View Full Version : Ако може мнение за стихотворение?
Bouldrix
05-12-2007, 13:00
Самотни вопли
-
Сълзите плахо изтривам,
защо да треперя, да се плаша?
Нима още не разбирам,
че за любов не бива да плача.
Не плача затова, че съм самотен
а плача, защото когато съм самотен -
дъждът вали - а аз не чувам капките
листата летят - а аз не виждам цветовете.
Онемял от самота и уединение
си спомням, когато бях малко дете,
всичко беше игра и забавление
а времето хвърка, летят с него и годините.
Чета сам звездите по небето,
впивам празен поглед в звездите
празно под тях е и сърцето,
капят по-земята и сълзите.
Плачем за старата любов и спомени,
изплаканите сълзи се впиват в земята
след това като, че ли стават корени
и израства нова любов от самите сълзи.
-
Автор: Йосиф Карапендов
Дата: 25.02.2007 г.
SinisterDoll
05-12-2007, 13:14
Братовчеде,на мен много ми харесва.Незнаех,че можеш да пишеш,Браво ;-)
ohhhhh..... stiga ste se izlagali. vyv vsqko stihotvorenie edno i syshto pishete. golqma rabota, revlio! mamka vi shibani puberi... depresarska istoriq
Bouldrix
05-12-2007, 13:52
Каква ти е работата пък на теб да пишеш там където неможеш да дадеш мнение. Правиш ми се тука на дървен човек, мислиш, че нямаш чувства ли? Представяш ми се като гост, и аз мога така. Аз го чувствам по един начин ти по друг, недей се излага да се правиш на голяма работа пред хората и много се лъжеш за това което казваш. Ще си рева колкото искам.
И м/у другото вземи да прочетеш правилата на форумите и конкретно за този. 9-то правило във форума - " Да НЕ публикуват мнения, несвързани със зададената тема. " ! :twisted:
Забелязах прекалено повторение, което в дадения случай не мога да нарека по друг начин, освен "тавталогия"...Ритъмът куца на места(на повечето), харесвам метафорите ти, но ти липсва такт.Пробвай пак, не винаги нещата се получават по най-добрия възможен начин.Усмивки:)
Bouldrix
05-12-2007, 15:37
Мерси! Само ако мога да те поправя: Тавтология.
`Death`Whore``
05-12-2007, 15:52
Самотни вопли
-
Сълзите плахо изтривам,
защо да треперя, да се плаша?
Нима още не разбирам,
че за любов не бива да плача.
Дотук доста добре, началото е интересно, ритъмът и римата са доста добри. И е въздействащо.
Не плача затова, че съм самотен
а плача, защото когато съм самотен -
дъждът вали - а аз не чувам капките
листата летят - а аз не виждам цветовете.
Ето го повторението - това не е рима. А и когато започнеш в рима през ред, не е добре да я променяш. Ритъмът се губи...
Онемял от самота и уединение
си спомням, когато бях малко дете,
всичко беше игра и забавление
а времето хвърка, летят с него и годините.
По-добре ми звучи "всичко бе игра и забавление", а в първия ред думата "уединение" някак...затормозява стиха. Последният стих наистина е тавтология, трябва да се преработи. Иначе пак е интересно.
Чета сам звездите по небето,
впивам празен поглед в звездите
празно под тях е и сърцето,
капят по-земята и сълзите.
Плачем за старата любов и спомени,
изплаканите сълзи се впиват в земята
след това като, че ли стават корени
и израства нова любов от самите сълзи.
"Капят по земята" - избягвай подобни груби грешки. Във втората строфа римата и ритъмът съвсем се губят. И бтв, корените не стават преди покълването :wink:
Опитай се да следиш някаква последователност на мислите и идеите си. Доста разхвърляно е и строфите сякаш нямат връзка помежду си.
