PDA

View Full Version : Халюциногени - нещо като дискусия...



Petkova
04-27-2007, 09:18
Здравейте,
Пуснах тази тема в няколко форума, но явно хората се притесняват да говорят за това, затова реших, че може би тук ще открия отговорите, които търся.

Със сигурност има хора тук, които са опитвали или продължават да вземат халюциногени... Разкажете за триповете си... как изглеждат те... цветни (в ярки или убити цветове), черно - бели, неясни или пък обратното, страшни или смешни... релефни...?!
Доближават ли се по някакъв начин до сънищата?
Страхували ли сте се някога от видяното?
Въобще споделете всичко, което ви хрумне свързано с тази тема.

Дипломната ми работа е на тема Халюцинации /съпоставяне на изкуство, психиатрия и т.н./ (погледнати през призмата на изкуството и преобразени в текстилни пана) имам много информация от всякакъв тип, но би ми било в помощ всеки разказ за трип (бил той и bad trip), а и знаете колкото повече толкова по-добре.

Споделете и кой трип от какво вещество е бил.

Много ви благодаря предварително за съдействието!

Ако се притеснявате да споделите това в темата може да ми пишете на ЛС.

Благодаря!

Поздрави,

04-27-2007, 11:31
виж ся, по вси4ко ли4и, 4е не си пробвала.
Анкета с два възможни отг не е никаква анкета.

първо- да те светна, 4е хората, които са пробвали хи4 даже не се притесняват да говорят за триповете си, да ги изразяват 4рез рисуване, музика, и какво ли още не.
(ако не ти е известно, най-старите пещернни рисунки и образци на "изкуство" въобще са именно рисунки на халюциногенни гъби )

това е така, защото огромното коли4ество нестандартни и непознати идеи и конструкти, които психеделиците изкарват от под(над)съзнанието в осъзнаваното просто напират да бъдат изразени по някакъв на4ин, и най- лесно това се полу4ава 4рез звук или изображение.
Самата идея за изображението и втората сигнална система(звуците, натоварени със смисъл) според някои изследователи (МакКена)
вероятно е възникнала след запознаването на дале4ните ни предци с тези вещества.


Да, и названието "халюциногени" е нето4но, остаряло и не се използва в модерната фармакология и психология.
Това е така, защото "визиите" които тези вещества предизвикват нямат нищо общо с "халюцинозите", които се наблюдават при някои болестни състояния. (сходни с халюцинозите са ефектите от друга група вещества-делириантите, но това е съвсем друга тема.)
Съвременната наука използва термина "психедели4ни" вещества , "емпатогени" "ентактогени" или "ентеогени"
(няма да ти ги превеждам, надявам се знаеш поне малко латински)

ефекта от ентеогените(гъби, кактуси, и про4ее) може да бъде много разли4ен в зависимост от дозировката и обстановката, както и от ли4ността на експериментатора.
В общи линии се изразява в "зуум" усилване на възприятията, както и в "синестезия" (смесване на отделните възприятия"

при големи дози се наблюдават и визуални "халюцинации" които оба4е не са изградени от спомени или фантазии, а са базирани на реално постъпващите сигнали от сетивните органи. Просто интензитета им се усилва юдо там, 4е 4овек да може да види брауновото движение на молекулите на въздуха, атомната структура на повърхността на клетките в ретината си или фракталните съответствия във формите и багрите на заобикалящия ни свят , или дори ултравиолетовите лъ4и и радио-вълните.

Същевременно ентеогените предизвикват осезаеми, макар и временни промени в осъзнаването на собствената ли4ност, и потока на времето
Това се нари4а временна деперсонализация, 4овек престава да изживява себе си само като като индивид, а също и като съвкупност от живи клетки и същевременно- 4аст от една екосистема.

Цялото внимание се фокусира върху "тук и сега", върху процесите, които се осъществяват в и извън тялото ни, 4овек се превръща целия в едно възприятие, като анализа и репродукцията на преживяването настъпват по-късно, 4ак когато ефекта запо4не да отминава.
Да, цветни са. Способността за разли4аване на нюансите и разделителната способност на зрението нараства многократно.
да, напонят за сънищата. За света на сънищата по-скоро, за усещането за един пшостоянно променящ се ве4ен миг, а не поток от разли4ни моменти.
да, емоциите също се изострят, както позитивните, така и негативните, затова и именно е толкова важна обстановката.

и не на последно място- способността да осъзнаваме това, което изпитват хората около нас и да го изпитваме за-едно с тях- да усещаме като своя радостта или болката на другите, а не като нещо, което не ни засяга пряко.

още много мога да ти кажа, но сега нямам време

за да добиеш някаква представа виж другите теми за тези вещесртва тук, потърси малко из нета,
а за да добиеш някаква визуална представа потърси в нета Luke Brown и Alex Grey- и двамата са много добри художници, посветили живота си на това да покажат на хората света на ентеогените.
Потърси в ю-тюб Terance McKena
може би най-добре ще си обясниш някои неща (стига да знаеш английския разбира се)

а също и книгата на Олдъс Хъксли "дверите на възприятието"


успех с дипломната работа, но помни, 4е единствния на4ин да разбереш за какво то4но става дума е да пробваш сама, вместо да питаш хората.

