Moderated: Кажете как да представя София? [Архив]

Miss_Beauty_16

05-03-2007, 15:36

Храм-паметник „Александър Невски“

Основна статия: Храм-паметник Свети Александър Невски

Датира от периода 1904-1912 г. Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1880 г.: княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен през 1882 г. при изключителна тържественост. По стар обичай в основите е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект Александър Померанцев (1848-1918). Петкорабната църква е в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в най-големия по рода си на Балканския полуостров. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

Черквата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Крипта - работно време 10:30 - 12:30 и 14:00 - 18:30 ч., почивен ден понеделник, има печат.

[редактиране] Базиликата „Света София“

Основна статия: Света София (София)

„Св. София“. Гравюра от немски вестник (1878)
„Св. София“. Гравюра от немски вестник (1878)

Историята на Сердика е тясно свързана с храма „Света София“, посветен на Божията премъдрост. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Раннохристиянският храм е издигнат насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар).

Най-старата църква на същото място, чийто под е запазен до днес, е от 4 век. По това време (през 343 г.) тя става седалище на известния Сердикийски събор. През първата половина на 6 век, при император Юстиниан Велики се изгражда новата базилика - кръстокуполна в план, с фалшив купол (видимата съвременна сграда). През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. Важната роля на „Света София“ в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име (нещо, документирано за пръв път в 14 век).

През 16 век, по време на османското владичество, базиликата е полуразрушена и става негодна за богослужение. Тогава е преустроена от потурчения хърватин Сиявуш паша в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят. Запазената част се използва за склад почти до Освобождението през 1878 г. Базиликата е изобразена върху герба на града и носи името на великомъченица София и дъщерите и Вяра, Надежда и Любов.

Първите научни проучвания да дело на Богдан Филов (1910-1912), в 1935 г. се извършва цялостна реставрация и реконструкция от архитект Александър Рашенов, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Съвременният храм представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.

Черквата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Има печат.

[редактиране] Ротондата „Свети Георги“

Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“, оцеляла, макар и частично, и до днес. Тя е част от голяма антична култова сграда от 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът й се издига на 13,70 м от пода. В нея са били изложени мощите на националния ни светец Иван Рилски, докато са били пренасяни от Търново към Рилския манастир. През 16 век църквата е преустроена в джамия, а през 19 век отново си връща старото предназначение. Въпреки неголемите размери, този паметник от раннохристиянската епоха има внушително въздействие и е обект на археологически изследвания от страна на световноизвестни археолози.

[редактиране] Църквата „Света Петка Самарджийска“

Малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Интересното тук е, че според някои източници, сред които известният български писател Николай Хайтов, в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Апостола на Свободата, Васил Левски. Основанията за тези твърдения са проведените археологически разкопки през 1956 г. и някои сведения в печата от 1937 г., предаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на 20 век се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига, поради противоположното становище на Археологическия институт към БАН.

[редактиране] Руската църква „Свети Николай“

Издържана е в чист московски стил, характеризиращ се със старинна северна шатрова дървена архитектура. Построена е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата.

Завършена е през 1912 г., а е осветена на 11 ноември 1914-а. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Под основния етаж на „Свети Николай“ се намира криптата с мощите на свети Серафим, в чиито посмъртни чудеса вярват мнозина: по стар обичай десетки хора продължават да посещават гроба на починалия през 1950 г. архиепископ, да се молят и да оставят там бележчици, на които са записали най-съкровените си желания.

[редактиране] Синагогата

Еврейският храм, открит през 1909 г., се намира непосредствено до Халите и Женския пазар, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей, който украсява храма. В двора има микве, малка баня за ритуални умивания.

[редактиране] Джамията Баня баши

Основна статия: Баня баши джамия

Един от забележителните ислямски културни паметници, останали в София от османския период, е джамията Баня баши. Към 1440 г. София се превръща в център на доста обширна област, която обединява 25 окръга. Превръщането й във важен административен и търговски център привлича много търговци и пътешественици от различните краища на на Османската империя и от Западна Европа. Благодарение на това, силно развитие получава строителството и блгоустройството. Когато Евлия Челеби посещава града през 17 век вече в София е имало 53 джамии. Според някои сведения от по-късен период техния брой надхвърля 100.

Първият джамийски комплекс е построен през 1474 г., когато бъдещият велик везир на султан Мехмед II Завоевателя, Махмуд паша бил управител (бейлербей) на Румелия. Комплекса бил създаден около Улу джамия, която след Освобождението на България е превърната в археологически музей. Следващият комплекс е бил създаден през 1598 г. с финансовата подкрепа на Мехмед паша. В състава на този комплекс е включена Черната джамия, която през първото десетилетие на 20 век е преустроена в църквата Свети Седмочисленици. Тя е най-голямото творение на известния османски архитект Мимар Коджа Синан в областта Румелия.

