She-Devi!
04-26-2007, 19:10
http://svalki.teenproblem.net/emoticons/19.gif Музика и текст.
Дълго време търсех вдъхновение да напиша нещо. Нещо, с което да успея да се докосна до най – закътаните дебри на чоешката душа. Може би до сега не бях получавал вдъхновение да го направя, нямал съм тази възможност или просто не съм искал да седна и да го направя. Бил съм воден от много и различни чувства, силно преплитащи се едни в други. Години наред се опитвах да разплета този възел и мисля, че най – накрая успях. Най – накрая намерих своето вдъхновение, което да ме накара да слея чувства и мисли в едно, преплетени надявам се по въздействащ и красив начин.
Никога не съм смятал, че съм добър писател. В същност дори не мога да дам такова определение за себе си. Не мога да боравя с изискани думи и изрази, да използвам завоалирани фрази, с който да обърквам и еднворенно да впечатлявам читателя. За това ще говоря простичко, разбираемо. Едва ли това кратко разказче ще има много почитатели, но това не е целта. Един писател беше казал : „Не аз написах творбата си, тя се написа сама”. Дано да се получи и при мен, защото май найстина не съм много добър в думите.
След краткото предисловие искам да кажа от къде получих вдъхновението си. Причината да ме озари музата е един филм и без да искам да го поляризирам ще кажа заглавието му – „Музика и Текст” ( от тук идва и заглавието на написаното от мен). Накара ме да се замисля дълбоко, жегна ме и реших да излея чувствата и мислите си в текст. И какво всъщност е текста без музика ... незавършена книга, ден без нощ, несподеления изгрев и редица други преживявания. Не може да се насладиш на музиката без думите, който в същност я описват. Как е възможно едни прости думи да ти повлияят така, възможно ли е ? Когато слушате една песен вие мислите само за мелодията и текста като идивидуалности, само за това, което чувате и виждате. А зад написаното стои нещо много по – дълбоко, нещо, над което са се трудили ден и нощ различни личности, напълно противоположни обединени от едно нещо.. песента. Песента в нейния завършен вид, нейната цялост. Написана от хора вложили сърцето си и душата в нея. С една едничка цел, да изпратят послание на всички нас. Аз приех това послание, станах свидетел на една истинска любов, описана само в музика и текст.
Два напълно противоположни характера, нямащи нищо общо помежду си се срещат, за да осъществят желанието на всички нас да чуем една впечатляваща мелодия, съчетана по невероятен начин с текст и мисли. Това, което сътвориха бе красиво, грандиозно и затрогващо. Бих го документирал, но мисля, че няма нужда от него, а и ако трябва да си призная точно сега ме мързи да го напиша. Вложиха в песента цялото си тяло, всяка една фибра на сътворението си и успяха. Но някъде по средата на всичко красиво те без да осъзнаят станаха жертва на собствената си песен. Тогава аз осъзнах, че това са те ... Той – Музиката, а Тя- Текста. Съчетани в едно те правят нещо впечатляващо невиждано до сега. Музиката и Текста, те отразяват истинската любов такава каквато е – неподправена, неопетнена от пошли думи и груби действия. В такъв момент си готов да загърбиш всичко и да се отдадеш, да се впуснеш в това цяло, да бъдеш част от него. Те го направиха и осъществиха, това до което ние се опитваме да се докоснем. Забележете, само да се докоснем. Не да се впуснем в него да станем преки участници,а да се докоснем. Хората сме зли и жестоки, елементарни, неспособни да се доближим до музиката и текста, до тяхното лирическо единство. Вдъхновен от написаното до тук, а и от самият филм ще разкажа част от своя живот, не като автобиграфия просто едно разкритие.
Преди всичко аз съм човек и това не трябва да се забравя. По нищо не се различавам от нито един от представителите на човешкия род.Аз съм жесток, безчувствен, импулсивен, и дори зъл. Никога не съм познавал ЛюБОВТА – истинската любов. Бягал съм от нея, криел съм се, шекалавил съм. По този начин съм наранил много хора, хора който са ми имали довери във всеки един миг от своя живот, смятали са, че може да разчитат на мен и да се облегнат на мен. Но аз се причупих, в съчщност никога не съм бил способен да се одържа. Съжалявам за това, но едновременно с него осъзнавам, че не мога да се променя, не мога просто да изтръгна това от себе си. Дори да искам, то е по – силно от мен. То ме води в жовата и аз го следвам, най – безсрамно го следвам, неспособен да му се противопоставя в нито един момент. Знам каква е причината и знам, че никкога няма да мога да стана едно цяло с някой. Аз съм само текста, липсва ми музиката. Но не е правилно да я немеря, не е правилно да се слеем в едно, защото аз ще я опустоша, ще е направя безпредметна и грозна. Неспособен да обичам, аз наранявам обкръженито си, всеки един човек докоснал се до грозната ми същност. Но може би това е моята сътба и моя кръст. Съгласен съм да го нося ... съжалявам за всичко което съм направил и за това, което те първа ми предстои да направя. Жестокостта, която ми е преписана я следвам безпрекословно, без да се отклонявам нито за секунда от нея. Най – лошото е, че по някога ми харесва, дори ми доставя удоволствие. Това, което се опитвам да кажа е, че един самотен текст може да предизвика само нещастие, тъга, да разруши всичко изградено с толкова труд, старание и любов Аз съм този текст и докато не намеря, своята музика ще се скитам из необятния свят и неволно или волно ще предизвиквам нещастие с думите и действията си. Не ме е страх, че хората ще ме намразят, ще странят от мен, но това е моят кръст и аз трябва да го нося.
