RoSsY88
05-11-2007, 14:37
Винаги съм си мислила дали наистина съществува любовта и като чета хиляди мнения от рода на "никога няма да го забравя..винаги ще го обичам" се чудя дали е възможно...преди 2 години и аз бях така и говорех така...но го забравих и намерих друг...уви отново съм сама...Може би искам да споделя само...някой сигорно ще ми дадат и съвети..Преди година и нещо се запознах с едно момче,излязох с него просто да напрая на пук на бившия си...Не ми направи особено впечатление момчето,но той се влюби в мен...с времето и аз го обикнах...Но вече не съм с него..Още преди да тръгнех му казах че на първо място в живота ми е училището и моето обучение,че имам цел и ще я постигна независмо с гадже или не...след това са приятелите и семейството и на трето място гаджето..Той беше в чужбина за 6 месеца,всеки ден си чатихме,имаше тръпка любов,с нетърпение чаках вечерите в които ще чатим...уви месец преди да си дойде аз започнах да излизам с друг и не му казах,от кафе на кафе аз тръгнах с него и просто така се получиха нещата.Като казах на приятеля си той побесня,каза че всичко е лужа че ме мрази,че не трябвало да ми вярва и ме отряза по всички параграфи...стана ми гадно но имах страхотно гадже...Скоро осъзнах,че външтноста и секса не е всичко и го зарязах...исках любов...След 2 седмици приятеля ми сам ме потърси прости ми и като се прибра в бг всичко беше страхотно...Но дойдоха и проблемите,караниците,разд ялите,сълзите,болката...Но страмното беше че след сяка караница ставахме по близки и любовта се засилваше...той имаше проблеми с парите,дори заради мен остана в бг и си намери работа макар и ниско платена...а аз се впуснах в учене и постигане на целите...имаше дни когато се виждахем един път месец...Казах му да ме зареже да не се мъчи с мен,а той винаги ми отг,че тва дет не сме по цял ден занедно не е причина да се разделим и че тва е само временно докато не минат изпитите,казваше ми че съм едиствена,че ме обича...уви и най страшното дойде...бях месец по изпити и вобще не се чувахме,когато влизах в чата...е как да си подържаш връзката по чата и тапият чат ни пораздели и очужди...скоро разбрах че е почнал да излзаи с друга на кафе подщи всеки ден,а преди за мен все беше зает...разбрах,че май ходят...сякаш нож се заби в сърцето ми..побеснях реагирах по същият начин както той като разбра,че съм с друг..напратих му едни смси,че го мразя,че не искам да го виждам и чувам никога....бях бясна...той влезе в чата и каза,че е истина и че никога няма да го разбера,че не можел така да ме вижда толкова рядко и да не прекарвам нощите с него,че чата развалил всичко,че ако сме се видили щели сме да се съберем и пак ще е същото...аз просто му казах сбогом и до там беше всичко..Намразих го,но не можах да го забравя...любовта наделя на другият ден.Ся умирам за него,мн го обичам..от 5 дена сме разделени и не знам...вчера не издаржах и го потърсхи както той мен и му казах че съжалявам,че искам шанс да се поправя,че искам да поговорим на живо...остваих го да си мсили...всички ми казват,че мн се обичаме и че сигорно пак ще се съберем но не знам...сърцето ми казва,че не може без мен и арно или късно ще ме потърси..носега се чуствам ужасно и май никога не ми е липсвал толкова много... :smt005 :smt005 :smt005