От архивните документи става ясно, че след османците в София са останали 32 джамии и месчиди, 8 медресета, едното от които било дарул-курра, 15 текета и завиета, 3 приюта, 2 тюрбета, 13 хана, 7 кервансарая или общо 170 вакъфски обекта.

От споменатите джамийски сгради сега съществуват само пет, от които само джамията Баня баши е открита за богослужение. Тя е построена по инициатива и финансова подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в източниците се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 г. Както тогава, така и сега джамията Баня баши се намира в центъра на София, на сегашния бул. Мария Луиза.

Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе (купол) и минарето. В предната й част има една престройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Стените са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията "Макбул Ибрахим паша" в Разград, са поставени малки кули, под които през обрачи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шеснайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от пясъчникови монолити и са увенчани с двуредни сталагмитни капители. Арката над входната врата, която завършва с един венец също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни листове. Елегантното минаре дава вертикален акцент в архитектурната композиция на джамията. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.

Вътрешноста на джамията сегашния си вид придобива в резултат на няколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век в. с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са продължили и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Сегашното състояние на джамията Баня баши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 500, а в байрамите с близо 1000 мюсюлмани. В миналото около джамията се намирали гробниците на Молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

[редактиране] Паметник „Цар Освободител“

Паметникът на Цар Освободител, издигнат от столичани в чест на руския владетел Александър II, е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки (или Цоки - Arnaldo Zocchi, 1862-1940 г.), автор на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на св. Франциск Асизки в Кайро и на още десетки монументи в България (Севлиево - 1894 г., Русе - 1908, Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир) и из цял свят. Италианецът спечелва конкурса за проект, обявен в края на 19 век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни.

Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I, а работата по него завършва на 15 септември 1903 г. На освещаването му на 30 август 1907 г. присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки.

Изграден от полиран гранит, паметникът се състои от цоклен постамент, средна част с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, поставен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на загиналите румънски воини.

"Коня" е „галеното“ име на паметника за софиянци.

* Снимка на паметника през 1912 г.
* Снимка на паметника през 2001 г.

[редактиране] Античната крепост „Сердика“

Източната част на крепоста се е простирала от зелената площ пред хотел ”Рила” до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена е достигала до ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф“ и бул. „Мария Луиза“, от тук стената правила чупка в югозападна посока и минавала под Халите. Западната стена е следвала посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“,и е стигала до Съдебната палата. Южната стена е вървяла под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена(х. Рила) В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на древно-римската Сердика. Когато я погледнем ние само до някъде добиваме представа за яката крепостна стена опасвала някогашния главен град. И всъщност когато вървим не осъзнаваме, че стъпваме по оригинална настилка на повече от 1400 години, която е била част от път водещ до центъра на Сердика. В самия град се е влизало през четири главни градски порти. Като всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис - с имената на императорите Марк Аврелий и Комод, от 177 г. И в подлеза е поставен такъв каменен блок, обаче не от източната, а от северната порта, разкрита под Халите. Всъщност тази крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - над 14 метра.

[редактиране] Народният театър „Иван Вазов“

Народният театър разполага с едно от най-впечатляващите здания в центъра на столицата. Решението за построяването му е взето през 1898 г. от Народното събрание. За проектанти са поканени модните виенски архитекти Фердинанд Хелмер и Херман Фелнер. Откриването на театъра се състои на 3 януари 1907 година. Първият му главен режисьор е чехът Йозеф Шмаха, а от 1908 до 1913 година драматург на Народния е поетът Пейо Яворов.

През 1923 г. пожар изгаря до основи сградата, която е възстановена едва през 1929-а по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. През Втората световна война конструкцията му отново пострадва тежко, този път заради бомбардировките. Основен ремонт през 70-те години възвръща елегантния облик на сградата на Народния театър. През 2005 интериорът на сградата е обновен, а през 2006-7 фасадата е реставрирана.

Понастоящем театърът разполага с голяма сцена (750 зрителски места), камерна зала (120 места) и сцена на четвъртия етаж за 70 зрители.

Наречен е на „патриарха на българската литература“, Иван Вазов.

[редактиране] Природни забележителности

[редактиране] Паркове

* Борисова градина - най-големият парк в София
* Природен парк Витоша
* Панчаревско езеро
* парк "Гео Милев"
* Южен парк
* Северен парк
* Западен парк
* парк "Оборище"
* Вековните дървета на гр. София [1]

[редактиране] Образование и наука