ЕсЕ [Архив] - TeenProblem.net

sexa_na_kompleksa

05-10-2007, 12:09

Аз и моите права (http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=19845&mode=threaded&pid=152592)

За или против смъртното наказание

По въпроса за смъртното наказание, през последните години се чуха доста различни позиции, не само в българското но и в световното обществено пространство. Тази тема става все по-актуална с нарастването на нивото на световния тероризъм и престъпността като цяло. Смъртното наказание е изключително тежка присъда, а налагането и винаги е било проблем за законодателството.
В исторически план това наказание съществува от дълбока древност. В България за първи път официално, то се налага от Хан Крум. То не е било необичайно и за останалите средновековни държави. Най-кървавия период в историята е свързан със светата инквизиция, когато хиляди са били убити – виновни или не. В наши дни, смъртно наказание се изпълнява в Китай, Иран, Конго и САЩ. За последната година са изпълнени 1625 екзекуции като по-голямата част от тях са били в Китай. До сега 105 държави официално са се отказали от смъртната присъда или такава не е било издавана от десет години насам. (данни на Amnesty International за 2002г) Тенденцията е наказанието бавно, но сигурно да изчезне.
Какво става обаче с хората, които убиват и изнасилват по най-брутален начин? Те прекарват живота си в един затвор. Имат покрив над главата си и храна в чинията си. Не са лишени от социални контакти имат право на труд и какво ли още не. Създадени са дори асоциации за защита на техните права. Откъдето и да го погледнете това е една доживотна ваканция на пълен пансион. Къде обаче ще потърсят утеха близките на жертвите? Могат ли да заспиват те спокойно вечер, когато знаят че никога вече няма да видят любимия си човек? Съществува мнението че отмъщението не лекува, но аз не съм напълбо убеден. Ние сме хора и всеки иска да види противника си сразен. Това ни е останало още от времето на рицарите, когато дори честта се е пазила с цената на кръвта.
Често изтъкван аргумент против смъртната присъда е че когато тя се изпълнява ние ставаме не по-добри от самите убийци. Тук обаче има един много сериозен пропуск. Нито човекът който изпълнява присъдата, нито съдията който я издава, нито съдебните заседатели, които контролират процеса са виновни за смъртта на подсъдимия. Неговата участ е пряко следствие от неговите действия. В момента, в който той посяга на чуждия живот, той посяга и на своя собствен. Убиецът е един, само че той е отнел два живота – своя и чуждия.
Тук може би някой ще попита: “С какво смъртното наказание е по-добро от доживотната присъда? То е в разрез с правата на човека и не е обвързан с хуманизма.” От юрисдическа гледна точка и двете наказания нарушават правата на човека. В единия случай се отнема живот, а в другия свобода. Така че трябва да се приеме че всеки затворник е с особен статут.
Последното нещо което крепи човека дори и в най-тежки ситуации е надеждата. Надежадата остава да живее някъде дълбоко вътре независимо колко дълго си прекарал затворен. Винаги живееш с мисълта че нещо пък може да се случи и ти да се измъкнеш. Точно тези мисли пречат на съзнанието да обмисли постъката и да намери грешката. По този начин се губи смисъла от наказанието. Ако умреш без да си разбрал защо си бил затворен и без да си осъзнал истинската вреда от постъката си, то всичко е било напразно. Когато обаче си изправен пред смъртта, имаш още няколко дни живот и никого който да ти помогне започваш да преосмисляш живота си, даваш си сметка за стореното и се разкайваш. Ето къде откриваме хуманизма. Този човек вече наистина е заслужил да умре. Какъв е смисъла един човек да бъде държан двайсет, трийсет или четирсет години затворен, когато за две седмици може да бъде постигната целта на наказанието и той да не се мъчи повече.
Чувал съм мнения че смъртната присъда е връщане назад в развитието на обществото – варварство. А какво тогава са тези заглавия които всеки ден четем във вестниците и които стават все по страшни?
Едва когато всички са готови да обичат ближния си, едва тогава ще можем да наказваме като подаваме и другата буза. За нашето озлобено общество важи: “Око за око, зъб за зъб.” Това наказание определено не е идеалното, но и ние не живеем в идеален свят. Може би след време, всеки човек ще се замисля какво причинява на себе си и на другите с постъпката си. Тогава необходимостта от такова наказание ще изчезне от самосебе си, но до тогава мисля че то трябва да бъде в съзнанието на всеки един гражданин по света.