SuMmer`DreAm`f
05-12-2007, 18:25
И аз съм на мнението,че във втория коплет няма рима,но иначе стихотворението е много хубаво,въпреки и малко банално :)
Мерси! Само ако мога да те поправя: Тавтология.
хаха, ужас направо:)))
засрамих се:)и все пак имаш какво да кажеш;))
Bouldrix
05-12-2007, 23:55
:)
Always`Sad
05-14-2007, 09:44
На мен пък ми харесва. Той и Яворов не е бил перфектен
Bouldrix
05-14-2007, 13:31
Три вечни ореоли
-
Раждаме се, растем и умираме,
прескачаме в други измерения,
родени за да умрем и да постигаме
а растем защото сме родени и пулсираме.
Влюбваме се, обичаме и се разделяме
нуждаем се от прошка и утеха,
влюбваме се за да се разделяме
а обичаме за да вървим по една пътека.
Въртим се във вечни кръгове -
ореоли без материя, основа или прегради.
В окръжността светят спомени и мигове
към края си спомняме - когато бяхме млади.
Изоставяме хора за да намираме...
по-добри, красиви или даже по умни
но дълбоко в себеси нищо не намираме,
съжаляваме и ставаме все по-тъмни.
Ставаме, живеем за деня и заспиваме,
обичаме да гледаме златното утро как блести,
да гледаме в честни очи без да се страхуваме,
да се радваме на всички тези прелести.
-
18/06/2006
Й. Карапендов
Това ме радва, че давате мнения. Ако може и за това стихотворение.
`Death`Whore``
05-14-2007, 13:36
Нещо заглавието не ми харесва. Иначе е хубаво, но римата и ритъмът се губят доста на места. И бтв, накрая започваш да противоречиш на идеята на стихотворението.
Той и Яворов не е бил перфектен
ааа, без тия, за Яворов само добро или нищо:)
за второто произведение:
отново прозират добри идеи, интересни мисли, но пак ритъмът не е изпипан...'айде, чакам следващото:))
Bouldrix
05-14-2007, 20:23
Една дума - раздяла и мечти
-
Щастието, като книга крие -
в сърцето си трагедия голяма
свършва то - със сълзи се мие
сякаш всичко бе голяма измама.
Пролетният дъжд отново погълна
всички треви, растения и птици,
Нов живот в някоя трева покълна.
Слънцето още блестеше по старите жици.
Небосклон, който крие хиляди мечти
се събира в очи, скърбящи и нежни.
това са мечти - сбъднати но почти,
като спомени но още копнежни.
Една дума. Омиращи мечти.
В секунда или миг се съчетават.
Лъжата в минутата блести
а раните с години не минават.
Листата на дърво са като думи
разхвърляни, различни и неподредени,
опънати по различни хора като струни,
овяхват всички но не и тези които са откровени.
-
15/06/2006
Й. Карапендов
Една дума - раздяла и мечти
-
Щастието, като книга крие -
в сърцето си трагедия голяма
свършва то - със сълзи се мие
сякаш всичко бе една измама.
Пролетният дъжд пак погълна
всичките треви, растения и птици,
Нов живот в някоя(зелената) трева покълна.
Слънцето блестеше още по разкъсаните(примерно) жици.
Небосклон, който крие хиляди мечти
се събира в очи, скърбящи и нежни.
това са мечти - сбъднати, но само/за жалост почти,
като спомени, но още копнежни.(тази строфа мн ми допада:))
Една дума. Умиращи мечти.
В секунда или миг се съчетават.
Лъжата в минутата блести
а раните с години не минават.
Листата на дърво са като думи/ Листата на дървото като думи
разхвърляни, различни и неподредени,(разхвърляни=н подредени:))
опънати по разни хора като струни,
увяхват всички, но не и тези чисти, откровени(или нещо от сорта)
Това се осмелих да направя, не се сърди:) харесаха ми мислите ти(отново) и нахвърлях идеи:))'айдеее, ощеее:))