no one -.-
04-26-2007, 18:59
В темата няма да казвам дали е има или не, просто се влюбих от пръв поглед днес в автобуса по път за вкъщи :-D
Е, историята е следната... на 17 съм и съм момче. Имам приятелка и сме година и 1/2 заедно.... но напоследък много се карахме и незнам дали е за това или не но някак си леко ми омръзна и сякаш се отдръпнахме един от друг и 2мата... тя се държи студено и.. незнам как точно да го кажа, а и 2мата сме много заедно и нямаме време да сме заедно с две думи сякаш сме се забравели :? И ми е много гадно за това, но днес докато се прибирах от даскало с автобуса за вкъщи, на една спирка се качи една група с момичета (3-4 мисял че бяха) една от които случайно но и спонтатнно.. ни се съвпаднаха погледите сякаш се залепиха (мм тя беше прекрасна :smt007 :smt007 :smt007 сякаш изваяна лично от господ толкова красива [-o< толкова чисти линии и такава красива коса немога да е опиша но просто лигите ми текноха) и заради тва така и не отлепих очи от нея забравих се, забравих че е гледам в очите... но и тя не спираше. По едно време (макар, че всичко се разви за около 20-30 секунди) тя си намери място да седне което беше с един ред пред мойто и тогава вече дойдох обратно на земята :smt007 си отместих погледа в страни смутен от ситуацията и мисля че дори се изчервих :? но усещах как тя ме гледа със периферията ми... неможех да спра да мисля за нея... красотата и наистина беше неустоима... имаше прекрасни и многооооооо ама наистна много пленителни очи :smt007 .... после нещо се заговори с приятелките си и така успях да се върна обратно в "нормална" позиция (щот от смута който претърпях се бях извъртял на някви невъзможни градоси в страни уж че гледам през прозореца).
И така минаха около 10тина минути и спирката ми дойде... исках да остана вечно там и да е гледам :cry: :cry: :cry: [-o< Но неможех да направя нищо нямаше как да се запозная с нея... нямаше как да направя нищо :cry: И докато слизах аз продължавах да е гледам... минах покрай нея (а в същото време приятелките и се приместиха на последните седалки и е викнаха), тя ме гледаше и беше безмълвна сякаш... гледаше ме с красивите си очи :smt007 и сякаш изтръпнах целия... приятелките е повикаха отново... а тя след секунда две отговори "Ей сега идвам чакайте малко..." и ми се усмихна лекичко :smt060 тогава пак се смутих и избързах да слезна... и слезнах от автобуса... но доакто минавах отстрани на него гледах през прозореца за да е видя за поселдно :cry: тя беше там... и тя пак ме гледаше но след малко приятелките е заговориха и се обърна настрани :cry: и тогава ме лъхна едно такова чувсто идише ми да ревна чак #-o натъжих се, знаех че няма никога повече може би да е видя ](*,)
Единственото което знам е каде учи (Даскалото е огромно обаче...) и в колко часа в този ден си фаща автобуса (което е около 20% сигорно) :cry:
С две думи: За момент тя завладя и съкруши сърцето ми :cry:
Бих дал всичко да е видя отново... неповторима беше невероятна :? :cry: Незнам какво да правя... ](*,) Всъшност докато писах тва за малко да ревна баси (момче съм) до ся не ми се е случвало да стигам до такова нещо заради момиче което съм срешнал на улицата едва ли не :cry: Обаче... съм страшно влюбен :? :? Въпрос към вас нямам.. просто исках да споделя това прежевяване защото нямам всъшност с кой да го споделя, приятели... нямам много а и не ги интерисува такива неща.... а ако го кажа на приятелката си ще ме одере жив :-D
Просто съм влюбен :smt007
Е, историята е следната... на 17 съм и съм момче. Имам приятелка и сме година и 1/2 заедно.... но напоследък много се карахме и незнам дали е за това или не но някак си леко ми омръзна и сякаш се отдръпнахме един от друг и 2мата... тя се държи студено и.. незнам как точно да го кажа, а и 2мата сме много заедно и нямаме време да сме заедно с две думи сякаш сме се забравели :? И ми е много гадно за това, но днес докато се прибирах от даскало с автобуса за вкъщи, на една спирка се качи една група с момичета (3-4 мисял че бяха) една от които случайно но и спонтатнно.. ни се съвпаднаха погледите сякаш се залепиха (мм тя беше прекрасна :smt007 :smt007 :smt007 сякаш изваяна лично от господ толкова красива [-o< толкова чисти линии и такава красива коса немога да е опиша но просто лигите ми текноха) и заради тва така и не отлепих очи от нея забравих се, забравих че е гледам в очите... но и тя не спираше. По едно време (макар, че всичко се разви за около 20-30 секунди) тя си намери място да седне което беше с един ред пред мойто и тогава вече дойдох обратно на земята :smt007 си отместих погледа в страни смутен от ситуацията и мисля че дори се изчервих :? но усещах как тя ме гледа със периферията ми... неможех да спра да мисля за нея... красотата и наистина беше неустоима... имаше прекрасни и многооооооо ама наистна много пленителни очи :smt007 .... после нещо се заговори с приятелките си и така успях да се върна обратно в "нормална" позиция (щот от смута който претърпях се бях извъртял на някви невъзможни градоси в страни уж че гледам през прозореца).
И така минаха около 10тина минути и спирката ми дойде... исках да остана вечно там и да е гледам :cry: :cry: :cry: [-o< Но неможех да направя нищо нямаше как да се запозная с нея... нямаше как да направя нищо :cry: И докато слизах аз продължавах да е гледам... минах покрай нея (а в същото време приятелките и се приместиха на последните седалки и е викнаха), тя ме гледаше и беше безмълвна сякаш... гледаше ме с красивите си очи :smt007 и сякаш изтръпнах целия... приятелките е повикаха отново... а тя след секунда две отговори "Ей сега идвам чакайте малко..." и ми се усмихна лекичко :smt060 тогава пак се смутих и избързах да слезна... и слезнах от автобуса... но доакто минавах отстрани на него гледах през прозореца за да е видя за поселдно :cry: тя беше там... и тя пак ме гледаше но след малко приятелките е заговориха и се обърна настрани :cry: и тогава ме лъхна едно такова чувсто идише ми да ревна чак #-o натъжих се, знаех че няма никога повече може би да е видя ](*,)
Единственото което знам е каде учи (Даскалото е огромно обаче...) и в колко часа в този ден си фаща автобуса (което е около 20% сигорно) :cry:
С две думи: За момент тя завладя и съкруши сърцето ми :cry:
Бих дал всичко да е видя отново... неповторима беше невероятна :? :cry: Незнам какво да правя... ](*,) Всъшност докато писах тва за малко да ревна баси (момче съм) до ся не ми се е случвало да стигам до такова нещо заради момиче което съм срешнал на улицата едва ли не :cry: Обаче... съм страшно влюбен :? :? Въпрос към вас нямам.. просто исках да споделя това прежевяване защото нямам всъшност с кой да го споделя, приятели... нямам много а и не ги интерисува такива неща.... а ако го кажа на приятелката си ще ме одере жив :-D
Просто съм влюбен :smt007