отчяна
05-05-2007, 19:53
Не съм мислила,че ще стигна до там да искам решение на проблема ми във форум,но ето,че сега нямам изход...
Историята е следната..
Преди 4 дни се запознах с едно момче в интернет.Той е на 17,а аз съм на 14.
От първия разговор много си допаднахме.Аз много го харесвам и като характер и на вид.Той твърди същото за мен.Той не е от София,но сега ще идва да живее тук и тъй като вече просто няма съмнение,че много се привързваме един към друг,той иска да се видим тази седмица.
Ето и проблема..
АЗ ... аз съм проблема!
Този мой страх да се виждам с хора от интернет...
явно породен от гадните случки при такива срещи..
до сега не съм имала приятел и това,предполагам,още повече усилва притеснението...
Не ми се случва за първи път да харесам някой много и когато поиска нещо повече... аз осирам всичко... след което съжалявам дълго време.
Но към това момче просто имам чувството,че изпитвам нещо повече..
незнам как стана за толкова кратко време.
Току що ми прати смса, в който казва най-милите неща,които са ми казвали и ми предлага да се видим...
Разплаках се,защото сега съм повече от сигурна,че ако не се видя с него ще съжалявам страшно много после... Просто ще ми се прииска да се самоубия,че съм такава глупачка...
А от друга страна ми пречи страха,че може здраво да оплескам всичко и да се разочаровам още повече...
И тва ще ме довърши наистина...
Вижда се,че имам два изхода.... или да се видя с него (и 80% сигурно да проваля всичко това,което има сега ...), или да не се видя с него и да се съсипя от мъка,че може би съм изгубила най-хубавото нещо...
какво да правя??:smt010
Благодаря ви ако сте прочели всичко това..
Историята е следната..
Преди 4 дни се запознах с едно момче в интернет.Той е на 17,а аз съм на 14.
От първия разговор много си допаднахме.Аз много го харесвам и като характер и на вид.Той твърди същото за мен.Той не е от София,но сега ще идва да живее тук и тъй като вече просто няма съмнение,че много се привързваме един към друг,той иска да се видим тази седмица.
Ето и проблема..
АЗ ... аз съм проблема!
Този мой страх да се виждам с хора от интернет...
явно породен от гадните случки при такива срещи..
до сега не съм имала приятел и това,предполагам,още повече усилва притеснението...
Не ми се случва за първи път да харесам някой много и когато поиска нещо повече... аз осирам всичко... след което съжалявам дълго време.
Но към това момче просто имам чувството,че изпитвам нещо повече..
незнам как стана за толкова кратко време.
Току що ми прати смса, в който казва най-милите неща,които са ми казвали и ми предлага да се видим...
Разплаках се,защото сега съм повече от сигурна,че ако не се видя с него ще съжалявам страшно много после... Просто ще ми се прииска да се самоубия,че съм такава глупачка...
А от друга страна ми пречи страха,че може здраво да оплескам всичко и да се разочаровам още повече...
И тва ще ме довърши наистина...
Вижда се,че имам два изхода.... или да се видя с него (и 80% сигурно да проваля всичко това,което има сега ...), или да не се видя с него и да се съсипя от мъка,че може би съм изгубила най-хубавото нещо...
какво да правя??:smt010
Благодаря ви ако сте прочели всичко това..