Доклад плс Help! [Архив]

sherry

05-06-2007, 07:49

Ян Хус-І

Елена Вайт

Евангелието бе занесено в Бохемия още в началото на IX век. Библията бе преведена и публичните богослужения се водеха на езика на народа. Но когато мощта на папата нарасна, Божието слово биваше замъглявано все повече и повече. Григорий VII, присвоил си правото да смирява гордостта на царе, бе не по-малко склонен и към поробване на народи. Според издадена от него була бе забранено публичното богослужение да се води на чешки език. Папата заяви, че “на Всемогъщия е угодно богослужението да се провежда на непознат език и че много злини и ереси са възниквали от несъблюдаването на това правило” (Уайли, кн. 3, гл. 1). Така Рим заповяда светлината на Божието слово да бъде загасена и народът да бъде затворен в мрак. Но Небето бе предвидило други средства, за да се запази църквата. Много от валденсите и албигойците, прогонени от домовете си във Франция и Италия поради преследването, дойдоха в Бохемия. Не смееха да проповядват открито, но старателно работеха тайно. Така истинската вяра биваше запазвана от столетие на столетие.
Преди времето на Хус в Бохемия се бяха издигали хора, осъждащи открито покварата на църквата и пороците на народа. Техните трудове бяха пробудили всеобщия интерес. Но се събудиха и страховете на свещеническата йерархия и учениците на евангелието бяха подложени на гонение. Принудени да извършват богослуженията си в лесовете и планините трудно успяваха да се скрият от преследващите ги войници и мнозина биваха осъждани на смърт. След време бе издаден указ, според който да бъдат изгаряни всички, отклонили се от римското богослужение. Но християните жертваха живота си и поглеждаха нагоре към триумфа на делото си. Един от тези, които учеха, че “спасението може да се намери само чрез вяра в разпънатия Спасител”, каза, умирайки: “Яростта на враговете на истината сега тържествува над нас. Но това няма да бъде завинаги; от обикновения народ ще се издигне човек без меч и без власт, срещу когото те няма да могат да устоят” (пак там, кн. 3, гл. 1). Времето за появяването на Лутер бе още доста далеч, но вече израстваше човек, чийто глас срещу Рим щеше да разтърси народите.
Ян Хус имаше скромен произход. Беше малък, когато баща му умря, и оста-на сирак. Набожната му майка, смятаща възпитанието в Бога и страха от Него за най-ценното от всичко, се стремеше да осигури точно такова наследство за своя син. Хус учеше в провинциалното училище, а след това отиде в университета в Прага, където получи стипендия по бедност. До Прага пътува с майка си. Вдовица и бедна, тя не можеше да даде на сина си светско богатство, но когато наближиха големия град, коленичи до младия сирак и изпроси за него благословение от небесния Баща. Едва ли съзнаваше тя как можеше да се изпълни молитвата й..В университета Хус бързо се отличи с неуморима прилежност и бърз напредък. А с безукорния си живот и благородство спечели всеобщото уважение. Бе искрен привърженик на римската църква и сериозно търсеше да получи духовните благословения, които тя претендираше, че дава. На един църковен празник отиде на изповед, плати с последните си и без това малко пари и се присъедини към шествието, за да участва в обещаното опрощение. След като завърши университетското си образование, стана свещеник, бързо получи известност и бе призован в кралския двор. Бе назначен за професор, а по-късно и за ректор на университета, чийто възпитаник беше. Само за няколко години скромният, образовал се по милост учен, стана гордостта на своята страна, а името му - познато по цяла Европа.
Но в друга област започна Хус делото на реформата. Няколко години след приемане на свещенически сан бе назначен за проповедник в църква на Витлеем. Основателят на този параклис бе настоявал като нещо много важно Писанията да се проповядват на народен език. Въпреки че Рим се противопоставяше на тази практика, в Бохемия тя не бе напълно изоставена. Но съществуваше голямо невежество по отношение на Библията и сред хората от всички прослойки на обществото се ширеха най-долни пороци. С помощта на Божието слово Хус порицаваше безстрашно злините, за да укрепи принципите на истината и чистотата, на които то учеше.
Един гражданин на Прага, Йероним, който по-късно се свърза много тясно с Хус, бе донесъл при завръщането си от Англия трудовете на Уиклиф. Кралицата на Англия, станала последователка на ученията на Уиклиф, бе бохемска принцеса и чрез нейното влиянието, писанията на реформатора се разпространиха широко и в родната й страна. Хус прочете тези трудове с интерес. Повярва, че авторът е истински християнин и бе склонен да гледа с благоволение на защищаваните от него реформи. Без да знае, вече бе навлязъл в един път, който щеше да го изведе далеч от Рим.

Приблизително по това време от Англия пристигнаха в Прага двама учени, чужденци, приели светлината и дошли да я разпръснат в далечната страна. Започнаха с открита атака срещу папското върховенство и скоро властите ги накараха да млъкнат. Но те не възнамеряваха да изоставят целите си и прибягнаха до други средства. Бяха не само проповедници, но и добри художници и решиха да приложат таланта си. На достъпно за широка публика място нарисуваха две картини. Едната представляваше влизането на Христос в Ерусалим “кротък и възседнал на осел” (Матей 21:5), а след Него вървяха учениците Му в износени от пътя дрехи и боси. На другата картина бе изобразено папско шествие - папата, облечен в богатите си дрехи и трикратната корона, възседнал великолепно украсен кон, предшестван от тръбачи и последван от кардинали и прелати, облечени в ослепителни одежди.
Тази проповед привлече вниманието на всички класи в обществото. Хората на тълпи се събираха да гледат рисунките. Всеки разбираше поуката, а мнозина бяха дълбоко поразени от контраста между смирението и скромността на Учителя Христос и гордостта и арогантността на папата, изповядващ се за Негов слуга. В Прага настана голямо вълнение и след известно време чужденците решиха, че е по-благоразумно да заминат. Но даденият урок не бе забравен. Картините направиха силно впечатление на Хус и го подбудиха да изучава по-грижливо Библията и ученията на Уиклиф. Макар че все още не бе готов да приеме всички защищавани от него реформи, видя по-ясно истинския характер на папството и с по-голяма жар порицаваше гордостта, амбицията и покварата на духовната йерархия.
От Бохемия светлината се разпространи в Германия, защото вълненията в Пражкия университет принудиха хиляди германски студенти да го напуснат. Много от тях бяха приели от Хус първите си познания върху Библията и при завръщането си разпространиха евангелието в своето отечество.
В Рим достигнаха известия за делото в Прага и скоро Хус бе призован да се яви пред папата. Да послуша - това би означавало да се изложи на сигурна смърт. Кралят и кралицата на Бохемия, университетът, благородниците и правителствените чиновници се обединиха в общ апел към понтифекса да бъде разрешено на Хус да остане в Прага и да отговори на Рим чрез пратеник. Вместо да приеме молбата папата сам се зае с разследването и осъждането му и след това обяви града Прага за анатемосан.