05-07-2007, 18:39
След като прочетох много истории се реших да разкажа и моята накратко. Аз сам момиче, което обича едно момче. Звучи много банално изтъркано вече. И така аз и
моето момче сме в един клас. Всичко започна съвсем случайно, просто започнахме да
излизаме заедно и да не се разделяхме почти. Бяхме като най-добри приятели.
И един ден под влиянието на малко алкохол (не може без него :) ) ние се целунахме всичко беше толкова прекрасно. След време спахме заедно и тогава се започна голямата ни мъка. Ние бяхме просто приятели и трябваше за света да изглежда така,
но ние си знаехме, че не така. Когато бяхме скрити от чужди погледи бяхме гаджета
и това беше много трудно налагаше се много да се преструваме пред другите. Много боли да лъжеш своите приятели. Но при нас двамата освен прекрасни моменти имаше
и много лоши, особено когато се карахме. Тогава изпитвах най-голямата болка в живота си. Може би тези караници за дребни неща ме изнервяха много. Даже на няколко пъти си изневерихме.
И след всичко хубаво идва и лошо. Един ден аз реших да оставя моето момче и всеки от нас да поеме своя път сам и пак да си останем приятели. Не можех да понеса неговите забележки и незначителни спорове повече. Това беше една голяма грешка. Когато започнахме да се отдалечаваме един от друг аз започвах да го обичам още повече. Е не можахме да издържим много един без друг, пак се събрахме, но вече нищо не беше като преди. Караниците ставаха все по-големи и по-чести, сякаш съдбата ни спъваше и ни караше да спорим и да се караме за дребни и незначитени неща. Това направи моето момче много раздразнително и дребнаво. Но това не е големия ми проблем, имам чувството, че моето момче вече не ме обича толкова много, както преди.
Той е единственото момче, което съм допуснала наистина до себе си, който ме е опознал и обикнал такава каквато съм добра и лоша, кучка и прекрасно момиче.
ИСКАМ ДА МУ КАЖА МИЛО МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!
Моля само за съвет как да спечеля моето момче отново.
моето момче сме в един клас. Всичко започна съвсем случайно, просто започнахме да
излизаме заедно и да не се разделяхме почти. Бяхме като най-добри приятели.
И един ден под влиянието на малко алкохол (не може без него :) ) ние се целунахме всичко беше толкова прекрасно. След време спахме заедно и тогава се започна голямата ни мъка. Ние бяхме просто приятели и трябваше за света да изглежда така,
но ние си знаехме, че не така. Когато бяхме скрити от чужди погледи бяхме гаджета
и това беше много трудно налагаше се много да се преструваме пред другите. Много боли да лъжеш своите приятели. Но при нас двамата освен прекрасни моменти имаше
и много лоши, особено когато се карахме. Тогава изпитвах най-голямата болка в живота си. Може би тези караници за дребни неща ме изнервяха много. Даже на няколко пъти си изневерихме.
И след всичко хубаво идва и лошо. Един ден аз реших да оставя моето момче и всеки от нас да поеме своя път сам и пак да си останем приятели. Не можех да понеса неговите забележки и незначителни спорове повече. Това беше една голяма грешка. Когато започнахме да се отдалечаваме един от друг аз започвах да го обичам още повече. Е не можахме да издържим много един без друг, пак се събрахме, но вече нищо не беше като преди. Караниците ставаха все по-големи и по-чести, сякаш съдбата ни спъваше и ни караше да спорим и да се караме за дребни и незначитени неща. Това направи моето момче много раздразнително и дребнаво. Но това не е големия ми проблем, имам чувството, че моето момче вече не ме обича толкова много, както преди.
Той е единственото момче, което съм допуснала наистина до себе си, който ме е опознал и обикнал такава каквато съм добра и лоша, кучка и прекрасно момиче.
ИСКАМ ДА МУ КАЖА МИЛО МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!
Моля само за съвет как да спечеля моето момче отново.