04-22-2007, 16:55
Преди около 4 месеца започнах повече да дружа с една от съученичките си и един ден излязох заедно с нея и така наречената и компания. В тази „компания” имаше и едно момче което само съм виждала по коридорите в училище но нито го познавах нито нищо. Макар, че това момче не беше нито мой тип нито нещо в което бих се загледала по принцип той ми направи силно впечатление и аз не спрях да мисля за него и да го следя с поглед. Явно и аз съм му направила впечатление,защото през целия ден той не престана да ми прави комплименти,да се върти около мен. По стечение на обстоятелствата се наложи да останем за около час насаме. В това време ние се опознахме,говорихме си много и с всеки изминал момент той ме заинтригуваше все повече и повече. Усещах че става нещо и започвам да харесвам това момче.
Същата вечер той ми предложи да станем гаджета и аз приех. Всичко беше страхотно, той се държеше прекрасно. Това продължи около 2 седмици. Когато нещо се промени. Всичко тръгна от така наречените ни приятели които се чудеха по какъв начин да ни скарат. В средата на третата седмица се скарахме и скъсахме. Беше ми много гадно и усещах,че изпитвам чувства към този човек каквито никога не съм изпитвала досега.
Мина време ние си оправихме отношенията и се сдобрихме. По стечение на обстоятелствата пак попаднахме в една и съща компания и отново се повтори същото. Аз му простих и му дадох втори шанс. Пак тръгнахме. Това пак бяха едни от най-щастливите дни в живота ми. С него се чувствам страхотно. Така продължихме многократно при което се карахме сдобрявахме и т.н.
Когато за пореден път скъсахме и аз казах че това му е бил последният шанс и повече няма да му позволя да ме наранява по този начин,мина време и аз реших че ще е по-добре за мен да го забравя и да започна на чисто. За тази цел тръгнах с момче което знаех че много ме харесва и е готов на всичко за мен но връзката ни не можа да издържи дълго. Когато Скъсах и с това момче което използвах за нещо като спасителен пояс за което много съжалявам и не исках да постъпвам така защото не съм такъв човек но не намирах друг начин да се отърся и да забравя човека с които се чувствам най-щастливата на света.
Сега това същото момче отново е в краката ми и отново ме моли за прошка и постоянно се мъчи да намери начин да сме заедно и моите чувства продължават да са същите но в това време разумът не ми позволява да затворя за пореден път очите си и да продължа напред с него. Може да ви се струва силна дума за момиче на моята възраст но наистина обичам това момче и не знам какво да правя. Не знам какво да правя да послушам сърцето си и отново да му простя и да продължа с него или да послушам разума си и с последни сили да се опитам да се отърся от него и да продължа напред?
Същата вечер той ми предложи да станем гаджета и аз приех. Всичко беше страхотно, той се държеше прекрасно. Това продължи около 2 седмици. Когато нещо се промени. Всичко тръгна от така наречените ни приятели които се чудеха по какъв начин да ни скарат. В средата на третата седмица се скарахме и скъсахме. Беше ми много гадно и усещах,че изпитвам чувства към този човек каквито никога не съм изпитвала досега.
Мина време ние си оправихме отношенията и се сдобрихме. По стечение на обстоятелствата пак попаднахме в една и съща компания и отново се повтори същото. Аз му простих и му дадох втори шанс. Пак тръгнахме. Това пак бяха едни от най-щастливите дни в живота ми. С него се чувствам страхотно. Така продължихме многократно при което се карахме сдобрявахме и т.н.
Когато за пореден път скъсахме и аз казах че това му е бил последният шанс и повече няма да му позволя да ме наранява по този начин,мина време и аз реших че ще е по-добре за мен да го забравя и да започна на чисто. За тази цел тръгнах с момче което знаех че много ме харесва и е готов на всичко за мен но връзката ни не можа да издържи дълго. Когато Скъсах и с това момче което използвах за нещо като спасителен пояс за което много съжалявам и не исках да постъпвам така защото не съм такъв човек но не намирах друг начин да се отърся и да забравя човека с които се чувствам най-щастливата на света.
Сега това същото момче отново е в краката ми и отново ме моли за прошка и постоянно се мъчи да намери начин да сме заедно и моите чувства продължават да са същите но в това време разумът не ми позволява да затворя за пореден път очите си и да продължа напред с него. Може да ви се струва силна дума за момиче на моята възраст но наистина обичам това момче и не знам какво да правя. Не знам какво да правя да послушам сърцето си и отново да му простя и да продължа с него или да послушам разума си и с последни сили да се опитам да се отърся от него и да продължа напред?