В заключение мога да кажа само, че музиката и текста са немислими един без друг. Те не могат да съществуват отделно един от друг, нямат идивидуалност. За това, когато четем книга, вестник или друго четиво, трябва да го съчетаем с музиката на сърцето си, защото това е ритъма, който трябва да следваме и на който трябва да се подчиняваме. Без него всичко би изгубило смисъл, защото той е мелодията. Мислите не трябва да ни водят, разума е човешкото проклятие. Трябва да слушаме онова мъничко, тупкащо нещо вътре в нас. То ни казва какво да правим и кога да го правим, с кой и къде. Не може да го пренебрегвате, да го оставята на заден план, защото то е много по силно от всяка една мисъл, от всяко едно действие, от всяко едно чувство. Може би ви е странно как то може да определя пътя ви в живота, но е така. Няма да се мъча да ви убеждавам в това, което съм написал, защото всеки човек е една идивидуалност и има право да вярва в каквото поиска и ако вие прочетета написаното от мен със сърцето си без да се стараете да вникнете в посланието на всяка една изговорена дума до тук ще научите много повече за мен и за това, което разказах, от колкото ако вложите цялата си мисъл и интелект.Надявам се да съм успял поне малко да ви повлияя и въздействам с простото разказче, което написах.Нека сърцето ви води.
Автор: Неизвестен
това не е мое, на мой приятел е..съжалявам за правописните грешки.Идеята е да ви хареса и да си кажете мнението!
Дълго време търсех вдъхновение да напиша нещо. Нещо, с което да успея да се докосна до най – закътаните дебри на чоешката душа. Може би до сега не бях получавал вдъхновение да го направя, нямал съм тази възможност или просто не съм искал да седна и да го направя. Бил съм воден от много и различни чувства, силно преплитащи се едни в други. Години наред се опитвах да разплета този възел и мисля, че най – накрая успях. Най – накрая намерих своето вдъхновение, което да ме накара да слея чувства и мисли в едно, преплетени надявам се по въздействащ и красив начин.
Никога не съм смятал, че съм добър писател. В същност дори не мога да дам такова определение за себе си. Не мога да боравя с изискани думи и изрази, да използвам завоалирани фрази, с който да обърквам и еднворенно да впечатлявам читателя. За това ще говоря простичко, разбираемо. Едва ли това кратко разказче ще има много почитатели, но това не е целта. Един писател беше казал : „Не аз написах творбата си, тя се написа сама”. Дано да се получи и при мен, защото май найстина не съм много добър в думите.
След краткото предисловие искам да кажа от къде получих вдъхновението си. Причината да ме озари музата е един филм и без да искам да го поляризирам ще кажа заглавието му – „Музика и Текст” ( от тук идва и заглавието на написаното от мен). Накара ме да се замисля дълбоко, жегна ме и реших да излея чувствата и мислите си в текст. И какво всъщност е текста без музика ... незавършена книга, ден без нощ, несподеления изгрев и редица други преживявания. Не може да се насладиш на музиката без думите, който в същност я описват. Как е възможно едни прости думи да ти повлияят така, възможно ли е ? Когато слушате една песен вие мислите само за мелодията и текста като идивидуалности, само за това, което чувате и виждате. А зад написаното стои нещо много по – дълбоко, нещо, над което са се трудили ден и нощ различни личности, напълно противоположни обединени от едно нещо.. песента. Песента в нейния завършен вид, нейната цялост. Написана от хора вложили сърцето си и душата в нея. С една едничка цел, да изпратят послание на всички нас. Аз приех това послание, станах свидетел на една истинска любов, описана само в музика и текст.