Не се притеснявай от разните му там митове, от халюциногени никой не е умрял и никой не се е пристрастил към тях
Хората, които ги употребяваме редовно го правим по 5-6 пъти в годината и се отнасяме към тези моменти със достолепно благоговение и най-ве4е уважение.

Petkova
04-27-2007, 13:29
Първо благодаря за отговора. Сигурно ще остане единствен, но е доста изчерпателен. Благодаря!

Аз съм изчела доста литература на тази тема, от години ме интересува, още повече, че много хора споделят, че моите картини, проекти и т.н. много приличат на халюцинации. Един приятел дори се учуди доста като ги видя и разбра, че аз не съм употребявала нищо... докато съм ги рисувала. Да кажем съм получавала инспирации само от музика.

Анкетата я сложих просто така, тя не е основната ми цел, просто реших да я сложа, макар и проста и некоректно зададена.

Ти би ли споделил конкретен трип... ?
Аз за жалост съм чула за сега само два (от които останах с отворена уста меко казано :) )... което ми е недостатъчно, много бих искала да подплатя стабилно дипломната си работа и с разкази (комисията не е благосклонно настроена към подобен род тема, дори одобриха проекта ми с неохота, защото това било прекалено страшно ала бала...)
Имам по пълна информация за халюцинациите получавани от шизофрениците, което е малко по различно.

Иначе едва ли бих пробвала само за да напиша труда си... нали знаеш, че единия от начините за достигане до някаква истина е метода на интервюто... нещо подобно на това което аз правя. Твърде съм консервативна в това отношение за да мога да си позволя да опитам. По скоро съм склонна да разговарям с хора, които знаят за какво иде реч и са готови да помогнат.

Благодаря!

patilan420
04-27-2007, 14:23
ами ето разказ за един мой трип с Аяхуаска( индианско питие, което се приготвя от две разли4ни растения, едното съдържа диметилтриптамин, а другото-инхибитор на моноамин оксидазата)

Po zalez slynce 6amana otkriwa ceremoniqta, w predwaritelno podgotweno ogni6te ,ukraseno s kristali se pali ogyn ot tri dyrweta, kojto trqbwa da gori cqla no6t. horata sqdat w kryg okolo ogynq,
pyrwo se smyrka tutunewa woda, posle idwa red na pitietata(pyrwo harmala, posle Jurema) . Gor4iwo i stip4iwo ...
Sled kato wsi4ki sa pili 6amana po4wa da swiri na brumel (maluk instrument izdawa6t harakteren brym4a6t zwuk).

edin po edin horata po4wat da powry6tat, i sled towa po4wa istinskiq film...
...use6tane za ob6tnost s horata v kruga
i zvucite i oganja...mogu6ta spirala pokrai men i prez men,
kato zmia...kato DNK...ni6ki svetlina
i ne6to kato moia glas popita:
isk6 li da prodalji6 natatuk?
Da! i se Vidiah...
imam predvid ,4e biah sednal ,svit na cravai do ogania i v su6toto
vreme biah prav,s razpereni racei viatura me vee6e kato hvar4ilo,
use6tane za pluzgane, za dvijenie,a nad mene se varti nebeto, cialoto ot
razli4ni po golemina ,forma ,cviat i posoka
lenti energia...
a po edno vreme kato na kadri Vjdahedno po edno licata na ostanalite ot
Kruga, siaka6 saznaniata ni se mestiha
ot tialo v tialo...
...blajenstvo...
tolkova krasivo mi e bilo i ot gubki,
i ot havaiska roza, no ne i tolkova 6tastlivo.
use6taneto za TRIP prodalji ciala sedmica.


Wtoriq pyt pih Ay-ahuaska w ky6tata na edin holandec, kato za MAO pihme oswen harmala, taka i B.cappi. (ne znam zaradi towa ili zaradi po-dobroto ka4estwo na Jurema-ta, no towa dowede do mn. po- mo6ten trip ot pyrwiq pyt)

sled kato wsi4ki si opraznihme 4a6kite wode6tiq rituala po4na da pee mantra( predpolagam 4e kakto mantrite, taka i brumela izdawat zwuci s 4estota shodna s tazi na mozy4nite wylni).

posle se powtori istoriqta s drajfaneto, tozi pyt w kofi( pod otkrito nebe e kyde-kyde po lesno)

sled towa wsi4ko "brymna" zapo4nah da 4uwam zwuk kato ot sma4kan staniol ili tyrkalq6ti se wyglen4eta, wremeto, prostranstwoto i wyzpriqtieto kato cqlo se razpadnaha na kwanti, na 'tuhli4ki',
na sloewe izpystreni wyw wsi4ki wyzmojni(i newyzmojni) cwetowe/wibracii, wsi4ko po4na da se preliwa wyw wsi4ko, no sqka6 po edin i sy6ti fraktalen princip,
ot4etliwo si spomnqm kak po edno wreme se 4uwstwah kato kristalna piramida nasred more ot preplita6ti se energii, spomnqh si wsi4ki zabraweni syni6ta, wsi4ko, koeto winagi ym bil... sy6tewremenno bqh stanal swruh4uwstwitelen kym zwuci, wseki zwuk me wry6ta6e kym zastinaloto materialno izmerenie na sweta...
postepeno Ay-Ahuaska po4na da me puska, ostawqjki sled sebe si 4uwstwo za nezemna krasota, blavenstwo i simpatiq..

