PDA

View Full Version : Kitai



T1JnO DeTe
05-07-2007, 18:03
moje li da mi dadete link za info za kitai,mn se izv,no ne mi otvarq google,neshto interesno za kitai,zabelejitelnosti,kultura..und so..mersi :roll:

ABSOLUTme
05-07-2007, 18:05
на английски може ли или на български ти трябва?

ABSOLUTme
05-07-2007, 18:17
Древен китай

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ

Китай е подчертано планинска страна: 80% от територията му са планини и плата. Западен Китай е най-обширното в света високо плато, което се отличава с рязко континентален климат. Източен Китай е малко по-нисък от Западен и е достъпен откъм морето, тъй като е прорязан по дължина от големи речни долини, които от древността са най-важни търговски магистрали. Източен Китай се отличава от Западен с по-мекия си климат и по-разнообразна растителност . Благоприятните естествени условия на Източен Китай спомагат именно тук да възникне в древността земеделска култура и да се появят най-древни държави.
Най-древен район на разселване на китайския народ е областта по средното и долното течение на река Хуанхъ (Жълтата река) и равнината, съседна на Печилийския залив. Умереният климат и плодородната льосова почва тук спомагат за ранно развитие на земеделско стопанство. Общото количество валежи е тази местност стига до 50—60 см и това е достатъчно, за да се осигури добра реколта от просо. Но неравномерното разпределение на валежите често предизвиква слаби реколти. Затова населението на древния Китай е принудено да създава система за изкуствено напояване. Грандиозните катастрофални наводнения на реката Хуанхъ, свързани с постоянното повишаване нивото на дъното на реката, са страшно бедствие за земеделците. Излизайки от старото си корито, реката се разлива по цялата околна местност, разрушава селища и унищожава посеви.
В древните легенди и митове е отразена борбата на населението със страшната река и упоритата му грижа за създаване на земеделско стопанство. В мита за борбата на жълтия император Хуанди с чудовището Чъ Ю се описва как древният император сваля от небето богинята на сушата за борба с водната стихия. В една легенда се разказва как древния герой Юй прави по-дълбоко коритото на реката, старае се да регулира течението й, като за целта пробива скали и дори укрепя бреговете й с митичната „жива пръст". Народът оценява Юй и труда му. Той бива избран за цар и основава династия Ся. В древността в Северен Китай има много повече гори, отколкото днес. За това говорят надписите върху кости за гадаене, в които се описва лов на елени; за големи гори се споменава и в „Книга на песните". Значителната горска покривка осигурява по-равномерни валежи, дава на хората възможност да се занимават с лов и им предоставя в голямо количество дърво — най-древния материал за изработване на оръдия.

НАЙ-ДРЕВНОТО НАСЕЛЕНИЕ

Обширните степи, плата и планински области, съседни на плодородните речни долини, още от дълбока древност са населени с многобройни племена на номади-скотовъдци. Китайските земеделци от плодородните равнини са принудени непрекъснато да отблъскват грабителските набези на тези войнствени степни номади и планински племена, което до голяма степен забавя развитието на древнокитайската държавна система и култура. А през епохата на образуване на най-древните държави китайците на свой ред постепенно колонизират областите, населени с културно изостанали номади. Но природните условия в тези области и ниското културно равнище на местното население са причина за продължително запазване по тези места на номадски скотовъден бит. За широкото разпространение на скотовъдството говорят редица китайски йероглифи. Йероглифичният знак „овен" (ян) служи за означаване на понятията „сполука", „щастие". Съчетание от йероглифите „овца" и „княз" означава думата „стадо". Йероглифичният знак „елен" (лу) се използува за означаване на понятията „успех", „щастие". Етничният състав на Китай е извънредно сложен. Разбира се, и в древността това население не е било еднородно. В източниците се споменават многобройни народи, с които древните китайци постоянно са се сблъсквали, воювали са и отдавна са водили търговия. На север и северозапад китайците влизат в досег с тунгусите, манджурците и монголците, на югозапад — с тибетски племена, чиито прадеди, племената ман, се споменават в древнокитайски източници, на юг — с племена от Бирма и Индокитай. Много интересен е въпросът за икономическите и културните взаимодействия между народите на Китай и на съседните страни.

РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗКОПКИТЕ

Археологическите проучвания в Китай, започнати едва през XX в., дават интересни резултати и позволяват да се установи, че Северен Китай е населен от най-дълбока древност, от древнокаменния век като материалната култура на населението се развива непрекъснато чак до епохата на образуване на най-древните държави.
Разкопките, правени през 1928—1937 г. на 60 км от Пекин, разкриват остатъци от заселище и кости на първобитен човек, наречен „пекински синантроп". Тези синантропи, живели в епохата на долния палеолит. водят борба с хищниците, осигуряват прехраната си с лов й събирателство, използват огъня и примитивни каменни оръдия. Други разкопки показват, че долината на Хуанхъ между Шънси и Шанси е населена още през епохата на палеолита. В Централна Монголия, в Ордос и на други места в Северен Китай са намерени открити и пещерни заселища от горния палеолит с останки от хора, с каменни оръжия и предмети от кост и мидени черупки.
Заселища от периода на неолита археолозите откриват в различни райони на Китай. В по-ранните от тях срещат костени оръдия с вложки и дребни каменни оръдия. За по-късните са характерни по-големи оръдия, например брадви, върхове на стрели и на копия. Същевременно възниква техниката на оглаждане на камък. Във всички заселища са открити следи от най-древно земеделие, което се появява след лова и риболова. Неолитичната култура от това време се характеризира с използуване на хромели, оръдия от огладен камък (ножове и брадви), лъкове и стрели и с опитомяване на най-древните домашни животни — кучето и свинята. Хората вече умеят да плетат кошници, да изработват тъкани и да шият дрехи с костени игли. Появяват се своеобразни глинени съдове.
Много материал за проучване на материалната култура от онова време дават разкопките в Яншао (Хънан), където е открито неолитично селище. Тук са намерени каменни брадви, тесли, ножчета и върхове на стрели, брадви от еленови рога, каменни и глинени пръстени на вретено, костени шила, каменни хромели, ями за запазване на зърното и богата и разнообразна керамика, сред която и своеобразни трикраки съдове, а така също и покрита с разноцветни шарки полихромна керамика. Жителите на това неолитично селище вече познават оризовата култура и водят разменна търговия със съседните племена. Освен това в най-късните неолитични селища са открити кости на многобройни домашни животни — бикове, коне, овце, кучета и свине. Във връзка с по-нататъшното развитие на занаятите се появяват бяла каолинова керамика и най-древни изделия от мед. Някои от тези селища образуват големи градища, обградени с мощни степи, запазени на височина до 5 м. Многобройните селища от това време, открити в басейна на Хуанхъ, говорят за значителна гъстота на населението в този район.

