PDA

View Full Version : Доста се забавлявах, докато го четох



FelisDirus
05-12-2007, 00:25
Това, което ще copy и paste-на не съм написала аз, но толкова ми беше готино като го четох, че просто не мога да не го споделя с вас.
Надявам се да ви хареса.

Авторът е един страхотен пич - Стефан Иванов. Някои може и да са чели други негови статии, разкази или стихове.
Айде приятно четене!


Особености на BG партито * в / мало / летния сезон * - статия публикувана в Егоист


След голямото абитуриентско парад-иране / BG show off и фукня на годината /, но преди голямото нощно къпане и пиене на Созопол / избери си дестинация според желание и възможности /, се намира летният парти сезон. Няма да ти говоря за дипломатически коктейли или за купони на вилата на Пейчинов. За предпочитане са все още младите и /не/предсказуеми парти пийпъл.
Ако не си явен социопат, заклет зубър, абсолютен лузър, обикновен стрейт едж или прикован към леглото пациент в Карлуково / култова психиатрична клиника / значи лятото е любим сезон. Нали?

Говори се, че купоните по вили и апартаменти се завръщат, но всъщност те никога не са минавали в забвение. Така е и това лято.

За различните купони в тесния възрастов тийн-диапазон ще ти разказвам.

Най-малките, прото-тийнс, се събират все още през деня. Често единственият повод е нечий рожден ден. Често и родителите присъстват. Често децата си прекарват адски скучно. Изключение правят тези с преждевременно развитие, които винаги могат да злоупотребят с тялото на някое свое другарче. Големият Иванчо винаги може да счупи носа на нищо неподозиращия, но очилат и неадекватен Косьо. Ти какво си помисли...

Скуката на този ларвен стадий понякога води до сляп бунт, желание да се дистанцираш от родителска опека и до преждевременно излюпване на малкия тийн от пашкула му. Младата личност бърза да се самозаяви с нальокване като прасе или забиване с някого на първия купон.

И както всяко начало в развитието на животинските индивиди и този период е орален.
Устата е един от основните нструменти за изследване на света наоколо и случващото се с теб. Т.е. главно се пие, пуши и яде, но тогава са и първите целувки, по най-безобидните за тази цел места, разбира се. Романтиката е все още жива, леко лъхаща на бира, мумия.

Начинаещите тийнейджъри научават едно златно правило : you have to fight for your right tо party и в течение на времето разбират, че това се отнася за всичко.

Третата реколта от подрастващи / мои връстници / се намира в твърда тийн възраст.
И, мамка му, просто трябва да се забавляваш. Разсъжденията са излишни. Започват просто навързани историйки…

Едни от най-неприятните неща свързани с купони са отиването и връщането. За последен път / поне в София / имах такива проблеми през зимата. Случи се така, че
тогавашното ми гадже живееше в Люлин, не помня точно къде. И когато тя, в случая и рожденичка, ми правеше свирка, стоях опрян близо до хладилника, гледах парчетата пица, стърчащия нагоре нож и се замислих как ще се прибера, защото въпреки секса не ми се спи в стая с накацали на всевъзможни места хора. След като свърших, й казах, че не намираме единен език и си тръгнах. Изглежда егоистично, но трябваше да скъсам с нея. Най-често се случва на купони и по Коледните празници. Защо да правя изключение от правилото, когато и процентите са на моя страна.

Миналата седмица бях на купон в Банкя. Вече имаше кой да ни откара, вече имаше хора с книжки и първи коли - не в първа младост. Поне за връщането не се безпокоях.

Събраха се поне двайсетина души в двуетажна вила с доста голям двор.
С две липи отпред и една отзад.
Водката винаги е предпочитана и се пиеше и този път, не липсваха и разредители. Ракията също, тя говори за географския район, а и генетично ни е заложено да я употребяваме. /Аз пия само абсент. При това не от олекотения френски или от абсолютното българско менте./

Хората денсеха на типичен мейнстрийм. Не се опитвах да сменя музиката с моите дискове, трябва да има парти за всички.

Времето тече, тече река Амур... и вече започват усамотенията. Сексът по купони почти винаги е първи, покачва се адреналина, още повече ако е с непознат. Малолетните one night stand-ове не са рядко срещано явление. Прави се, защото бариерите падат, страхът не те сковава и придобиваш спокойния образ на развратен тийнейджър. Но не всички са такива. Все още за някои момичета съществува любов в цялата й палитра от клишета и заблуди, които защитават чест и достойнство чакайки своя рицар. И в това няма нищо лошо, по-странно е ако направиш първи аборт на десет. За момчетата е малко по про -
сто - колко от тях имат илюзии и могат да се похвалят с нещо, което да е любовният им идеал и да е между ... лявата и дясната стена на черепната си кутия. Истината е някъде другаде.