Tretiq pyt kato pih Ay-ahuaska be6e w Amsterdam, sybiraneto be6e leko komersialno, move bi i zatowa pitieto ne be6e tolkowa silno powe4eto hora ne ni izlepi istinski, no 4uwstwoto za krasota i 6tastie si bqha nalice.

ne sym pu6il sinteti4no DMT, ne znam kak fa6ta

Ay-Ahuaska ima sywsem osezatelno prisystwie, moje6 da q 4ue6, da q useti6 kak se plyzga ot tqlo w tqlo... ako w kryga ima dori edin , kojto
ne e gotow da i se otdade totalno, wsi4ki 4uwstwat disharmoniqta, dokato niwata ne se izrawnqt...

momosata, kowto raste v parkowete w Bg ne e M. hostilis, a srmejliwa mimosa, i ne stawa.
zatowa pyk ima edna trewa, Falaris, deto natrupwa DMT, ama w malka koncentraciq.

za MAO moje da se izpolzwa ekstrakt ot zyrne6(harmala peganum)
4 gr seme na 4owek se sriwa i se slaga w malko woda da se wari na baven ogyn, kato se kapwa i malko limon , sled polowin 4as se precejda

twyrdite 4astici se wry6tat na ogynq s o6te woda i o6te nqkolko kapki limon, sled o6te polowin 4as se precevda pak i dwete warki se smeswat

po wreme na rituala pyrwo se pie MAO, posle DMT.

и разказ за един трип на друг 4овек на гъби съдържащи псилоцин и псилоцибин

Бяха минали две седмици откакто Арул ми донесе гъбите, всички останали ги изядоха същият този ден.Спомням си как срещнах Мачек, седеше върху основата на едно отрязано дърво и гледаше в безкрая, каза че е на гъби. Аз обаче не бързах за никъде, бях чакал две години от предишният път, когато бях се психеделирал с magic mushrooms, можех да изчакам още седмица до следващия уикенд. Междувременно четях една книга на Тимоти Лийри(1), пътеводител за психеделичните изживявяния, подробно описание на всички възможни неща, които мога да ти се случат докато си в такъв трип.
Цялата книга уж е базирана на тибетската книга на мъртвите, the ego loss, изключването на его-то, което ти носят такива вещества било същото като временна смърт според Лийри и неговите колеги психолози. Докато четях книгата непрекъснато се сблъскхвах с много точни описания на някои състояния, до които достигнах по време на онзи трип преди две години- ( например промяната на усещането за света, осъзнаването на факта, че ние хората сме част ос света, вкойто живеем и че цялата ни цивилизация е просто един опит да се скрием от природните сили, сякаш страха на първобитния човек от тъмнината и дивите зверове все още ни тласка). В книгата обаче бяха описани събития и състояния, които бяха толкова далече от всичко което съм си помислял и представял, че в един момент започнах да се плаша. Стиховете-инструкции за това как да достигнеш състоянието на пълно не-съществуване или как да се пребориш с страховитите видения и състояния в по-късните етапи на трипа сериозно ме объркаха, четях книгата и се чувствах сякаш се подготвям за някакъв изпит по оцеляване на непозната планета. Разбира се, когато дойде планирания за трипа ден аз се чувствах под такова напрежение , че просто се отказах да продължа. Сякаш съм знаел колко по- един красив и необикновен ден, който се случи а една седмица по-късно...

Петък, 5ти март, прекрасен ден в северна Германия с ярко слънце и студен морски вятър. Моментът беше дошъл, прибрах се в стаята си , сложих бележка на вратата си да не ме безпокоят и изядох гъбите. В началото бях безкрайно изнервен, не знаех кога точно ще започне всичко, освен това стомахът ми изобщо не се чувстваше добре. Мислих си че ще трябва да мине поне един час, докато се абсорбира псилоцибина от гъбите... 30 минути по-късно с изненада забелязах, че нещо около мен се променя, не знаех точно какво, просто усещането ми за стаята се променяше. Затворих очи и видях калейдоскопи от цветове и форми, прожектиращи се върху клепачите ми. Осъзнах, че всико започва по-рано от очакваното. В главата ми бушуваше буря от мисли, които не подлежат на записване и спомняне, всичко започна да се разслоява, представата за нещата около мен, за света ми, за мен самия сякаш бяха слой върху слой от мисли, които сега се разглобяваха една по една, виждах логическите връзки помежду им, всички мисли и нишки на ‘реалността’ които оплитат представата ми за света в една обща каша от човешки възприятия. Абстрактни идеи като това , че човешката логика се базира на това да сравняваш едно нещо с друго , бинарността на мисленето ни ( нощта е нощ, защото е различна от деня, когато е светло, а те всъщност са едно и също нещо, двете му страни), станаха толкова реални и ясни. Погледнах вратата и забелязах, че линиите в дървото се движеха като някаква река, беше много вълнуващо и истинско. После погледнах през прозореца и бях изумен от това, което се случваше навън. Беше някъде към 17:30 и слънцето тъкмо залязваше. Прозорецът ми гледа на изток, така че не виждах слънцето директно, а само отраженията му в прозорците на сградата срещу мен и безкрайното небе, което променяше цвета си. Оттук нататък всичко стана много интензивно и красиво, а времето сякаш въобще престана да съществува. Първо клоните на дърветата започнаха да се поклащат леко ( може би наистина се движеха, все пак имаше силен вятър навън). Изглеждаха като че бяха дълги нишки на водорасли на дъното на морето, които се поклащат в ритъма на някакво подводно течение, напред-назад. Измеренията на стаята ми се промениха неузнаваемо, всичко бе ту двуизмерно ( като на картина) ту отново триизмерно, плакатите и снимките по стената танцуваха някакъв танц в ритъм с дърветата навън, сякаш всички слушаха някаква музика, която само аз не чувах. Цветовете бяха ярки и пулсиращи, а ръцете ми сякаш се преплитааха когато ги движех пред очите си. Всичко стана безумно красиво, не можех да повярвам, че това което почти всеки ден гледам през същия този банален прозорец може да е толкова истинско и вълнуващо. В един момент забелязах,че на стената срещу леглото ми се прожектират сенките на някое дърво, което беше попаднало в отразената от някой прозорец на сградата отсреща светлина на залязващото слънце. Тънки нишки-сенки се преплитаха една в друга и се движeха от вятъра сред ярко-жълтата светлина на отразеното от прозореца залязващо слънце, седях и с огромна усмивка на лицето си гледах прожекцията на стената. Плакатът с Пинк Флойд от края на 60те години изглеждаше почти жив, Сид Барет се усмихваше в светлината на отразеното слънце, сякаш знаеше какво точно ми се случва в момента.