ИСТОРИОГРАФИЯ

Първите повече или по-малко достоверни сведения за далечен Китай започват да стигат до Европа през XIII в. Знаменитото пътешествие на Марко Поло в Китай (1273—1291 г.) донякъде повдига завесата, която отделя средищната империя от погледите дори на просветените европейци от онова време. През XVI—XVII в. в Китай се появяват португалски търговци и мисионери, които проявяват голям интерес към изучаването на Китай, на неговата история и култура. Един от първите трудове, посветени на Китай, е книгата на Мендоза, която излиза в 1585 г. под заглавие „История на великото китайско царство". В 1618 г. се публикува описание на пътешествието на Гоес в Китай, извършено от него в 1604—1607 г. Между книгите на европейски мисионери в Китай, излезли още през XVIII в., трябва да се отбележат трудовете на Премар, посветени на изучаването на китайски език, трудовете на Гобил и. Мал по история на Китай и първият превод на китайски произведения от класическата литература, направен от Ноел (1714 г.). Всички тези трудове съдържат голям фактически материал, който обаче европейските учени още не могат да подложат на критично проучване.
От края на XVIII в. експедициите и пътешествията на европейци в Китай стават по-чести и вече дават по-значителни научни резултати. Център на научна синология става Франция, където започват да преподават и да изучават китайски език и литература. Най-големи специалисти в тази област са Абел-Ремюза, а по-късно — Шаван, между чиито многобройни трудове трябва да се отбележи незавършеният превод на „Исторически записки" от Съма Циен. Резултат на тези обобщаващи трудове е опитът на Каулинг да издаде обща енциклопедия на синологаята (1917 г.). Най-значими от трудовете на буржоазните историци, посветени на изучаването на древен Китай, са трудовете на А. Масперо и Крил, в които разнообразните източници по древнокитайска история се подлагат на грижливо проучване.
Буржоазните историци събират обемист и ценен материал по история на древния Китай. Но по силата на класовата ограниченост на своя светоглед те не могат да дадат научно обоснована картина на развитието на древния Китай. В повечето случаи те дават непълна картина на социалните взаимоотношения, подхождайки към китайската история от позициите на европейски колонизатори.
Руските пътешественици и учени правят голям и ценен принос в изучаването на Китай, китайския език, историята и литературата.
Интересно описание на Китай от началото на XVII в. намираме в отчета на Петлин, който пристига в Пекин през 1618 г. като руски
посланик.
В 1692 г. в Китай бива пратан Избрант, чието описание на пътешествието е издадено през 1704 г. В 1700 г. е издаден царски указ относно това, че руснаци трябва да изучават източни езици, включително и китайски, а през 1714 г. в Пекин е изпратен И. Лежайски, за да основе там духовна мисия, съществуването на която се легализира чрез Кяхтинския договор от 1728 г. Тази „руска духовна мисия в Пекин" е първият център на руска синология. Тук натрупват знания и първите руски преводачи и познавачи на китайски и манджурски език, командировани по-късно в Академията на науките и в университетите като преводачи и преподаватели. В XVIII в. се превеждат на руски език някои произведения на китайската литература.
Най-изтъкнат представител на руската синология през първата половина на XIX в. е Н. Бичурин, който живее в Китай към Пекинската мисия от 1806 до 1821 г, и натрупва тук огромно количество материали. Негови са голям брой научни трудове по география и история на Китай, по китайски език. Той превежда от китайски на руски език и редица произведения. Трудовете на Бичурин, най-известен синолог на своето време, имат голямо значение за развитието не само на руската, но и на европейската синология. За по-нататъшното развитие на руската сйнологйя спомага създаването на катедра по китайски език към Казанския университет през 1837 г. Благодарение на трудовете на Сивилов, Войцеховски и Василиев тук възниква един доста крупен център на руската синология, Значителен принос за изучаването на Китай, на неговия език, история и култура дава В. П. Василиев, чиито трудове, например онези, посветени на разпространението на будизма в Китай, стават широко известия. Същевременно научната дейност в областта на синологията продължава и в Пекинската мисия, където един от членовете й, П. Кафаров, издава речник на китайския език и написва редица трудове с исторически и историко-географски характер.
Освен това извънредно богати материали са събрани и от руски пътешественици и учени, които пътуват из различни области на Китай, например Пясецки, Потанин, Трум-Гржимайло, Обручев, Пржевалски и Козлов.
Така руските учени посвещават редица важни и обемисти трудове на изучаването на китайска география, история, култура, литература и език и с това спомагат за развитието на научна синология. Характерна особеност в трудовете па руските учени е дълбоката симпатия към китайския народ и признаването па световната ценност на китайската култура.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ПИСМЕНОСТТА

Очевидно през периода Шан-Ин възниква най-древната пиктографична (картинна) и йероглифна писменост. Отделните думи се обозначават с нагледни рисунки,конто изобразяват слънце,луна,земя,гора, мъж, жена, животно, жертвоприношение и т, н. След това се появяват по-сложни знаци, които обозначават отвлечени понятия (идеограми). Така например думата изток се изобразява чрез рисунка на дърво, зад което изгрява слънце. Когато с отделни идерграми започват да се означават сходно звучащи думи (омофони), древната картинна писменост започва да се съчетава с по-сложния принцип на фонетична писменост. Но тази сложна йероглифна система няма ясни форми нито на йероглифна писменост, шито дори на най-примитивните форми на звуково писмо.

