AngelOfMercy
04-21-2007, 18:05
Един Пролетен и слънчев ден,Тя царицата на цариците,богинята на богините се поеви в моя изпулнен с нещастия и неволи живот..
Помислих си че това е дар от Бога...че ми се отплаща за всичко което Съдбата ми причини.Започнах да се запитвам "дали е сън
или реалност",уви това не беше сън...Всеки следващт ден в който аз и тя обменяхме думи,мисли, разговаряхме на различни теми,
аз разбирах че представите ми за нашето приятелство нарастват...започнах да изпитвам сладоста на чувствата...на първия стадии
на Любовната треска треската от която,Той простия и обикновен човек изпълнен с омраза към света и себеподобните си изпитва, и
го кара да продължи напред и да премине в другото измерение чистото и свежно райско кътче наречено-Земята на Чувствата...Там
секи отива рано или късно..но уви аз отивам там така бързо както се и връщам...Та кажи ми сега читателю какво е това Съдба
или Късмет??Доста често започнах да си задавам този въпъпрос но все по малко и малко отговори мога да извлека от това поросто
въпросче.Незнам какво трябва да направя..бих направил сичко за да спечеля доверието и любовта й.Тук идва и другия въпрос:дали един малък и незначи-
телен човечец като мен би могъл?!Не съм от хората който се предават..защото са изгубили първата си атака...Хората казват колкото
по-тудна е битката толкова по-сладка е наградата на финала..Моята награда е Тя.Но дали ще мога да се превърна в нейният "Рицар В Лъскави Доспехи"
Много въпроси....Никакви отговори.Единствено тя моята любима може да ми ги даде..Моля се,Старая се,Копнея тя да ме зарадва и да стигна големи финал
успешно и да спечеля тази сладка награда...Защото всеки славен боец..бил той победител или паднал винаги печели...Но аз..обикновенния човек се надявам
да завърша битката успешно...Тя да бъде моя,Бог ми е свидетел в този час се вричам че ще се боря,сражавам и ще печеля всяка следваща битка докато не стигна
нейния замък...Нейното сърце..И там ще си кажа стоп.Защото там свършва тази битка..Но започва друга по-страшна...
Нека всеки прочел това дребно и незначително измислено от мен простия човек малко разкажче..Обичайте се,грижете се за любимите си хора..показвайте им колко ги обичате,
защото знам колко е лошо малко хора да ти показват Любовта си към теб..Показвайте им го по често..ТЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ!!!!
Може и да няма много смисал но за 5 мин толкова дано да ви хареса.....
Помислих си че това е дар от Бога...че ми се отплаща за всичко което Съдбата ми причини.Започнах да се запитвам "дали е сън
или реалност",уви това не беше сън...Всеки следващт ден в който аз и тя обменяхме думи,мисли, разговаряхме на различни теми,
аз разбирах че представите ми за нашето приятелство нарастват...започнах да изпитвам сладоста на чувствата...на първия стадии
на Любовната треска треската от която,Той простия и обикновен човек изпълнен с омраза към света и себеподобните си изпитва, и
го кара да продължи напред и да премине в другото измерение чистото и свежно райско кътче наречено-Земята на Чувствата...Там
секи отива рано или късно..но уви аз отивам там така бързо както се и връщам...Та кажи ми сега читателю какво е това Съдба
или Късмет??Доста често започнах да си задавам този въпъпрос но все по малко и малко отговори мога да извлека от това поросто
въпросче.Незнам какво трябва да направя..бих направил сичко за да спечеля доверието и любовта й.Тук идва и другия въпрос:дали един малък и незначи-
телен човечец като мен би могъл?!Не съм от хората който се предават..защото са изгубили първата си атака...Хората казват колкото
по-тудна е битката толкова по-сладка е наградата на финала..Моята награда е Тя.Но дали ще мога да се превърна в нейният "Рицар В Лъскави Доспехи"
Много въпроси....Никакви отговори.Единствено тя моята любима може да ми ги даде..Моля се,Старая се,Копнея тя да ме зарадва и да стигна големи финал
успешно и да спечеля тази сладка награда...Защото всеки славен боец..бил той победител или паднал винаги печели...Но аз..обикновенния човек се надявам
да завърша битката успешно...Тя да бъде моя,Бог ми е свидетел в този час се вричам че ще се боря,сражавам и ще печеля всяка следваща битка докато не стигна
нейния замък...Нейното сърце..И там ще си кажа стоп.Защото там свършва тази битка..Но започва друга по-страшна...
Нека всеки прочел това дребно и незначително измислено от мен простия човек малко разкажче..Обичайте се,грижете се за любимите си хора..показвайте им колко ги обичате,
защото знам колко е лошо малко хора да ти показват Любовта си към теб..Показвайте им го по често..ТЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ!!!!
Може и да няма много смисал но за 5 мин толкова дано да ви хареса.....