Два напълно противоположни характера, нямащи нищо общо помежду си се срещат, за да осъществят желанието на всички нас да чуем една впечатляваща мелодия, съчетана по невероятен начин с текст и мисли. Това, което сътвориха бе красиво, грандиозно и затрогващо. Бих го документирал, но мисля, че няма нужда от него, а и ако трябва да си призная точно сега ме мързи да го напиша. Вложиха в песента цялото си тяло, всяка една фибра на сътворението си и успяха. Но някъде по средата на всичко красиво те без да осъзнаят станаха жертва на собствената си песен. Тогава аз осъзнах, че това са те ... Той – Музиката, а Тя- Текста. Съчетани в едно те правят нещо впечатляващо невиждано до сега. Музиката и Текста, те отразяват истинската любов такава каквато е – неподправена, неопетнена от пошли думи и груби действия. В такъв момент си готов да загърбиш всичко и да се отдадеш, да се впуснеш в това цяло, да бъдеш част от него. Те го направиха и осъществиха, това до което ние се опитваме да се докоснем. Забележете, само да се докоснем. Не да се впуснем в него да станем преки участници,а да се докоснем. Хората сме зли и жестоки, елементарни, неспособни да се доближим до музиката и текста, до тяхното лирическо единство. Вдъхновен от написаното до тук, а и от самият филм ще разкажа част от своя живот, не като автобиграфия просто едно разкритие.
Преди всичко аз съм човек и това не трябва да се забравя. По нищо не се различавам от нито един от представителите на човешкия род.Аз съм жесток, безчувствен, импулсивен, и дори зъл. Никога не съм познавал ЛюБОВТА – истинската любов. Бягал съм от нея, криел съм се, шекалавил съм. По този начин съм наранил много хора, хора който са ми имали довери във всеки един миг от своя живот, смятали са, че може да разчитат на мен и да се облегнат на мен. Но аз се причупих, в съчщност никога не съм бил способен да се одържа. Съжалявам за това, но едновременно с него осъзнавам, че не мога да се променя, не мога просто да изтръгна това от себе си. Дори да искам, то е по – силно от мен. То ме води в жовата и аз го следвам, най – безсрамно го следвам, неспособен да му се противопоставя в нито един момент. Знам каква е причината и знам, че никкога няма да мога да стана едно цяло с някой. Аз съм само текста, липсва ми музиката. Но не е правилно да я немеря, не е правилно да се слеем в едно, защото аз ще я опустоша, ще е направя безпредметна и грозна. Неспособен да обичам, аз наранявам обкръженито си, всеки един човек докоснал се до грозната ми същност. Но може би това е моята сътба и моя кръст. Съгласен съм да го нося ... съжалявам за всичко което съм направил и за това, което те първа ми предстои да направя. Жестокостта, която ми е преписана я следвам безпрекословно, без да се отклонявам нито за секунда от нея. Най – лошото е, че по някога ми харесва, дори ми доставя удоволствие. Това, което се опитвам да кажа е, че един самотен текст може да предизвика само нещастие, тъга, да разруши всичко изградено с толкова труд, старание и любов Аз съм този текст и докато не намеря, своята музика ще се скитам из необятния свят и неволно или волно ще предизвиквам нещастие с думите и действията си. Не ме е страх, че хората ще ме намразят, ще странят от мен, но това е моят кръст и аз трябва да го нося.
В заключение мога да кажа само, че музиката и текста са немислими един без друг. Те не могат да съществуват отделно един от друг, нямат идивидуалност. За това, когато четем книга, вестник или друго четиво, трябва да го съчетаем с музиката на сърцето си, защото това е ритъма, който трябва да следваме и на който трябва да се подчиняваме. Без него всичко би изгубило смисъл, защото той е мелодията. Мислите не трябва да ни водят, разума е човешкото проклятие. Трябва да слушаме онова мъничко, тупкащо нещо вътре в нас. То ни казва какво да правим и кога да го правим, с кой и къде. Не може да го пренебрегвате, да го оставята на заден план, защото то е много по силно от всяка една мисъл, от всяко едно действие, от всяко едно чувство. Може би ви е странно как то може да определя пътя ви в живота, но е така. Няма да се мъча да ви убеждавам в това, което съм написал, защото всеки човек е една идивидуалност и има право да вярва в каквото поиска и ако вие прочетета написаното от мен със сърцето си без да се стараете да вникнете в посланието на всяка една изговорена дума до тук ще научите много повече за мен и за това, което разказах, от колкото ако вложите цялата си мисъл и интелект.Надявам се да съм успял поне малко да ви повлияя и въздействам с простото разказче, което написах.Нека сърцето ви води.
Автор: Неизвестен
това не е мое, на мой приятел е..съжалявам за правописните грешки.Идеята е да ви хареса и да си кажете мнението!