PDA

View Full Version : незнам и каде да го постна



Незнам как да го опиша
04-30-2007, 12:19
ми значи понякога ми се случва нещо странно незнам дали е блост или е на психическа основна никаква идея
та понякога всеедно не сам аз исе гледам острани и някакво мн странно нз как да го опиша всеедно аз сам на 50% в тялото ми и другите 50% са на някои друг и в мозъка ми некфо мн странно нз как да го опиша точно :roll:

04-30-2007, 12:52
ми ако си момиче... :lol:

djeini
04-30-2007, 13:01
Ami neznam sigurno si psixi4no bolen :smt005 ili ne6to po-zle

04-30-2007, 13:01
da ne si izvunzemno haha tva mi se e slu4valo samo v sani6atta da s egledam otstrani i da se vijdam sebe si ama ppuk naqvee :? :shock:

04-30-2007, 13:03
Ми отиди при личния си лекар. Той ще знае какво да прави. O:)

sladoled
04-30-2007, 15:49
Това за което казваш е много ценно качество. Хубаво е да можеш да се виждаш отстрани и доста хора не успяват да го постигнат. Всичко ти е наред, просто си по-зряла психически личност.

04-30-2007, 19:34
милсля че човека които написа последния коментар ме разбра
не си гледам тялото острани(за коментарите преди последния)

no0k1e
05-02-2007, 15:25
ama v ogledaloto li se gledash :D

BlueDevil
05-03-2007, 07:38
Офф, май на никой от вас не му се е случвало, защото никой не можа да го разбере. Не се вижда отстрани в буквалния смисъл, просто си чува гласа все едно говори някой друг и тялото си го усеща все едно го движи друг.. Ама и аз как го обясних.. С тия обяснения ще ме разбере само човек, на който му се е случвало. :lol:
До автора:
Спокойно, няма страшно поне според мен. Те тука за всичко пращат на лекар, а понякога няма нужда. Не виждам какво ще направи лекаря. При мен става така като ми падне много кръвното, ям един шоколад и се оправям. Също така ако не съм спала цяла нощ, на другия ден съм същата, не ми се спи, но не съм на себе си. Тогава единственото решение е да легна да се наспя. И от нищото ми е ставало така, пак от нищото се оправям. На майка ми й става така когато е сред много хора, а на една позната на майката - само като излезе навън, даже и да няма хора. Аз и познатата ми сме като тях. Така че е по-скоро нещо наследствено, но нищо страшно. Гадничко е, но аз след около година такива изживявания се понаучих да не им обръщам внимание. Само си измърморвам, че ми е "шеметно" и чакам да се оправя :)
Така че не се шашкай, няма страшно :)