kuber
04-17-2007, 18:40
Tova e ne6to koeto bqh pisal predi 3-4 godini.
O4akvam komentari ot vsqkakv vid. Molq da budete silno kriti4ni i da kajete istinskoto si mnenie...
Кошмар
Нощ, тъмна, страшна и студена.Ужасяваща черна гора.
Сухите клони на дърветата се клатеха опирайки се едно в друго, а замръзналите им стъбла скърцаха безпомощно като предсмъртен писък на пронизан от стрела сокол. Земята беше покрита с мръсен замръзнал сняг, а върху него както и по дърветата имаше кървави дири, които водеха някъде на вътре в тъмнината. Плътно до земята беше плъзнала тънка покривка от мъгла, наподобяваща страшен драконски дъх. Тя се носеше бавно и спокойно над кървавите следи и заобикаляше около замръзналите дървени стъбла и изгнили корени оцветени с ярко червената течност, която до скоро е текла в нечии вени.
В началото покрай мен се чуваше виенето на вятъра, но този звук бързо беше заглушен от туптежът на сърцето ми. Моят пулс биеше така силно, че на всеки удар се вцепенявах.
Изведнъж се чу злобен кучешки лай, а след това и вой. Отново задуха онзи пронизващ вятър и издуха тайнствената мъгла.
В далечината забелязах осветено от лунната светлина човешко тяло. Трупът беше облегнат на ствола на огромно прогнило дърво, чиито клони скърцаха също толкова страшно колкото и онзи ужасен вой.
Бавно, бавно започнах да вървя в посока на неподвижното тяло. Когато започнах да приближавам усетих странна миризма, която се носеше във въздуха и момент по късно от мрака се появиха две сенки на някакви огромни същества приличащи на кучета с рошави гриви. Спрях на място и ужасяващ страх започна да пълзи по мен, все едно виждах смъртта. Тези същества имаха големи пламтящи очи, зъбите им бяха остри и от тях течеше кървава лига. Тежко стъпваха едно до друго, устремени към тяхната като чели подарена плячка.
Едното от тях се обърна към мен и ме погледна, но сякаш то не ме виждаше, а все едно гледаше през мен. Разбрах, че поради някаква причина двата звяра не ме забелязват и реших да се приближа още.
Направих още няколко стъпки напред, кучетата през това време разкъсваха тялото на нещастника. По-големи и по-големи парчета месо се откъсвах от онзи труп, кръвта му течеше като за първи път и не спираше. Отново се появи мъгла, но този път това беше парата от падащата кръв върху студената земя. Вятърът задуха на ново и започна да люлее късовете човешка плът от устите на кръвожадните зверове.
Вече се бях приближил достатъчно близко за да погледна лицето на нещастника.
Краката ми се подкосиха и аз паднах на колене пред трупа върху замръзналата земя. Това тяло беше моето тяло, тези оръфани бели кости бяха моите кости и това лице…! Това беше моето лицев! Погледат му беше влажен и устремен към звездите, към вечността, а в устата му имаше посипан цветове от рози.
Кучетата продължаваха необезпокоявани да се тъпчат с големи парчета кървави меса от моята плът, а аз гледах себе си и съжалявах за бъдещето.
Изведнъж всичко започна да изчезва, да се изпарява. Първо ужасната гора изчезна заедно с кървавият сняг, а после и зверовете се изпариха.
Останахме само аз и моят разкъсан труп. Аз продължавах да го гледам докато не започна и той да изчезва. Бавно образът се размътваше и издигаше на горе, на горе в безкрайността.
По едно време започнах да чувствам дразнене в очите и изведнъж тъмнината се превърна в светлина, а светлината в ден.
Събудих се от съня в живота…!!
O4akvam komentari ot vsqkakv vid. Molq da budete silno kriti4ni i da kajete istinskoto si mnenie...
Кошмар
Нощ, тъмна, страшна и студена.Ужасяваща черна гора.
Сухите клони на дърветата се клатеха опирайки се едно в друго, а замръзналите им стъбла скърцаха безпомощно като предсмъртен писък на пронизан от стрела сокол. Земята беше покрита с мръсен замръзнал сняг, а върху него както и по дърветата имаше кървави дири, които водеха някъде на вътре в тъмнината. Плътно до земята беше плъзнала тънка покривка от мъгла, наподобяваща страшен драконски дъх. Тя се носеше бавно и спокойно над кървавите следи и заобикаляше около замръзналите дървени стъбла и изгнили корени оцветени с ярко червената течност, която до скоро е текла в нечии вени.
В началото покрай мен се чуваше виенето на вятъра, но този звук бързо беше заглушен от туптежът на сърцето ми. Моят пулс биеше така силно, че на всеки удар се вцепенявах.
Изведнъж се чу злобен кучешки лай, а след това и вой. Отново задуха онзи пронизващ вятър и издуха тайнствената мъгла.
В далечината забелязах осветено от лунната светлина човешко тяло. Трупът беше облегнат на ствола на огромно прогнило дърво, чиито клони скърцаха също толкова страшно колкото и онзи ужасен вой.
Бавно, бавно започнах да вървя в посока на неподвижното тяло. Когато започнах да приближавам усетих странна миризма, която се носеше във въздуха и момент по късно от мрака се появиха две сенки на някакви огромни същества приличащи на кучета с рошави гриви. Спрях на място и ужасяващ страх започна да пълзи по мен, все едно виждах смъртта. Тези същества имаха големи пламтящи очи, зъбите им бяха остри и от тях течеше кървава лига. Тежко стъпваха едно до друго, устремени към тяхната като чели подарена плячка.
Едното от тях се обърна към мен и ме погледна, но сякаш то не ме виждаше, а все едно гледаше през мен. Разбрах, че поради някаква причина двата звяра не ме забелязват и реших да се приближа още.
Направих още няколко стъпки напред, кучетата през това време разкъсваха тялото на нещастника. По-големи и по-големи парчета месо се откъсвах от онзи труп, кръвта му течеше като за първи път и не спираше. Отново се появи мъгла, но този път това беше парата от падащата кръв върху студената земя. Вятърът задуха на ново и започна да люлее късовете човешка плът от устите на кръвожадните зверове.
Вече се бях приближил достатъчно близко за да погледна лицето на нещастника.
Краката ми се подкосиха и аз паднах на колене пред трупа върху замръзналата земя. Това тяло беше моето тяло, тези оръфани бели кости бяха моите кости и това лице…! Това беше моето лицев! Погледат му беше влажен и устремен към звездите, към вечността, а в устата му имаше посипан цветове от рози.
Кучетата продължаваха необезпокоявани да се тъпчат с големи парчета кървави меса от моята плът, а аз гледах себе си и съжалявах за бъдещето.
Изведнъж всичко започна да изчезва, да се изпарява. Първо ужасната гора изчезна заедно с кървавият сняг, а после и зверовете се изпариха.
Останахме само аз и моят разкъсан труп. Аз продължавах да го гледам докато не започна и той да изчезва. Бавно образът се размътваше и издигаше на горе, на горе в безкрайността.
По едно време започнах да чувствам дразнене в очите и изведнъж тъмнината се превърна в светлина, а светлината в ден.
Събудих се от съня в живота…!!