Малко по-късно погледнах отново навън и видях една изгряваща пълна луна на пурпурния фон на залеза . Деше пълнолуние и луната изгряваше точно преди залез слънце на фона на едни много червени облаци. Залязващото слънце се отразяваше в няколко прозореца на сградата отсреща и те сякаш горяха, изглеждаха като разтопен ярко-жълт метал, светлината им се провираше през преплетените клони на дърветата, които продължаваха да танцуват.

Бях си пуснал музика преди да “потегля”. Бийтълс бяха безкрайно подходящи за състоянието ми, думите им ми действаше успокояващо, познатите мелодии звучаха по нечуван досега начин ( нещо като да слушаш музика след като си пушил хубава трева, но го нямаше онова затъване в мисли за едно единствено нещо, което ми се случва с тревата, просто музиката беше естествен елемент от някакво общо състояние на света около мен). Други безкрайно красиви мелодии бяха and now we are free на Лиза Герард ( Dead can dance), Boards of Canada, Talvin Singh, Future sound of London – lifeforms ( за пореден път установих че този албум е направен за точно такива състояния). Тишината също звучеше безкрайно музикалнo. За съжаление не се получи синестезия - смесване на сетивните възприятия , често срещано състояние при което хора на ЛСД или гъби виждаш звуци и чуваш светлина. Но очите ми виждаха нещата наоколо по някакъв нов начин, сякаш имах кино камера, с която можех да фокусирам една част от зрителното си поле , после друга, да се приближавам и отдалечавам (зуум). Няколко пъти се опитвах да говоря , да изричам на глас думи, но гласът ми звучеше толкова странно, а самата идея за значението на думите ми беше така далечна, неестествена и ненужна, че не мисля че в този момент бях способен да изразя каквото и да е с думи.

През цялото време имах чувството, че не съм сам в стаята, усещах нечие присъствие и като че ли водех диалог с него...

Не бях сигурен дали това наистина се случва или беше халюцинация, всъщност през цялото време трябваше си напомям, че съм на гъби и че нещата около мен се случват така именно заради тях, колкото и да ми изглеждат естествени. Сигурно Хъксли(2) е прав, когато казва че психеделичните субстанции сякаш отварят някакви врати на възприятията ни, премахват филтри, които обикновенно пропускат само малка част от възприятията ни до висшите центрове на мозъка, до това его-съзнание, което си мислим че сме ( а всъщност ние сме всичко което се случва около нас, не просто гласчето в главата ни, което не млъква докато не заспим...). В книгата на Лийри се говори за първият етап на трипа в който изпадаш в състояние близко до смъртта, до нирваната, говори за някаква clear light, която те обгръща и те слива със всичко около теб... нямах представа къде да я търся тази светлина, всичко беше толкова ново и непознато, единственото което можех да направя като си спомних за тези описания в книгата беше да се смея. Може би има нещо истинско в тази книга, но за да усетя за какво става дума трябва да имам доста опит в такива трипове и други близки до тях състояния- медитацията. Далече съм оттам обаче, засега е по-приятно просто да се отпусна и да се нося по течението ( основно правило за хубав трип, turn off your mind, relax and flow downstream).

В един момент осъзнах че напълно съм изгубил представа за времето, кога е било началото на всичко ( сега знам че е продължило близо 2 часа). Не виждах какъвто и да е смисъл да знаем колко е часът, ненужно човешко изобретение. Исках просто да изляза навън и да почувствам нощта, да я видя в това си състояние. Разбира се излизането навън включваше правенето на неща, които в този момент ми се струваха безкрайно неестествени и далечни: обличане на яке, намиране на ключ, отключване на врата, ходене до тоалетна, обуване на обувки и тн. Сякаш бях забравил как да правя тези толкова ежедневни дейности, беше ми трудно да се насиля да се върна в реалността. Някак си успях, но се чуствах така, сякаш тръгвах на планински преход или на ски, подготвях се за оцеляване в зимни природни условия, дебело яке, шапка, ..запалка...джобно ножче ( тогава ми се струваше безкрайно логично и наложително да си взема швейцарското ножче).