КУЛТУРАТА НА ДРЕВЕН КИТАЙ

Китайската култура води началото си от много дълбока древност. Най-древните китайски надписи дават възможност да се проследи процесът на възникване и първоначално развитие на йероглифната писменост. Запазените литературни източници, в по-голямата си част произведения на така наречената класическа литература на древен Китай, свидетелстват за възникване и развитие на китайска религия и литература, за поява на философия и на древни социалнополитически системи. Този процес можем да наблюдаваме в течение на цяло хилядолетие.
Китайската религия води началото си от фетишизма, а оттам минава през древните форми на култ към природата, култ към прародителите и тотемизъм, тясно свързан с магията. В историческите източници е запазен спомен от времето, когато тотемистичните представи, свързани с обожествяване на природата, са още широко разпространени. Така например в труда на Съма. Циен има легенда, че „Хуанди бил цар на държавата Мечка. Веднъж майка му била в полето и заченала от това, че видяла голяма мълния, която обградила Полярната звезда. Двадесет и четири месеца след това тя родила Хуанди." Може да се предполага, че Хуанди е бил считан за родоначалник на една от тотемните групи на Мечката.
В древен Китай е широко разпространен първичният култ към природата, особено култът към земята и планините. Този древен култ към планините в Китай е свързан е релефа на местността и със стопанския бит на онова време, когато прадедите на китайците са преминавали от планините към реките. В Китай дълго време съществува особена форма на гадаене, свързано със земята (геомантия). Наред с това древните китайци обожествяват слънцето, луната, планините и звездите, реките и дърветата. Особено голямо значение е имал винаги култът към прародителите, тясно свързан с траен патриархален бит и запазен в закостенелите си форми до много късно време.
Религиозните вярвания се оформят в Китай още в дълбока древност. В произведения на класическата литература са запазени указания за свещени древни текстове, особено много почитани от вярващите. Най-голямо значение придобиват в Китай религиозно-философските системи, възникнали през VI—V в. преди н. е. и залегнали в основата на по-късните религии. За културния живот на Китай огромно значение има религиозно-философската система на Конфуций, базираща се на древни школи на писари и гадатели. За личността на Конфуций са запазени само незначителни сведения. Но онова, което е известно, до такава степен е свързано с реалния бит, че ни кара да допускаме съществуването на определен писател, който ръководи отделна религиозно-философска и социално-политическа школа. Според древната традиция Конфуций живее през VI—V в.пр. н. е. (по традиционна китайска хронология от 557 до 479 г. пр. н. е.). Той произхожда от аристократичен чиновнически род от княжество Лу, където управляват потомци на династия Шан. Затова именно цялото му учение е проникнато от дълбоко уважение към старинните китайски обичаи и обреди. Както той, така и представителите на неговата школа редактират произведения на по-древната, така наречената класическа литература на древен Китай. Впрочем те може би са били преработвани и през по-късно време.
Главен принцип на конфуцианството е традицията. Конфуций неведнъж посочва, че не се стреми към някакви нововъведения. „Аз предавам, а не измислям" — казва той, очевидно изразявайки с тези думи основата на своя традиционализъм. Конфуций, както казват последователите му, счита за възможно само да тълкува древните текстове, като на тяхна основа гради отделна религиозно-философска, социално-политическа и морална система. В системата на Конфуций особено голямо значение се придава на елементите на възпитание с цел в характера на човека да се изработи постоянно смирение, подчинение, готовност да се подчинява на по-възрастните и на началниците. Конфуцианската философия счита за необходимо и за напълно възможно характерът на човека да се променя. На базата на тази теза конфуцианството гради идеята за неизбежността и необходимостта от усъвършенстване на всеки човек от класова гледна точка. „По вродени качества всички хора са близки помежду си. По придобити качества те се отличават един от друг." „Само най-великият учен и най-тъпият идиот никога не се променят" — се казва в конфуцианските книги. Конфуцианството се стреми да възпита у човека пълно вътрешно духовно заробване. Всеки човек трябва да бъде доволен от социалното си положение и да не се стреми към по-добро. От гледна точка на Конфунций „мъдрецът, съобразявайки се винаги с положението си, не желае външно величие. Когато има богатство и положение в обществото, той ще живее като богат и с положение; когато е беден, значи ще живее като беден... Когато е в принизено положение, той не оскърбява властите... Затова и при неблагородна участ той се покорява на съдбата..."
В учението на Конфуций откровено е изразена класовата гледна точка на робовладелците, които се стремят към окончателно потискане на трудовите маси. „Невежите хора трябва да се подчиняват на аристократите и на мъдреците." „Ако невежите хора престанат да се подчиняват на по-високопоставените и просветените, в страната няма да има мир." Тази мисъл се прокарва особено ясно в известната конфуцианска книга „Среда и постоянство" със следните думи: „Не подчинението на обикновения човек спрямо по-високопоставения е начало на безредието." В същата книга „мъдрецът" е противопоставен на тълпата. Под думата „мъдрец" трябва да се разбира аристократ. Конфуций учи, че „мъдрецът, който се придържа към принципа за среда и постоянство, върши само нравствени и добри неща, а обикновените смъртни, които не се придържат към този принцип, вършат безразборно всичко". Така следователно в тази „среда и постоянство" се крие идеята за класово „равновесие", която аристократически мислещият древнокитайски философ напразно се опитва да прокара. Конфуцианската социалнополитическа теория за „класова хармония" проповядва необходимостта от определени взаимоотношения между господар и слуга, между родители и деца, между съпрузи, между по-големи и по-малки, накрая и между приятели. Проповедниците на тази теория очевидно мислят, че съвременното им общество и държава могат спокойно да съществуват само на основата на постоянно запазване на тези патриархални взаимоотношения, запазване на идеалното „равновесие" в робовладелската държава.
Същевременно в конфуцианската религиозна философия се поставя на преден план теорията на божествения произход и божественото значение на царската власт. В теорията на Конфуций царят се представя като божество. На отделни места в конфуцианските книги в поетична, а понякога в реторична форма се промъква и такава мисъл: „Ако царят бъде величав като небето и морето, народът ще го уважава, ще изслушва словата му и ще съчувства на делата му." В коментар към летописа на Конфуций „Пролет и есен" царят направо е наречен „божество". „Императорът е Син на Небето, неговата физическа личност е олицетворение на небето. Земята има по средата свой център в Сина на Небето. Народите в техните граници се подчиняват на князете. Синът на Небето получава повели от Небето; подчинените князе ги получават от Сина на Небето."
Много разпространена в древен Китай е и друга философска система, принадлежаща на Лаоцзъ, която е отличава от конфуцианството по своя умозрителен характер. По-късно от тази философска система израства сложна религия, така нареченият даосизъм, която съществува в Китай над 2000 години. Самата дума „даосизъм" произлиза от думата „дао", което значи „път" или „основа на света". По-късната даоска религия обгръща образа на основателя на тази религиозно-философска система с мъглата на легендите. Самото име Лаоцзъ значи „престарял мъдрец". В една легенда се разказва, че Лаоцзъ е посетил Индия и Тибет. Считат го всевиждащ, казват, че е придобил това качество чрез подвига на мълчанието, уединението и съзерцанието.
В някои отношения философската система на Лаоцзъ е по-прогресивна от конфуцианството. Редица изследователи намират дори за възможно да твърдят, че в учението на Лаоцзъ има елементи на наивен материализъм и стихийна диалектика. В понятието „дао" може да се види наивно-материалистичната представа за материалната основа на света. Така например Лаоцзъ казва: „Великото дао се различава навсякъде. То може да бъде наляво и надясно. Благодарение на него се раждат всички същества, които не се спират (в изменението си)." Елементи на стихийна диалектика могат да се открият в редица изказвания на Лаоцзъ, като например в думите му: „Онова което стискат, се разширява. Онова, което отслабват, укрепва. Онова, което унищожават, разцъфтява. Който иска да отнеме нещо от другиго, неизбежно ще загуби своето. Всичко това се нарича трудно постижимо. Мекото надделява над твърдото, слабите побеждават силните."
Философското учение на Лаоцзъ отразява сложните класови взаимоотношения, съществуващи в Китай в края VI и началото на V в. пр. н. е. Предадено във формата на точни и остроумни изречения, които като едно цяло образуват книгата Даодъцзин, това учение има донякъде еклектичен характер. Много е възможно неговата популярност да се обяснява не само с оригиналността и своеобразието на разпространяваните чрез него философски идеи, но и с това, че в него са отразени интересите, мислите и надеждите на различни слоеве на обществото. Аристократите, които се стремят към възстановяване на единната държава, мечтаят за идеалното „единство", за което в Даодъцзин се казва: „Благодарение на единството аристокрацията и владетелите стават образец в света. Ето какво създава единството". От друга страна, в същия социално-философски трактат, който може би е бил подлаган на редакционна преработка, могат да се намерят резки разобличавания на богатите, които натрупват огромни богатства и потискат народа. „Ако една зала е пълна със злато и нефрит, никой не е в състояние да я пази. Ако богатите и знатните са горди, с това те носят нещастие на самите себе си." Още по-рязко се обявява Лаоцзъ против класовото правителство, което разорява народа, против войната, която носи на хората само нещастие: „Народът гладува затова, защото данъците са прекалено големи." „Добрата войска е средство (което поражда) нещастие, ненавиждат я всички същества... Да се прославиш с победа — това значи да се радваш на убийството на хора. Оня, който се радва на убийството на хора, не може да спечели съчувствие в страната... Ако биват убивани много хора, за това трябва горчиво да се плаче. Победата трябва да се отбелязва с погребално шествие."
В тези думи ясно се долавя психологията на оттегляне и отказ от борбата, отвращение от войната. Несъмнено с това са свързани и реакционните мисли за необходимостта от връщане към старинния патриархален бит и от запазване на културната изостаналост на народа. Лаоцзъ например казва: „В древността оня, който умеел да служи на дао, не е просвещавал народа, а го е правил глупав. Трудно е да се управлява народът, когато той има много знания. Затова управляването на страната с помощта на знания е враг на страната, а ако те не се прилагат, това е щастие за страната."
Най-интересна е по-прогресивната, но все пак в сравнение с развитието на научните знания по онова време примитивна, стихийно-материалистическа философия, която възниква в Китай през I в. от н. е. Един от представителите на тази философия — Ван Чун, твърди, че „небето е тяло, както и земята", като по този начин се обявява против традиционната религиозна философия и посочва, че „сред съществата, в чиито вени тече кръв, няма такива, които да не умират". Тази философия бива развита по-нататък в трудовете на философите от III—V в., които обръщат внимание на смъртността на духа. Но тази наивно-материалистическа философия не може да се развива и разпространява в древен Китай, тъй като класовата робовладелска идеология, тясно свързана с древната религия, е господстваща в страната. Конфуцианството и даоската религия оставят тежкия си отпечатък върху китайската цивилизация и запазват неизменни много форми на древната култура в течение не само на векове, но и на хилядолетия.
Но нуждите на ежедневието водят до натрупване още в дълбока древност на множество научни знания. Китайците знаят много неща от областта на математиката, по-точно на геометрията. Известни са им свойствата на правоъгълния триъгълник, решена е задачата за равенство между квадрата и хипотенузата и сбора от квадратите на катетите. Нуждата от отброяване на времето и съставяне на календар става причина да се натрупат знания в областта на астрономията. Началото на астрономическите наблюдения идва още от периода Шан-Ин. Астрономите умеят да наблюдават движението на небесните светила и дори да изчисляват и предсказват слънчевите и лунните затъмнения и появяването на комети. Съзвездията, разположени около Полярната звезда, са разпределени по „лунни домове". Появяват се най-древните карти на звездното небе. Като изхождат от разположението на съзвездията спрямо Слънцето и полюса, като използват и воден часовник, астрономите изчисляват времето.
Астрономическите наблюдения дават възможност да се създаде специфична календарна система, която се запазва дълго време. Основа на този лунен календар е лунното летоброене, което се води по цикли, състоящи се от 60 години.
Разширяването на китайската държава и нуждата от административно делене на страната предизвикват ранна поява и развитие на географията. Още през периода Чжъу чиновниците правят отчети за състоянието на отделните области главно от гледна точка на доходността на земите и на събирането на данъци. Един от тези отчети е включен като глава в книгата Шуцзин. В тази глава се дава географско описание на китайската държава, разделена на девет области. Тук се описват планините, реките, земите, а така също и данъците на всяка област. Аналогично, малко по-късно географско описание на Китай е запазено в книгата Чжъули.