Затова и на купони винаги има поне една Силвия / размести втора и трета буква и получаваш образа /, която не подбира много, само трябва да си около погледа й.
Винаги има и възбуждащи въртиопашки, които някой ден ще бъдат изнасилени.
Един път едно същество, доста по-едро от мен, ме обвини в изнасилване. Беше си отрязала главата и си подхвърляше само тялото. Мразя да се уреждам по този начин и я заведох в една стая, оставих я да спи и бях приятно изненадан от сутрешните й обвинения в кражба и изнасилване, бях заплашен даже с полиция. Оттогава съм си говорил два пъти с нея. Неблагодарно целулитно находище.

Не знам как става, но винаги когато се случва нещо интимно някъде и аз искам да вляза в същата стая – вратата е отключена. Така от рано разбрах за лесбийските отношения на две мои съученички.

В Банкя исках да отида до тоалетната. Отворих и моментално се разхилих. Живеещият във вилата ми беше известно, че е само латентен гей и нищо повече, но сега гледах как беше налапал нещо и го държеше наистина приятелски. Затворих с неспиращо хилене.
Напоследък би- и хомо-сексуалността е почти като модно течение. Завръщане на аристократичното римско и гръцко в секса или просто роул модъл подражание...

Все още се срещат и нормално копулиращи двойки. Доста хора се забиха в Банкя. Включително и една моя любима хипи гърл, но нито пиеща, нито друсаща. Намери си един впечатляващ сърбин. Тя все още преодолява някакви страхове. Пожелавам й само най-доброто, винаги и във всичко.

Като стана дума за друсане, трева винаги се намира, почти никога нещо друго, не че не се случва, но да не преувеличаваме.
Няколко човека излязоха в двора и запалиха въртейки.

Аз си седях на балкона и гледах как до минути ще завали. Тогава ме повика една леко татуирана около кръста мацка, което възбуди апетита ми. След някои точно определени в ритъма си действия и след като нещо беше изхвърлено в кофата ние даже поговорихме. Оказа се, че майка й ми е била учителка по литература в началното училище и даже сме съседи. Абсурдите никога не са достатъчно. Никога не бих ги пропуснал.

Заваля и леко напушените, но тежко миришещи се върнаха и разпръснаха из хола. Реших, че е моментът да пусна Рейдиохед. Бях анатемосан. Денсът продължи.

На партита всеки е cool на n-та степен, иска максимално вписване и добро впечатление. И какво от това, купонът се различава от академичната лекция. И ако по партита хората не го карат по допирателната, партита няма да има.
Не ме разбирайте погрешно, модерните тийнс не се лашкат с всеки, цирозата е нещо рядко и не са тревопасни. Но усещането за свобода замайва осезателно. Все пак не си еднакво млад на 64 и на 17. Питайте Дейвид Боуи / въпреки, че е само на 56 / .

Написах това, защото се срещат и абсолютни асоциални типове - другата полярност.
Имаше и такива на този купон, бяха почти случайно попаднали.
Те предпочитат тихите, пост-депресе партита. Не е тайна, че интровертните са по-креативни. Може би техните събирания са скрита оргия на която са допускани малцина.
Всичко е възможно в модерната конспиративна среда.

След като повечето хора изпопадат в сън или си драйфат спокойно в тоалетната, започват мъдрите часове на откровенията, които могат да ти откъснат челюста от смях. Всеки говори нещо лично, но фатално деформирано и разбираемо само за него, не липсват и свежи неща като момент на себеосъзнаване и отговорност към себе си и родителите – “ Аз вече няма да пия, след последния купон изпсувах майка ми и се издрайфах в стаята си “. Правят се вече планове за лятото и морето.
Напомняме си стари истории : “ Ти знаеш ли как Ани с един матрак се пързаляше по стълбите от петия етаж? “
Честно да си кажа, стремя се да забравя какво съм говорил или са ми казали.

Последните оцелели дояждат, доизпиват и се просват някъде. Всички сме адски близки и много се уважаваме. Сърцата ни туптят в едно и тн.
Аз се настаних сам в една от спалните.

На сутринта следва мъжкият разбор на нощта. Кой, с кого, колко пъти, какво е пил, как се е напушил... Същото правят и момичетата.
Някой се мие в банята или се чисти от повръщано.

Откараха ме и ме оставиха около Попа. Моментално срещам Ники, който ме пита :
“ Искаш ли да пробваш новата реколта? “
Не съм чак 24 hour party man и му отказах. Ще се видим скоро обаче.

Когато бях на кино през следобеда на същия ден, се сетих как преди две години през юли гледах някакви дипломни работи в НАТФИЗ и чух един от най-готините родителски отговори на детски въпрос от леко дебел баща. Ето го диалога от претопления, малък киносалон :
“ - Тате, кога ще ни пуснат?
- Когато ни свърши въздухът, когато измрем. ”
Тогава ще свърши и съмър партито за не-улегналата част от населението.
Летният нощен калейдоскоп ще бъде счупен с шут право в центъра чак през септември. Дотогава само ти си знаеш какви филми ще гледаш това лято. Лентата си е твоя.
Реалност е слаба, изтъркана дума, не потъвай в нея.
Замисляш ли се вече за море? Тръгвай по изгубената магистрала.
Аз ще си стоя вкъщи тази вечер.