Излязох от стаята си и искренно се надявах да не срещна никой, с който да ми се наложи да говоря, не мисля че щях да мога да кажа каквото и да е смислено точно тогава така или иначе. Сякаш ходех за първи път в живота си , не усещах тялото си и дрехите по него. Излязох навън и ярката светлина на звездите ме удари силно, беше безумно красиво, най-красивата нощ която ми се е случвала някога. Беше доста студено ( сигурно под нулата), но рецепторите ми за студ сякаш бяха изключили, или просто идеята за това да ми е студено бе престанала да значи нещо за мен. Пресякох футболното игрище до общежитието и излязох от кампуса на университета през врата ( която също не бях много сигурен как да отключа). Пресякох улицата и тръгнах към гората и реката. Тъмните клони на дърветата се преплитаха на фона на ярките звезди и пълната луна. Чувствах се спокоен и на мястото си. Обзе ме едно усещане, че съм някъде далеч на север, отвъд полярния кръг, в Лапландия, в тундрата, в Исландия.. северно студено спокойствие и красота, само дето нямаше aurora borealis. Реших, че просто трябва да се доверя на инстинктите си и да се оставя на тях да ме движат напред и да си проправят път през нощта, съзнанието ми и всяка мисъл за посока или за ходенето като начин за придвижване беше прекалено неадекватно да мисли за ходене и посока бяха блокирали. Стигнах до реката и легнах в сухата трева на брега, гледах звездите “мислейки” си за ‘нещо’... после се върнах обратно. “Пътуването” ми вървеше към своя край, а още не бях срещал хора. Отидох в киното (университетската кинозала може би?). и след като прожекцията свърши говорих с няколко души. Струваше ми се, че бях забравил как се говори, значението на думите ми се губеше, сякаш няколкосекундното състояние се бе превърнало в перманентно в онова състояние , което иначе обикновенно ми се случва за няколко секунди – продължавах да се чудя какво значи определена дума и колко е абсурдно че точно тази комбинация от звуци използваме за да означим определено състояние или предмет. Нужни ми бяха 30тина минути и една бира, за да започна да комуникирам нормално, сигурно съм гледал с широко отворени очи, защото хората ме гледаха любопитно. бях неспособен да обясня на хората които не са трипвали в какво състояние се намирам, колко е истинско и важно да го направиш.


п.с. по принцип в шаманисти4ните традиции се с4ита за грешка да се разказват в подробности такива преживявания, освен пред хора, с които сме трипвали заедно.

това го осъзнах след като ве4е бях написал първия текст, така 4е го споделям,
колкото-толкова,
п.п.с. според индианските традиции вси4ки жени са наполовина "трипосани" по рождение, същото важи и за хората на изкуството,
изобщо ентеогените се препоръ4ват само на хора, 4ието съзнание е твърде закостеняло и инертно да се събуди по друг на4ин.

и като за капак- растителните триптамини имат такова въздействие върху 4овешкия мозък, защото са изомери на естествения серотонин на мозъка, който се отделя през целия живот по време на сън, но в особено голми коли4ества се отделя по време на раждане в организма на майката и на бебето , както и по време на смърт или преживяване на границата на смъртта при всеки един 4овек ..

така 4е може би си струва да интервюираш жена, която е раждала за това какво е изпитвала по време на това изживяване

п.п.п.с.
а ето и разказ за един трип на салвия дивинорум на един приятел

Между зъбците на вилицата
salvia divinorum trip report

Спуснах щорите и си пуснах успокояваща музика - всъщност индийски храмови песнопения със съвсем лек фон от някакви духови инструменти. Ислушах пъвия химн докато отсипя известно количество салвия, докато го стрия и натъпча в бонга (просто шише от 2л кока-кола с дебело филио на гърлото за огнище и три педи медицински маркуч) Втората песен започваше, когато седнах в средата на стаята с бонга и запалките. Усетих нещо още от второто сериозно дръпване... допуших каквото бях запалил и едва оставих запалката.

Промяната стана бързо, но не рязко. Добреди малко бях аз, който пушех салвия от бонга, но това вече го няма. Има усещане за движение, но не и самото движение. Има усещане за пространство, но пространството го няма. Има усещане за светлина и усещане за цвят, но няма светлина и няма цвят. Допреди малко имах тяло, но сега и това го няма...

Затварям очи и усещам, че нещо се движи покрай мен. Нещо без форма и структура, но знам, че го има. И първия път, когато пуших салвия, си го знаех... "Аз това го знам, даже и през цялото време съм го знаел и даже аз тук съм бил и преди, неведнъж, но не си спомням кога. Просто ме нямаше за малко, но сега се сетих за това "тук" и вече ще идвам често." - така си мислех тогава.

Нещо се движи покрай мен. Увлича ме в движението си назад, още назад. Вече не мога да стоя дори и и седнал и полягам на килима.

