Балкани и балканизация доклад. [Архив]

sherry

01-24-2008, 09:55

http://www.capital.bg/show.php?storyid=206836

Или това:
Балканският регион или просто Балканите е другото име на Югоизточна Европа. Името Балкани е конотация, която се свързва с негативен смисъл, тъй като от това наименование е производна думата балканизация. Балканизацията е конструирала или е създала почвата да се конструира образът на Балканите. "Balkan" е турска дума, с която през 1809 г. немският географ А. Zeune (А. Цойне) наименува югоизточния полуостров на континента Европа (Vratusa - Zunjic, 1997: ия. Б 83). Впрочем древните гърци са наричали Европа територията на север от Гърция, която наричаме балкански регион. Но тук не можем да се отклоняваме в история на географските наименования. По-важно е какво означава терминът "балканизация", който вече има много по-широка употреба и се отнася за еднотипни феномени, имащи място в най-различни региони в света. Свидетелство за подобна употреба се намира в книгата на Збигнев Бжежински "Голямата шахматна дъска" (1997), в която авторът говори за Евразийските балкани и за балканизация на региона Евразия след разпадане на Съветския съюз (Бжежински, 1997:143-173).

Балканизацията е екстремен случай на това, което наричаме негативна поляризация. Балканизацията е "невъзможно", отровено от взаимна ненавист, подозрителност, нетърпимост, от чуждост на фактически съседстващи етноси, нации, национални държави в определен регион. Другият е враждебният друг, който е заплаха дори когато по някакви причини се е примирил със статуквото, но е подозиран, че такова едно поведение е временно, като се има предвид какво "ни е направил в миналото". Паметта (историческа, културна, етническа и т. н.) е тревожно будна и, което е още по-важно, е властна над настоящето, и то най-вече като злопаметна, т. е. като склад на преживени злини и травми. Различия, които не са чак толкова несъществени и са дори съвсем несъществени, се хиперболизират до комичност за външен и неутрален наблюдател. Могат да се посочат безброй примери. Един и същ по същество език е разцепен от две или повече езикови общности по исторически причини и с получили се несъществени различия; фактически представителите на езиковите общности могат да се разбират без преводач, но различията се превръщат в съдбоносен проблем. Враждуващите общности, които се свързват с една и съща традиционна религия, например православното християнство, загърбват интегриращата сила на общата религия и дори автокефалните църкви и духовенствата се въвличат в конфликтите, в разпалването на балканизацията, вместо да спомогнат за нейното предотвратяване или пък погасяване. В Босна мюсюлманите са превърнали вероизповеданието в етническа самоидентификация и взаимната нетърпимост между християни и мюсюлмани в Босна и Херцеговина е нещо много повече от чисто религиозно изключване. Каквито и да са измеренията на балканизацията, доминанта е политическото, което в разгара на същата тази балканизация инструментализира всичко останало, произвеждайки по такъв начин все по-неукротим ирационализъм. Под политическо имаме предвид на първо място поведението на националните държави, които възникват в региона със значително закъснение след около пет века османско владичество, а закъснялата модернизация е зависимо модернизационно развитие, зависимост, така силно проявила се, що се отнася до балканския регион. Възникването на балканските национални държави е под знамето на национално освобождение и национално възраждане. Това е многозначително, тъй като националната държава, която е принципно различна от традиционната държава, дефинира и обединява тенденциозно конституентите на нацията, черпейки и преосмисляйки историческото минало, легитимирайки се по такъв начин. Тя е, която насърчава и осигурява ресурси, която охранява националната култура (една също така нова категория), организира и развива единна образователна система, узаконява в един широк смисъл нормативния книжовен език в противовес на разнообразни диалекти, определя официалния език и, макар секуларизирана, придава привилегирован статус на традиционната религия, превръща всеки къс на това, което се смята за своя територия, натоварена с изключителна символна значимост, в нещо свещено и отбранява територията си с всички възможни средства, на живот и смърт. Националната държава легитимира, бди, охранява и превръща в своя основна грижа националната икономика и т. н. Съвкупната национална символика утвърждава единството на нацията и нейната уникалност, като в същото време я разграничава от всички други такива.