ABSOLUTme
05-07-2007, 18:29
кай,това е много.виж го ей това,инфото е по-синтезирано

Китай

Площ: 9 596 960 km2
Население (брой): 1 306 313 812
Официален език: китайски
Религия: атеисти (59%), будисти (6%)

Политическа система: народна република
Президент: Ху Дзинтао
Министър-председател: Вен Дзябао

Столица: Пекин
Най-голям град: Шанхай

Парична единица: ренминмби юан (CNY)
Часова зона: UTC+8
Интернет домен: .cn
Телефонен код: +86 (континентален Китай), +852 (Хонг Конг), +853 (Макао)

Климат: умерен, пустинен

Знаме
http://ide.li/images/topics/large/cn.gif

Герб
http://ide.li/modules/CountryInfo/i/china/gerb.gif

Мото: няма
Химн: Марш на доброволците

Местоположение:
източна Азия
http://ide.li/modules/CountryInfo/i/china/polozhenie_karta.gif

Китайската народна република е разположена в Централна и Източна Азия. На изток граничи с Тихия океан. Площта на континенталната част на Китай е около 9 милиона и 600 квадратни километра и е най-голямата страна в Азия, и трета – в света.

Територията на Китай се разпростира от централната част на река Хей Лондян на 53°30 северна ширина, до южните острови Цзън Му - 4°, разликата от север до юг е повече от 49°, а разстоянието е над 5500 километра. Източната граница на Китай е общата част на реките Хей Лон и У Сули на 135°05 източна дължина, а западната граница е Памирско плато – 73°40, повече от 60°ширина, а разстоянието между най-източната и най-западната точка на Китай е над 5000 километра.