Когато гледаме предметите, дали всъщност ги виждаме самите тях? Май всичко, което можем да усетим, е повърхността им. Дори да ги поизпилим или разрежем, всичко, което ще виждаме са нови и нови повърхности, но никога няма да видим в дълбочина. Значи това е важното - граничната повърхност, неуловимата ципа, "кожата", разделяща предмет от предмета и предмет от околно пространство. Тя е това, което възприемаме.

Празното между зъбците на вилицата може ли да се причисли към нея или си е нещо отделно?

Изведнъж кожата ми, границата между мен и околното пространство, се изменя. Не е важна повишената чувствителност. Самата идея за фезическа граница между мен и света придобива нова форма. Това вече не е пространствена структура, това е граница между пространство и хиперпространство.

Празното пространство между ръцете и торса ми вече е мое. Мога да го управлявам и движа. Еднаква ли е повърхността от двете й страни? Не, не еднаква, а взаимозаменяема ли е? Ако между теб и лъва има решетки, то нали няма разлика кой е в клетката - въпрос на гледна точка. Ако гледаш отвън повърхността и виждаш предмет, а гледайки навън от предмета - Вселена, то дали не може просто да смениш гледната точка и да видиш вселената в себе си, а ти да си всичко останало?

Задвижвам пространството между ръцете ми и гръдния кош. То е такава част от мен, каквато са и ръцете или главата ми. Границата между пространствата се изправя и завърта. Вече не е форма, а плоскост, равнина.

Ако нормалното пространство е 3-измерно, къде се крият другите измерения? Виждам едно, което е под ъгъл спрямо останалите и това, което беше моя кожа и моя граница, сега се изравнява с него.

Усещам някакво дразнене, някакво парене по кожата си. Не по "границата", а по истинската, сетивна кожа. "Защо лежа на пода? Та пода не е за лежане!" - си мисля и се премествам на леглото, което е просто един дюшек в ъгъла на стаята.

Отпускам се по гръб и със затворени очи. Не, няма да заспивам, просто ще полежа малко. След няколко секунди ставам. Това ли беше? Няколко мига при границата между пространствата и няколко секунди в леглото?

Поглеждам към плейъра, който сочи, че са минали 19 минути и 3 секунди от началото на песента. Ако пространството е относително, какво остава за времето?


пп. много странно, тая салвия как избива на писане на трип репорти :)

и ощеедин нагъбен трип на един познат:

В търсене на реалността

"Колкото повече я търсех, толкова повече я нямаше."

Петък вечер. Първата ми работна седмица на пълен работен ден вече беше зад гърба ми. Имах нужда от почивка, затова на следващата сутрин стегнах набързо раницата (спален чувал, малко хапване и любимия ми анорак) и с един приятел хванахме първия стоп към Мъглиж (беше пръв). Нашата полянка ни посрещна с добре познатия ромол на течащото поточе и краката ни нагазиха есенния килим. До огнището имаше останали дърва (неписано правило - не изгаряй всичко след себе си), но все пак навлязохме малко из гората, къде да посъберем още малко съчки, а и някой по-голям дънер (без който огън няма да има), къде да останем насаме с есенната гора преливаща от багри и звуци (за тях малко по-късно). Неусетно огладняхме и седнахме да похапнем. след няколко часа сред природата съм готов да изям цели 20 гъби (родопски (то толкова е и дозата, де)). "Проста храна - здрав сън." е казал народа, а ако не, то аз ще вляза в историята с тази поговорка, но случая беше малко по-различен. Вярно, че хляб, лук и сирене влизат в графа "проста храна", но гъбите в доб
авка гарантираха не сън, а Пробуждане. А ако всичко е наистина Майя, то как може да сме сигурни, че осъзнаването й е реално, а не ни вкарва в още по-голяма илюзия? Половин до един час - това е времето, което е нужно на гъбоците да подействат, но или аз съм дефектен или комбинацията им с храната не им разреши да се включат навреме. Отесав през това време се беше нагърмял повече от прилично - заарска мастика, черен етикет с козче преди и след нея, а за десерт гъбки. Ама той си е такъв - ако ще е, да е. Пък си и имаше оправдание - трябваше да пътува към Зарата с последната маршрутка. Легнах и се загледах в облаците, реещи се високо над нас - наглед свободни, а толкова зависими от вятъра.

- "Погледни листата" - бях забравил, че не съм сам, но гласът на Отесав ме върна на полянката. Насочих поглед надолу и видях листата, жълтите листа увиснали във въздуха. За един безконечен миг си помислих, че времето е спряло, после листата увлечени в своя плавен танц с вятъра се спуснаха леко на земята (допреди мако летели, а сега неотличими от събратята си долу в низините). Времето усетило, че е закъсняло (или пък аз бързах) накара Отесав да си погледне часовника, след което със съжаление метна раницата си на гърба, прецапа рекичката и ми махна за довиждане. Аз вече се запитвах няма ли най-сетне да ме хванат пустите му гъби (зарейването в реещи се облаци ми е нормално състояние и няма пряка релация с гъбоконсумацията), когато те решиха, че е крайно време да се обадят. В момента, в който Отесав беше на другия бряг не ни делеще само потока, а сякаш някаква невидима бариера ме отделяше от останалия свят (бях сам сред своята си реалност - наглед същата като допреди миг, но в действителност много различна).

