Moderated: Имам да пиша тема за "Крадецът на праскови&q [Архив]

RiseGirl

05-04-2007, 07:38

eto ne6to koeto moje da izpolzva6

Стремежът към любов, щастие и свобода – основен двигател в човешкия живот!
Изпрати на приятел

През целия си житейски път човек се стреми към идеален живот. Малко или много всеки тайничко в себе си се надява, че този живот все пак съществува. Но дали е така? Стремежът и силната вяра не са достатъчни, за да постигнем това така желано щастие. Нужно е и нещо повече. Проблема е какво е то. Въпроса е дали изобщо съществува идеален свят, истинско щастие, истинска любов и свобода на душата?
Дали наистина стремежът към любов, щастие и свобода е основен двигател в нашия живот? Това е въпрос, който всеки човек ще отговори по различен начин. Може би отговорът за мен е положителен, въпреки че и аз все още не мога да отговоря със сигурност, може би по простата причина, че все още не съм се сблъсквала с клопките на съдбата.
Стремежът към любов е напълно оправдан, защото всяко човешко същество живее, за да обича и за да бъде обичано. Но дали е лесно? Определено не е лесно да намериш своя спътник в живота! Може би защото просто не вярваме, че той или тя е някъде там. Истинската любов се сгрумолясва пред нас в най – неподходящия момент и връхлита в живота ни, когато най – малко сме очаквали. На нашата възраст може би човек за първи път има щастието или по – скоро нещастието да обича за първи път. Казвам нещастието, защото почти винаги тази любов е или несподелена или краят и настъпва много скоро. Но все пак тя съществува. Както е казал Шекспир:” Истинската любов не протича гладко.” И той е напълно прав, защото когато си влюбен трябва да си напълно сигурен, че любовта ти несъмнено ще премине през безброй препятствия и несгоди, след което може би ще се разбере колко силна е връзката ви и дали си струва да продължите. Понякога е много лесно да кажеш на човека до теб:“ Обичам те!”, но според мен истинската любов не се казва, а се доказва! Аз не съм човекът, който ще каже какво е любовта и не мисля, че някой е способен да даде определение за това единствено по рода си чувство. Любовта е съчетание от обич, страст, изгаряща сърцето и душата ти, нежност и топлота. Любовта е чувство, скрито в съзнанието ти, за което знаеш само и единствено ти. Любовта е заслепяване, вечност, един единствен миг, религия, заради която си струва да умреш. Любовта е магия, която ни завладява напълно, обсебва ни и ни кара да вършим чудеса. Когато си влюбен, човекът до теб ти се струва просто идеален. Готов си да простиш всичките му грешки и недостатъци и го издигаш на пиедестал. Любовта понякога те заслепява и не можеш да видиш, ако любимия човек е нещо съвсем друго, нещо нереално, нещо измислено. За тебе той е съвършен, като ангел, като идиол, като сбъдната мечта. Сигурна съм, че и ти, както всички хора на този свят, искаш да има някой някъде там, който да те обича, уважава, да знаеш че ще е винаги там и ще те чака, ще те желае и ще живее за теб, както и ти за него. Може би наистина това е въжможно, може би ... Често пъти не разбираме колко много имаме и колко сме щастливи, докато любовта не си отиде от нас. Жалко е да разберем, че сме били истински щастливи и влюбени, чак когато останем сам сами на този свят. За какво изобщо живеем, ако не за да имаме щастието да сме влюбени. Без любов светът би бил едно безкрайно море от сълзи и тъга, мрак и нещастие, болка и страх, падение и отчаяние. Когато си влюбен живота ти се струва много по – хубав, от колкото е в действителност. Чувстваш се волен като птичка и живееш ден за ден. Забравяш ежедневните проблеми с родители, училище, и живота ти се струва като в рай. Ако всичко до скоро ти се е струвало сиво и грозно, то сега светът ти се вижда свеж и изпълнен с красота. Всеки иска да се озове в един розов свят без разбити мечти и несбъднати желания, без страх и сълзи. Ключът към този свят е любовта.Човек е безкрайно щастлив и безгрижен единствено, когато е влюбен. Очите му светят и целия свят сякаш е създаден за него и за половинката му. Светът сякаш е само техен и никой не е способен да развали тази идилия. За съжаление реалността е друга. Тази идилия рядко е за дълго, не казвам че не е възможно да съществува, напротив, аз силно вярвам в истинската, чиста и непринудена любов, която именно на нашата възраст е най – силна. Но точно, когато всичко ти се струва като в сън, като сбъдната мечта, като в рай... става нещо, което те връща отново в реалния живот. И сълзите проронени, за да заличат болката от края на този сън са достатъчни за да се почувстваш най – нещастния човек на света. Защо винаги трябва да стане нещо или да се намеси някой, за да раздели двамата влюбени? Защо това неизмерно щастие не е за винаги? Защо всеки завижда, когато другите са щастливи? Защо...? Нима не заслужаваме да сме истински щастливи? Дали наистина има истинско щастие? За мен истинското щастие е да съм до любимия човек, да виждам, че приятелите ми и семейството ми са здрави и щастливи. Нищо друго не ми трябва. Но дали това щастие е за дълго? Както всичко хубаво на този свят и това си има край. Щастието е една разпиляна мозайка. Всеки търси фигурки и реди картинките на своя живот. А колко мъничко понякога не достига... Така, улисани в търсене, приближаваме и губим щастието, към което се стремим. Докато един ден осъзнаем, че няма нищо идеално в нашия материален живот. И нищо не може да съществува дълго, и да бъде само наше. Дори свободата не е за дълго. Самата аз не знам какво е да си свободен. Не знам, защото не се чувствам свободна. За мен да си свободен означава да имаш правото да си щастлив, да живееш както ти би искал, да имаш шанса да бъдеш това, което винаги си искал да бъдеш или просто да можеш да останеш това, което си, а не да си принуден от обстоятелствата да се превърнеш в нещо съвсем различно от своята идентичност. Да настояваш и да се бориш за своята свобода е нещо, което изисква много смелост. И точно за това в думите на Бърнард Шоу има толкова истина. Той е казал:“ Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.”
Дори понякога да не признаваме, че стремежът към любов, щастие и свобода е основният двигател в нашия живот, те са и винаги ще бъдат, защото всеки човек има нуждата да има някаква цел в живота. И всеки се стреми да достигне своя малък земен рай... Въпреки, че всеки тайничко в себе си знае, че този свят не съществува, аз съм сигурна, че ако имаме вяра и надежда и дадем всичко от себе си, рано или късно ше успеем да достигнем мечтания живот! Не казвам, че ще е лесно, напротив, пътеката към него ще е изпълнена с трудности и препятствият, с болка и сълзи, оставящи трайна следа в сърцето, но ако човек силно желае да достигне своя свят, той трябва да се бори и да извоюва своето щастие, любов и свобода!