Общата дължина на сухопътната граница на Китай е около 22 хиляди и 800 километра. На изток граничи с КНДР, на север – с Монголия, на североизток – с Русия, на северозапад граничи с Казахстан, Таджикистан и Киргистан, на запад и югозапад – с Афганистан, Пакистан, Индия, Непал, Бутан и др. а на юг граничи с Бирма, Лаос и Виетнам, на изток и югоизток – с Република Корея, Япония, Филипините, Малайзия и Бруней.


Държавно управление

Китай има политически правомощия върху Тайван, Кинмен, Матцу и Пескадорските острови. Полупрезидентска демократична република и президентът е главнокомандващ, а премиерът е председател на правителството. Изпълнителната власт се упражнява от правителството, законодателната и от правителството, и от парламента. Съдебната власт не зависи от законодателната и изпълнителната власт.

Държавните органи на КНР включват:
Органите на държавната власт – Общокитайското събрание на народните представители и местните събрания на народни представители
Председател на КНР
Държавни административни органи – Държавният съвет и местните народни правителства
Държавен ръководен военен орган – Централен военен комитет
Държавни съдебни органи – Върховният народен съд, местни народни съдилища и специални народни съдилища
Държавни органи на прокуратурата – Върховна народна прокуратура, органи на местната народна прокуратура и специалната народна прокуратура.

Управляваща партия в страната е Китайската Комунистическа Партия. Съществуват още осем демократически партии, които не са опозиция.


Население

По население Китай е на първо място в света с почти 1 милиард и 300 милиона население. Гъстотата на населението е 134.1/км2. Мандаринският китайски език е официален езиков стандарт в страната, с изключение на Хонг Конг и Макао, където се използва и кантонски диалект. Китайският е съофициален с английския в Хонг Конг и с португалския език в Макао. В автономните райони на страната, китайския е съофициален и с много други малцинствени езици като уйгурски, монголски, и тибетски.

Китайската нация не е монолитна, а се състои от 56 националности, които - взети заедно - представляват една нация. За повече информация: Китай - националности.


История

Името Китай произхожда от името на китайския владетел Цин. Той превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не показвал никаква милост към враговете си. Заповядал те да бъдат разрязвани на две или заравяни живи. Императорът Цин наредил на поданиците си да му построят огромна гробница в една местност, наречена Си Ан Шиан. Искал и след смъртта си да бъде охраняван от жестоки войници и затова заповядал да направят войска, която да е вечна. Наредил да бъдат направени повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото на гробницата му да бъде запазено в тайна и затова погребвал живи много от хората, които работили при изграждането й. Хилядолетия неговата войска останала скрита под земята, докато през 1974 няколко селяни я открили, копаейки кладенец.


География

Китайската народна република е разположена в Централна и Източна Азия. На изток граничи с Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море - периферните части на Тихия океан. Площта на континенталната част на Китай е около 9 милиона и 600 квадратни километра и е най-голямата страна в Азия, и трета - в света.

Територията на Китай се разпростира от централната част на река Хей Лондян на 53°30 северна ширина, до южните острови Цзън Му - 4°, разликата от север до юг е повече от 49°, а разстоянието е над 5500 километра. Източната граница на Китай е общата част на реките Хей Лон и У Сули на 135°05 източна дължина, а западната граница е Памирско плато - 73°40, повече от 60° ширина, а разстоянието между най-източната и най-западната точка на Китай е над 5000 километра.

Общата дължина на сухопътната граница на Китай е около 22 хиляди и 800 километра. На изток граничи с КНДР, на север - с Монголия, на североизток - с Русия, на северозапад граничи с Казахстан, Таджикистан и Киргизстан, на запад и югозапад - с Афганистан, Пакистан, Индия, Непал, Бутан и др. а на юг граничи с Бирма, Лаос и Виетнам.

Китай е предимно планинска страна с характерно стъпаловидно понижение на релефа от запад на изток.


Пътуване до Китай, визи

Въпреки голямото разстояние, Китай става все по-привлекателен за туризъм за български граждани. Страната има силна туристическа индустрия и множество забележителности, с които да привлече туристите.


Защита правата на момичетата в Китай

Днес се отбелязва „Световния демографски ден на население". Темата на Китай по този случай е „Да се обърне внимание на момичетата". Председателят на Китайския комитет за населението и ограничаване на раждаемостта, г-н Джан Уейцин заяви, че Китай придава голямо значение на дисбаланса на раждаемост между момичетата и момчетата през последните години, и са предприети редица мерки за подобряване на сегашното положение. Едновременно с това, и се създават и благоприятни условия за живота и развитието им.

Според статистиката на генералното преброяване за населението през 2000г., при новородените деца, съотношението между момчетата и момичетата е 119 срещу 100, което не е нормално. Дисбалансът между половете на новородените деца нарушава законните права и интереси на жените и децата, както и оказва отрицателно влияние върху структурата на китайското население. Г-н Джан Уейцин посочи, че сега Китай предприема мерки за подобряване на сегашното положение. Той каза:

„От 2003г., Китайският комитет за населението и ограничаване на раждаемостта, стартира експериментална програма „Грижа за момичетата", провежда социално-икономическа политика и механизъм за обезпечаване на момичета и семействата им, защищава законните интереси и права на жените и децата, както и активно търси ефективен начин за разрешаване на въпроса."

Г-н Джан посочи, че жителите на повечето райони в Китай предпочитат да раждат момчета, а не момичета, което е най-главната причина за дисбаланса при новородените деца.

Експерименталният проект „Грижа за момичетата" има за цел да поддържа и помага на семействата, в които има момичета да разрешат реалните трудности в работата и живота им. Момичето Уан Сяо`я от зоната Чанпин, Пекин е едно от момичетата, които са облагодетелствани от програмата. През есента миналата година, Уан Сяо`я получи съобщение, че е приета в университета. Но семейството й е бедно, затова тя няма възможност да учи в университета. За късмет, Комитетът за населението и ограничаване на раждаемостта на зоната Чанпин й дари три хиляди юана стипендия за следване във университета.

Както Уан Сяо`я, в Чанпин, много бедни момичета и семействата им получиха помощи от правителството. Зам.-председателят на Отдела за образованието при Пекинския комитет за населението и ограничаване на раждаемостта, г-жа Лю Фънтин отбеляза, че помощите се разделят на два вида:

„Първо, да се помогне на родителите им финансово, например за получаване на заеми от банки, за бизнес или търговия, с цел подобряване живота на семействата; или да подготвят родителите им за получаване на специалност или занаят, с цел те да намерят по-добра работа. Второ, да дари на момичетата такси за учене."

Съобщено бе, че от стартирането на програмата от 2003г., влиянието й става все по-голямо. Понастоящем програмата се провежда в 1/3 от китайските градове и околии.

