Моля ви трябват ми до утре Есе на тема"Предимство или негостатък е да виждаш всичко" върху "Дамата с рентгеновите"И ЛИС на тема "Човешките ценности в изпитание" също върху"Дамата с рентгеновите очи" ПЛС трябват ми защото ще имаме класна а тези теме не можах да ги манеря
sexa_na_kompleksa
05-01-2007, 12:16
Пиши в гугъла "Човешките ценности в изпитание" и ще намериш два плана за тази тема ;)
А по другата виж това:
Предимство или недостатък е да виждаш всичко
Първо се отбих в училище. По-добре да не бях ходила. Или май тази идея с "рентгеновите очи" не бе особено добра. Видях тълпа от млади хора, които бяха изгубили, а може би и изобщо да не са имали своите духовни ценности. Надникнах в душите им - бяха безлични! Видях сърцата им - едни такива - мънички. Тези сърца бяха лишени от способността да уважават, да разбират, да изпитват елементарни човешки добродетелни чувства. Скенирах им мозъка. Тук вече ми се подкосиха краката. Че имаше мозък, имаше. Но беше обвит в една мрежа, подобна на паяжина. С една дума - мозък в застой или в един непробуден сън, стигнал до едно ниво на развитие и решил, че е уморен и се приспал. Колко жалко! Такъв голям потенциал да бъде пропилян. И да не забравя, видях белия дроб на един мой съученик, който пуши цигари. Грозна картинка.
И дробът, и съученикът!
След като тотално се разочаровах в училище, реших да се поразходя и в града. Срещнах много мои познати, приятели, роднини. Срещнах хора бедни и богати, учени и по-малко учени, възрастни, тинейджъри, мъже, жени, деца. Цял ден обикалях. Но вече не бях с моята холивудска усмивка. Изгубих я! Беше ми тъжно. Чувствах се отчаяна и подтисната. Видях едно лишено от духовност човешко общество и хора без морал и ценности. Роби на материализма. Елементарни личности, които са неспособни да мислят за нещо значимо в живота си. В мозъка им четях една единствена дума, наслоена многократно: пари, пари, пари. Душата ми заплака и най-вече за моите съученици. Мозъците им бяха толкова заспали, че не работеха изобщо, все едно нямаха такива. Толкова прозрачни, безплътни, бездействащи до страдание, че ако се погледнат с моите рентгенови очи, навярно ще се изплашат до болка.
Аз май вече предпочитам да нямам рентгенови очи. Свалям ги и никога повече няма да ги сложа. От утре ще си мечтая за други неща. Да, от утре ще си мечтая, че имам машина на времето. И веднага ще се телепортирам поне с едно 100 години назад. Чувала съм, че тогава хората са били по-добри един към друг. Имали са по-висок морал, вярвали са в духовни и семейни ценности. Подкрепяли са се взаимно, поощрявали са високонравствените постъпки и са изпитвали удовлетворение от морални награди. Какво ли е това последното...
Но за това мое пътешествие ще ви разкажа друг път. И за последно - искам да кажа, че това, да виждаш всичко, за мен се оказа едно мъничко предимство с много голям елемент на недостатък. Какво бих ви посъветвала ли? Сложете си рентгенови очи, но дано не видите това, което видях аз. Ще се радвам, дори с риск да ме обявите за лъжкиня. А пък после сами решете дали да виждаш всичко е предимство или недостатък. Аз за себе си реших...