Веси
05-02-2007, 16:39
Трябваше да напиша за утри съчинение разсъждение на тема "Благородна ли е лъжата на Моканина?" от разказа на Йордан Йовков "По жицата".
В разказа "По жицата" се разкрива това,колко добър и милосърден може да е човек.Колко труден е бил животът в миналото,как човек се справя с даден проблем и как се възприема той от напълно непознат.
В разказът Моканина е непознатият човек за Гунчо.Моканинът приема тежко историята на Гунчо, и за да не разочарова "тия изстрадали хора" той лъже,че има бяла лястовичка.Лъжата му е благородна.Той е един добър и милосърден човек.
Моканинът проявява състрадателност и съпричастност,след като разбира за бедата,която е сполетяла Гунчовото семейство и всички други,които Гунчо му разказва.Съпричастен е към болката им и не иска да ги разочарова,като им каже,че няма бяла лястовица.Виждайки лицето на Нонка "Слабо беше,изпод завивката едва личеше снагата му,стопено от болестта,лицето му беше като восък,но очите му бяха още светли,още млади и усмихнати."той лъже,защото не иска да убие последната надежда,останала в тях.Дори самият той смята,че щом "...има бял бивол,бяла мишка и бяла врана-Може да има и бяла лястовица." Той приема болката на Гунчовото семейство и "...нещо се повдигна в гърдите му...задуши го,очите му се премрежиха".
Гунчо гледа някъде в полето"Селянинът замълча и пак загледа овцете,без да ги вижда",но Моканина усеща,че има друга грижа в очите му."Нямаше нужда да казваш на Моканина,че всеки бял косъм беше белег от една грижа".
От начало той казва истината,че не е виждал бяла лястовича,но след като вижда Нонка и майка,той лъже,защото вижда искрица надежда в очите на момичето...Моканина е найстина много добър човек,страдащ с болката на другите.
Лъже също,защото по този начин той им вдъхва надежда,за да могат да търсят още по-усилено и да не се отказват.Трудно се откъсва тази лъжа от устата му,но иначе рискува да ги разочарова,а той не иска това.
Всичко,което се случва в разказа е погледнато през погледа на Моканина.Думите "Ти май имаш болно?" звучат по-скоро като въпрос,с който Моканина подтиква Гунчо да сподели болката си с него,а не,за да разбере какво се е случило от любопитство.
Моканина е единственият,когото същите "тия хора",търсейки надежда,са срещнали по пътя си.Но това Моканина не го осъзнава и не го допуска.Не го осъзнава и не го допуска и Гунчо.
Когато момичето поглежда към Моканина с настоятелния въпрос "Ще я видим ли,чичо?" ясните му очи светват.Светлината в очите й не е само знак на неугаснала надежда.В този миг очите й отразяват светлина.Светлината,идваща отсреща,където стои Моканина.Той сякаш е поел цветът на търсената птица.
Инициативата за това,какво да каже Моканина,пома Гунчо"Нонке,тоз чиляк виждал лястовичката".Тогава на Моканина не му остава нищо друго,освен да изпълни индиректно заявената подкана на объркания баща.
Петър Моканина е обикновен човек,готов да помогне на напълно непознати хора.Готов да "излъже" само и само да не отчая и накара Гунчо и семейството му да загубят надежда.И точно заради това неговата лъжа е благородна.
Добре ли съм го написала?Ако някой има още някакви идеи да ги даде :)
В разказа "По жицата" се разкрива това,колко добър и милосърден може да е човек.Колко труден е бил животът в миналото,как човек се справя с даден проблем и как се възприема той от напълно непознат.
В разказът Моканина е непознатият човек за Гунчо.Моканинът приема тежко историята на Гунчо, и за да не разочарова "тия изстрадали хора" той лъже,че има бяла лястовичка.Лъжата му е благородна.Той е един добър и милосърден човек.
Моканинът проявява състрадателност и съпричастност,след като разбира за бедата,която е сполетяла Гунчовото семейство и всички други,които Гунчо му разказва.Съпричастен е към болката им и не иска да ги разочарова,като им каже,че няма бяла лястовица.Виждайки лицето на Нонка "Слабо беше,изпод завивката едва личеше снагата му,стопено от болестта,лицето му беше като восък,но очите му бяха още светли,още млади и усмихнати."той лъже,защото не иска да убие последната надежда,останала в тях.Дори самият той смята,че щом "...има бял бивол,бяла мишка и бяла врана-Може да има и бяла лястовица." Той приема болката на Гунчовото семейство и "...нещо се повдигна в гърдите му...задуши го,очите му се премрежиха".
Гунчо гледа някъде в полето"Селянинът замълча и пак загледа овцете,без да ги вижда",но Моканина усеща,че има друга грижа в очите му."Нямаше нужда да казваш на Моканина,че всеки бял косъм беше белег от една грижа".
От начало той казва истината,че не е виждал бяла лястовича,но след като вижда Нонка и майка,той лъже,защото вижда искрица надежда в очите на момичето...Моканина е найстина много добър човек,страдащ с болката на другите.
Лъже също,защото по този начин той им вдъхва надежда,за да могат да търсят още по-усилено и да не се отказват.Трудно се откъсва тази лъжа от устата му,но иначе рискува да ги разочарова,а той не иска това.
Всичко,което се случва в разказа е погледнато през погледа на Моканина.Думите "Ти май имаш болно?" звучат по-скоро като въпрос,с който Моканина подтиква Гунчо да сподели болката си с него,а не,за да разбере какво се е случило от любопитство.
Моканина е единственият,когото същите "тия хора",търсейки надежда,са срещнали по пътя си.Но това Моканина не го осъзнава и не го допуска.Не го осъзнава и не го допуска и Гунчо.
Когато момичето поглежда към Моканина с настоятелния въпрос "Ще я видим ли,чичо?" ясните му очи светват.Светлината в очите й не е само знак на неугаснала надежда.В този миг очите й отразяват светлина.Светлината,идваща отсреща,където стои Моканина.Той сякаш е поел цветът на търсената птица.
Инициативата за това,какво да каже Моканина,пома Гунчо"Нонке,тоз чиляк виждал лястовичката".Тогава на Моканина не му остава нищо друго,освен да изпълни индиректно заявената подкана на объркания баща.
Петър Моканина е обикновен човек,готов да помогне на напълно непознати хора.Готов да "излъже" само и само да не отчая и накара Гунчо и семейството му да загубят надежда.И точно заради това неговата лъжа е благородна.
Добре ли съм го написала?Ако някой има още някакви идеи да ги даде :)