През 3-те години от стартирането на програмата, в Китай са постигнати големи успехи, което спечели поддръжката и високата оценка на международните организации в Китай. Представителят на Фонда за децата при ООН в Китай, г-н Воумард изтъкна:

„Надявам се, че влиянието на програмата ще се разширява непрекъснато, с цел все повече селяни ще разберат, че момичетата и момчетата са еднакво добри. Грижата за момичетата е грижа и за бъдещето на страната."

Китайското правителство обяви, че до 2010г., в Китай ще бъде постигнат баланс на пола на новородените. Едновременно с това, ще се създадат благоприятни условия за отглеждането и развитието на момичетата.

T1JnO DeTe
05-07-2007, 18:33
adski s1m ti blagodarna,milichka:) cuc cun za teb

Communist
05-07-2007, 18:33
Китайска Комунистическа Партия
Основана през юли 1921 г., днес ККП има повече от 70 милиона члена и над 3.3 милиона основни организации.
От 1921 до 1949 г. ККП ръководи китайския народ в трудната му борба, която в крайна сметка доведе до свалянето на империализма, феодализма и бюрократичния капитализъм и до провъзгласяването на Китайската народна република. След основаването на КНР, ККП оглави хората от всички националности в Китай в защита на независимостта и сигурността на страната. Успешно осъществявайки прехода от нова демокрация към социализъм, извърши широкомащабно строителство на социалиализма, постигайки безпрецедентен в китайската история икономически и културен прогрес.
След завършването в общи линии на социалистическата трансформация на частната собственост на средствата за производство през 1956 г., ККП допусна някои управленски грешки в строителството на социализма поради липсата на опит. По-късно, ККП допусна и сериозна в национален мащаб грешка като даде ход на "Културната революция" (1966-1976), лошите последици от която траяха дълго време.
"Културната революция" приключи през октомври 1976 г. Това бе повратна точка за Китай, който влезе в нова историческа епоха на развитие. След Третия пленум на ЦК на ХI Конгрес на ККП в края на 1978 г., страната се зае с най-голямата промяна в историята на Нов Китай. От 1979 г. ККП възприе политиката на реформиране и отваряне на страната, чийто инициатор бе Дън Сяопин. През изминалите повече от две деситилетия от началото на реформата и отварянето на Китай към света, икономическото и социалното му развитие се увенча с изключителен успех и страната придоби нов облик. Това е най-благоприятният период от основаването на ККП, а също и периода, в който хората пожънаха най-много материални облаги.
ККП е единна организация на базата на демократичния централизъм, определен от Устава на ККП. В Устава на ККП се определя, че работници, селяни, военнослужещи, интелигенти, и личности от другите слоеве на обществото над 18-годишна възраст, които признават програмата и Устава на ККП, доброволно влизат в ККП, работят активно за партията, изпълняват резолюциите на партията и внасят членски внос, могат да подадат молба за членство в ККП.
Централните органи на ККП включват Конгреса на партията, Централния комитет, Полититбюро на ЦК, Политбюро на Постоянния комитет, Централния секретариат, Централния военен съвет и Централния дисциплинарен съвет.
Националният конгрес на партията се свиква веднъж на всеки пет години. Когато Националният конгрес не заседава, Централният комитет е най-висшият ръководен орган на ККП.

ABSOLUTme
05-07-2007, 18:37
Communist,еии,не може да не си направиш реклама :lol:

T1JnO DeTe,ако станеш весело ше съм по-доволна 8)

neT1JnO DeTe
05-07-2007, 18:46
izv,ako prekalqvam ](*,) ](*,) ..neshto mojesh li da otkriesh za zabelejitelnostite?mersi mn :smt008

rosskata
05-07-2007, 19:05
Китай разполага с обширна територия, красиви пейзажи и блестяща култура. В страната са запазени традициите и обичаите на многобройните национални малцинства и специфични видове занаяти, а китайските ястия са още по-известни в света. Туристическите ресурси на Китай са доста богати, затова потенциалът на китайския туризъм е голям и перспективата – светла. Наред с бързото развитие на китайската икономика, туризмът се превръща в нов нарастващ отрасъл на икономиката. Понастоящем броят на туристическите зони в Китай се увеличава непрекъснато, туристическата инфраструктура се усъвършенства непрекъснато и броят на чуждестранните туристи в страната също се увеличава в голям размер с всяка измината година.

Туристическите ресурси на Китай са разнообразни, намиращи се от котловината Тулуфан, която е на 155 метра под морското равнище, Еверест на 8848.13 метра над морското равнище. Разликата между котловината Тулуфан и Еверест Джомолангм е 9003 метра. Климатът по райони в Китай е съвсем различен, особено показателно е климатът в планинската верига Хъндуан. Там в една планина има четири сезони и на разстояние от пет километра времето се променя.

Китай е една от лялките на световната цивилизация. Многовековната блестяща история и култура днес са скъпоценни туристически ресурси. От основаването на Китайската народна република през 1949 година, в 29 от 34-те провинции, автономни райони и градове с централно подчинение са разкрити исторически находища от каменната ера.

Сред безбройните исторически и туристически забележителности, гробницата на първия император Циншъхуан -- едно от 8-те чудеса на света, стенописите в пещерите Могао и Великата китайска стена, всяка година привличат милиони чуждестранни туристи. В Китай живеят 56 национални малцинства. Всяко от тях си има свои специфична култура и традиции.






Великата китайска стена е гордост на китайския народ, и е един от великите обекти в човешката история. Тя не само е изумителен паметник на световното културно наследство с богата култура, но и природна забележителност със своя специфика.

Великата китайска стена започва да се изгражда от повече от 2000 години през периодите „Чунцю" и „ Джангуо", и е древен отбранителен обект с най-дълго строителство и най-голям мащаб. През династия Хан, дължината на Великата стена достига до над 10,000 км. Великата китайска стена през различни династии е била унищожена. Само участъкът, изграден през династия Мин (преди над 700 години) е добре запазен досега.

Кои построява Великата стена? Генералният секретар на Асоциацията за изследване и защита на Великата стена, г-н Дун Яохуей каза:

„Строителите на Великата китайска стена се делят на три групи. Първата са войниците. Построяването на стената е държавна дейност, затова войниците са главната сила. Втората са селяни. Третата са престъпници в изгнание."

Великата стена е построена върху високи планини и стръмни места в степта, за да се създаде силна отбрана. На стената са построени много наблюдателници и кули за сигнален огън.

Сега Великата китайска стена не се използва за военна отбрана, а е известен културен паметник, която привлича десетки милиони туристи от страната и чужбина всяка година.

