна скръб...
Е ако ви се занимава може да си кажете мнението...
Всеки път щом тя те погледне с толкова тъжни очи.
Нима не те е страх,
че оставяйки я ще извършиш грях?
Ще оставиш ли ти всичко свято
от тъга да бъде прокълнато?
Злокобно прегърнато от тъмнината
с ръка нежно привикано от самотата.
Ще оставиш ли момичето във гроба празен?
От скръбта и мрака така строго пазен.
Ще я оставиш ли ти нея- твоята любов?
Ще и обърнеш ли гръб без да чуваш нейния зов?
Ще я оставиш ли там гдето човешки крак не стъпва?
И там където всеки сам помръква.
Сама да плаче, да ридае,
без да може за грешките си пред теб да се покае.
Че лъжи изричала е,
и болка причинявала е
пред тебе да признае
преди смъртта със глас злокобен да я приласкае.
И нима за теб не значат нищо риданията нежни
и ръцете, протегнати към тебе, белоснежни?
Оставяш я, обръщаш гръб,
но знай погълната ще бъде тя от вечна скръб...
Е ако ви се занимава може да си кажете мнението...