Очите ми се отвориха за нови багри, краски и отенъци.

Ушите ми чуваха водните пръски, земните въздишки и басовите песни на дръветата.

Носът ми усети отлитащото лято и наближаващата зима в кристалния въздух.

Потънах в това многообразие на шумове, звуци, палитри от цветове и светлосенки... Едва в този миг осъзнах колко красив и пъстър е света в "действителност". Слял се с природата намерих себе си. Дива, неистова радост напираше в мен и без да разбирам какво правя аз крещях, въртях се в кръг, виках, виех, танцувах първобитни танци, докато паднах омаломощен на земята.

- Хочется петь, танцевать, любить, легко дышать! -Ето весна, Балу?
- Ето грибы, Маугли!

Лежах и си задавах въпроси (вътрешния диалог щях да го спра по-късно).

Какво ни пречи да сме щастливи? Та не е ли щастието изначално заложено в нас? Защо си слагаме тези маски за пред "обществото", щом те ни пречат да бъдем? Робувайки на усовностите не погубваме ли себе си? Защо след всеки "покорен връх" не се порадваме поне малко на усещането, а веднага се втурваме към следващия? Кой съм аз? Колко ли хора са си задавали същите въпроси?

Кучпината въпроси в главата ми застрашително нарастваше, може би затова като погледнах към струпаните дърва ми се сториха подозрително малко. Отново тръгнах към скалите, а по петите ми вече пълзеше мрака(но в душата ми беше светло и чисто). Едва направил и няколко крачки и се спрях. Вгледах се внимателно в ръцете си. Изведнъж дланите изпъкнаха и пръстите ми заживяха свой собствен живот. Пуслираха с ритъма на сърцето ми, бяха част от мен и едновременно с това бяха независими. Започна се с дланите ми, но постепенно всяка една клетчица от организма ми оживя и все пак всички клетки заедно сякаш бяха по-живи, по-пълноценни (а на важи ли същото и за вселената?). Погледът ми се откъсна от пръстите ми и але-хоп - те отново бяха моите си пръсти. Такива, каквито ги познавах. Реших отново да пробвам фокуса - поглед към пръстите - приближават се; поглед назад - отдалечават се. Супер, имах около 12-ка оптичен зуум

One pill makes you larger
And one pill makes you small
And the ones that mother gives you
Don't do anything at all

Я да видим как са скалите (близко/далеч/близко/далеч), а поточето (всички камъчета се открояваха така ярко, сякаш бях нагазил във водата). Поиграх си още малко с новото си умение (Grandmaster Eagle Eye) и се върнах към огъня (бях забравил, че съм тръгнал за дърва, а кога бях запалил огън съвсем не се сещах). Погледнах критично чакащите своя ред да бъдат пожертвани дърва и тръгнах за още (този път в другата посока). Здрачът вече беше погълнал Слънцето (или то се беше скрило зад скалите) и изведнъж аз се озовах сам самичък насред сумрачната гора. Чух някакъв звук (или си помислих, че чувам (Ако дърво падне в гората и никой не го чуе, то издало ли е звук?)), извърнах се бързо и се втренчих в горичката. Тя също се втренчи в мен. Добре, че в този миг спрях всички мисли, че иначе параноята не ми мърдаше... Гледахме се доста време и когато се съвзех сумракът беше намален с едно "су". Тръгнах по посока на огъня и доста ми олекна на сърцето, когато съзрях отблясъците му. Седнах срещу него и започнах да го храня с клонки (аз не бях гладен). Прекарахме доста време в безмълвен разговор (може би точно огъня е любимата ми стихия, задава прекрасни въпроси, ако има кой да го чуе (огънят, който гори в момента същият ли е като този, който запалих? (а ти самия?)), дава някаква сигурност в тъмното. Поглъща те и те завладява) . Мога с часове да седя и да гледам пламъците и плавното превръщане на дървото първо в пламтящо дърво, после в жар а накрая в сива пепел... Гледайки огъня егото остава някак на заден план. Няма значение кой си (не че някой знае), връщаш се в едно изначално състояние... и се запитваш...

Малко по-късно легнах на Земята на няколко метра виждах догарящия Огън, чувах Водата (нощем звукът на рекичката сякаш се засилва) и вдишвах дълбоко планинския Въздух. Бяхме само аз и останалите четири елемента.
___________
както и разказ за първия ми трип на гъби:

Първия път на гъби??
Отдавна беше, бяхме в Родопите, на палатка..
след няколко дни из горите излязохме на някакви полянки.. тъкмо опънахме палатката, запалихме огън и като се събраха едни облаци, взе да вали, да трещи.. оставихме огън и вси4ко и се скрихме в палатката.
На сутринта отново грееше слънце, тъкмо се връщах от "тоалетната" , когато спътницата ми ме повика:
-"Ела, виж, навсякъде са!"
приближих се, тя направо сияеше от радост:
-"От нашите са!! как не сме ги видели снощи?"
погледнах в шепата и- малки гъбки със странна форма..
погледнах в тревата под краката ми и намерих няколко. Изядох ги, след малко намерих още. по4нах да си ги събирам, като от време на време слагах някоя в устата..
след известно време забелязах, 4е дребните неща като мрав4ци, мъх4ета и гъбки са придобили твърде от4етливи контури и твърде ярки цветове.. сякаш бях развил такова зрение, 4е да мога да виждам и най-дребните неща, 4ак до пулсиращата атомна структура на нещата.. вдигнах поглед от тревата и блестящите песъ4инки под краката си и осъзнах, 4е полянката уж си е същата, ама е станала супер "детска" , като от някакъв отдавна забравен и наскоро припомнен спомен от незнам си кога.. вси4ко беше толкова красиво и съвършено сякаш вси4ки камъ4ета , треви4ки и бор4ета бяха подредени така, 4е да изобразяват някакви смътно-познати фигури, жената с мен изглеждаше поне с десет години по-млада, росата по тревата блестеше със вси4ки цветове на дъгата, а из въздуха се носеха милион смесени миризми, както и някакви ярки то4ки, а времето сякаш беше спряло...до момента в който се сетихме за снощния огън и кан4ето с последния ориз, дето го бяхме забравили на огъня, когато запо4на дъжда.
Оказа се 4е ориза се е сварил съвсем добре върху въглените, дето са останали сухи под кан4ето, и след като приклю4ихме с яденето ефектът на гъбките ве4е беше отминал.
И понеже нямахме пове4е храна, тръгнахме да се връщаме.
На другия ден ,още бяхме в планината , и докато 4истех събраните гъбки полепнали по пар4ето вестник в което ги бях завил, хапнах още няколко. малко след това хванахме стопа и след 4ас ве4е бяхме в града..
уж беше същия град, а сякаш беше друг град, някак си пропорциите бяха разли4ни и нещата се съотнасяха по съвсем разли4ен на4ин. хората изглеждаха супер странни и нелепо сериозни, аве направо ФИЛМ.. добре 4е се засякох с някакви познати в парка дето знаеха "за какво става въпрос", попушихме, поприказвахме и нещата се "нормализираха" до степен да реша да се прибера у нас...

Та в заклю4ение мога да кажа, 4е гъбите е най- добре да се вземат под открито небе, а ако това става през нощта е добре да има огън.
срещите с непознати намръщени хора е за предпо4итане да се избягват,
същото се отнася и за грозните бетонни конструкции, както и неприятните шумове и миризми на цивилизацията.Може да откриеш 4е не можеш да си намериш шапката(нож4ето, запалката и т.н.) в такъв слу4ай просто ИЗ4АКАЙ докато ефекта на гъбите премине и ще си я намериш по-лесно, а междувременно ще можеш да се задълбо4иш над дале4 по- интересни неща. всяко нещо, дето в "нормално състояние" може да ти развали настроението за няколко минути, в състояние на гъбен трип може да ти развали настроението за цели ве4ности, за сметка на това пък всяко нещо, дето по принцип може да те зарадва (цвете, животин4е, слънце, огън, звезди, камъ4ета, реки4ка) също можеда те радва цели ве4ности.
Можеш да усетиш как всяка клетка на тялото ти 4увства разли4но нещо, а може и да усетиш как всяко същество на поляната 4увства едно и също нещо...
Може да откриеш, 4е на гъби познатият ти свят е някак си по-разли4ен, по странен, и в същото време сякаш отдавна познат, може да откриеш, 4е това ве4е се е слу4вало и да запо4неш да се питаш какъв е смисъла.. в такъв слу4ай спри да мислиш и се огледай- смисълът ще бъде навсякъде около теб. И в теб също.
Може да откриеш, 4е изживяваш 4увствата на живите същества около теб като свои, в такъв слу4ай както светлите, така и мра4ните 4увства могат да се усилят многократно, отразени в о4ите на другия.

Но вси4ко, което може да усетиш на гъби си е съвсем истинско, просто пове4ето хора са възпитани от малки да не обръщат внимание на такива незна4ителни неща като някакви си блестящи песъ4инки, мърдащи светлинки или цветове, дето постоянно преливат от един в друг, и понякога са са хем жълти, хем виолетови, хем всякакви .

" Да, моето дете, красиво е, но не е много важно"
"Да, 4и4ко, не е много важно, ама пък е красиво!"

п.с. относно бад-триповете и параноите-
не съм имал такива от гъби, но съм виждал хора, при които се е полу4авало така.
Помнете:
Гъби НЕ се консумират преди или след употреба на алкохол или медикаменти.
Помнете, 4е това, дето ина4е си е само някакво си място , на гъби се превръща в цял един СВЯТ

надявам се да са ти от полза, и те моля да не злоупотребяваш с написаното.
Надявам се авторите на текстовете да ми простят своеволието
мир и любов! :-D

genocide
12-25-2009, 10:39
Да пробвал съм няколко вида... мога да ви уверя, че най-мистичните душевни преживявания, които някога съм имал бяха породени от трипване с билката Салвия Дивинорум. Трудно е с няколко думи в една темичка да се опише всичко, което може да ти се случи от един трип. Ако някой има интерес, може да прочете повечко на този линк http://namaikatikura.com/index.php?optio...7&Itemid=85

Ако някой пък иска да се сдобие със салвия дивинорум може да пише на и-мейл: elwrait@gmail.com

Pwnmaster
12-25-2009, 10:47
Археолог-наркоман.
Do not try this at home.

hamilcar
12-25-2009, 13:52
Темата е стара.