От цялата стена, частта около Пекин е най-грандиозна и най-запазена. Защото този участък играе роля за защита на безопасността на Пекин и императорските гробове. Великата стена и участъците - „Бадалин", „Мутиен`ю", „Симатай" в околностите на Пекин са известни забележителности.

Най-известната сред тези забележителности е „Бадалин". Стената тук е много висока, и е добре запазена. Средната височина на стената е около 8 м. Френската 22-годишна девойка Елен Дарк много пъти посещава стената „Бадалин". Тя посочи:

„Не мога да забравя чувството, когато качих на стената за първи път. Навсякъде е зелено, много е красиво. Вървях стъпка по стъпка и се изкачих на стената. Много бях впечатлена."

От „Бадалин" на изток се намира стената „Мутиен`ю", която е една от добре запазените стени в Пекин. На тази стена са разположени три кули в един ред, които са неповторима гледка на цялата стена. Другата особеност на стената е богатата гора. Особено през пролетта, тук разцъфтяват червени праскови и бели сливи, много е красиво.

От „Мутиен`ю" на изток се стига до стената „Симатай", която е най-стръмна в цялата Велика стена.

Освен това, има и други известни участъци на Великата стена, като „Дзю`ионгуан", „Хуанхуачън" и др.

Великата китайска стена е величествен обект, който свидетелства за китайската 2000-годишна история. Тя олицетворява китайския народен дух. Тайванският турист, г-н Лай Баодзя изтъкна:

„Великата стена изразява народния дух, както и ума на китайците. Много към горд, когато виждам толкова древен обект, който е най-добре запазен на Земята."



Пекин има над 800-годишна история като столица, в резултат на което в града са останали десетки императорски градини. Те са уникален паметник на китайското парково изкуство. Сред тях, градината в парка Бейхай има най-дълга история в света. Историчката от Културния институт при парка Бейхай, г-жа Бай Джънджън заяви, че през 13-и век, първият император на династия Иуан Ху Билиъ избира това красиво място и построява градската стена на династия Иуан. Тя посочи:
"По време на династиите Иуан, Мин и Цин, тук е императорска градина. В световната история на столиците, изборът на столица заради градината, е
рядко срещан феномен в света."
Сегашният парк Бейхай заема около 70 хектара площ, от която водната площ заема повече от половината. В центъра на езерото в парка се намира един малък остров - „Ционхуа", на който се издига една бяла тибетска кула. Кулата е построена от императора на династия Цин, който е бил последовател на тибетския Будизъм. Тя не само олицетворява почитта на императорското семейство към Будизма, но и създава славата на острова.
Гледайки на юг над бялата кула, туристите ще открият, че заедно с долния остров Ционхуа, във водата има още три острова. Трите острова са построени от китайските майстори, според специфичния занаят за построяване на императорските градини, който се нарича „Едно езеро с три планини". Според китайската легенда, над трите планини над водата живеел прославен човек и там били скрити лекарства за дълголетие. Затова, китайските императори построяват „едно езеро с три планини" в градината, с цел да намерят лекарствата.
Специалистът по пекинска история, г-н Ли Дзиенпин заяви: „Архитектурният стил „Едно езеро с три планини" представлява специален стил на императорските градини. Другите градини не могат да бъдат построени по този начин. Затова, това става важна особеност на парка Бейхай. Ако не видите трите острова, то все едно не сте усетили духа на императорската градина."

Втората ни спирка е Летния дворец, който е построен от 1750г. Зам.-председателят на двореца, г-н Гао Дауей посочи" „Летният дворец е образец на пекинските императорски градини, и е най-добре запазен в Пекин."
Дворецът заема около 300 хектара площ, и е безценен паметник на китайската паркова архитектура. Главната забележителност на двореца е съчетанието от планината Уаншоу и езерото Кунмин. Планината е над 50 метра и прилича на прилеп, а езерото прилича на праскова. Според китайската традиционна култура, прилепът означава щастие, а прасковата – дълъг живот. Дворецът e построен от император Цианлон от динасия Цин по случай рождения ден на майка му. Затова, дворецът напълно отразява особеностите на китайската култура за щастие и дълъг живот.
Най-известната забележителност в цвореца е галерията, с 728 метра дължина, която е най-дългата галерия в света, и е вписана в книгата на Гинес.
Излезте от Летния дворец и тръгнете на изток, ще пристигнете до градина Иуанминиуан, която е една от най-харесваните градини на императорите на династия Цин.
За съжаление, от тази градина са се запазили само останки, след ограбването и опожаряването й от коалиционните войски на Великобритания и Франция през 1860г.



В западнокитайската провинция Цинхай се намира един изключително известен храм - храма Кумбум – свещеното място на Тибетския будизъм. Като научат историята за храма Кумбум, туристите трябва да разберат Тибетския будизъм. През 7-ми век на нашата ера, когато будизмът се предава от континенталната част на Китай, Непал и Индия в Тибет, той се съчетава с местната религия – бъндизъм, и постепенно се оформя Тибетският будизъм, които оказва голямо влияние върху Тибет, провинция Цинхай и други места, и има много последователи.

Храмът Кумбум се намира в планина Лотос – източната част на провинция Цинхай. Планината Лотос има 8 върха, от горе хората могат да видят, че 8-те върха много приличат на осем листа на лотос, а храмът Комбум се намира в центъра на лотоса. Храмът е изграден на планината, а архитектурният му стил съчетава тибетския и ханския, някои места се характеризират с индийски или непалския архитектурен стил.

Храмът Кумбум е изграден през 1560 година, и досега има повече от 400-годишната история. В продължение на много години, богослужението е много процъфтяващо, в сърцата на вярващите, там е свещеното място, храмът е един от признатите най-известни в света храмове на Тибетския будизъм. Централното цясто на Тибетския будизъм е в Тибет, Китай. Защо този храм в провинция Цинхай има толков висок престиж?

Екскурзоводката Чжан поясни: “Храм Кумбум е най-малкият храм от шестте известни храма на Тибетския будизъм, площта му само е повече от 400 хиляди кубически метра, обаче престижът му е най-високият. Защо е така? Защото, планината не зависи от височината й. Ако там има богиня, планината е известна. Основоположникът Тсонг Кха Па именно е роден в този храм, затова престижът му е особено известен.”

Тсонг Кха Па е създател на най-голямата школа на Тибетския будизъм “Гелугпа сект”. Монасите на тази школа носят жълти монашески шапки, затова, Гелугпа сект също се нарича Жълтия будизъм. Тсонг Кха Па е признат за втория будитски основоположник в света, и значението на рожденото му място е изключително важно.

В храма има пагода, голяма зала със златен покрив, зала-библиотека, малка зала със златен покрив и други постройки.

На площадката на храма има осем бели кули, те се издигнати от изток на запад, и са изградени преди повече от 300 години. На самото тяло на всяка кула има рисунки и иероглифи, посветени на осем събития на живота на Сакиамуни.

Разбира се, туристите трябва да посетят голямата зала със златния покрив, защото залата е най-величествената и най-ценната, тя се намира в центъра на храма, и е дъворцова постройка с архитектурен стил на династия Хан, площта й е повече от 450 квадратни метра. Казват, че за покривът й е използуван един тон злато, от далеч залата сияе със златни лъчи. В залата се намира съкровището на храма Кумбум – сребърната кула. Височината на сребрната кула е над 11 метра, и периметърът й възлиза на 20 метра. външният покрив на кулата е изработен от чисто сребро, в нея е поставена статуята на Тсонг Кха Па.

ABSOLUTme
05-07-2007, 19:23
Летният дворец, Пекин, Китай

http://library.thinkquest.org/C0125521/images/summer5.jpg

Летният дворец и парк, намиращ се на 15 километра северозападно от Пекин, се смята за най-запазения кралски парк в Китай. Другото му по-известно име е Ихеюан (което означава градина на здраве и хармония) илюстрира още веднъж обединението между човека и природата.
Несъмнено Летният дворец и прилежащите му градини представят най-доброто от древната китайска архитектура. Отличават се два грандиозни елемента на градините Ихеюан: езерото Кунминг и Хълма на Дълголетието. Хълмът на Дълголетието получил името си по случай рождения ден на майката на император Кинлонг. Може би най-интересната гледка в Летния дворец представляват трите изкуствени островчета в езерото Кунминг. Китайска легенда разказва, че някъде далеч от човешкия поглед се намират три острова, населени с безсмъртни хора. Щастливецът, който открие тези острови, ще узнае тайната на безсмъртието.

Летният дворец е известен още под името Забраненият Град, тъй като императорите идвали тук да си починат от обществения живот и политиката и не искали да бъдат обезпокоявани.

Градините на Сужоу, Сужоу, Китай

http://library.thinkquest.org/C0125521/images/suzhou.jpg

Град Сужоу е още известен като “град на градините” и задължително трябва да се посети от всеки, който желае да се доближи до китайската философия и да опознае по-добре живота на китайците и техните традиции. Историята на градините на Сужоу ни отвежда 2 500 години назад във времето, когато най-ранната градина на Пиджянг, принадлежаща към източната династия на Джин била построена. Оттогава Сужоу се е превърнал в родния дом на 200 частни градини, от които 70 са запазени и могат да се видят днес.

Говори се, че най-добрият начин да се разбере Китай е първо да се разберат градините на Сужоу. Те перфектно отразяват китайската идеология и чувство на естетика, но най-вече те наблягат на идеята за връщане назад към природата. Но защо са възникнали и има ли някаква цел, лежаща в основата на тяхното строителство. Отговорът е положителен и ние още веднъж ставаме свидетели на човешкия стремеж към красота и хармония: градините на Сужоу били построени в резултат на желанието на човека да избяга от преходното всекидневие и да потърси контакт с вечната природа.

Великата китайска стена

http://www.journey.bg/images/guide/20/68/photo_5001_pic_24801_big.jpg

http://www.journey.bg/images/guide/20/68/photo_5001_pic_24801_big.jpg

Най-дългата стена в света лъкатуши през Северен Китай, пресича планини и пустини. Простира се от Гансу на запад до източното крайбрежие. Китайците я наричат Чанчън, "Великата стена от десет хиляди".

Основната стена е дълга около 3640 км, като има 2860 км разклонения и удължения.

Днес много участъци представляват руини. Най-запазената част е разположена на север от столицата Пекин.

http://www.journey.bg/images/guide/20/763/photo_5032_pic_24850_big.jpg

Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато, в по-голямата си част, през ІІІ век пр.н.е. върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

Стената започва да се строи още през VІІ век пр.н.е., в епохата на пролети и есени и на воюващите царства. През следващите 2 300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5 000 км.

Началото се поставя през VІІ в. пр.н.е. от владетелят на царство Чу - Чън, като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости.

Великата китайска стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата - над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената, около 1 000 км., е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.

Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре. Тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки, за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи зидове, издигнати върху планински била.

Великата китайска стена има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.

Днес общата дължина на всички участъци е около 6 700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове.

Приблизително е изчислено е, че общо са използвани 180 млн. кубически метра пръст и 60 млн. куб.м. други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена, с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя над един път. Снимките от сателит показват, че сега участъци, с обща дължина около 1 000 км, са разрушени изцяло или са погребани под земята.

Третата армия от глинени войници

http://www.journey.bg/images/guide/20/758/photo_2730_pic_17052_big.jpg

В края на 2002 г. китайски археолози откриха трета гробница, която съдържа над 100 фигури на войници в естествен ръст от печена глина. По своята численост това е третата армия от глинени войници, намерена в страната.

Находката датира от епохата на династията Хан (206 г. пр.н.е.). Гробницата, която вероятно съдържа тленните останки на цар, е дълга 9,7 м и широка 1,9 м и се намира в източната провинция Шандун.

Най-многочислена и най-прочута сред китайските армии от глинени фигури е тази на първия китайски император Циншъхуан (259 г. - 210 г. пр.н.е). Тя е съставена от над 1000 войници и се намира в Северен Китай. Като туристическа атракция се посещава от над 1 милион души годишно.

Втората по значимост армия с керамични войници се намира в град Сянян, провинция Шанси.

Четирикрилата птица

Странна археологическа находка бе разкрита в края на октомври 2004 г. в Китай. Вкаменелост на необичаен представител от древния свят на пернатите намериха местни палеонтолози. Освен стандартните две крила птицата имала криловидни израстъци и на краката. Както предположили учените, тези образувания най-вероятно били предназначени да подобряват аеродинамичните свойства на древните пернати.

След направен радиовъглероден анализ било установено, че четирикрилите същества са обитавали земята преди 124-145 милиона години и са принадлежали към най-примитивната група, наричана от учените enantiornithines. Находката е потвърждение на спорната теория, че птиците са преминали през стадия на четирикрилите същества, преди в процеса на еволюцията опашката им да приеме съвременната аеродинамична форма, която им помага при полет. Някои пернати и днес използват всичките си крайници, когато летят, създавайки своеобразно въздушно съпротивление.

Палеонтолозите оприличават птицата на летящ динозавър с размер на катерица и с дълги пера по краката.

Mimka_sweet
05-07-2007, 19:26
..... и в заключение ще кажа,че обичам китайска храна! :-D

neT1JnO DeTe
05-07-2007, 19:26
mnmn vi blagodarq na vsichki,mn ste dobrichki :smt041